Родителство

Бяха добри
и сега са добри.

Бяха и са най-добрите такива...  Либерални, милостиви, обичащи и раздаващи се, кротки и търпеливи, подкрепящи и още и още...
Най-много ме е яд, че никога няма да съм като тях и никога моите деца няма да имат дори бледо копие на моето детство.

Добри и свестни хора са, но...отне ми бая години да го проумея и да ги приема такива.
Баща ми - професор, вечно зает да гради научна кариера между многото пътувания, а в останалото време - вечно в услуга на винаги недоволната ми майка. А тя беше, и е, най-негативният човек, когото познавам..Никога нищо не беше добро, правилно или достатъчно..
Няколкото бунтарски години, пропиляни в правенето на пук, можеха да ми бъдат спестени, ама нейсе - минало..) Важното е, че го надраснах и успях да се справя с ниската си самооценка.
Парадоксално е, че синът ми има вродено чувство за величие и огромно самочувствие..

Все едно аз съм го писала... Нямах сили лично да го напиша, но така се включвам и аз с "мнение"... 

Родителите ми бяха... никакви. Баща им е покойник. За покойниците или добро, или нищо. Избирам второто.
На майка ми аз съм майката. Тази сутрин си мислех, какво, за Бога, ще прави без мен? Обикновено тези мисли са в обратна посока.
За баба си и дядо си мога да говоря като за моите родители. Те бяха прекрасни хора!

tzarina, Wilma Flintstone, нямам сестри, инак бих си помислила, че сме живели в един дом.

Много ги обичам моите.  Бях изключително желано дете и от двамата. И сега, въпреки физическото разстояние, в мислите си сме постоянно заедно, чуваме се ежедневно, виждаме се по скайп. Боли ме, че не могат да се радват пълноценно на внучката си - далече са, но се старая тя да не ги забравя, както и те постоянно поддържат връзка с нея и виждам, че детето ги обича. Не им е било лесно, както не им е лесно и сега - сами са се борили в живота, от ранна възраст нямат помощ от никого и съответно за мен винаги са били пример за борбеност и самостоятелност. Затова пък мен са ме обгрижвали винаги, но са ме научили и да се боря, да се справям, да не се предавам.
От майка ми - дисциплина, вкъщи тя е по-доминантната личност, тя ме дисциплинира и тя ме научи да усещам границите. Тя ме въведе в света на книгите - благодарение на нея сега имам това богатство - да обичам да чета. Това е и един от първите ми спомени - мама, четяща книга на светлината от нощната лампа.  Винаги съм се радвала на внимание от нейна страна, много динамична и организирана личност е мама - въпреки че беше много заета и работеща жена, не е имало момент, в който да почувствам липсата на внимание, но нормално - аз от малка ходих с нея на работа дори, бяхме навсякъде заедно. За съжаление не наследих нейния силен характер - усещам, че съм по-слаба и по-неуверена.
От баща ми - тати е роден родител - той много обича децата, може да се занимава с дете цял ден, стига да има кой да го отменя за 5 минутки няколко пъти на ден, да може да излезе и изпуши една цигара.  Работохолик, трудолюбив и изстрадал човек, който винаги мисли за семейството преди всичко. Той за съжаление не е познал като дете истинска родителска грижа и обич, но затова пък се постара аз да разбера какво е това и все още се старае.   
Като недостатък на тяхното възпитание мога да отчета единствено свръхзагрижеността им към мен. Безгрешни родители, както и безгрешни хора няма - важното е, че винаги съм се чувствала обичано и подкрепяно дете. Бих се радвала да мислеха понякога и за себе си, но така е - единствено дете съм на "късни" родители. 
Да, дадоха ми добър старт в живота - стабилна ценностна система и добро образование.
Сега, когато и аз станах майка, когато съзрях в много отношения, ги оценявам още повече и се моля възможно по-дълго да сме заедно на този свят. Много ги обичам! 

За съжаление /мое/ не съм имала перфектните родители.
Баща ми е добър човек, но е добър...за себе си. Не пречи на никого, но и не може да бъде опора за никого.
Майка ми не е между живите, плати много висока цена за лекомислен живот, с който всъщност навреди на себе си. Е, и на мен, защото ужасно ми липсва Майка в този живот. Когато беше жива, винаги е била по-скоро като по-голямата ми сестра, отколкото като родител. И все пак си мисля, че ако беше оцеляла след коварната си болест, сега щяхме да сме много близки и да сме заедно...поне ми се иска да е така.
Отгледаха ме баба и дядо - прекрасни хора, дадоха ми всичко, което можаха и всъщност бяха действащите родители за мен.

Родителите ми са много добри хора, убедена съм, че каквото и да са правили, са го правили, защото ме обичат. Обаче от сегашната си позиция на родител смятам, че да си добър човек не е достатъчно, за да си добър родител. Съответно аз като родител на моите деца се различавам доста, за добро или лошо, от тях като мои родители.

Не ми дадоха нито свобода, нито особена близост и това винаги ми е липсвало. Прекалено авторитарно съм отгледана, с доста налагане от тяхна страна, затова няколко години около 18тата - си поочуках главата.

Какви бяха родителите ви? Налагаха ли ви се в житейските решения?
Родителите ми са невероятни хора.
Толкова съм благодарна, че ги имам именно тях и ако мога да избирам си ги искам за всичките следващи животи, които ми се полагат.
Майка ми е по-властна натура, но  въпреки това не мога да кажа, че някой ми се е налагал от двамата, напротив всичко се е случвало точно както аз съм го желала. А баща ми той е всичко за мен, отгледал ме е и е посветил живота си на мен, отнасял се е с мен като с голям, равен на него човек.  Подкрепа, вяра, топлина, винаги каквото и да става...

Успяха ли да ви дадат добра основа за житейски старт?
Категорично да.

Сломиха ли ви, или ви дадоха крила?
Дадоха ми крила, позволиха ми да се отделя на 13 години и доверието в мен винаги е било на 100%, това е и най-ценното нещо за мен и никога не съм си позволявала да го пропилея или да не помисля за същото преди да извърша каквото и да е.

Кои родителски грешки няма да повторите със собствените си деца?
По-скоро ми се иска някога да бъда точно такъв родител. Да притежавам умението да дам и гласувам абсолютни свобода и доверие, а в същото време да остана толкова близо до децата си.

Какви бяха родителите ви? Налагаха ли ви се в житейските решения? - родителите ми са страхотни хора, мога само да са им благодарна на това , което са ме научили. Не са ми се налагали, майка ми понякога е правила съвсем леки опити, но баща ми винаги е парирал тези нейни залитания.

Успяха ли да ви дадат добра основа за житейски старт? - да


Сломиха ли ви, или ви дадоха крила? - нито едното нито другото, това са крайности.


Кои родителски грешки няма да повторите със собствените си деца? - не знам, може би ще се опитам да не им "треперя" така...

Какви бяха родителите ви? Налагаха ли ви се в житейските решения? -
Родителите ми винаги са искали най-доброто за мен. Не съм усещала да се налагат, а по скоро ме оставяха да избирам, но винаги се вслушвах в съветите им. Т.е. мога да кажа, че имах контролиран избор (не знам по какъв друг начин да го обясня). От позицията на времето мога да кажа, че не са сгешили в този си метод на възпитание.

Успяха ли да ви дадат добра основа за житейски старт? - да, много добра основа. Благодарение на тях знам че мога да се справя с трудностите, но винаги ще имам подкрепата им. Научиха ме да съм реалист и да стъпвам здраво на земята.


Сломиха ли ви, или ви дадоха крила? - Не са ме сломили в никакъв случай, но и криле не ми дадоха. Крайни са ми и двете неща.


Кои родителски грешки няма да повторите със собствените си деца? - може би да бъда повече приятелка с дъщеря ми отколкото родител, но незнам дали ще съумея да го направя. Никога не съм споделяла най-съкровените си тайни с тях. Може би това искам да е различното с моите деца.

Какви бяха родителите ви? Налагаха ли ви се в житейските решения?

Чудесни млади хора. Оженили са се млади, майка ми е родила на възраст, на която аз не бих. Каквито и неразбирателства да са имали, по отношение на мен бяха комбина   и ме гледаха с доста голямо количество научна литература и положително отношение. Никога не съм яла бой, за което на днешно време съм им много благодарна. Подкрепяха ме по всякакъв начин - сега се чудя защо, да не би на тях да им е липсвала точно тази подкрепа от родителите им.
Понякога си мисля, че заради мен са пропуснали много - все пак са били доста млади.


Успяха ли да ви дадат добра основа за житейски старт?

Бих казала, че да, успели са. Няма нещо, от което да съм била лишена или ощетена. Най-вече внимание, но и свобода.


Сломиха ли ви, или ви дадоха крила?
По-скоро второто. Каквито и дивотии да съм измисляла и правила, никога не съм чула осъдителни или поучителни речи, само подкрепа. А аз съм правила много дивотии, може би съм тествала границите.



Кои родителски грешки няма да повторите със собствените си деца?

Не мога да определя кои техни действия са били грешни - те са смятали, че правят най-доброто за мен. Явно ще правя чисто нови мои си грешки.

Родителите ми бяха много трудолюбиви. Баща ми/Лека му пръст!/ ме научи да обичам книгите. Беше  нискообразован, но винаги четящ в свободното си време. Майка ми ме научи на ред и чистота в дома. Сега е на 93 г. и пак обича да е подредено и чисто. Съжалявам, че не ме научи да готвя. Тя готвеше много вкусно, дори обикновените селски манджички. Грешките им не са кой знае какви, но едната е, че никога не ходеха на почивка някъде. Спестяваха цял живот, за да помагат на децата си. Не мога да си простя, че не ги заведох до морето и да го видят наживо.
Мисля че ми дадоха криле. Учих това, което аз пожелах, приеха мъжа, който аз си избрах за спътник в живота и никога не са се бъркали в отношенията ни. Държа да подчертая, че много се уважаваха с мъжа ми.

Родителите ми са чудесни.Отгледаха ме с много обич,всеотдайност,внимание.
Страшно близки сме си.
Понякога са ми се налагали ,но това беше в периода на пубертета.От разстоянието на времето виждам колко прави са били,но тогава не го оценявах.
По-нататък не са си позволявали да се месят,винаги са ме подкрепяли в решенията ми.
Единствената грешка,която виждам е прекалената загриженост и на моменти задушаване,от страна на майка ми.