Моят опит от сайт за запознанства...

Много си скъсах аз нервите в предната си връзка, когато си живеехме тримцата - аз, той и сестра му.
Ай няма нужда от роднини и съквартиранти на тая възраст. ( в моя случай - заглеждам се по 28-35).

Не знам, може би Даниела си е права в някои случаи във връзка със самостоятелността. Аз си мисля и друго. Такава ни е икономическата ситуация у нас, че е адски трудно да живее сам един човек- да плаща наем, да се издържа. Може би има мъже, които чакат да срещнат подходящата жена, с която да се изнесе на квартира или да закупи апартамент. Защото каквото и да си говорим, за един апартамент си трябва поне 400-500лв. за наем, парното пари струва, ток- по- добре от мен ги знаете тези неща. И в такъв случай дори добра заплата за нашите географски ширини би била недостатъчна.

С живеенето сам и аз съм съгласна. Не може да си хем самостоятелен, хем на 30 години да се прескачаш с мама, татко, батко. Лично аз бих се чувствала изключително некомфортно да гостувам на такъв приятел (интимен партньор).
От друга страна съм съгласна с мнението за икономическата ситуация и че не всеки има възможност да се справи абсолютно сам. И ако не се справя, не е задължително да е лош човек, мамино синче, бездарник и т.н.

+ 1 
на мен редовно ми дават поне 7 години надолу (което мен лично ме дразни, защото обикновено следва лекция как още нищо не съм видяла от живота и др. нравоучения) точно както е писала Вещи в занаята:



Даниела, имам голяям опит със сайтовете за запознанства, доста неуспешен като цяло, и аз бях стигнала до същите изводи като теб, изобщо, като те чета, все едно аз съм го писала това преди 3 години
И аз режех по-малките и 40+
Най-забавното е, че мъжът, с който се събрах, още тогава излизаше доста над възрастовата граница, която бях определила  Наистина, не му личат, а и не го намерих в сайтове за запознанства, а като смених работата.

Наистина е по-добре да се преориентираш и да почнеш да търсиш другаде, а именно, където има повече мъже: почни да посещаваш фитнес, да играеш някакъв спорт; ако имаш кола, ходи да ти я мият на автомивка, където се събират повече мъже; Някой по-напред беше предложил да идеш на хижа в планина - това е много добър съвет: в планината са може би най-готините екземпляри, които съм виждала  (по едно време работех на такова място и само плакнех очи по скиори и приходящи); в планината някак се познава кой какъв е (малко ми е трудно да го обясня това)

 34 годишна -объркана с 24 годишна? Това ми напомня за една потребителка тук на около 40, дето я бъркали с 30, а на мен ми прилича на 50. И на мен не ми дават 30, но чак пък 20...Ако така се "рекламирате" и в сайтовете, може би е причината да попадате на нещастници.

Майтапът на страна, но имам приятелка, която е 40 годишна, но не изглежда на повече от 27. Това наистина сериозно, защото преди да се запознаем, винаги съм мислила или че е студентка, или че е скоро завършила... Когато в последствие ми каза възрастта си, бях на косъм да й поискам и лична карта за доказателство.  Дотолкова бях изненадана!
Но такива случаи наистина са голяма рядкост, за разлика от всички онези, които сами си приписват тези качества.

А съветите - ходи на фитнес или места с повече мъже, лично на мен са ми били винаги странни, честно казано.
И как точно на автомивка ще засечеш някой повече от два пъти, че да се случи нещо?
Зависи и от характера на жената - ако е по-мнителна или недоверчива, познайте точно кога ще се върже на едно Здравей или поглед, или подмятане... А пък ако не е и много общителна - съвсем сложно става... 

И на автомивка какъв ще срещна?
Да не говорим, че кола нямам, де.
Но аз съм с повече претенции от нея, та да не се обаждам много-много 

Претенциите са докато дойде сляпата неделя. 

 
Аха, знам 

Честно казано, от една възраст- 20-25г- натам да си прекалено общителен си е направо плащещо. Аз винаги си имам едно наум някой като се опита да ми се лепне като гербова мартеница както казва детето .
Обикновено хората все се занимават с нещо- ходят на работа, учат, имат хоби, спортуват, все предостатъчно места да срещаш  други хора. Особено пък в голям град.

Авторката, и аз имам познати, запознали се чрез така популярните сайтове.Самата аз съм малко предубена, но ще ти разкажа какво ми се случи преди известно време.
В последните десетина години, много популярни са различните видове игри, в които имаш директен контакт с много други хора.
Аз с едничката цел игра, преди около пет години се регистрирах в една подобна.Обаче, игрите така са направени, че искаш ли да победиш, влизаш в някакви кланове, разменяте си скайпове, пощи и т.н.Аз бях много зарибена по играта, водех един алианс, няколко клана от 60 човека , съответно имах много контакти, прекалено много дори.Имаше традиция, почти всяка седмица да се събираме в една бирария в София, така правеха и от другите градове.Само да уточня, че в тази игра имаше хора на всякаква възраст-от 15, до 60 годишни, с всякакви прфоесии-лекари, адвокати, строители, продавачи, директори, имахме си дори и депутат. Много българи играеха и от други страни, имаше и чужденци.
През зимата или лятото се събирахме някъде в страната, за да могат да дойдат повече хора.
За тези няколко години, които не бяха обвързани в играта, си намериха сериозни половинки.Някои от семейните пък успяха и да се разведат, други бяха на косъм.
Но най-малкият резултат беше, че аз лично създадох много нови приятелства, това важи и за всички в играта, ако бях свободна, можеше да бъдат и по-различни нещата.

Ако ти се занимава, потърси в интернет, вече има не една и две подобни игри, играе се по една година сървър и си ставате като семейство.Мъжът ми по едно време сериозно се цупеше, че отделям повече време на играта, отколкото на него.

По едно време играех и cs, там се представях за момче, за да не ми досаждат, след време ме разкриха.Но от там също имам разкошни приятелства.

Общо взето, всякакви подобни игри ти отварят опцията за много нови приятелства и връзки, ако имаш желание.И за разлика от сайтовете за запознанства, никой не заблуждава на колко години е и как изглежда, защото първоначалната идея за регистрация, не е с цел връзка или брак.

Точно!
Аз не мога да си представя жена, която е на възраст над 25-30 години да откликва на всеки един положителен коментар/поглед/жест на отсрещния пол.
Камо ли на автомивка... 

А тези, които нямат тази възможност, къде да ги търсят. Както вече казах съм разведена и денят ми минава така: водене на ДГ, работа, вземане от ДГ, в къщи, сън.

Хаха, това с автомивката е култово.

Но има и друг мометн.Ако човек е по-контактен, трудно ще остане самотен.Само като се сетя колко познанства имам от училище, университет, работа...
Ако имаш и навик да посещаваш редовно определени места-кина, театри, галерии, особено заведения, контактите са осигурени.

Само не ми е ясно как се запознвате на кино или театър?! Отивам, сядам, гледам, заминавам си, контакт никакъв няма.