За тези, които четат любовни романи №2

''Роза през зимата" май е единственият роман на Удиуиз, който наистина ми хареса. Обикновено героините на авторката  много ме дразнят с дребнавото си и инфантилно поведение, но тук  не беше така. Обаче съм я чела като тийнейджър и не бих се изненадала, ако сега не ми допадне при препрочит, въпреки чудесните спомени.

Преди няколко дни започнах ''Реквием за дявола". Имах очаквания, че ще е нещо като ''Братството", но надеждата ми беше попарена още на третата страница. Изобщо, ама изобщо не е моят тип книга и с неудобство си признавам, че я зарязох по средата. Вероятно ще я дочета скоро, но само от инат, а не защото толкова ме вълнува какво ще се случи. Някои я намират за много забавна, на мен ми беше скучна през цялото време.

Ако те вълнува само какво ще се случи - да ти драсна кратко резюме на лични. Аз я изчетох основно от инат.

и аз дописвам нещо като любовен роман ) По-скоро несладникав любовен роман. Заглавието е "Дневникът на Една Брюнетка", ето и откъс от него:

Сънувах отново Пильо. Ако направят „медицински” филм по моите еротични сънища, митът Кама-Сутра ще се срине завинаги... Без да изпадам в повече подробности, ставам и си наливам чаша вода. Пий една студена водица, сестро и да не ти дреме! Май ми дреме, де.. И няма да близна тика-масала повече..

Снощи като се измъкнах от ваната си сготвих малко пилешко с един буркан готов сос Тика-Масала. Те, индийките, затова гледат все влажно... Националната им кухня ги разгонва. То не е кашу вътре, не са чудесии. Пия още една чаша студена вода и си проверявам имейла.. . Предлагат ми от няколко места да ми уголемят пениса на промоционални цени... Виагра! Кафа от шарлатани! Хем съм им дала направление спам, хем не спират да ми се появяват в ин-бокса... Никой друг не ми е писал. Ама и аз не съм писала на никого – тъй че сме квит! Телефонът ми жужи – имам съобщение. Представи си – от Пильо! Пита ме как съм и ме информира, че баба-сълзичка била приспана най-накрая.. Чудя му се на виталността. Това кон да беше, щеше да рухне след толкоз езда! Пращам го да ходи при жена си, ама той отговаря, че е късно и ще събуди децата. После ходи се задомявай! Един ей такъв съпружец да си намеря и съм кандидатка за доживотна присъда.. Ще го ликвидирам на първата година още... Но Пильо е сладур и няма да погине от женска ръка... Не от ръка. Може да му лепнат некъде нещо по полов път...

Набирам на Гугъл „Адронен Колайдер“ и чета новостите. Ту са намерили хигс бозон, ту не са.. Тука има – тука нема! Банка Антинари.. . И като го намерят тоя хигс-бозон и кво ще се случи? Ще минем само на танци и пляски... Чудя се какво друго освен бозони търсят.. Дали пък не правят Машина на Времето.. Да се метнат в нея всичките баровци , а ние тук да лапаме светулки и да се чудим как да им оправяме бакиите , дето ги забъркаха... Като гледам на сълзица - вдовица колко И е акъла и си представям останалите. Пра'й ми впечатление, че освен дето поумнявам от глад, почвам и да озлобявам.. Я да си забъркам малко палачинки, че то след има-няма два часа и ще съмне...

Котю ми чете мислите – преди още да разтракам съдовете и той е скокнал, и обикаля като обран равин край мен. Глааад! Отново съобщение. Този път от Жижи – пита дали съм виждала Роби (Пильо) и знам ли го къде е.. Бе, тия хора що не спят, бе?! Целия свят ли го е чукнал хормонът? Отговарям ѝ, че не знам нищо по въпроса и тя ме оставя на мира. Ха, сладкото от бели черешки ми е свършило! Карай, ще ям палачинки със сирене! И без това нали ужким броя калории...

Мятам палачинки като въртоглава в 3 часа сутринта и се разправям с котарака. Крайно време е да заживея с човешко същество, но съм прекалено самостоятелна за да понасям някого или някоя.. Най-малко пък някоя... Представям си лигла като Жижи да ми е съквартирантка или двунога кучка като Голямата Сълзичка, ама тия като нея не живеят по квартири.. На моите години вече са гътнали по некой и друг дедко и живеят от лихви или се правят на бизнес-дами. Бе, ти да видиш дама, ти да видиш бизнес! И десетте палачинки са ми готови и ги подкарвам, защото вярно много съм освирепяла...Събуждам се на канапето с палачинка в устата. Господ ги пази лакомниците явно, защото не съм се затъкнала, - спейки и ядейки.

Днес е събота и е ден за почивка – никаква диета! Хем аз да си почина от нея, хем тя да си почине от мен. Тази идея ме окрилява и живвам моментално! Грабвам прахосмучката и започвам едно голямо чистене. Котю е сменил девет кожи тия дни... Забърсвам прах и накрая измивам плочките из кухненския бокс. Душче, сешоарче и съм готова да се претегля. Я, свалила съм 100 грама! От палачинките ще да е! Включвам ги в диетата от понеделник! Ходя чорлава, същинска блатна фея, из къщи и се чудя какво да си облека. Мастилено-сините дънки и прасковената тениска! – решено. Писнало ми е от поленца, сакенца и флинтифлюшки! В събота ще съм барем нормална 26-годишна „девойка“. Минала съм покрай девойките, ама карай!

Тъкмо си сложих лек грим и на вратата се звъни. Отварям и гледам – Жижи. Като препикано мушкато – една такава посърнала, едното ѝ око-"бушон" и реве. И носи пътна чанта. - К'во стана, Жижи, защо плачеш? – питам я, а тя взе буквално да вие.. Разбрах само, че техните и намерили дневника, където тя, сиромашката, си споделяла, видиш ли, тайните.. Ле-ле-мале... Май се сдобих без време точно с това, което не исках.. Дъртите са я изгонили, със сигурност! Честито! Имам си съквартирантка! Казвам ѝ, да спре да циври и я каня вътре. Тя влиза и се мята на фотьойла като не спира да се сополяви. Правя ѝ кафе, слагам ѝ една от 3-те останали палачинки със сиренце и донасям едно руло тоалетна хартия, че както винаги нямам салфетки. Жижи отпива от кафето и после се секне в голям къс тоалетна хартия... К'во ѝ харесва Пильо на тая скенджа, не мога да си обясня.. Като се намаже – лови оче, но сега като се е разсополявила и няма грам гримец е толкова постна, че чак ми дожалява за нея. Пак ме пита знам ли къде е нейния Роби. И аз пак я пращам в девета глуха, защото Пильо ми е приятел и няма да го предам. Мъненкото Жижи веднага ще го изпорти на кака си, за да ѝ се докара – мога да се обзаложа , на каквото си щеш...

На вратата някой звъни три пъти един след друг. Жижи провлачи крак! Толкоз народ за един ден не е идвал тук, откак съм се нанесла. Отварям – Иван, шофьора на шефката. Бях забравила за него, а той явно е забравил, че каза, че ще се обади,а не – че ще дойде. Поканвам го да влезе, той първо се куми, но после сбира кураж и влиза. Отде да знае, човекът, може да съм скрита лимонка и да му направя нЕкой золум.. Хехехехе.

Щом видя Жижи, Иван се притесни и пита кой я е ударил. Успокоявам го, че не съм аз. Малката започва да разказва как баща ѝ я надрал яко, защото прочел в дневника ѝ как правила френска любов в колата пред блока. Идиот! Да чете на хората дневниците! Че това е направо престъпление, бе! Така се възмущава Жижито, а мен ме напушва така яко на смях, че се набутвам в тоалетната. Пускам водата и цвиля почти безгласно.. К'во да правя като ми е развинтена фантазията! Излизам след 5-6 минути и гледам Малкото направило кафе на Иван и кипри джукички пред него, а той я разпитва за училище. Жива да бях! Та то това още ходело на училище, бе... Кумчо Вълчо му се прияло агнешко.. Пииильо, Пильо! Била на 17 години.. И какво ще правя аз сега с това почти прокурорско чедо у дома? Питам Иван иска ли да ходим на кино и той отговаря положително, Жижито и то.

Чакай, бе Жижи – казвам – теб не съм те канила с мен. Я се виж на какво приличаш! Взимай си един душ и си лягай! Къде ще се представляваш такава бушонирана? Тя почва пак да рони сълзи и Иван взе да я успокоява.

Немам нерви за драми, днес е събота. Предлагам им ако искат да идат двамата на кино и хич не се изненадвам, че са съгласни. Е, късмет!

На тръгване Иван ми подава ръка и забелязвам, че вече не ме гледа като къс месо, а като приятел! Карма, братко! Карма.. Рени Приятелчето ми рЕдАт на мене..."


Откъс от романа "Дневникът на Една Брюнетка" от Румяна Симова. Ако искате да гласувате за този роман, можете да го сторите.

снощи дочетох Брачен договор  на Бъртис Смол не ми хареса особено особено часта която беше с раждането на увреденото бебе . и самата книга беше някак си не добре написана нещо не ми допадна но мисля да прочета още една книга на тази авторка да видя да ли може нещо да ми хване окото

На мен момичета ми се чете нещо с доктори , като тази на Линда Хауърд дето един доктор намира една бременна, закъсала в кола и й помага да роди, а после се жени за нея
И поредицата на Робин Кар ми хареса, то там постоянно се раждаха бебета, но не беше с доктор, а с акушерка
Искам някой секси доктор, ама нещо не намирам нищо...бях почнала една книга за един доктор- демон, но там се наблягаше повече на други неща и нещо не ми допадна 

Рей Клуун  има книга с доктори но не знам дали ще ти допадне на мен ми е тежка

Ей, и аз искам някоя с доктор, докторка, както дойде. Давайте заглавия

Това е с докторка От милост А и серията й е много хубава Бюканън-Ренар

Таз я знам Още?

И аз искам докторски

Обаче аз си харесвам всичките книги Демоника - за демонската болница Ъндърграунд Дженеръл , особено първите три за тримата братя-демони, които я поддържат (нататък вече отиде много в други посоки).

Янтра, ако не си чела на Робин Кар поредицата Върджин Ривър, и двете с Лост много я препоръчваме

Ако на някого му се четат много медицински книги, ама без романтика, а основно тип трилър - Робин Кук има ужасно много и на разнообразни медицински тематики.

Друго, което имам в момента на киндъла, е The Midwife of Venice, Roberta Rich - но не съм стигнала до нея още, така че не мога да кажа дали е ок.

Елоиза Джеймс "Когато Красавицата укроти Звяра"

Препоръчвам я ,има си секси доктор в стил д-р Хаус

Елоиза Джеймс "Когато Красавицата укроти Звяра" е четена естествено
Демоника нещо не ми допадна, до половината някъде бях на 1 книга и нищо докторско нямаше  ама знам ли, а и много я хвалят...
Ох, и с любимите ми шотландци е така, почти всичко изчетено, а искам още 
Робин Кар  много земна поредица, имах чувството че надничам в толкова интимни моменти по един уникален начин
Робин Кук преведена ли да я търся или ?

Аз харесвам "невъзможно бягство" на Емили Карлмайкъл,прилича ми на Д-р Куин Лечителката ситуацията,няма много вихрени страсти,но е увлекателна историята и на моменти много съм се смяла 

Янтра посъбра материал. Отивам да прегледам препоръчаните книги. Благодаря

Оххх, как я искам и аз тази ``Роза през зимата`` на Катлийн Удиуиз , но трябва да чакам свекървата да ми я донесе към края на месеца, когато идват за рожденият ден на малкият....Голяма почитателка станах на нейните романи,но за съжаление ги няма всичките в библиотеката....С голям кеф, когато започна работа ще си ги купя всичките нейни романи,за да ги имам...под ръка....с удоволствие бих ги препрочела някои...  
По повод ``Рикошет``.....хареса ми ....поредната харесвана книга и от Сандра Браун....
А снощи до късно изчетох на един дъх един малък,прекрасен роман...Започнах го към 22.00 и не заспах докато не го приключих....става въпрос за ``Съвършен герой`` от Саманта Джеймс....
Сега започвам ``Ухание на жасмин`` от Джуд Деверо.....за съжаление книгите,които препоръчвате тук ги няма засега в нашата библиотека...и затова взимам каквото ми хареса по резюме.....Ааа взех си и ``Вихрената годеница`` на Ирис Йохансен....някои май беше споменавал тази книга тук, но не се сещам кой?!