загубих моето малко ангелче

leidi_06  ,,аз само искам да те прегърна  .Вярвай,колко и да ти е трудно в момента ,че най-хубавото предстои 

 

Leidi_06 винаги е трудно на такива дати. Спомените се връщан с нова сила, но  наистина с времето човек свиква с тази болка, някакси  си примирява.
Изпращам ти една голяма  и нека новата година ти донесе най-желаното!

Здравейте мили мами!От няколко месеца се каня да пиша и ето че и това време дойде,но в друга тема!Искам и аз да споделя болката,която преживях-грешка-все още изживявам.Да ви запозная накратко с моето състояние.Диабетичка на инсулин съм от 17 години,имам вече нормалните усложнения от това-диабетна ретинопатия(с опастност от отлепване на ретина)-овладяна и полиневропатия-овладяна.Винаги ме е било страх от бременност,но тя се случи и то много лесно.Въпреки укорите на моите лекари,че не е трябвало още,че не съм се изследвала преди това,аз бях щастлива.Бременноста ми вървеше без никакви проблеми,без сутрешни неразположения,без безсъние,без да качвам много килограми(само 9)- абе изобщо както лекарите ми казваха ''за завиждане си'',предвид това че съм и диабетичка.До.....докато не дойде тази черна събота-19.01.2013г.В 34 г.с. бях и при ставане от леглото ми се пука околоплоден мехур.Моят лекар ми казва ''отивай в спешното в хирургиите''и аз отивам.(първа грешка-там нямам никой лекар 'познат',защото не правех сметка там да раждам,но в паниката...)Приеха ме към 14,30ч загубила доста вода,но казаха,че ще се опитат да го задържат колкото могат още.Системи,системи,кръв,урина,добро състояние до към 23ч.След това нормално от притеснение кръвната ми захар се покачи-пак системии.Към 02ч започнаха боките-контракции на 5 мин.Паднаха на 4мин.и казаха,че ме местят в родилна зала,имала съм пълно разкритие и съм щяла да раждам.НОРМАЛНОО.О боже,шок и ужас.От очната ми лекарка имам забрана за нормално раждане.А и бебчо ми беше седалищно.Молих ги,но тяхното безразличие към състоянието ми беше неописуемо,лекарката,която само не ме уби с поглед че я притеснявам,едва ли не,в 3 през нощта,взе да ми обяснява,че плода бил малък ще излезе лесно,и че тези напъни са като при запек,и ще ги преживея,без опастност за очите.Както и да е в 05,45 извадиха малкият ми Кристиан-2440гр.44см (малък плод??).Дългото чакане да чуя плачът му не се оправда.Преместиха се всички отстрани и се започна едно мъчене да го спасяват-около 35мин.-без успех.Аз стоях и незнаех какво се случва,не можех да реагирам дори.Лекарката дойде и почна да ми обяснява,че е заради диабета,че ми била висока захарта и че нещо му е станало.Забравих да споделя,че през цялото време детето си имаше идеални тонове,докато не му се показа едното краче бях с колана чрез който се слушат тоновете-имаше такива до последно.После казали на мъжът ми,че се е родило мъртво,и причината е диабета Държаха ме 4 дена в болницата.На 5-тия отидох да ми махнат конците.Ииии ад,ад,ад,много ми е тежко.Мъжът ми е на работа постоянно,не че не ми е опора,но когато съм сама,доста често,имам чувството че ще полудея.
   Имам подкрепата на моето семейство,на всички приятели,но се чувствам толкова празна.Поне ви има вас,на които да си споделя мъката.Благодаря на тези които ще си отделят от времето за моята история.

Съжалявам, мила ...  Няма как да не се чувстваш празна след това, което си преживяла.
Тази лекари са за убиване, още не мога да си обясня как може да се отнасят така с родилките и когато не си свършат работата като хората изведнъж излизаме ние виновни или детето нещо не било наред!  Наистина нямам думи ...
Винаги, когато имаш нужда тук ще намериш подкрепа и добра дума, а скоро ти пожелавам да се съвземеш и да имаш причина да продължиш напред! 

Все повече се убеждавам, че всички лекари във ВМИ им е през оная работа с извинение какво се случва там и как всеки си прави каквото иска. Бясна съм като чета на какво са те подложили! Връщам лентата назад и си спомням и моето пребиваване там и безхаберието с което се отнесоха към мен и двете ми ангелчета. Естествено, че като претекст ще използват състоянието ти, естествено, че нямаш свидетели и по никакъв начин не можеш да докажеш какво точно се е случило ... естествено, че за тях това е естествено и думите, които си чула сигурно са били ... ще си родиш друго!

Много съжалявам, че е трябвало да преживееш този ад, защото и за мен същия този ден 13.08.2011 беше ад ... Този ден никога няма да се забрави, спомените ще избледняват, болката ще изчезне, но мисълта за случилото се винаги ще ни преследва. Просто трябва да се научим да живеем с тази мисъл и по някакъв начин да продължим напред. А хората виновни за нашето нещастие  ... за тях аз вярвам, че те също ще получат своето наказание ... някой ден!

 Visiongirl Мила, много съжалявам за загубата Ви.Аз също загубих един почти износен плод(30г.с.).За съжаление такива МЪРЛЯЧИ-"доктори" има навсякъде.Дано има Господ, той гледа.
 А ти, ти се опитай да се разсееш от това което ти се е случило.Аз само така се спасих.И говори, разкажи това което тегне в теб.Може тук на нас, може на човека до теб.Не сдържай в себе си тези лоши емоции.
 Пожелавам ти скорошно възстановяване и една нова бременност която да ти вдъхне нов живот.

Мила ,много съжалявам ,че си една от нас .Винаги ще сме насреща ,когато имаш нужда ,всички сме преживели този ад ,и много добре те разбираме .

Visiongirl Миличка мога само да те прегърна тихо,макар и виртуално....Съжалявам за загубата ти ,знам какво е....Всички ние знаем какво е за същаление... Само мога да те посъветвам да не таиш мъката си.Споделяй,говори....

Visiongirl много съжалявам, че си преминала през това. Когато имаш нужда споделяй, пиши.

Загубих малкото си ангелче на 13.02.2013 в 20 г.с.. През нощта ми изтекоха водите, до последно риткаше в мен, умря в утробата ми, чувствам се като убиец на собственото ми дете.

Оооооо, миличка, недей така! Не бива да се обвиняваш за нещо, за което нямаш вина!
Казаха ли ти каква е била причината да ти изтекат водите? Дали някой пак не си е свършил работата?

Искрено съжалявам и те прегръщам!

Пати, много силно те прегръщам  ....  не се обвинявай ТИ нямаш вина !!!

Пати, знам какво изпитваш в момента, за съжаление. Силно те прегръщам и ти пращам много кураж!

 pati Мила, недей така да се обвиняваш.Сигурно е че ти не си виновна с нищо.
 Прегръщам те силно и знай че винаги можеш да разчиташ на нас.
 Не спирай да споделяш това което ти тежи,пиши, поплачи си колкото имаш нужда.