От кога на училище- на 6+ или 7+?

Здравей,
дъщеря ми е родена краят на февруари месец и ще ходи на училище когато има навършени 7
години.  Преди това ще посещава подготвителна група  в градината.
Аз мисля че така е най-добре за детето и адаптацията му в училище.

Зависи от детето.  Моята дъщеря е родена в началото на януари и тръгна с предния набор на училище, защото в градината не й беше интересно и сама поиска да ходи на училище. Но тя се научи да чете и пише на 3.5 год. и от малка е страшно будно и ученолюбиво дете. Така че прецени си. Но освен желание и определени знания, имай предвид, че е много важно детето да има и съответните социални умения за възрастта. Защото моята дъщеря в първи клас доста се различаваше като поведение от съучениците си, по-големи от нея с цяла година - по-свита, по-несамостоятелна, по-нерешителна.... Но пък разликите се стопиха през годините. 

Няма нищо добро в късното тръгване на училище. Първо - по-малките деца са по-адаптивни. Второ, вие да не искате те на 20 години, когато отдавна им е време да мислят за други неща, да излизат 12ти клас. вие мислите за малките деца, а изобщо не мислите какво се случва, когато пораснат. Една година забавяне означава години забавяне във всяка образователна степен по-късно. Не ми казвайте, че няма разлика в това да започнеш да се трудиш на 23 или на 24-25, след висше образование, дай Боже. В момента средното образование е в такъв батак, че всяка следваща година има опасност да не останат учители. Стискайте палци да ви се падне добър начален учител и не жалете толкова 6 годишните деца, те са много по-работоспособни от нас.

  И аз така смятам, но всички близки ме разубеждават- било голяма битка в училище и т.н.

за набор 2006 ли става на въпрос?Аз също мисля,че решението е изцяло твое.Прецени според детето.Ако е 2006г има вариант и да остане за следващата година.

Моето е родено през март-твърдо против съм да тръгне с предния набор ,не смятам,че не е буден,но просто образователната ни система е твърде натоварваща за малките   И те изобщо не са по-адаптивни,а стреса пък хич не е малък   Не искам да споря с никой,лично мнение и съм преценила за моето дете кое е най-доброто ,а за вашето трябва да си вземете решение вие.

На 5+ !
И веднъж завинаги да се приключи със следобедния сън в детската градина.

Този и предния месец бях на рождени дни на разни първокласници, които правеха 8.
Ами аз лично мисля, че са големи вече и спокойно можеха да са втори клас. Поне тези деца конкретно. Те даже и на ръст си личат.
Моят син също ще го давам на ясла, градина и училище на 1г.9м, 2г.9м, 6г. 9м. Той е роден Януари.
Каката ми е Декември и тя така върви - градината на 2г 10м, училище на 6г 9м.

Моето мнение е,че децата трябва да тръгват на училище с набора си,нито по-рано,нито по-късно.
Противник съм на по-ранното тръгване на училище /дете родено януари-февруари,да не говорим за следващите месеци/,както и на по-късното,защото детето било родено през декември например.
Разбира се родителите решили да сторят едното или другото винаги намират аргументи,но в крайна сметка решението е тяхно.

Дъщеря ми е родена в края на годината, оставаха 2 месеца до навършване на 7г., когато я пуснах в първи клас. Това е еиднственото нещо, за което съжалявам, че не послушах съпруга ми и не я пуснах в първи клас на 7г. и 10м.
Детето се справя прекрасно, но трудът който влага е повече. С една година повече и мирогледът е различен и за тяхната възраст и степен на развитие си е от значение. С дете родено през януари разликата й е почти година - има значение, видяла съм го. Колкото и да ми е будно детето, те растат с дни и месеци, не само на външен вид.
Вече сме почти на 18г., не се оплаквам от детето, не ме разбирайте погрешно, не смея и да се похваля - пу пу. Но си давам сметка, че всяка година се питах , колко по-лесно щеше да й е, ако я бях оставила да тръгне със следващия набор.
Мое мнение, не Ви задължавам да го възприемате, но аз лично го оценявам като моя грешка

Няма общовалидно правило, за всички деца. Моето по- голямо дете е родено в началото на годината и тръгна с предходния випуск, т.к. с него си беше още от І група на ДГ и стана естествено. Проблеми не е имал никакви в училище, вече е VІ клас. Можеше да чете и да смята преди училище.
Второто ми дете е родено през май и си е с неговия випуск, така ще си тръгне в І клас. И той вече чете и смята, но ще си изкара и другата година в ІV ПГ, набор 2006 е. По- буен е и трудно си задържа вниманието за дълго.
Вижте дали и как детето ви се справя с материала за ПГ сега, до колко е самостоятелно, има ли нужда от следобеден сън, лесно ли се изморява от еднотипна дейност, може ли да се съсреодоточи 30 минути върху едно занимание, обслужва ли се спокойно само. Това е важно, а не дали е на 7 г. или на 6 г. и 9 месеца на 15.09.

Изцяло подкрепям Judy. Погледнете детето. Съседчето е родено февруари, но майка му категорично отказа да го даде ПГ вместо 3 група в ДГ, макар че в края на 1 група беше питала директорката за преместване в горна група. Просто видя, че за сина и по-добре да върви с набора си, защото е по-буен и палав и му е трудно да стои мирен все още за повече от 20 минути. Не е въпросът кой какво мисли за възрастта на детето, а дали детето наистина е готово. Ако е някое умно момиченце, старателно и ученолюбиво, подкрепям с две ръце, както и за подобно момченце да тръгне на 6, но ако самата ти виждаш, че не е готово, по-добре по-късно.

Хайде и аз да се включа, че ми стана интересно. Моето мнение съвпада с това на Judy. Всеки най-добре си познава собственото дете и може да прецени как се справя и дали е готово за училище. Но все си мисля, че е доста по-неприятно за самото дете да тръгне по-късно, отколкото да избърза от връстниците си. Разликата между децата е изцяло в индивидуалните качества,  не заради възрастта. Аз навремето съм тръгнала с моя набор, макар, че съм родена през последната седмица от годината, а имах съученичка, родена през януари. Никога не съм имала проблеми, и по никакъв начин не са ми се отразили тези 3 месеца "по-ранно" тръгване, напротив - бях винаги между най-добрите, а за чужди езици и математика - без конкуренция. В същото време съученичката ми, родена януари едва избутваше класовете с тройки. А това за следобедния сън е един много сериозен мотив да не се ходи на градина   За мен беше кошмарно и все бях наказана в детската градина, че не спя наобед, дъщеря ми и тя само заради това искаше да тръгне по рано на училище.  В интерес на истината е доста изморително цял ден на училище, особено за първокласниците, но то важи за всички - и за родените в началото, и за родените в края на годината.

При всеки е индивидуално. Аз пък за миг не съжалявам , че пуснах дъщеря си по-рано на  училище, при това доста рано. Напълни през втората половина на  август 6 и на 15 септември прекрачи училищния праг, на 6 години и 1 месец. Сега е девети клас и е по-малка от голяма част от съучениците си с повече от година и нещо. Но това не повлиява нито на приятелските взаимоотношения помежду им, нито на отличното й справяне с учението.
Имам и по-малки дъщери, които сега са 5 клас. Близначките тръгнаха точно на 7 и за това свое решение също не съжалявам. Ако те бяха тръгнали на 6, вероятно също щяха да се справят с учението, но емоционално и чисто физически  ми се струваха не съвсем готови. Бяха по-затворени, по- бързо се уморяваха.
Затова родителите са тези, които могат най-точно да преценят доколко детето им е готово за училище. Освен техните  наблюдения,  от полза е и мнението на учителите в детската градина или предучилищната група. Те имат също обективен поглед върху развитието на детето.

И двете ми деца са тръгнали на 6+. Негативи от това не сме усетили - тръгнаха с огромно желание, добре подготвени и без нагласата, че с това детството приключва /както ги "окайваха" някои познати/.
Голямата вече е студентка по медицина в чужбина, колегите й са с 5-6 години по-възрастни. Взима изпитите по-добре или наравно с тях.
В заключение искам да кажа, че всичко е много индивидуално и само родителите са тези, които могат да преценят кое е най-добро за тяхното дете.

Аз съм на мнение, че децата в днешно време се развиват  по-бързо и на 6г. не е рано да тръгват на у-ще. В много други държави тръгват на 6, а и по-рано. Българските деца не са с нещо по-изостанали и не виждам причина да се спира ранното им развитие. 

Включвам се и аз. Нямам тази дилема с дъщеря си /с началото и края на годината /, защото тя навършва 7 през юли и от септември ще е в първи клас.
Мога да разкажа обаче за себе си. Родена съм на 1 януари. По мое време се тръгваше на училище на 7. На 5 години съм можела да чета сносно по думите на майка ми / аз не помня , ясните спомени са ми от към 1 клас /. Аз изпилих нервите на родителите си и те кандисаха да ме пуснат на 6 години в първи клас. Не съм имала проблем с ученето или адаптацията, бях отличничка до последно, но не ме приеха за студентка първата година и се наложи на 17 години да започна работа, за да имам право на следващата година да кандидатствам отново / тогава беше така /. Та дали спечелих или загубих? Смятам, че загубих. Загубих още една година безгрижно детство, игри и забавления, каквито се полагат на децата на 6 години. Нямат за къде да бързат, а дори напротив - ще им спестим още една година стрес. Започнат ли училище веднъж връщане няма, а дали ще завършат висше на 23 или 24 няма абсолютно никакво значение. Това е моето мнение и не ангажира никого.   

Аз не мога да разбера хората, които казват "ограбиха ми детството, като тръгнах по-рано на училище". Та детството едва тогава започва истински. Не те карат под режим да ядеш, да лягаш за обеден сън, сутрин родителите да те влачат за д. г., че закъсняват за работа. В училище учиш до обяд, после може да се размотаваш с приятели в двора и да играеш, може да се прибереш и да си правиш каквото искаш. Специално до трети клас пък няма и какво толкова да учиш, така че ...шапка на тояга. А да не говорим за безкрайната лятна ваканция, която към края чак омръзва. Както казваше Пипи Дългото Чорапче "Искам да ходя на училище, че да съм ваканция" Всяко дете иска да порастне по-бързо и да подражава на по-големите, и аз лично бих се чувствала много по-зле, ако бях най-голяма в класа. В първите класове бях доста висока и стърчах над всички, макар че бях най-малка в класа. Много ми беше гадно всеки път като ме питаха от този клас ли съм или съм по-голяма. Смятах, че си мислят, че съм повтаряла клас и имах страхотни комплекси за малоценност, ходех все прегърбена. А гимназията за мен си беше губи-време, исках колкото се може по-бързо да свършва, че да уча нещо "по-сериозно". Детството свършва в съзнанието на детето, не в определен клас. Ако на 12 вече си мислиш за гаджета и отдавна си захвърлила куклите, то не е защото си 5-ти клас, и ако беше 4-ти още щеше да мислиш за кукли. Двете неща нямат нищо общо.

Не мисля,че децата в тази възраст разсъждават точно така.Да не говорим,че все повече от тях посещават занималня или допълнителни дейности и съвсем не си правят,каквото си искат.

Клишета без основи, как да ги разбереш, а и няма смисъл.
Моят син искаше много да тръгне на училище и се чувстваше чудесно четирите си години, прекарани в началното, ходеше с кеф и се радваше неимоверно, че не му се налага да спи на обяд и че може да играе следобед в квартала с приятелите си. Той без друго също бе най- високият, макар и тръгнал с предходния набор, в класа си /като споделяш и аз затова се сещам/, представям си го до неговите набори, щяха да са му до кръста. Сигурно постоянно щеше да му се налага да обяснява, че не повтаря за трета година. 
Със занимални не се е морил, имах възможност да му организирам деня наистина полезно и приятно. Според възможностите и вижданията се взема това решение и най- вече според детето.
Аз на 17 пък станах студентка и на 22 бях с диплома и работех по специалност. Много съм доволна даже. Придобих по- навреме мечтаната от мен финансова независимост. За мен това е ценност.
Нямало е разлика между мен, която съм родена в края на годината и дете, родено януари следващата.

Аз, моите деца, и познати дечица така сме разсъждавали, не знам, може ние да сме изключение. Занималнята им е толкова "натоварваща" и "ангажираща", че моите не смогваха чак домашните да си напишат там, та вечер набързо ги смотвахме вкъщи   А за допълнителните дейности - това им го причиняват самите родители и не виждам връзка с училището.........

 Изрично написах, че това е моето мнение и то се основава на лични преживявания. Това, че не ги разбирате не означава, че не са реалност за част от хората, но тъй като не ми допада общия дух на поста, ще поясня.
"Клишета" не съм използвала и никой не ми е "ограбил детството", защото всичко е било по мое желание. И да -  считам, че детството ми е приключило една година по-рано, защото с тръгването на училище започват задълженията, ставането по-рано, домашните, притесненията от контролните и т.н. Вярно е , че зависи от самото дете и от неговите амбиции и желания. Може да бъде и по-лежерно, а може и обратното. Никой не ме е карал насила да уча и не са ми правени забележки за оценки, но в желанието си да бъда от най-добрите съм отделяла много часове за домашни и учене.
По отношение на ръста ще кажа само, че с пълна сила важи и обратното. Първите четири години бях най-ниската в класа и като ни строяха на двора в час по физическо винаги бях на опашката и не се чувствах никак уютно.
Колкото до "размотаването с приятели и игри на двора", сигурно и с днешна дата има места където това може и да се случва, но в големите градове основната част от населението живее в апартаменти, дворове почти няма, а почти няма и родители, които да смеят да оставят деца от 1 до 4 клас да се "размотават с приятели". За разлика от училището,  половината от времето в детската градина преминава в игри с приятели.
По въпроса за ученето: имам две племенници в първи клас в момента. Майка ми по цял следобед учи с тях, помага и проверява домашни, четат, упражняват и т.н. Програмата не е никак лека, но пак зависи от родителите и от детето.

 

Видях си грешката, вече редактирах. Благодаря.

Сина ми ще тръгне на 6 г и 9 м, защото е роден декември, а не защото аз искам. Ако от мен зависеше бих го пратила на у - ще със следващия набор.

Елица2005, можеш да махнеш двете първи изречения от втория си пост. Миши- Тети не пита, тя също като теб, дава мнение, тъй като си има свой отговор. 

Като писах двор имах предвид двора на училището, разбира се, където има много други деца, неискащи да си тръгнат след училище, а да играят. Понякога часове ми трябват да ги накарам да тръгнат. За отделеното време за учене опираме до индивидуални характеристики. Има деца, които полагат неимоверни усилия, за да научат нещо, което други научават още в клас. Те така си и отиват до последния учебен час, независимо дали са в училище или са вече в университета. А ако ги свикнеш и да им висиш непрекъснато на главата - уверявам ви, ще учите с тях до гимназията поне. Те просто ще чакат някой друг да им смели материала наготово. От това трудно се отучва. Аз определено бях от вторите - най-много време отделях на любимите си предмети, и то за удоволствие, за да науча нещо повече. Така бях и в университета - с редовно посещение на лекции и една вечер учене по предмет(е, зависи и какво учиш и колко ти е на сърце специалността). Слава богу и децата ми са така - без много усилия се справят отлично. Просто са различни хората, затова се връщам на първото си мнение, че всеки родител сам трябва да прецени за собственото си дете как се справя и кога е добре да тръгне на училище, като може би и учителките от детската градина е добре да споделят мнението си, защото те по-добре могат да направят съпоставка с останалите деца. А програмата в първи клас е възможно най-леката и за повечето деца, които още на 5 могат да четат и да броят до 100 си е една изгубена година първи клас. Чак към трети клас се появява нещо ново и интересно, което може би не са знаели преди от обща култура.

Всичко зависи от детето. Моята е в края на годината и още съжалявам, че не я отложих.
Аз съм родена в началото, но тръгнах с набора си. Нито за миг не съжалявам за това. В училище се справях изключително лесно особено в първите класове когато разликата в годините личи най-много.
Даже много съм доволна, че ми бе спестена една година на омразното ми ранно ставане.....
Завърших на 18 г. и половина и не мсиля, че бях толкова много престаряла за следващото учене...
Но каквито усилия ми коства сега вървенето в ритъм с дъщеля ми, ееее не е истина! И по-голямата част от съучениците са й в първата половина на година и се усеща....Така, че всеки преценява от своята си камбанария

А каква е целта на по-ранното тръгване на училище? Какво печели детето от това?

Да си признаем родителите "печелят". Време, в което могат да работят. Това е истината.
Аз просто нямам нито време, нито пари да си гледам децата до 3,9 г.
Или една година и нещо дупка между четвърта група и предучилищна или предучилищна и първи клас.

е как какво? най-сетне детето няма да бъде с бебетата от своя набор, а с големите. То е родено януари и ще изпревари наборите си, ще завърши по-рано училище, после по-рано ще завърши университета и ще почне по-рано работа. Това печели. Предполагам, че много родители смятат, че ранното тръгване на детето, ще подпомогне неговата професионална реализация, което в повечето случаи се случва. Ще спечели 1 година трудов стаж повече от връстниците си примерно.
Не ме разбирайте погрешно, всеки решава сам за себе си. Моите деца са родени май и юни и не искам да тръгват на 6 +, а на 7 +. така съм решила, така смятам, че е справедливо.

Ами да...как не се сетих...ще се пенсионира една година по-рано...на делавера си е...както са тръгнали да увеличават пенсионната възраст и натрупания стаж...другите на неговата възраст ще работят, а нашият юнак ще си пие кафето/уискито на терасата или ще ма'а гащи на Малдивите  

Нещо не разбрах? Ако детето е ходило на градина - първа група е на 3 години или 2 и нещо ако е родено към края на годината. Тогава детето е най-малко в набора си когато стане подготвителна група.

Ако детето е в началото на годината когато стане трета група родителите могат да го метнат в четвърта, т.е. подгответо и после на училище...

Не можах да разбера това с гледането на дете до 3,9 години нещо?

За мен лично по-скоро са някакви родителски амбиции, че тяхното дете е толкова надарено, че може да започне училище и на 6+

Моето голямото е декември и е тръгнало на градина с набора си на 2г9м.
Но малкото ми е януари и ще го пусна с предния набор на градина - на 2г9м.
А не когато тръгне набора му и ще е на 3г 9м.
Или на 7г и 9м на училище.

Говоря за деца, родени в края и началото на годината.

май госпожата има предвид, че ако детето не го приемат в ясла, то реално, особено в София ще тръгне на градина на 3,9 г.  
Моргана,
не знам дали знаеш, но проблемът започва още в яслата, как нашето голямо дете на 2,9 г. ще стои в яслата при бебетата, вместо да е първа група, после започва проблемът с ПГ в детската градина и тръгването в първи клас и така, докато изкласи училище. Защото в университета не се знае, някои ги приемат още първия път, други кандидатстват по 2 пъти или въобще не учат  т.н. Но проблемът според мен за някои е най-вече следният: Защо моето голямо дете, родено януари, ще бъде в едни клас с малките деца, а не с големите? Иначе според мен за децата няма никакво значение.  За мен е по-добре всички да тръгват на 6 год., но да премахнат идиотския 12 клас. Аз бях от първия випуск завършил 12 клас в нашето училище и за мен той си беше пълна загуба на време. но това е лично мнение.

Смятам синът ми да бъде 6+ в предучилищна в училище, за свикне с реда и дисциплината там. На 7+ живот и здраве да е първокласник. Хората са направили предучилищната 2 години - от 5 до 7 години, а не до 6г.
Колкото и да е подготвено и да има знания едно дете, първи клас си е стрес и доста натоварване. Чисто емоционално е шоково до скоро да си с градински режив - сън на обяд, повечко игри и изведнъж - училище, учебни часове по 30 мин, тихо и концентрирано стоене половин ден.

Дъщеря ми е в края на годината и  на 2 г. и 9 м. беше първа група...Което пък за мен лично беше проблем защото беше най-малка. А поради това, че е висока вечно ме тормозеха как детето не прави това и онова! И мен ме заболяваше устата да обяснявам, че тя няма още 3!
И после се повлече и така тръгна на училище на 6+, а никак не беше готова. Но пък никой не искаше да ми даде характеристика, в която да пише, че може да се мисли за отлагане....Ей, така заради рейтинга на градината вече втора година мъчим зловещо училището. Не ми се мисли по-натам как ще го бутаме...Та всичко е до дете, а не само до нашето желание за работа, поне според мен.

Зависи. За моята дъщеря беше истински ужас спането в детската градина, защото тя не спи на обяд откакто е навършила две години. Представи си какво му коства на едно 4-5-6 годишно дете да лежи неподвижно и тихо 2 часа, за да не пречи на другите да спят.

Reiny, напълно подкрепям мнението ти, но явно има родители предпочитащи децата на
5-6 годишна възраст да прекарват по 3 часа следобяд в леглото и за сметка на това да си лягат към 23ч. примерно, вместо 20ч. 

Моята майка е бивша учителка, сега пенсионер. Говорила съм с нея по въпроса и тя, от близо 40-годишния си опит, е категорична, че 90% от 6-годишните деца изживяват доста сериозен стрес в училището. Има разбира се, изключения, факт, но в повечето случаи и най-подготвените 6-годишни не са подготвени достатъчно в чисто психологичен план. Макар родителите им да са убедени в противното, защото е знайно: моето дете е по-по-най винаги и безпорно, и как така някой ще го подценява. Болшинството 6-годишни първокласници робуват на родителските амбиции. Но има и такива, за които това правило не важи. Те обаче са изключения. Родителите в комбинация с учителите от детската градина, които имат също доста добър поглед над развитието на децата, са тези, които могат да преценят. Важно е обаче преценката да бъде трезва, а не от позицията на суетата.
Иначе да, на далавера си е: по-рано училите, ще се пенсионират с една година по-рано от останалите.

Според мен най-нормалното и естествено нещо е да си тръгнеш с набора на училище, и евентуално ако е родено детето от януари до март и се чувства подготвено - с предния набор. Не знам какво е това чудене за деца, родени в края на годината дали трябва да бъдат отложени за следващата. Егоистичните подбуди на майките не са най-доброто решение за самото дете, погледнато от негова гледна точка най-добрият вариант със сигурност е да си върви с набора. Никога не ми е минавало през ум даже, че се различавам от съучениците си, родени през септември например, които са навършили годините за училище. Каква разлика са 3 месеца. По тази логика е можело да тръгна и аз със следващия набор, защото бях болнава, анемична, през седмица отсъствах от училище, и въпреки това успявах да наваксвам и да съм винаги сред първите. В никакъв случай не съм била генийче, я нормално развиващо се дете, което значи, че е напълно постижимо за всички. Моят син е роден през ноември и по преценка на учителките в детската градина и личната ни лекарка заради хиперактивния му темперамент и неспособността му да се обгрижва сам щяло да му е много трудно и трудно щял да издържа цял учебен час. Е, вече е трети клас, продължава да си е същият дивак и разлигавен, което значи, че и да го бяхме отложили това нямаше да промени нещата, но за сметка на това си държи лидерството вече трета година по знания и успех без никакви усилия и се чувства много добре. До 5 годишна възраст не можеше да говори добре, през ваканцията преди училище започна да се учи да чете и още втория месец вече беше четец на класа. Аз навремето заради такива родителски притеснения не успях да отида да уча в елитно училище в съседен град, което коренно промени живота ми и мечтите ми, заради което дълги години страдах. И сега съжалявам. Понякога родителите с прекалената си загриженост задушават децата и отказват да проумеят, че децата са отделни същества, които не им принадлежат и не винаги това което смята родителят за добро наистина е най-доброто за самото дете. Вслушвайте се и в тяхните желания.

Тази далавера отпада, нали ни увериха, че няма да можем да се пенсионираме (ако евентуално доживеем до 75), защото до тогава пари няма да има( не че и сега ги има). Така че едно притеснение по-малко. Няма за къде да бързаме, може и на 10 да ги пращаме...........

Наскоро синът ми ми сподели с огромно самочувствие на "много голям" как е направил забележка на едно дете от втори клас, че се движи по тяхния коридор (понеже всеки клас си е на отделен етаж). Казал му: "Ей ти, дребен, къде се разхождаш по коридора на третокласниците". Представям си ако беше тръгнал със следващия набор и той беше в позицията на второкласника и някой негов въстник така му подвикне как ще се почувства. Направо ще е смазан. Всяко дете иска да се чувства по-голямо и бърза да порастне.

И на 8 години бих ги пуснала аз в 1 клас, ако можеше  За никъде не бързам. Нито да се изучат по-бързо държа, нито да се реализират... няма да им се размине. Колкото по-късно, толкова по-добре - това ми е искреното мнение. Тоест моите ще са в 1 клас точно на 7 - току-що навършени, както и баткото.

При всеки е индивидуално,моето момче ще тръгне на 6+
Точно това направих миналата година разговарях с госпожите и те казаха че няма проблем да мине в 4 група тази година ( групата им е слята 2005/2006),реално не сме сменяли  група.За разлика от него дете родено в първите дни на годината си остана в 3 гр.

Хм. Пак взех да се замислям. Моята дъщеря не стига, че е тръгнала на 6г 9м на училище и е родена декември, ами и е родена 20 дни преди термин. Така че от време на време ме нападат мисли "горкото дете", "май изостава" и т.н.
Обаче най-добрата и приятелка е родена януари и е по-зле от нея с ученето.
Така че - не е чак толкова зле. И всичко е до дете.

Аха,сега се сетих.Брат ми пък е отложено за следващата година, болнаво февруарче. Една година гледано почти само от баба си. Май не я помни с добро тая година.

Въпросът с ранното и късното тръгване на училище е изцяло емоционален и психологически, в никакъв случай не мога да се съглася с обяснения за изоставане в обучението заради ранното тръгване. Децата сега живеят по много по-различен начин от нас, освободени и разполагащи с огромно количество информация от съвсем ранна възраст. Нещата, които на нас са ни се стрували нереални мечти сега са си съвсем реална действителност и те живеят с нея. Ние на възрастта на децата ми като ходехме на екскурзия в София гледахме като расли в гората, а сега моите деца ходят смело в големите европейски столици и се чувстват като у дома си. Да не говорим, че от трети клас са с гаджета, а ние до осми бяхме смъртни врагове с момчетата.