Моля, научете ме да бъда "перде" - /социално -работническа/

Смени си работата! И ква е тази работа, дето видиш ли всички са тъпи селянки, и само ти си пИрфектна?

По темата - пълен игнор на хора, които са под моето ниво, просто не комуникирам с такива хора. На работата си съм заобиколена с интелигентни хора, с които е приятно да се общува и професионално, и по тематики извън работа.

Не е задължително да контактуваш извън професионално с хора които не харесваш.
При случай, че не си работодателя, не си и този които прави оценки на колежките си.
Другото е твое лично мнение и все пак ако не можеш да работиш с тях то наистина трябва да си смениш работата.

Не съм казала, че съм перфектна, но поне се опитвам да "давам" нещо от себе си. Извън задълженията ми. 
Иначе работа като работа! Дразня се от липсата им на амбиции да научат нещо ново, на овчедушието и гледането в "чуждата" паничка, не моята! На непрекъснатото мрънкане, на непрекъснатото плюене по клиенти. Шефът го отнася най-често!   Двуличие и злоба!
А колко са маааазни когато трябва!
 Изобщо не си го и помислям!
Те са "заковани" за шефа, така, че аз ще се местя...
Просто няма кой друг да му чука фактурки за тези пари, та ще си ги трае во веки.
И все се надявах, че ще им свикна, ама...явно няма!

Не е нужно да им свикваш. Защо се дразниш от тях - само зараждаш негативни емоции в себе си, а на тях не им пука. В момента, в който спреш да се опитваш да ги промениш, ще се почувстваш по-добре Или ги приемаш такива, каквито са, или наистина си търсиш друга работа. Дори не е нужно и да ги разбираш - защо не искат да се научат на нови неща и т.н. - това теб не те касае. Гледай ти да се развиваш! Така или иначе не можеш да ги промениш, по-добре си потърси нова работа, където може и да имаш късмета да попаднеш на свестен колектив.

А те какво ли си мислят за теб?
Кофти работа. Явно не сте двама колеги, а повече. Как пък не се намери един, който да ти допадне поне малко.
Помня, била съм на 19, започвах първата си работа и то по специалността, която учех от месеци, със самочувствие на отличничка от гимназията, попаднах на колеги, които от 20 години работеха това и бяха станали толкова цинични и го даваха така лежерно, че и от мен отнасяха подобни коментари.
Пораснах и спрях да гледам какви са ми колегите. Каквито- такива.

Селяндурките от тактичност и толерантност не разбират. Давай с рогите напред и ги гледай как притреперват и свиват проскубаните перки. 

Честно казано изобщо не съм се замисляла какво мислят за мен, а и честно казано малко ме интересува.
Малко сме - общо четири, аз съм новата - другите са от 10-12 г. в тази кантора. Но като развитие са си още там, в началото... Счетоводителки по професия, по дела по-скоро фактурокачвачки. 
Аз се явявам "момиче за всичко", а не беше така представено в началото.
Може ли един съвременен счетоводител, да "не знае" къде е данъчното, да обяснявам по пет пъти как се инсталира УЕП, и всеки път да ме питат едно и също.
Още в началото трябваше да ми светне лампичката, защо аджеба има такова текучество при четвъртото място, ама...нали съм бяла и добра...
Майната им, ще ги потрая още малко до лятото - засега така реших....

Така е, ама като си знам устата, ако реша да я отворя... Пък и все пак ги гледам по 4-5 часа на ден.
Да не говорим, че тяхната работа зависи от моята, аз от тяхната хич! 

Това дава отговор на всичко.

Защо се нервиш тогава? Гледай ти да си свършиш работата, както трябва, та шефа да няма претенции. Другите ако искат да се развиват, ако искат да мухлясват.

Сигурно я е яд, че като най-нова й се възлага черната работа.

Не знам, много абстрактно ми звучи, дай още примери за селянията на колежките. Да са счетоводителки от 12 год и да не знаят къде е данъчното ?! Сериозно ли това ?

Ами, ето ти го отговора:Просто приеми, че и те не се замислят какво мислиш ти за тях , а и едва ли им пука.
Гледаш си твоята работа и това е.
Не е необходимо да ставате приятелки, нито да ги учиш на нещо (не си им майка), нито да ги образоваш....

Как ли ?
Трудно е но не непостижимо.
Или им падаш на нивото или се абстрахираш от наличието им 
Вярно - изобщо не е приятно да работиш в такъв колектив но ...

От личен опит съм се убедила, че наистина трябва да се научиш да бъдеш над тези неща.
Иначе само се натоварваш и тормозиш себе си за сметка на чуждата нетолерантност и простотия.

Няма изход. т.е. има- напускаш. Иначе нито те ще се променят, нито ти ще свикнеш и приемеш манталитета им. Има такива хора - ограничени, лениви, не искат да научат нищо ново и нямат никакви амбиции. Живеят ден да мине, друг да дойде, не им пука че са немърливи в работата си.
Моят съвет е намери начин да смениш мястото. Млад и прогресивен човек, няма място сред такива мумии. 

E добре, ама ако шефа е свестен, харесваш си работата и заплата е добра?

По едно от ето тези, сутрин на гладно.


и по едно от тези.

 

Нормално е в един дългогодишен колектив да те гледат като голяма бяла птица, особено ако е съставен изцяло от жени. Не разбирам озлоблението ти към тези ,, прости и ограничени женици ,,.
Идва там някаква си вчерашна пикла и се опитва амбициозно да разбие вече установеното положение. / Не е отправено буквално към теб /
А има и друго, в една счтоводна кантора, какво развитие и израстване очакваш да има?

Навсякъде е така. Старото и установено най-трудно се променя!
 

Ами слязох им на нивото, поне по отношение на работата. В началото им казах, дайте да правим нещата по моя начин, защото така и така. Ставаше въпрос за писане на текстове и предложих да има по-гъвкав стил, по-лаконичен изказ. Да, ама нивото им беше такова, че за тях добър текст е с много удивителни, с много прилагателни, изобщо- примирания на гимназистка. Е, пунтирах, доколкото мога, докато не наеха по-малко чел човек, който не го тревожи, че ще пише по този начин.

Сега се занимавам с други неща.

Единственото, което спасява положението, е много финият хумор, вкл. и в писането- ирония, която хора като тях няма да разберат.

Wild_rabbit ,да не си колежката от съседното бюро?
Аз и преди съм се оплаквала от моито колежки,ама ти направо ми скри шапката...Всичко съвпада 1 към 1...
Ще чакам за съвети, макар че аз си знам ОПРАВИЯ НЯМА!

Съвети има за всякакви случаи, но за работа с глупави хора не мога да кажа как става. На мен ми е невъзможно. Мога да се правя на перде, но реално глупостта в работата крайно ме изнервя, когато се налага да завися от нея, когато ме праща да тичам до хоризонта и обратно и прочее. Та съчувствам, за съжаление не ми е известно решение.

Решението е едно: да имаш цели наум и да си преценяваш ресурса. Ако е тъп, ще си постигнеш целите с тъп ресурс. Но мисли за тях като за ресурс.

В крайна сметка няма значение колко е умен човек, а колко е функционален. Имала съм достатъчно ситуации, в които съм нефункционална от прекален ум.

Безотказно- Изкуството на светската мъдрост от Балтазар Грациян.

Не знам какво имаш предвид под "нефункционален", но в глупавите хора ме дразни това, че искат всичко да се прави по максимално сложен начин, за да им придаде достатъчно важност. Те никога не признават, че бъркат, че не знаят, а вместо това пращат нови и нови хора до хоризонта. Работата ми винаги и без това е била твърде тежка, със ставане много рано сутрин и един такъв шеф само стига, за да те убие буквално. С времето виждам, че не само не съм развила търпимост към такива хора, а вече не мога да ги търпя и ден.

Имам предвид, че като ми се даде тъпа задача, мисля за по-умен начин и излизам 1. скандалджийка 2. многознайка 3. глупава. Поради това задачата не се изпълнява. Много по-мъдро е било да се правя, че изпълнявам тъпите заповеди, докато се види, че и с тях, и без тях е все същото. Ако те пратят до хоризонта и обратно, скриваш се под кривата круша и си траеш.

Имах предвид и друго- доста хора не могат да погледнат нещата отгоре, да разсъждават абстрактно, но са много емпирични и с някои прости задачи се справят по-добре. Аз със същите задачи бих се изприщила поради монотонност и липса на идея. Ама има хора, дето могат да бачкат без идея и визия и понякога дори постигат резултати.

Освен това е ценно с времето да се изработи една недосегаемост, та да не те търсят за глупости и да имаш ресурс да действаш, когато се налага.

Ей, днес пак успяха да ме изкарат извън нерви...
Много мразя някой тъпанар със самочувствие, то бива да се самозабравят някои хора ама то това е уливане...

П.П. Аз само да допълня, че моите колежки изобщо не са стари - най-голямата е 43 г.Като най-злобната от тях е на 35 г.Просто някакъв медал за злоба заслужава тая женица смачкана...Вкъщи я тъпчат, а на работа вири нос и иска нас да мачка...

когато започнеш нова работа, най-тъпото, което може да направиш е да започнеш да даваш мъдри съвети как да се подобри работния процес.
Първо се иска време новият служител да влезе в час със задълженията си и второ е леко невероятно всички да са тъпи, с изключение на теб.
Ако не промениш нещо в себе си, ще се сблъскваш с този проблем във всяка нова работа
Това ти го пиша с най-добри помисли, моля те не се обиждай, а се опитай да погледнеш и от другата страна   

И аз като Бояна, с времето търпя все по-малко. С неразбирателствата в офиса посвикнах и се посправям, пу пу, да не ми е уруки, благодарение на това, че не завися от тях. Няма да пиша повече, че четат тука и те... 
Ооох, болна тема. Почти напълно съм ги игнорирала и така, те ме джафкат, като не могат да си укротят нервите, аз даже започнах да им се хиля на моменти, безкрайна е злобата човешка...

Ами относно възрастта - всички сме около една и съща.
Това изобщо и не ми е минавало през ум! Моята работа е различна от тяхната.  Но с течение на времето ми се трупат все повече и повече "допълнителни" задължения от рода на  - " Ти го правиш по-бързо, айде моля те, че нямам време...!" Лошо няма - помагам. Но на третия или четвъртия път вече няма "моля" просто ти се тръсва нещо на бюрото.


Шефът да речем е свестен! Ама като носи 10 дини под мишница и в 90% от времето го няма в офиса, че и на телефона..... Работата и заплатата са ОК засега.


Едва ли! Интернета им е тъмна Индия, камо ли форуми! Пък ти си редовна!
Гледам и английски знаеш, та абсурд, просто!

Еми постави граници.

Като ти кажат да ходиш до данъчното, откажи. 

Wild_rabbit,
Няма ли йерархия в твоя офис? Как така ще поемаш работа от всеки, който реши да те натовари с допълнителни задачи? Ако колежки те карат нещо да правиш - първо минаваш през шефа да го питаш той окей ли е ти да поемаш задължения на колежките ти. Изобщо шефа ти трябва да е наясно какво става в офиса - не за всяко нещо да тичаш при него, ама не и доброволно да поемаш работата на колежките. Както Iventse те е посъветвала - любезно отказ и поставяш граници - иначе на главата ще ти се качат. Ако колежката няма време да свърши нейната работа и за това те моли да й "помогнеш" - казваш, Заета съм с моите си ангажименти, сори, сега не мога да ти помогна!

Ха ха ха!Съвпаденията са доста - и ние сме 4, и сме счетоводство.
Сега се сещам, че можем двете да основем някакъв клуб и да обменяме идеи за справяне с "кокошките".Дай идея за името на клуба!

Това е по- добре по възможност да го ограничиш при случай, че можеш да вършиш и тяхната работа. Намери си допълнителна твоя работа защото поемеш ли нещо чуждо след това много бързо се свиква, че е твое задължение. Отнася се и когато не си нов работник.

Така е, съгласна съм! Но на практика се получава нещо друго. Свикнала съм да работя в екип с "нормални" хора, ако и естеството на работа да е било различно. Винаги е можело да попиташ, да дадеш мнение, да обсъждаш, да научиш нещо, да научиш някого на нещо... нормални отношения...
Много лесно мога да си гледам само моята работа и да пея...Ама нали затова сме, аджеба, на едно място, да си помагаме взаимно, да се учим и да се стремим клиентите да са доволни!
Просто търся колективния дух, ама ... не се получава...
И най-много ме натоварва негативизма! Непрекъснато някой мрънка за нещо - от тъпия сняг, гадната кафемашина, глупавия мъж, или липсата на такъв!...та до тъпия клиент, дето баш сега се сетил да иска нещо си!
Излизам в супер настроение от в къщи, а се прибирам...

Просто човек трябва да се научи да разделя личните от служебните отношения с хората. Личните са тези, които са за удоволствие. Там сам си избираш с кого да общуваш и с кого не. Поне аз така правя. Служебните отношения обаче нямат нищо общо с това дали човекът ти харесва или не. Нито с неговите качества, характер, умствен багаж, външен вид и т.н. Не предполагат емоции, оценки, лични разговори, приятелства или омраза и други подобни. Това създава само усложнения. За служебните отношения значение има единствено човекът върши ли си работата или не. Ако не си я върши и това засяга по някакъв начин твоята работа (но само ако я засяга или ако си му шеф) правиш забележка. Ако няма ефект се отнасяш към по-горната инстация по йерархията.

Тази лекцийка много ми беше полезна. Благодаря, че подреди мислите в главата ми. Бях започнала леко да залитам и да смесвам служебното с приятното

Авторката на темата да не се нерви, да свали малко егото и да взима от препоръчаните от Лабрадор хапченца.

Едно от нещата, които винаги ме е потрисало в моя тр опит у нас е липсата на всякаква професионалност в отношенията. Всичко е лично, трудовите х-ки са някакви незначиелни подробности, програмата ти се мени според какво шефа е решил днес да прави и все някакви спешни неща излизат, и твоята пряка работа остава м/у другото. На 10ина места съм работила и навсякъде е било така.
В чужбина пък ме удивява точно обратното - колко са обрани отношенията ( лицемерни със сигурност), колко е трудно да накараш някой да свърши нещо, което не му е в задълженията
Като цяло колко спокойна е средата. И ефективна.

Моят съвет е следният - обърни страницата и се опитай да бъдеш професионалист.
Ако те товарят с 'екстра', питай пряко защо, реферирай към задълженията ти, питай директно " ти сега учиш ли ме на нещо, защото асъм нова и трябва да уча, или просто се възползваш да ме товарши с твоите задължения'. Не мисля, че имаш какво да губиш от такова поведение.

И никому не отваряй очите за нищо,. Ти си се поставила в ситуация да си 'за всичко', щото ходиш да им инсталираш програми, кой знае какво още ....
Мълчанието е злато. Трай си повече и когато нещо НЕ Е твоя работа директно го казвай, отказвай. Тихичко.

Ето тук  е проблема - признавам, че той е единствено  в мен. "Нагърбвам" се с работа, която не ми е вменена. А не съм свикнала да отнасям на по-горна инстанция. Но, явно това е решението, смятам да опитам, пък който се разсърдил... И моите нерви имат край.

Ами явно така ще правя, поне докато реша да ги търпя!
Ама съм от тъпите и исках всичко да е песен... Не е толкова сложно! Ако беше фирма със 20-30 души администрация - да кажеш - всеки си е в "кутийката" и си гледа работата - ама 4 жени да не могат да се сработят...
И, да проблемната явно не съм аз, защото се плюе редовно по "тази, която я няма"...Ама ей така, тихичко...и с недомлъвки.
Досега не ми се беше случвало да получа пристъп на гадене /ама буквално ми се надигна/ от глас и физиономия...

Освен споменатите илачи, има и едно нещ, което се казва айпод.
Слагаш слушалките, лека музика и работиш. Ако някой иска да те прекъсне казваш " чакай да си свърша работата, имам нужда от концентрация и т.н". Хора със слушаллки са и по-трудни за прекъсване.
Послушай кака си , собственичка съм на 3 айпода , като кучегон са

  Едва ли си ми кака, но съвета е добър - имам си и аз един!

Шефът да речем е свестен! Ама като носи 10 дини под мишница и в 90% от времето го няма в офиса, че и на телефона..... Работата и заплатата са ОК засега.

Въпросът ми беше към потребителката, даваща съвет да напуснеш. Струва ли си заради някой си да напуснеш добра работа с добра заплата? И струва ли си за добра заплата да си нон стоп със скъсани нерви?
Ако отнесеш въпроса до шефа, има вероятност да отнесеш доста негативи и в офиса да настане военно положение - това от опит. Все пак колежките ти работят отдавна там, а ти от скоро и той им има някакво доверие. Зависи и от шефа де. Много неприятна и позната ми е ситуацията.
10c`s абсолютно си права за липсата на професионалност в отношенията. И моя опит това показва.

Едно време ни учеха, че е анатема да кажеш- това не ми влиза в задълженията. Обаче ако другите не са запознати с тази придобивка на модерния мениджмънт, спокойно може фразата да бъде използвана. Дори няма смисъл да я изричаш директно- просто се прави пас за нещата, които не са ти задължение.

Мисля си, че всяка фирма има нужда от по един интелигентен човек, който да скатава стратегически и да не позволява бурна дейност, ако тя ще доведе до повече хаос и още повече работа.

В някои области подобна реплика директно те изхвърля на улицата. същото важи и за някои позиции независимо от областта. А в случая на авторката тя вече е възприела един стереотип на поведение и ако сега започне да отказва задачи и да се прави на разсеяна има поне 90% шанс да я уволнят, заради мързел. Тъпо, но така се случва обикновено.

Мммдам, много познато ми звучи Такава среда, колкото и да не искаш, може да те принуди да напуснеш работа, наистина. И това е типично бг манталитет. Шефът никога не е на място, за да определи точно кой какво, а служителите, особено тези с родствени връзки, любовни връзки и с дълъг тр стаж във фирмата си правят каквото си искат.
Поработих така около 6 месеца, в края на които бях като обезумяла, защото вместо да съм личен асистент на шефа, бях асистент на цялата фирма, барабар с общите работници, че и клиентите. Едновременно с това бях преводач, логистик, асистент, сервитьорка, и всичко, което се сетите. Няма 2-3-4- през ноща - звъни телефонът.
Е, казах край, след поредния рев, който изревах и се 1удех в мен ли е проблемът. Ми не е в мен, а в мениджъра, или по-точно липсата му, там където е нужен.
На следващата ми работа това беше един от основните ми въпроси, на кого точно съм подчинена. От там нататък проблеми нямах. Но и шефът ми наистина беше добър мениджър, не само шеф.
И да, може да се каже "това не е моя работа", на хора които ги мързи да си я свършат. Едно е да помогнеш, да обясниш нещо, съвсем друго е да вършиш работата на някого, който счита, че точно сега, точно с това не му се занимава и понеже е по - дърт може да ти заповяда да го направиш. В големите международни фирми, това го няма. Е, рабира се, много зависи и какаъв е шефът ти. Щото после имах и друг шеф, който трудно се примири с това, че въпреки, че съм му секретарка имам право на мнение, но да отбележа че говорим за 60 и кусур годишен комуняга, свикнал да му се кланят като го видят. Е, не се получи и се примири чпвекът особено, след като от няколко по-горни позиции му обясниха, че аз си върша перфектно моята работа, но след като той не може да си организира останалите подчинени, значи не му е там мястото
Та, виждала съм структурата на същата фирма и в чужбина - няма нищо общо.

Леле колко познато, аз напуснах и не съжалявам нито за минута! Не съжалявам за заплатата, за работното време, което ме устройваше много, НЕ СЪЖАЛЯВАМ! Аз не мога да работя така! Нито пък искам... Изкарах почти три години, чак се чудя колко много са

Бий, за да те уважават! От известно време го практикувам, и резултатите ми харесват!

Лурдес дай пример, че така е много общо. Ако е удобно разбира се.

А като имате амбициозен интригант, въртящ всякакви нажежаващи хватки...мъж. "Плюещ" що дет види? Здраво натиснат под един домашен чехъл...Но с изключителни директорски мераци...пикаещ в градинката ви много грубо и брутално? В същото време много мазен с по-висшите от него...Какво правите? Добро отношение или точно обратното? Обещание за счупено краченценце? Или мазно мазно възхищение за пИрфектния му професионализъм?

Между другото много грозна картина на живо.

Масово хората са страшно смотани,
а го наричат доброта.
Нито колежките ти са толкова зле, нтио ти си толкова
бяла и добра.
Бял и добър човек никога няма да пусне подобна тема.
Или говориш право куме в очи с тях, но не грубо, или си
хващаш бялото и добро дупенце и отиваш, където
ще те ценят.

Я ми дайте дефиниция за злобна колежка
че ми стана интересно 
Сигурно ви завиждат на красотата и интелекта, нали 
Навсякъде 

Ами много е лесно - не му се връзвате!
Ей, понякога сте като в детската градина.
Ама имало такива и такива.
Ми справяйте се де, нали вие сте от нормалните и великите?

Искам и дефиниция за "интригант" и толкова ли е трудно
нормален човек с малко мозък да го прараира?
И какво значи "селянки", щом толкова ви пречат.

И в какво се състои тази така високо ценена 'нормалност', ако
ни една нормална от вас не може да се справи с нищо,
вечно някой нещо я дразни или пък препъва...

Работил съм с всевъзможно хора.
Не мога да ги променя, няма и да живея до гроб с тях.
Казвам им директно , но не винаги грубо, как стоят нещата.
Никакви проблеми.
Работата си е работа.
Между другото, поне половината от вас са направили точно това,
от което се възмущават - навряли са си носовете в нечии други дела
и дават оценки и титли, като 'селянки' например.
Естествено, анонимно и в нета, да не вземе случайно някой да разбере.

Един път да съм съгласна с Дейв 

Какво като е по-възрастен или на по - високо ниво ? Има си начини за всичко. Като не разбира от намеци, казваш директно, ако и от това не вдене, все има някой по-висш от него..
И като ти се разсърди голям праз!Не сте си най-добри приятели, още повече това говори за липсата на неговия професионализъм.
И да, изпадала съм в такива ситуации и си ги реших много бързо, като на чичото му обясних, че благодарение на такива кат' него , дет' цял живот подпират бюрото и бутат към пенсията и само заемат работното място, държаватаи много сектори в нея са на такова дередже. Е, да, нарече ме пикла, ама много важно  Шефът ми ли? Шефът ми ме подкрепи 

И други такива съм имала с разни началничета, с амбиции. То лошо няма да имат амбиции, ама що пък за моя сметка. На един такъв му обясних, че не сме в детската градина, така че д анеми се фръцка следващия път на вратата, като му кажа, че няма да му свърша неговата работа. Е, оказа се че тоз поне схвана, ченяма как да ме изпозва.
Зависи от хората, ако имат малко акъл,ще се усетят, ако нямат, ще се цупят.
И намеци съм получавала, слава богу от интелигентен мъж на възраст, който като всеки мъж се пробва съвсем адекватно да ме сваля, но не му се получи, имайки предвид, че предния ден ламинирах снимки на внучетата му. Е, какво да кажа, не е виновен тоз дето яде баницата

Интриганти има навсякъде. Не може да се харесваме на и със всички 
Важното е да мислим с главите си, когато сме на работа и да се държим професионално, а не като на мегдана.

Хм, аз не казвам, че няма интриганти...говоря за висша форма на такъв екземпляр. Представяте ли си , администрация с 30 човека примерно, той е от сферата, която е обслужвана от администрацията- а въобще няма допирна точка с тях, освен че си вършат тяхната работа и той зависи от тях. А междувременно...за администрацията работи, като рови, съчинява и комбинира секс истории...говори небивалици. В неговата, нашата сфера настройва служители едни срещу други, спомага за образуване на съдебни дела...в същото време се има за експерт и много квалифициран кадЪр, който познава новостите и се квалифицира...фактически може и да е квалифициран, но на изпитите му е помагано/преписвал е, основната му работа е на гърба на друг, а чужд език не знае...гледа като кученце и кима на разговори с чужденци- две думи не може да каже свързани. Изпитите са му на английски...междувременно обижда, хората които зависят от него...обижда и хората, които нямат сертификатите му...Злобата му е безгранична...
Та, на това викам интригант...не ми се говори за стремежите му за власт...а за себе си съвсем не искам да говоря...дъски имам да дялам- не трески.
Та какъв ред за справяне ще предложите? Тактика? План на действие?

 
На първо време една тактика, която по принцип си ползвам, но усетих ползите от нея и я прилагам често. Когато те питат въпрос - умен, тъп, от дразнител щом е, повтаряш въпроса с изражение, че нищо не си разбрала, но не че причината е в теб, а самият запитващ не си задава правилно въпроса. Или - нищо не разбрах, повтори какво точно имаш предвид.
Дразнителят се обърква и ако не е убеден в думите си ,почва да се омотава. 

Също така - ами режеш по-здраво като те издразнят нещо, в крайна сметка много неща премълчаваме и така се създават по-големи интриги или вътрешно неприятно чувство. Като един път реагираш остро, и другият път с тебе са меки като памук! Аз много рядко се карам с хората, не понасям да имам конфликти, но в един момент като ти се качат на главата и вече взимаш нещата в свои ръце!

Дано да съм помогнала

E, защо толкова грубо!
 Естествено, че не са ЧАК толкова зле. Иначе щяха да бъдат бивши колежки. Цъкат си там каквото се иска от тях, гледат си градинката и.... дерзаят!  
А пък, аз лично съм толкова бяла, че чак "светя", ама наистина! Обаче, ако някой е прекалено "хепи", някак си става трън в очите. Честно, не го разбирам това!


Такава, която се опитва да те вкара в грешка нарочно! Такава, която въпреки, че е видяла грешката ти, мълчи и я споменава уж мимоходом пред шефа! Такава, която се изпълва с неимоверно задоволство, когато си забравил чадъра и пристигаш мокър в офиса. Че и ти прави забележка колко капело от теб!  
Най-общо казано дребно човече, което се кефи на чуждите несполуки и си мисли, че чрез тях циците и стават двойни!
Старите моми да ги намесвам ли?