Книги за наука

  • 45 474
  • 214
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 24
Много добра, препоръчвам.



Нарежда се до "Псевдонауката". В определен смисъл я превъзхожда,
най-вече в откритото посочване на митологизирането поради ню ейдж.
Вече втора седмица точа лиги по тази книга. Изглежда страхотно и наистина е в ресора на "Псевдонауката", а и щом хвалбите идват от теб, значи 100% ще си струва.

Не знам дали видя, но издадоха биография на Слънцето (в момента я чета и е адски готина), както и споменатата по-назад в темата "Мисленето" на Даниъл Канеман; подобни заглавия на роден език ми връщат надеждата, че има бъдеще в рационализма по тез ширини...

 jump

# 46
  • n/a
  • Мнения: 3 341
И двете видях. Ще се четат.

# 47
  • Мнения: 24
Нещо любопитно, което май "Бард" ще издадат в близко бъдеще:



"War Оf Тhe Worldviews" - книга, в която се сблъскват претенциозните и уж "духовно извисени" езотерични глупости на лицемерния малоумник Дийпак Чопра с рационалните, емпирично обосновани и брилянтно аргументирани доводи на неоспоримия пич Леонард Млодинов. Чакам я с нетърпение!

 Mr. Green

# 48
  • Мнения: 6 365
Последният постинг ми напомня, че различната гледна точка може да е полезна, но ако се ползва коректно. Както казва Гай Ричи, трябва да вярваш, но да не вярваш във вярата си.

Иначе ето това чудовище може да просветли човек:

http://www.bookdepository.com/Red-Carl-Jung/9780393065671

а за простосмъртните:

http://www.bookdepository.com/Red-Jung/9780393089080?b=-3&t= … ulldescription-20

# 49
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Подходих скептично, но не съм била права. Книгата си струва парите и времето, отделени ѝ.



Не приемам всички твърдения, изложени в нея. Което на намалява интереса, определено.
Да, да не забравя, че тази книга пък има съзвучие с

която започнах в паралел.

И друга, четене преди време, някъде около Пинкър и "Есиковият инстинкт" и по един много интересен начин двете книги си пращаха "сигнали":

Последна редакция: вт, 10 юли 2012, 13:55 от Лоана

# 50
  • Мнения: 6 365
Последното заглавие ми напомня къде се крие опасността от "научни" книги. Когато се открие нещо много екзотично в естествената наука, доста хора не тръгват да го изследват само по себе си. Вместо това тръгват да доказват, че това нещо означава наличието на юдео-християнски бог. Това не е наука, а наукизъм в подкрепа на догма. Под "вяра" се има предвид именно вяра в някакъв вид юдео-християнски монотеизъм.

В този смисъл книгата на Юнг е по-научна.

# 51
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Mamacita Bandida, чела ли си я? Ако да, би трябвало да знаеш, че изобщо не става дума за юдео-християнския монотеизъм. Поне аз не успях да прочета подобно послание.

Да, и докато писах предишния пост, се сетих, че е време да коментираме нещо такова - темата е озаглавена "Книги за наука", но аз я възприемам малко по-различно. Не само като чисто научна литература, но и всякаква "нехудожествена", включително анти-ню-ейдж. Ако ни се разминават вижданията, може тази да си остане чисто научна, а да има и една с по-свободен обхват.

# 52
  • Мнения: 6 365
Мисля, че ако човек е осъзнал какво мисли за философията на науката, няма да се уплаши от книги със залитане към нюейджа. Не съм чела книгата, но съм чела Медузата и охлюва и имам представа накъде залитат биолозите. Всъщност залитат натам, накъдето и всички учени, които виждат, че светът е по-странен, отколкото мислим.

Популярните научни книги най-често са анти-ню ейдж, но след като се запознах с голяма част от литературата, открих, че подходът им е недостатъчен.

Мисля, че и такива книги имат място дотолкова, че да подскажат подходи в науката, които хем да са коректни, хем да не са изцяло класически.

# 53
  • Мнения: 24
Минах "Езикът на Бог" преди известно време. Много е четивна и любопитна, когато Франсис Колинс говори за науката. Когато обаче става дума за смехотворните му аргументи в подкрепа на Всевишния (при това - в подкрепа на личния такъв, рамкиран имено от юдео-християнския моно-тъпизъм), нещата добиват пропорциите на колосална излагация.

Прекрасна и убийствено точна критика удря Сам Харис в "Моралният пейзаж" на изсмуканите доводи на Колинс.

PS К. Г. Юнг е голямо и безспорно име; жалко само, че и той е вярвал в пълни глупости.

# 54
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Ето, колко различно прочитаме книгите. Явно, ако човек има "чувствителна" тема, то
успява да я "прочете", ако ли му е безразлична - не я отразява. Аналогично и по нюейдж
тематиката - аз към нея съм чувствителна (за разлика от религиозната) и е в състояние
да ме отблъсне даже полъх от нея.

За да не задълбаваме в непродуктивна посока, предлагам да спрем с тези коментари.

# 55
  • Мнения: 24
Да, нюейджът е тотален шит и определено няма място в тема за наука. Simple Smile

# 56
  • Мнения: 6 365
Поне Юнг е вярвал в глупостите целенасочено- като инструмент да постигне нещо измеримо. За мен това е повече наука, отколкото гледането на механични открития и приписването на духовен смисъл.

Ако става въпрос за "духовност" на биологията, Медузата и охлюва са много по-коректни.

Францис Колинс е задълбал прекалено в гледането на генома, мисли в код. Малко е като тези когнитивни учени, които гледат само шарени картинки на  мозъчна активност и се опитват с тях всичко да обяснят.

Францис Колинс, сега загледах, наистина сочи към монотеистичен бог, който ако не е юдео-християнски, то е философски близнак на този тип богове.

# 57
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Това, че Юнг е имал нерелигиозен мотив прави писаното от него по-научно?
Това, че Колинс има и религиозен мотив прави написаното от нето по-малко научно?

Странно, не ми се вижда логично.

# 58
  • Мнения: 24
И двамата са авторитети в областта си, но и на двамата метафизичните им претенции са fail. Юнг е вярвал в духове и в това, че книгите му от библиотеката се самовъзпламеняват с оглушителна експлозия, пък и е бил теист, а Колинс вярва, че юдеин-сектант е ходил по вода, превръщал е водата във вино и е възкръснал след смъртта си. Смях просто.

# 59
  • Мнения: 511
Страхотна тема. Дадохте ми доста идеи за четене.  bouquet

Общи условия

Активация на акаунт