Как му казахте че го напускате

  • 51 897
  • 116
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 17 277
Направо не мога да спра да плача.Не искам да съм вече с него а на сила ме държи.Как да го убедя да се разделим по взаимно съгласие.Не искам да спасявам брака вече той това не го проумява.Икам развод това е.

Успокой се и не плачи.

За развода ще мислиш по-нататък, това са трудни и тежки неща, може да се разведете и след година, никой не те задължава да бързаш юридически.

Щом твърдо си решила, че не искаш да живеете заедно, така ще стане, спокойно. Ще му го кажеш и довечера, и утре вечер и следващата и ще вдене. Ако не вдене, ще помолиш баща ти или някой друг роднина да дойде у вас и ще му го кажете заедно. АКо пак не вдене, с този роднина ще му съберете багажа и ще го закарате у майка му, а после ще смените бравата.
Варианти много, стига да си сигурна в себе си и в решението си.

# 31
  • Мнения: X
Сигурна съм в решението си .
Измъчва ме това ако има как аз ще се махна но за съжалние нашите са в друг град.В момента карам курса да взема книжка но това е далечно.Работата ми е тук доста си я харесвам и не ми се иска да се разделям със всичко това

# 32
  • Мнения: 15 497
Сигурна съм в решението си .
Измъчва ме това ако има как аз ще се махна но за съжалние нашите са в друг град.В момента карам курса да взема книжка но това е далечно.Работата ми е тук доста си я харесвам и не ми се иска да се разделям със всичко това

Нека ти дам един съвет миличка - не бързай с развода. Хубаво - решила си, но първо се раздели с него за твое спокойствие и остави нещата така на първо време. Първите месеци ще ти е трудно, защото той ще се опитва да ти показва как се е променил вече, колко много иска да сте семейство и прочие, ще те засипва с неща, които ти си искала само и само да те върне, НО ако успееш да устоиш на това /сигурно няма да продължи повече от 2-3 месеца/ , с времето идеята за развод ще узрее и за него, и когато вече сте по-спокойни и двамата, и сте си подредили живота поотделно нещата ще се случат от самосебеси

Казвам ти го от личен опит - аз подадох молбата за развод чак 9 месеца, след като се разделихме. Една колежка ме посъветва това, което и аз ти казах на теб и не сбърках. Дори след като подадох молбата, още на първото дело подписахме споразумение и всичко мина гладко.
Желая ти успех  Hug

# 33
  • Мнения: X
Побърква ме.Вчера дойде да ме вземе от работа с детенцето.Аз си му казах в прав текст ,че не го обичам той не приема нещата.Съгласен е да се разделим за два месеца при условие ,че после се съберем а аз не искам да се събирам.Да сме си дадяли почивка един от друг.Иска да отиде да живее при майка си и при баща си за период от два месеца но това няма как да стане защото те ще си заминат на село чак април май а до тогава означава да сме заедно в един апартамент и да ме измъчва.Не спи по цяла нощ.Бил ме обичал иска да ляга до мен да се успокоял само така се чувствал сигурен и спокоен.Някакви пълни глупости.Обмислям да изляза на квартира в една гарсониерка и дано леко по леко приеме нещата и аз не бързам с развода но той вика по добре да се разведем.Искал да се развеждаме и да сме живели след развода в един апартамент с детенцето  Laughing.Ще падна с неговите идеи убива ме честно ви казвам ...Ще се опитам за пореден път да приказвам с него ако желая да се разделим за известно време да си дадем малко успокоение и след това ще му кажа окончателно че аз не искам и не желая да се събираме отново.Права си че ми показва колко много се е променил...Предполагам че промяната най вероятно ще е за по дълго но пак ще стане същия след време

# 34
  • Мнения: 15 497
Ами той доста те улеснява - бъди хитра
Щом ти казва да се разведете и да си живеете се съгласи уж - донеси му един ден едно споразумение и го заведи в бракоразводното да го подпишете. Веднъж подпише ли си хващаш шапката и ичезваш, пък нека те гони после.

Другия вариант е, щом е съгласен да се разделите за малко го направи под предтекст, че уж е за малко, за да си помислиш малко. Помоли го да не те притеснява през това време и след време му кажи, че просто си помислила и си решила, че не го искаш и край. Пък с развод или без ти ще си си свободна жена - важното е да не си при него

То е ясно, че е лесно да се дават съвети само, но се опитвам да ти помогна по някакъв начин  Hug

# 35
  • Мнения: 2 723
Аз лично не разбирам защо продължаваш да се опитваш да говориш с него.
Казала си му каквото имаш да му казваш,  няма какво да го убеждаваш.

Ние също водихме някакви безкрайни обвинителни разговори с БНД, които не водеха до никъде.
Той уж ме беше разбрал, ама не бързаше да се изнася.
Отиде един ден на работа, аз взех детето и отидох при нашите. Бяха някакви празници си спомням, около НГ. Обадих му се по телефона и го помолих да си намери жилище в следващите 2 седмици. Той започна да звъни и да праща сърцераздирателни съобщения, не отговарях нито на обажданията, нито на смс-те... след 10 дни се прибрах, а той се беше изнесъл. Толкоз.

А на приказките му изобщо не се връзвай. И моят говореше как най-щастливият ден бил раждането на големият ни син, как видял очичките му и нищо друго нямало значение. Как щял той да живее без тези очички, не искал и не можел да живее без детенцето си...  бла бла бла. Това преди 4 години. От тогава да се е обадил макс 10-15 пъти. От една година е потънал в нелегалност пак.

Ако си сигурна в решението си, действай, без да го слушаш кви ги реди.

# 36
  • Мнения: 506
DqVoLsKi_ChArOvNa ние с Бащата на детето ми се разделихме през септември 2010 и оттогава не живеем заедно.По-добре ми е без него и всеки си живее живота и без да имаме развод.Знам че няма да се върна при него.Едно че се разделихме заради пълни глупости-заради това че детето тръгна на ясла което и до ден днешен не може да приеме.И като е болна защо пък е болна и ей такива неща......Продължавам без него в живота.

# 37
  • виртуално
  • Мнения: 2 861
И аз като Никси
Изнесох се една вечер след поредния скандал от апартамента си заедно с детето и отидох при баща ми.
Дадох му време да си намери квартира и да си изнесе багажа, за което му трябваха около 2 месеца  Twisted Evil, но не ми се правеха циркове пред детето.

# 38
  • Мнения: 3 634
Емоционалната раздяла беше процес, който все се чудя дали не започна още на сутринта след сватбата. Физическата стана за една нощ, в която си събрах багажа след случка подобна на авторката.

# 39
  • На черешата
  • Мнения: 8 393
 И при нас много-много подобни дребни ситуации се трупаха,след които аз плачех тихичко в банята, а той не виждаше проблем. Аз бях вечно грешащата,а той правия...В един момент се уморих.Оказа се, че не всички смятат, че съм тъпа,неспособна и вечно грешаща. Показах му пътя-сега съм финансово затруднена, много уморена,но уверена в себе си.  Hug

# 40
  • Мнения: 494
При мен беше лесно .Той ми събра багажа.Друг е проблема, че след 6 месеца раздяла аз се върнах сама и то без да усетя, че съм желана .Каза ми, че е променен всичко ще е различно,въпреки че промяната беше само външно .Сега се чувствам още по зле .Все едно съм на квартира.Вече знам че счупи ли се нещо няма събиране.Раздялата е просто въпрос на време Сега знам какво искам.

# 41
  • Мнения: 508
И аз 3 години се опитвах да си внуша, че нещата ще се оправят, но уви. Събрах си багажа след някаква реплика,хаплива.Само го погледнах и казах, че нямам идея, какво правя там.След един час аз и детето вече не бяхме в тази къща.Сега 3 години след това за миг не съжалявам за постъпката си. Човек усети ли , че нещата са умрели,няма смисъл да се опитва да ги съживява.В крайна сметка една връзка се гради от 2-ма .

# 42
  • Мнения: 1 900
Бях взела решение и една много ранна сутрин ,с приготвен багаж от предната вечер тръгнахме с децата,докато той спеше.Идея си нямаше какво ще се случи.Отидохме при майка ми.През деня звъня да попита къде сме и кога ще се приберем,а аз му казах,че няма вече да се върнем.Имаше няколко дни на гняв по телефона и на висене пред блока на майка ми,пред работата ми,което беше голям стрес за мен,но отминаха.След няколко месеца ,в негов добър период,се съгласи на развод по взаимно съгласие.Но може би при мен са се получили лесно нещата.Важното е да се вземе решението и да има къде да се отиде...Успех на авторката и на всички ,на които им липсва кураж.Животът след това,макар трудностите от битов характер си заслужава Peace Hug

# 43
  • Мнения: 6 214
.В крайна сметка една връзка се гради от 2-ма .
Ей това е много вярна приказка. А пък аз спасявах ли, спасявах връзката..., но насреща като няма никой? От един човек връзка не става, нито семейство. Щом другият го е нямало емоционално, питайте ме какво съм спасявала? newsm78

# 44
  • Мнения: 309
REAL_WOMAN подкрепям твоето мнение. Дано четящите тук, колебаещи се момичета, форумът  да им помогне да осъзнаят, че не си струва да си губят времето в спасителна операция. Даже завинаги да останат сами, животът им ще е по-спокоен.

Общи условия

Активация на акаунт