поне на мен рачетата най ми допадат.
.Чета ви ама толкова се изтощих емоциално от бившето ми теле,че вече имам чувството ,че не мога да си събера мисълта на едно......та за това не пиша......да не се излагам
.Отношенията ни приключиха преди 3 месеца по НЕГОВО желание,но от тогава телето ме направи на луда.......просто ме побърка( и продължава да го прави) с поведението си.Аз не го търся,но той ми звъни през ден през два,с повод без повод.Изпраща ми СМС-и за лека нощ преди да заспи...........Опитва се да ми държи сметка с кой съм и къде съм.Ревнува ме,понякога ме ухажва,понякога се държи пред приятелите ни като че сме си още двойка,но нищо повече..........не прави опит да се съберем........поне аз не го усещам така.Заедно отпразнувахме рожденият му ден и преди да дойдат останалите ми обясняваше как всъщност би ни било най-хубаво ако останем да си празнуваме само двамата
. Нямам смелостта (а и най-вече желанието) да му кажа да не ме търси повече по какъвто и да е повод........в същото време не издържам вече на тези отношения.Аз все още го обичам и искам да бъда с него."Мека мара" съм ,за добро или лошо,и съм му простила .......че си тръгна два пъти(знам че ще има съфорумки,който ще ми кажат че съм луда,ама аз съм си такава
).........ама той вече не само ми се качи на главата,ами и хоро ми играе.Вчрно е ,че в момента се правя на безразлична и не го търся по никакъв повод,но аз не вярвам,че телето е решило ,че съм го преживяла.........според мен той много добре знае че не е така.
) ,че от няколко дни ми подпали телефона за да резервираме за другият месец 1 седмица почивка на морето
.Е аз вече останах
.Всеки бърка понякога ,а и според мен няма непоправими неща...........особено когато има желание и от двете страни
. Но се питам защо съдбата поставя непрекъснато препятствия пред отношенията ни с "телето",които и без това са доста неясни
.Разбирам го напълно и знам че в момента а и предполагам в близко бъдеще въобще няма да му е до мен.Аз знам колко си обичаше работата и колко важна бе за него,ама........съдба.Притесняваме,че това ще "сложи капака" на нашите отношения,че "телето" ще се дистанцира отново(нормално е,все пак си има други грижи)....... а тъкмо в мен се промъкваше лъча надежда ,че току-виж всичко се нареди по нов...........по-добър начин.Лошото е че не знам как да се държа..........все пак сме разделени,не сме двойка.Сърцето ми се сви на фльонга като чух стресираният му глас днес,но съм убедена че "телето" не иска от мен да го съжалявам и тем подобни.Само му казах,че съм убедена,че "всяко зло е за добро" и тъй-като вярвам и съм убедена в неговите възможности,съм сигурна че много скоро той ще се оправи.Доколкото съм запозната от форума ,телците искат да решават сами проблемите си без да се показват слаби пред останалите............уф,само при нас ли е всичко толкова сложно
Освен това все ми се струва, че забравяш факта, че един Телец няма да ти се обяснява с часове в любов или да легне на релсите, чакайки идващия влак, само защото ти не искаш да си него.И не обичат драмите.Но са големи депресари, та те съветвам да намериш начин да го развеселиш.Ще го оцени!
