Публикувана: 13 май 2012, 00:27 ч.
Последно мнение: 17 окт. 2012, 08:46 ч.

Моля,маѝките на деца с проблеми,помогнете

3 863
22
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво да правя, ако съпругът ми не желае да обърне внимание на детето ни с увреждане?
Как да се справя с обвиненията и атаките на съпруга ми относно детето ни с увреждане?
Как мога да се справя с предизвикателствата в отношенията със съпруга ми и трудната ситуация у дома поради диагнозата на детето ни?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво да правя, ако съпругът ми не желае да обърне внимание на детето ни с увреждане?
  
  От съществено значение е да се поддържа открита комуникация със съпруга и ясно да се изразят вашите чувства. Мъжете често преминават през различни етапi, като отрицание, гняв, пазаруване, депресия и приемане. Може да му е необходима помощ и е важно да не се обвиняват взаимно. Фокусирайте се върху положителните аспекти и помислете за консултация с психолог, ако е необходимо.
- Как да се справя с обвиненията и атаките на съпруга ми относно детето ни с увреждане?
  
  Важно е да запазите спокойствие и да се съсредоточите върху подкрепата и грижите за детето. Общувайте открито със съпруга си и изразявайте чувствата си. Не се обвинявайте взаимно, а търсете конструктивни решения. Консултирането с психолог може да бъде полезно.
- Как мога да се справя с предизвикателствата в отношенията със съпруга ми и трудната ситуация у дома поради диагнозата на детето ни?
  
  От съществено значение е да поддържате открита комуникация със съпруга си и да изразявате чувствата си. Обсъждайте положителни неща и обмислете консултация с психолог, ако е необходимо. Не се обвинявайте взаимно, а търсете конструктивни решения и подкрепа един от друг. Важно е да запазим спокойствие и да се съсредоточим върху грижите за детето. Общуване открито със съпруга си и изразяване на чувства. Не се обвинявайте взаимно, а търсете конструктивни решения. Консултиране с психолог може да бъде полезно.

# 15 25 май 2012, 23:42 ч.

Мнения: 26

разбирам те, че не искаш да се откажеш от мъжа си, защото и аз си имам подобен проблем. и ние много се променихме, откакто се роди малката. караме се мнoго. мислила съм какво ще е, ако се разделим, но малката обича баща си, а той просто понякога не може да се владее и ме обижда пред нея. много ми е мъчно тогава. но си мисля, че каквото и да стане, малката е обичана. даже и да останем сами с нея. ще си бъдем двете. според мен е важното детето да е обичано. колко много свестни хора са израстнали само с майка или съответно баща.
мога само да те посъветвам да гледаш позитивно. може пък това да е знак от горе, може би ще срещнеш в живота си някой друг, достоен човек, който да обикне детето ти като свое.
стават se такива неща, чудеса се случват.
защо се питаш как ще реагират в бг? ти къде живееш?
аз си мисля че хората навсякъде са едни и същи - навсякъде има добри и лоши, уви.

# 16 26 май 2012, 18:39 ч.

Мнения: 72

Мога само да ти кажа - Бъди силна и не се предавай. В началото е изключително трудно да приемеш и свикнеш с мисълта. Това което прави таткото не е хубаво, говорете, не крий какво чувстваш от него, не задържай нищо в себе си, ако искаш да запазиш своето психическо здраве. Минала съм по този път и знам че е тежко.....

# 17 27 май 2012, 09:37 ч.

Мнения: 317

Цитат на: Ренесме в сб, 26 май 2012, 18:39

не задържай нищо в себе си, ако искаш да запазиш своето психическо здраве. Минала съм по този път и знам че е тежко.....

Съгласна съм, това е най-важното. Истината е, че някои не успяват да го направят и тогава става страшно. Помни, че преди всичко ти трябва да си в поне задоволително душевно състояние, след това идва детето! Аз не го осъзнавах и бях на ръба, месеци наред. Което разбира се няма как да се отразява добре на малчо.
Другите са писали, и аз ще добавя няколко общи съображения: истина е, че много от семействата с деца с увреждане се разпадат, но истина е също така, че понякога мъжете го изживяват по-тежко и им трябва по-дълго време - може би майчиният инстинкт на жените им помага. Понякога се променят коренно, друг път им трябват месеци наред - познавам едно семейство, мъжът непрекъснато беше до съпругата си, но се виждаше, че човекът е буквално в шок. След месеци отмина и сега са си щастливи и си гледат детенцето.
Освен това не забравяй, че каквито и диагнози и още повече прогнози да ти казват специалистите, всички те са под въпрос. Не подценявай предупрежденията, работи с детето (и в България не само невролог, а задължително и на рехабилитатор и специален педагог, които ще отчетат реалното развитие на детето и ще ти дадат много повече информация и напътствия!), но ако ние бяхме слушали всички светила месеци наред, със сигурност детето ни не само щеше да е в дом, но и изобщо нямаше да е в това състояние. Казваха ни, че никога няма да може да вижда, да чува, да ходи, да ни познава, "то горкото мозъче няма". Е, не сме спирали да работим с него, операции сме правили и безброй неща - да, проблеми си има, но пък на 4 годинки се научи да познава всички букви, вече ходи, започва да бърбори... Изобщо най-лошият капан, в който може да попадне една майка, е да се хване за главата от хипотетичните диагнози, нищо конструктивно няма в това, а и според мен 70% от диагнозите са си погрешни:)
Успех!

# 18 11 авг. 2012, 12:18 ч.

Мнения: 139

Вече сме си в БГ.минахме през невролог,водих го и в Свети Никола.Казаха че има забавяне в движенията,моториката и говора.Трябва доста да се работи с него.И наи вече маика която да му помага и да го учи."Пари се изкарват,но загубеното време с детето че не си до него,не можеш да върнеш",бяха думите им.На кръстопът съм,незная на къде да поема.ММ каза(тои не се прибра с нас)-избираи или детето започва на градина като нормалните деца и аз да съм на работа или да си останем с детето в БГ и тук да го водя на терапии и на ясла.Ако останем там,ще бъде като преди-на работа,после терапии и малко врвме с детето.Продължава да не приема детето такова каквото е,че не прави нещата които правят др.деца и не вижда смисъл да му помага и учи вкъщи.На разходка не сме излизали всички заедно,защото погледа му е в др.деца и му е мъчно.А,ако останем тук как ще се справя без мъж.Финансово каза че ще помага,но на мен това не ми стига-искам бащата на детето си-да си играят,да му говори.Но нестава.Ще го приемат ли в ясла(трябва да контактува с деца),и ще намеря ли необходимите логопеди и психолози които да работят с малки деца в Пловдив.Като отидохме на центъра,хора,деца и колко много паркове да си играят децата,къде е видяло такова нещо милото.Навежда се събира листенца,тъпче ги с крачета.
Единствено искам да помогна на моето слънчице,а не мога да реша как.

# 19 13 авг. 2012, 10:24 ч.

Мнения: 1 630

Не съм в твоето положение за да ти давам съвет. Мога единствено да ти съчувствам Hug

. Моя мъж макар да не ми помага за терапии и за каквото и да било никога не му е минавала отрицателна мисъл за детето. Винаги е вярвал в нея. Откакто разбрах, че няма смисъл да споделям опасенията и да му говоря за едно и също нещата се промениха. Той понеже смени работата и се виждаме чак в събота, защото вечер се прибира късничко отбелязва напредъка радва се на детето, излизаме...всички са спокойни и най-вече и тя се промени. Когато ми е тежко пиша във форума, обаждам се на психолога да си поговорим. Говоря с майка. За мен на първо място е детето и ако моя мъж ми постави ултиматум....Не знам за къде питаш на ясла, ако е за БГ..За да ходи трябва да може да върви. Само това са изискванията. Ти мисля беше от Пловдив. Там има достатъчно специалисти. Още е доста малък работи с него и резултатите ще дойдат... Hug

Ходихте ли на невролог?

Последна редакция: пн, 13 авг 2012, 10:29 от eli82eli

# 20 13 авг. 2012, 10:54 ч.

Мнения: 2 327

Това, което са ти казлаи докторите, че пари се изкарват, но времето никой не може да върне е вярно. Но за съжаление осигуряването на най-доброто за детето кат терапия пак е свързано с пари, защото все някой трябва да ти каже с какво да го занимаваш детето и да му следи статуса. Само вкъщи не става. Ако мъжът ти е склонен да те издържа тук, а ти да се грижиш само за детето може би не е лош вариант. Стига да можеш да разчиташ на него.
Между 1 и 2 години децата се променят много и с бързи темпове. Ако детето започне да наваксва, току виж размисли... Може да му трябва време и на него да свикне със ситуацията. В момента е започнал да се пазари, близко е до приемането на нещата.
Прецени кое ти е по-важно наистина. Ясно е, че няма идеален вариант за теб в момента, но нещата се променят. Ако можеш да си позволиш да спреш работа - по-добре остани с детето.

# 21 13 авг. 2012, 11:31 ч.

Мнения: 26

на твое място бих се върнала в бг. там и на теб самата ще ти е по-добре. все пак, приятели, познати, роднини. това е много важно и за детенцето! да расте сред грижи и любов.
ти май все още искаш да промениш съпруга си и проявяваш търпение към него. според мен не го заслужава
ако моят мъж не излиза на разходка с детето си не той, аз няма да излизам с него.

и това с финансовата страна аз бих си подсигурила нещата от преди. т.е. да си превежда пари редовно, по банков път, чрез адвокат, ако трябва, а не когато на него му скимне. така де, за детето му е. да не се окаже после, че "забравя" да прати пари.

сигурно ти звуча грубо, извинявай. но в тоя живот, ако сам не се погрижиш за себе си ( и за детето си), няма кой

успех с терапиите и дано вземеш правилното решение

и горе главата Hug

# 22 17 окт. 2012, 08:46 ч.

Мнения: 2 165

Аз съм от Варна, но заради съпругът ми дойдох в Свищов.Работя и се боря детето ми да е в ДГ, да ходи в ДЦДУ и да има необходимите терапии.
Така, че, zai4eto 81, намери своя път за теб и своето семейство.Намери необходимите специалисти там, където живееш.Търси контакти, а ние, независимо от къде сме ще бъдем с теб, тук и ще ти помагаме кой с каквото може.Вярвай в успеха на детето си и то ще покаже най-доброто от себе си. Heart Eyes

Препоръчани теми

Хиперактивно дете на 20 месеца

Хидроцефалия

Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Трудно проговаряне - тема 27

Причина:

Причина: