СЕПТЕМВРИйските кореми се надуват и сладки бебчета във тях бушуват!

Деня беше 25-ти август(6-ти ден преносване), вече се бях отегчила от чакане и си мислех дали изобщо ще се стигне до раждане  . Цял ден бяхме по магазините на Манчестър с майка ми и мъжа ми. По препоръка на акушерката ми си потърсих таблетки от малинови листа, които подпомагат за контрахиране на матката. Таблетките бяха свършили и след като ме увериха, че чаят от малинови листа има същия ефект си купих една опаковка. Прибрахме се вечерта у дома, вечеряхме и аз си направих от чайчето и изпих цели 2 чашки. Легнахме си с мъжо, погушкахме се и заспахме. Към 2.30 ПРЕЗ НОЩА в просъница усетих, че нещо ме преболява сякаш ми се ходи до тоалетната, но игнорирах усещането. След 20 мин обаче същото усещане ме събуди и аз си викам''- сега пък какво ме боли, не ми ли стигат другите болежки?''. И така будувайки си на тъмно взех да вдявам  , че явно днес ще се ражда  . Мъжът ми си спи сладко до мен и аз не смея да пусна лампата и да засека на колко минути са ми болките. Обаче към 4.30ч реших, че е време да започа да засичам. Събудих мъжлето и той в просъница подкочи и вика :- Ами сега?  . И аз викам ами сега ще засичаме на колко мин са контракциите, а те бях неравномерни- на 4 мин, на 6, на 8. И така към 8.30ч звъннах в болницата в която ще раждам да ги уведомя за състоянието си и да ги питам кога да тръгвам към тях. Попитаха ме хиляди неща и ми обясниха да си взема гореща вана, да пия парацетамол и когато болката стане нетърпима да им се обадя. Разбира се познавайки английската здравна система не взех нито парацетамол, нито вана, а и без това хич не ми беше до това.Взехме си лап топа в леглото и си пуснахме филм. Но преди това отворих разбира се любимия ми форум и прочетох страхотната новина, че Гери е родила сладкия Марти сутринта. Това беше страхотна новина , която много ме окуражи и се разплаках от вълнение. Аз заспивах между контракциите и разбира се от филма нищо не разбрах. Към 11.30ч болката вече наистина беше сериозна и аз звъннах отново в родилното, казвайки, че съм направила всичко което са ми казали и, че вече не мога да търпя болката. Контракциите ми бяха на 6 мин. Казаха ми да тръгвам и ми обясниха, че ако преценят, че е рано за раждане ще ме пратят да си ходя в къщи. Взех си душ, достехнах багажа и вече клатушкайки се се свлякох в колата. Никога седалката не ми е била толкова неудобна, физиономията ми беше ''не ми взимай, не ми давай''. Мъж ми се стараеше да ме разсмее и разведри , а аз само му виках:"Просто карай! .По пътя, който е 40 мин щаха вече очите ми да излязат от болка . Направо ужасна нетърпима болка.
Пристигаме ние, довлачваме се до рецепцията и те направо ми казаха името. Аз потвърдих, че съм аз посочиха ми вратата на родилното и аз невярваща какво се случва с мен влязох. Поканиха ни да влезем в една стая http://picasaweb.google.co.uk/saxarovi/FranzIvayloSaksarov?authk … 39544566801177330 и ни казаха да чакаме акушерка да дойде да ме прегледа. Тук вече място не си намирах http://picasaweb.google.co.uk/saxarovi/FranzIvayloSaksarov?authk … 39544578721026626 . Само пъшках, обикалях нервно и направо ми спираше въздуха при контракция. След около 15 мин дойде акушерка и ми каза да се приготвя за преглед. Обясни ми какво ще ми прави и ме попита имам ли нещо против и студентка да присъств и също да ме прегледа. Аз казах, че толкова ме боли, че и 10 акушерки да ме прегледат няма да усетя. Посмяхме се всички дружно на мой гръб и аз се съблякох. Покриха ме с чаршав и запретнаха ръкави. Старшата акушерка ме прегледа и си замълча, след нея и студентката. Аз не усетих абсолютно нищо само се молех положението да е за оставане в болницата, защото ако трябваша с тая болка да си ходя щях да умра по пътя. След едно групово поглеждане и двете потвърдиха, че съм с 8 см разкритие и аз  . Казаха Well done you! и ми казаха да почакам, за да ме настанят в родилна стая. Облякох се аз и ме закараха с една количка до стаята за раждане. Влязохме там, а на мен вече орбитите ми бяха на път да изхвърчат. Мъж ми отиде до колата да вземе багажа и се върна при мен. Това време ми се стори цяла вечност. Аз обикалях из стаята и се чудих на къде да ледам и как да си намаля болката. На тавана имаше някакви квадрати окачен таван и аз се съсредоточавах в един от тях по време на контракция. Дойде акушерката, която щеше да ми води раждането, представи се, обясни ни как да си намествам леглото с дистанционното, донесе ми кана с вода и лед, чаши, още възглавници и ми каза да си олека ношницата, за да ми е по-удобно. Междувременно бях повторила поне 10 пъти, че искам епидурална и на всеки който влезеше в стаята без значение какъв и ме попиташе как съм му казвах, че съм добре, обаче с епидурална ще съм още по-добре. Дадоха ми да пробвам един газ, който тук е много популярен. Ефекта ми е като все едно че си леко пийнал. На мен това изобщо не ми подейства. Дадох на Мъжът ми да го опита и него направо го замаи. Тогава разбрах, че явно болката е много силна и притъпява действието на газа.Извикаха анестезиолог и аз видях в негово лице направо ангел  . Обясни ми човека, че съм свършила най-важната работа(8-те см разкритие) и, че най-трудното е минало и, че мога да мина без упойка ако желая. Аз   викам"Не, държа да ми сложите упойка". И тогава том ми обясни плюсовете и минусите на упойката, обясни как ще ми я сложи и пак ме попита за крайното ми решение. Естествено казах''Да''! Беше изключително внимателен, всичко беше в един комплект за еднократна употреба, от неговата престилка до иглата, които след това изхвърли в коша. Сложи ми първо локален анестетик и после самата епидурална, като ми прокара тръбичка отпред за доливане по-късно.Изчакваше да мине контракцията и тогава продължаваше. От момента в който ми сложи упойката започна моя холидей. Просто за минута се почувствах отново жива. Сякаш някой ме беше пратил на почивка в приятен хотел. Усмихнах се и казах, че тази упойка е направо чудо. Мъжът ми през цялото време ми държеше ръката и каза, че по видът ми той самият е усетил кога е започнало действието на упойката. Помолих го да ми подаде Бременлийският ми дневник http://picasaweb.google.co.uk/saxarovi/FranzIvayloSaksarov?authk … 39545801642712562  и започнах да попълвам страниците за идването и настаняването в болницата. Донесоха ни чай и сандвичи и ми казаха, че ще си полежа така 4 часа, за да си почина и за да получа пълно разкритие.На всеки 30 мин ми мереха температурата и кръвното. Дадоха ми парацетамол, че ми се беше вдигнала малко Т и ми пуснаха вентилатор да ме разхлажда.
 Тези 4 часа бяха прекрасни.Оставиха ни сами. С Ивайло през цялото време се смяхме и си припомняхме спомени от годините ни заедно, правехме си равносметка за изминалите години и си говорехме за бъдещето. Преразказахме си всички най-мили спомени и се снимахме. Усмивката ми не слезе от лицето http://picasaweb.google.co.uk/saxarovi/FranzIvayloSaksarov?authk … 39546499764000818.И двамата не можехме да повярваме, че след няколко часа ще си имаме бебе. Това бяха най-незабравимите 4 часа от много години насам.
В 20.00ч вечерта ми направиха пак преглед и ми казаха , че имам пълно разкритие. Междувременно ми сложиха катетър, изтеглиха каквото имаше, защото сама не можах да стана. Нищо не усетих. От упойката краката ми бяха като кашкавал и си останах само с упоритостта от пробването да стана. Спукаха ми водите. Аз очаквах много да изтече а те бяха не повече от чаша. През цялото време ми записваха тоновете и контракциите. Акушерката каза, че започваме с напъните. 2 часа се въртях насам натам, пробвах какви ли не пози, леглото му пробвахме всички позиции,бебето слезе много надолу, но колкото и да се мъчих главичката не искаше да се показва. Ивайло и той горкия се почуди от къде да ме подпира само и само да ми е в помощ.Тогава акушерката каза, че след 2 часа неефективни напъни ще се консултира с лекар. Дойдоха веднага 2 лекарки и постояха по време на няколко контракции, прегледаха ме и казаха, че ще ползват форцепс, за да ми помогнат малко. След минути се донесоха пак едни готови комплекти. Започна се едно разопаковане, обличане, завиване, инструменти започнаха да се подреждат. Аз незнаех какво да си мисля, дали всичко това е за хубаво или е за  лошо. Покриха ми краката, корема и ми казаха да напъвам здраво. На втория напън главичката се показа, казаха ме да не напъвам за момент и после пак да напъна силно. При този напън направо щях да падна от леглото. Ивайло ме държи за ръката и ме опъва на една страна, лекарките с форцепса дърпат от другата страна, но само след секунда усетух как нещо голямо се свлече от мен. Не разбрах кога са ми направили епизотомия и кога са прерязали пъпната връв, но разбрах, че вече съм майка. Франц проплака в 22.52ч и ми го сложиха директно на гърдите. Не беше кървав, беше топъл и мокър. Сложиха му плетена шапчица и ми подадоха хавлия да си го завия. В този момент времето спря. Мъж ми беше с пълни очи а аз с най-гордата усмивка на лицето. Вече бяхме трима. Имахме си най-прекрасния син на света. Ивайло му държеше ръчичката а аз не можех да му се нагледам. През това време акушерката ме шиеше. Пак нищо не усетих. Лекарките както от изневиделица се бяха появили, така тактично бяха и изчезнали. Дори не им видях имената. След като ме зашиха ни донесоха вечеря и ни оставиха сами да се радваме на Франц. След около 30 мин дойде пак акушерката и ми показа позицията за кърмене и малкия засука. Хапна си цели 20 мин. После донесоха везна и го претеглиха. Събраха ни се и на двамата очите като видяхме 3905гр за моите 168 см и 46 кг преди бременността. Както  ме бяха наплашили за малко бебе се оказа, че родих голям мъж. Взеха Франц и започнаха да го обличат http://picasaweb.google.co.uk/saxarovi/FranzIvayloSaksarov?authk … 39548743053949154 . После го дадоха на Ивайло да го държи докато аз се изкъпя http://picasaweb.google.co.uk/saxarovi/FranzIvayloSaksarov?authk … 39548751411147778. Изкъпах се, облякох се и ме сложиха на количка с която ме качиха в след родилна стая. Там пак ми обясниха леглото и функцийте на хоспифона, а Франц си спеше до мен в кошчето http://picasaweb.google.co.uk/saxarovi/FranzIvayloSaksarov?authk … 39556470848927826. Мъжът ми го пратиха да си ходи и да казва хубавите новини. Цяла нощ почти не спах от вълнение, Франц се събуди няколко пъти, за да хапне и пак заспиваше. Сестрите идваха през 20 мин да питат как съм и имам ли нужда от нещо. Най-прекрасната нощ дала начало на нашия нов живот като семейство вече от трима http://picasaweb.google.co.uk/saxarovi/FranzIvayloSaksarov?authk … 39549433718234162.
Такава е моята история. С прекрасни спомени съм от раждането, грижите и професионализма на всички, които се грижиха за мен. Без подкрепата и присъствието на мъжа ми разказа ми със сигурност щеше да бъде друг.

Акушерката води записки през цялото време до най-малките подробности, които ще се пазят 25 години.

Благодаря ви за търпението да прочетете всичко това.