Колко време чакахте?

Какво значи "произхода на детето". Предлагат ти ви циганчета ли? И на каква възраст деде искате?

Детето е достатъчно голямо и не би трябвало да има проблем, но това е доста некоректно да ви предлагат деца които сте заявили, че не желаете. Дано другия път имате късмет.

Аз бях заявила ,че искаме детето да е около 3годишно,предложиха ни на 5г и половина!Разликата беше само в броя на годините-външно,психически,емоционално и т.н. развитието на детенцето си беше като на 3 годишно.Ваня неможеше да говори правилно ,а по бебешки и постоянно превеждах на другите какво бърбори,просто опита с двете ми по-големи деца ми беше в помощ тогава!Дори и 5-6 години детенце да си осиновите,неговото развитие и "моделиране" като личност започва от влизането му във вашият дом!За нашето момиче казаха,че майката е българка с баща неизвестен  имам малки съмнения,но детето си е дете,не е избирало родителите си /биологичните/ Разбирам отказа ви от ромският произход-просто гена е друг и си проличава един ден!А,колкото до срещите,съчуствам ви искренно!Който не е попадал под десетките детски очички гледащи с надежда "за мен ли идваш"-той незнае какъв е стреса и защо му идва на човек да се откаже.Не се отказвайте-толкова сте чакали,може би следващият път ще е щастливата среща! Пожелавам ти го от сърце!!!

  Шокирана съм! От бездушието, от показността, от пародията.

Влизаш и четеш постингите. Излизаш и гледаш телевизия. Коренно противоположни неща. Като че става въпрос за друга държава.

  Момичета, все още имам координатите на едно от местата от където взех едно от моите деца. Тогава тя (директорката) беше различна от останалите. Сега не зная. Може би все още е различна. Бих рискувала да опитам, стига да сте сигурни, че искате.

Само ще помоля - пишете ми ЛС. Не искам нищо (да не си помислите нещо). Просто когато вляза тук и не се въздържам - сълзите ми тръгват без да мога да ги спра.

ami ne vinagi sa vinovni sozialnite rabotnizi.na men mi kasaha,4e nikoi ne moje da sadalji maikata da pise proishoda na deteto i nazionalnosta si.taka,4e 4esto se slu4va da se osinovi dete ot romski proishod s misalta 4e e balgar4e..........-tova e risk.

Боже мой, чета наистина страхотии. Чудя се да не би да съм сънувала осиновяването на нашата дъщеря?! Наистина, беше преди пет години, но подадохме молба, след около два месеца ни се обадиха за среща, след още две седмици ни я показаха и след има-няма 30-40 дни тя си беше в къщи. Всичко това ни струваше 7.40 лв. за съдебна такса. И може би още към 200лв. за памперси, защото толкова събра багажника на колата. Никой, по никакъв начин не е намекнал даже за пари. Уверявам ви, че не сме ползвали връзки.
А няма да ви открехвам колко ни струваше раждането на Малечка...

Пропуснах да изясня, че в молбата не посочихме изисквания - нито за пол, нито за възраст, даже намекнахме на интервюто, че бихме взели и близнаци.
Сега процедурата сякаш е по-сложна, по-тромава. Което не значи, че трябва да се отчайвате. Всяко дете, както и всеки родител заслужава своя шанс. Вярвам, че на всекиго е отредено щастието да има семейство. И не вярвам, че бюрокрацията е в състояние да ви откаже да го имате.

През 2001 год отидохме в един дом да попитаме какви документи ни трябват/тогава незнаехме къде другаде да питаме за информация ,нямахме компютър и не бях открила този форум/Дадоха ни едно листче на което бяха описани нужните документи и ни казаха като ги подготвим да заповядаме пак.Подготвихме ги доста бързо и отидохме да ги предадем.Оказа се,че точно този ден не бил от приемните дни на директорката и една сестра/или акушерка май беше/ги взе и каза -да добре,ние ще ви се обадим когато имаме подходящо детенце за вас.Почакахме си около година и понеже никой не ни потърси отидохме пак да видим какво става.Казаха ни ,че документите ни са се загубили някъде : : : Оплаквах се на една приятелка и тя ми каза -Ами защо не питаш социалният ви работник как така са се загубили и дали нямат копие поне на доклада.А аз се гръмнах Какъв доклад?Какъв соц работник ?На мене в дома никакъв доклад не са ми искали.На онова лисче нищо такова не пишеше.А тя ми обясни че нейни близки са осиновили и са им правили соц.доклад от Отдел за закрила на детето.Е тогава разбрах че сме постъпили много тъпо и,че човек не трябва да се хвърля през глава"като кьорав от брег"без преди това да е събрал нужната информация   Та така.Отидохме в ОЗД и там ни зачислиха соц.работник който да ни проучи и да ни изготви доклад.Естествено набавихме си на ново и всички останали документи.Веднъж когато социалната беше у нас  и разказахме за наще патила с въпросния дом и я попитахме защо така се е получило.А тя каза -Незнам защо не казват на хората ,че им трябва доклад,даже имаме случаи в които хората са си харесали детенце вече искат да си насрочат дело и се оказва ,че нямат доклад и се почва едно тичане и препускане в последния момент да се извади доклада ,да се търсят препоръки ,а да се изготви доклада трябва време ,срещи с психолог и т.н. и при цялото това търчане всички се изнервят-и социалните,че трябва да си претупат работата и кандидатите,че пак трябва да чакат, а си искат бързо детенцето.Въобще Ужас!А как са ни се изгубили документите не се разбра.  После всичко мина ,изготвиха ни доклада и социалната ни обясни че ще ни даде адреси и телефони на много домове в които да си разпратим документите  за да имаме по-голям избор ,но изведнъж стопираха всички осиновявания защото предстоеше да се гласува новият закон Нали сме си каръци -трябваше да изчакаме и това Забравих да кажа,че през 2002год се бяхме отчаяли и се бяхме отказали и отидохме в София да пробваме все пак инвитро, макарче шансът беше много малък .След доста дълго ходене по доктори и правене на изследвания -хормонални и какви ли не и спермограми и разговори и притеснения за пари най-накрая един доктор ми каза в прав текст че не си струва риска за живота ми да правим инвитро защото имам много сраствания след операциите и пункцията е опасна за мен ,а и аз съм само с един яйчник,който дори не е цял и не се знаело дали нещо годно за оплождане ще се извлече от него  .Тъйче -каза той вместо да ти взема парите за нещо което е почти сигурно че ще се провали ,по-добре се върнете на вариянта за осиновяване и ви желая успех.Та пак се върнахме на осиновяването .То друго какво да правим,но междувременно пак бяхме пропиляли ценно време и не малко пари ,нерви и напразни надежди.Колкото до инвитрото -единственият ни шанс е Донорска яйцеклетка  а за това се чака повече отколкото за осиновяване.Така че изчакахме да гласуват новия закон и влязохме в регистрите в началото на 2004година ,макарче доклада ни е от ноември 2003та и от тогава само чакахме,чакахме  и чак сега преди няколко дни  ни предложиха детенце/писала съм подробно за това в моята тема"Strah me e momi4eta  utre sme na sre6ta"/но лошото е,че срокът ни изтича април месец и ако не се стигне до осиновяване ще трябва всичко на ново и пак чакане и рев и неспане и....  Та ето толкова чакахме ние .     П.П.Извинявайте за дългия постинг .Аз напоследък все дългички ги пиша ама гледам да съм изчерпателна  Дано да не съм досадила на някого Чао 

Blue Fairy,Изчела съм всичките ти постинги.Какво само сте преживяли!В момента също не ти е лесно.По отношение на мъжа ти ще кажа, че и той много иска,но ужасно се страхува.Спри да плачеш иму покажи увереност и твърдост.Изложи му фактите "за" и "против" много мотивирано.Ще се справиш!Успех и пиши!

  Супер Пепита!Пиши ни какво става,за да се радваме и ние с теб!Благодаря за пожеланието.Дано всяка от нас скоро да се похвали!

ех как се радвам - браво на вас! желая наистина всичко да е ок и това да е вашето дете