За историята с крещящата майка, която Ви споделих, не беше нормална. И аз съм кряскала и повишавала тон, но това си беше чисто нервна криза. Не можеш да мериш малко 2 годишно дете с тежки предмети и да му говориш така, досега нито веднъж не го бях чула и не го бях видяла.
Аз не знам дали споделих, но един път имах случка...Слагам Еми да спи (тя си заспива сама) и тишина, викам си заспала е. След около 20-30 минути почва да се дере. Отивам в стаята й - и какво да видя... Наща Емка със свален памперс и цялата в акита (а пампито беше сменено преди да я сложа да спи). Омазала цялата кошара, чаршафите, тялото си и лицето си с ако. Видях се в чудо, да се смея ли или да плача...Добре, че в същия ден баща ми ми докара другата сгъваема кошара, която я бях изпрала на вилата и оставила да съхне...Та успях да изпера веднага нейната(също сгъваема)
Обаче постоянен родител, който играе на "бинго" изхващайки моментите не означава научено дете да си казва преди да е свършило нещо и да стиска до сядането на гърнето.
.Може да има изключения не споря,просто зад тези изключения стоят много анбициозни родители. 

дано да не се заразило малкото човече.
Абе супер почивка си правиме 
. Уж щяха да ни слагат ваксина, пък педи рече да навършим година и половина и тогава. 14 зъба, за щастие извадени без мрънкане, само с малко сополки.
,ама много емоции ми се събраха днес,къде хубави ,къде не и нещо се превъзбудих.
А за храненето,поне както го описваш,ми се струва,че Влади няма проблем с апетита(щом си хапва кис.мляко),а по скоро е недоверчива към другата храна.Таня е такава,с голям зор хапва нещо ново,а какви са фасони докато го опита,ще кажеш ,че и давам най голямата гадост в света
Ако е така,то мога да ти дам един,два съвета


