Споделете 173

Boryana, що са крииш, та ти си си софиянка , а ги разказваш за там едни зимни прекрасни...
В Лондон бях , ама пролет и един дъжд, дъжд подмокрих се от дъжд, ама хубаво...
Във Флоренция, такава зима ме е започвала, че не е истина. Едно литищенце малкичко и едно чакане на самолет... буря жестока. Сняг и вятър , като във филм. Имаше една американка, която четеше пресата и там пише за прогнозата на времето - слънчево , приятно топло. Че като вдигна един скандал на летището ,че лъжат и няма буря и нарочно провалят полетите...ама се кара с персонала,  и показва прогнозата ,чак оплакване щеше да пуска... а те я гледат мили засмени..американска му работа./това амераканците са тъпички хора в някои отношения/.

Крия се, ами как. Само студентствам в София  . И пари харча, ама това само мъжката част у дома го казва. Аз до край ще твърдя, че просто инвестирам.

Уча в София, лятото съм у дома, от време на време в София, понякога при бъдещата свекърва, понякога в Хисар. Не съм закотвена, аз съм от много места, а ако питаш сърцето и душата ми - те завинаги ще си живеят в австрийските или швейцарските Алпи  .

Искам да попитам кой ме прокле? Не стига, че днес ми пуснаха водата в 18:30, ами преди малко пак спря  . До скоро в София нямах топла вода. Да, ама тука нямам никаква!

Ах ти ,скрита лимонка и сърцето в Алпите, значи караш и ски..хубаво е това ако е така.
Водата ще я пуснат, ей сега, щом е дошла веднъж..Що нямате вода, аааа, ти си  при мама и тате лятото и там може би се поливат градинки.

Ууууу, много хубаво споделяте. За зимата. Ебати якото е да е кучи студ.  Любимият ми сезон. Тъкмо днес у нас дойде на гости един приятел, който ми беше обещал "Коледна песен" на Дикенс, с мрънкането за която сигурно досадих и на Бога, но явно има ефект. Донесе ми я и аз за да не я осквернявам тая книга в тия ужасни жеги, само и метнах едно око и я сложих в шкафа с кутиите за коледни сладки и коледните ми свещи. Уговорихме се да му я върна чак февруари, но още предния път като се уговаряхме му споменах, че ако закъса за пари, може да му я купя. Днес само той спомена, че ако закъса, ще ми я продаде. Мисля, че до месец е закъсал. Всичко ми е по плана   Голям съм Юда Искариотски, но.... С едното метнато око към книгата установих, че наистина има Бог, щом е създал Дикенс, но и авторът на картините към книгата - Роберто Иноченти. Божествено.  В петък пък от Икеа си купих снежно бяло поларено одеяло. От сега виждам как по Коледа ще се наместя удобно на дивана, вечерта, когато всички спят, ще си сложа дръвца на печката, ще се завия с одеялото и ще чета...ъ.. онази книга.
Днес също така ми хрумна гениалната идея да си купя чугунен чайник, много ще ми отива на печката, дръвцата и прочие. Вчера пък посетих едно друго магазинче мечта - с всякакви дребни нещица, които създават уют. Сдобих се с кърпа и ръкавичка за печка - бели с нарисувани зелени подправки и лилава дантела. И дюс зелени релефни салфетки. Колко малко му трябва на човек.  А там още какви работи има....олеле - солнички, чашченца, пипернички от порцелан, разни нещиценца от желязо, дърво и все чудесни.

Но сега имам диня пред себе си, свещ с дъх на анасон, жега ми и гледам едни трима божествени мъже, които играят сиртаки - кра-со-та!

Наздраве.

И на мен ми е жега, ама никакви мъже не виждам, егати и откъм странични ефекти прецакване 

аз виждам, ама и тримата са гушнали по някое мече.

Миуо мишуе, който търси намира! Айде, подбут, отивай!

тити тия дни ми е фаворит.    много ме радва.

Значи, благоверния веднъж ме качи на ски. Не без помощта на баща ми. Закрепиха ме те с триста зора (зер, жена на място съм, ветренца ме не плашат). Тъкмо се почувствах така нали ... закрепена. Стабилна нали. И ме бутат - да видели как падам.
Е как да падам? Като неваляшка, много ясно. Неваляшка, неваляшка, ама жива търкуляшка си бях аз. Десет минути или сто години, някъде в този времеви диапазон, се мъчих да стана. Щеки ми пречеха. Ски ми пречеха. Обувките ме стягаха. Ски гащеризона ми стягаше. Динозаври и извънземни правеха снега хлъзгав. Всякакви такива пречки.
Изправих се аз де. Къде ще ходя, няма да си стоя свита на снега до стопяването му, я   .
И ония двамата пак ме бутнаха. Нали, един път не стига.
Тук е момента да се отбележи, че докато аз се борех ад се изправя и кълнях на всички езици, които владея, призовавах всички богове да ги треснат тия двамата и всякакви подобни ритуали изпълнявах, поне 4 дечица се научиха не само да падат и стават, ми и да се спускат без да развият първа космическа скорост.
Но аз си бях паднала за втори път. Пак се преборих, пак станах. И просто накарах един много мил старец да ми помогне с разкопчаването на обувките и си занесох ските в гардероба.
Остатъка от почивката прекарах или снимайки спускащите се, или нагъвайки местния специалитет - боб по узански. Боб като боб нали, ама с парченца пастърма.

Алпите зимно време не съм ги посещавала, не поради липса на желание обаче   .

Водата я спират, просто щото ги кефи май   . Правят някакви профилактики, ама кой да се сети да каже ей така 1-2 седмици предварително "Абе мили хора, така и така, големи жеги идват, що ви е вода? Ние учтиво ще ви я спрем, дори и през нощта, за да се насладите докрай на температурите и да носите спомена за тях за дълго в сърцата си!" . Иначе тук в града никой нищо не полива, а на село, където всички поливат - вода да искаш!

NinoTino, одеялца и аз си купих да не настина зимата моите в приятно виолетовко, мекички, кашмир. Къде е това магазинче с таквиз хубавки нещица, много обичам дрънкулки и да си ги редя..
Когато ходя по чужбина винаги си купувам камбанки, малки , големи - всякакви. Колекция си правя.Спомен ми остава.
P.S Много пишете, не мога да публикувам, 3 нови отговора????

Айде потапям се, миуи мишуета и мечета. Тити  

Малко ми е неудобно да споделя, предвид известната романтика в темата.
Но все пак - аз го намерих в един ..МОЛ  

Борянче, със сълзи съм се смяла, ти трябва да пишеш , да публикуваш, имаш дабра.

МОЛ - много ми е трудно да влизам в МОЛ. Имам агорофобия от големи пространства. Ще трябва да се прежаля, с риск да ме изкара охраната на ръце.

NinoTino , ей такава къща искам, друга  - не! Чудна красота си публикувала.

Абе какви печки и одеялца, бе хора  
Аз след 33 часа тръгвам на море   Даже почти съм приготвила багажа (разбира се, в това почти могат да се крият хиляда изненади)
Милият мъж ме попита - "Възможно ли е някак си тази година да сме с по-малко багаж от друг път.
Въпреки, че сме и с бебото."
Хохохохо. (това в синхрон с коледния дух на последната страничка)
Ами че то само торбето със зарядните и всякакъв род жицорляци тежи поне 3 килограма...
Кога ли ще ми уври главата, и ще зарежа всички красти на цивилизацията поне за мъничко.