Публикувана: 15 авг. 2012, 00:52 ч.
Последно мнение: 15 септ. 2012, 01:48 ч.

Споделете 173

32 526
751
1

# 570 4 септ. 2012, 09:25 ч.

UK
Мнения: 4 106

Споделям, че вчера ходих да записвам сестра си за общежитие, и трябваше да обиколя половината от проклетия Студентски град, докато намеря правилния блок, и сега имам пришки на места по краката си, които не знаех, че съществуват. Бях и с едни високи обувки... Предвидливо си бях взела обаче ниските сандалки, та се преобух и после си носих високите в ръка като след тежка нощ на парти. Simple Smile

ПОне свърших работата, благодарение на услужливия домакин на блок 40Б, който прие заявлението, въпреки че нямаше снимка и документ, че е студент, каза да ги донесе сестра ми като идва да се настанява. Simple Smile

Нещо ме боли ухо от вчера... Като пия или преглъщам, едно такова ужасно неприятно е.

# 571 4 септ. 2012, 10:05 ч.

Пазете Гор
Мнения: 5 181

Снощи прекалих с пиенето. И глупости приказвах, и ми е лошо сега, и изобщо...

Тия дни получих разни приходи и направих малко калкулации на предстоящи разходи. Оказа се, че ще има дефицит, и то бая дефицит. Дефицитище.

Ходих до родния край и на връщане си взех една стара и забравена книга. Преди да се кача в колата, обаче, рекох да наместя единият стоп, който е счупен и често се изкривява я наляво, я надолу. Та турил съм, изглежда книгата на покрива на колата, оправил съм стопа, хоп зад волана и съм потеглил. А книжката се е изсипала на някой завой.

# 572 4 септ. 2012, 11:49 ч.

Мнения: 4 892

Aaaaх, Куркума, заболя ме сърцето!

# 573 4 септ. 2012, 16:16 ч.

Мнения: 326

И мен ме позаболя.Единственото нещо,зя което съм наистина стисната и скръндза са книги.Като изгубя някоя не спя по цели нощи Laughing

Прабаба ми почина преди няколко месеца.Отворихме съкровищниците и аз си приватизирах сумати снимки,документи и много,много книги.Някои бяха от преди 1900г.Майка ми мерна една за цар Борис и семейството му...проследяват се разни родове,кралски бракове.Прабаба ми беше върла комунистка,незнайно защо я е пазила тази книга.Та майка ми беше като малко дете.Каза,че като била малка тази книга я криели от нея и за нея е била заветна цел,до която така и не могла да се докопа.
Та я прочете за 2 дни и каза,че си е струвало годините чакане Joy

Което ме подсеща,че имам да сканирам сумати стари снимки за страницата на селото...
Ииии...утре имам изпит и ще подавам молба до декана да ми позволи да запиша годината.Нещо ми е съмнително Laughing

# 574 4 септ. 2012, 16:57 ч.

Мнения: 10 042

Споделям, че ми се очертава напрегната втора половина от седмицата. Утре сутрин трябва да употребя цялото си красноречие, за да убедя непозната лекарка да се нагърби с мен, което ще е във висша степен кофти тръпка за нея, ако се излъже. После ще се срещна тет-а- тет с най-досадното, злобно, завистливо и изкуфяло нещо, което ми се води родителка, и то на нейна територия. Ако не я убия, в неделя ще празнуваме 80-годишен юбилей на стария домашен Соломон-другата част от родителското тяло. Вероятно ще бъдем единствени гости, сестра ми хитроумно се изсули на море. Който не умее да предугади какво може да се случи у тях поне няколко месеца по-рано, винаги се минава. Не съм купила подарък. Не ми се ходи, мразя да ходя някъде по принуда, страшно се изнервям. Каляването на нервите дали ще ми донесе някаква полза? Оф.... Confused

# 575 4 септ. 2012, 23:06 ч.

Мнения: 1 217

Въпреки, че колкото повече раста, толкова по-малко мечтая и се разделям с оптимистичния си, на моменти утопичен светоглед, днес светът ми се стори много дружелюбно място. Първо една напълно непозната дама ми пожела успех не с онази фалшива любезност, която си личи от километри, когато някой просто иска да бъде учтив, а се усмихна искрено и беше непресторено мила. После един отново непознат човек ми каза, че съм си забравила важен документ в магазина, а през целия ден, тъй като обикалях много, поне 4-5 човека ме упътиха накъде трябва да вървя. Само една навъсена държавна чиновничка ме подразни, но след като незаслужено ми се накара за всеки въпрос, който и зададох, казах с не много нисък и не много любезен тон, че след като заплатата и идва от нашия джоб е длъжна да си върши работата.
Unadaptable , защо толкова крайно негативно, все и нещо добро си видяла от тях, живот са ти дали. Не че е достатъчно, но все пак този негативизъм и теб самата трови. А за лекарката - какво толкова има да я убеждаваш, нали това и е работата, за това е станала лекарка - да помага на хората.

# 576 4 септ. 2012, 23:23 ч.

всеки тежи на мястото си, та и аз ...
Мнения: 728

Unadaptable, каквото и да е, 80 години е сериозен юбилей. Аз бих купила подарък, всеки си има своите особености и просто трябва да ги приемем.

В голяма дилема съм. Правя преводи като допълнително занимание, напоследък по-сериозно. И сега ми се явява предложение да преведа една книга, 100-150 стр. (не съм я видяла още) със срок един месец. Не мога да преценя времето малко ли е, достатъчно ли е. Обикновено превеждам от български на немски, а тук е превод на български, което е доста по-лесно. В голяма дилема съм. newsm78

Хем не ми се изпуска офертата (не че знам за какви пари), хем ме е страх за сроковете. Уф, хем сърби, хем боли, хем ... Confused

# 577 4 септ. 2012, 23:26 ч.

Казанлък of all places
Мнения: 688

Брой си по 6 страници на ден. На теория ще се справиш, само виж терминологията, ама какво пък ли ти говоря и аз, ти си знаеш! Hug

Хич не го мисли!

# 578 4 септ. 2012, 23:29 ч.

Мнения: 326

Няма ли как пробно да ти дадат част от книгата да видиш дали лесно би я превела Rolling Eyes

и горе долу как върви?

Аз да кажа,че си правя едни експерименти Embarassed

Вързала съм си с конец едно нещо,като пъпка е,но се изрязва или изчезва от самосебе си Laughing

И се чудех..да го резна с ножица Joy

или да го вържа.Та съм го вързала и чакам да умре Laughing

# 579 4 септ. 2012, 23:33 ч.

Мнения: 4 892

Давай, Дид! Дас ист вундабаааа оферта! Вяра в теб и по един палец и си пушка. Освен това сега е есен, по-хладно е и може да върви работата, нали?

Споделям, че четох едно разказче преди малко и се разциврих зверски, както си требва, със сополи.
После слушах музика и се осеферих. Понякога сама на себе си се чудя. Толкова много неща са ми интересни, толкова неща ми се правят. Сега чувствам едно, след малко друго. Не съм сама, шизофренията се обажда.