Да ви кажа честно, много съм разочарована от таткото!

  • 8 697
  • 63
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 8 505
Аз съм силно против това таткото да присъства на раждането Crossing Arms Дори не исках да се мотае в болницата.Затова предвидливо му намерих работа-помолих го да ми ремонтира нещо вкъщи.
А за това да си наема лекар дори не съм си помисляла-не поради финансови причини.Смятам че младите лекари работят много по-старателно и внимателно от утвърдилите се вече такива,за които всичко това е вече рутина в недобрия смисъл (разбира се,има изключения,не слагам всички под един знаменател).А ако все пак има усложнения,на помощ викат тези-утвърдените (които точно в такива случаи работят по-добре от обикновено).
А че не съм била и няма да бъда единствената-много ясно,дори аз му го натяквах,за да не се шашка.

# 31
  • Мнения: 3 663
не се засягай, но таткото е прав
просто "поредната телесна инжекция с хормони" ти е дошла малко в повечко, но ще го разбереш след време Simple Smile
всички бременни са специални, с нищо не си по-различна
а за болниците - не бой се, и там са хора Simple Smile

# 32
  • Мнения: 382
Аз от опит с първо дете мога да кажа само някои неща:Първо,когато бях бременна таткото беше плътно до мен(когато не ходеше на работа или др.ангажименти)Заедно решихме къде и при кой лекар ще ходя на консултации,а също  и къде да раждам.Аз си платих,но така пожелахме и двамата.Даже в деня,в който родих бяхме на преглед и доктора каза"Искаш ли да раждаш днес?",явно имаше вече всички показания и тогава пак двамата взехме решението.АЗ лично не исках той да идва с мен в родилна зала,така се чуствах по-спокойна.В предродилна стоях няколко часа,обадих му се и го пратих в къщи с уговорката всичко като мине да му званна,така и стана Laughing
Когато половин час след като бях родила той дойде,разбрах,че дори и да не го е показвал и на моменти да се е държал доста смело и ербаб,както се казва,е бил много по- притеснен и уплашен от мен.
За това по-добре поговорете и приеми,че мъжете макар и да не показват емоции като нас,те го преживяват по свой начин.Не по-малко се тревожат и не по-малко от нас обичат децата си.
Бъди смела и успех  bouquet

# 33
  • София
  • Мнения: 2 671
Разбирам донякъде, че мъжете не схващат напълно какво става с жените им по време на бременността, но чак само да чувам "Няма да си първата, всички така са родили, айде бе, кво се правиш" вече ми идва много!
Най-ми е интересно той колко пъти е раждал, та е така наясно и прави квалификации!!!
Девет месеца трепериш за всяко нещо, по 24 часа, 7 дни в седмицата живееш с мисълта, че отговаряш и за другиго и това си е доста сериозна отговорност, защото този друг напълно зависи от теб. (да не отварям темата за хх килограмите в плюс, за тежестта, неразположенията, болките и каквото там предстои при раждането).
Мисля, че такова отношение е ужасно и много обидно!

А относно таткото в родилната зала - наистина си зависи от човека. Аз самата бих била много спокойна, ако той е до мен. Но имайки предвид как припада от вида на спринцовка по телевизията  hahaha ... повдигането на темата е безсмислено!

# 34
  • Мнения: 9 894
Мъжът ми чисти, мие пода, носи ми прането, прави ми кафе и ми го носи в леглото, гушкаме се...т.е. отношенията ни са добри, ние се обичаме все пак и си искаме бебето. Heart Eyes
Просто той само това си повтаря когато започна да мрънкам - че не съм единствената. Може би това да е начин да се успокоява по негов си начин. smile3521 Мъж, какво да ви кажа.

ами браво, че така се грижи за теб! Че и кафе в леглото....
всичко ще мине, не се замисляй много върху тези неща, предстоят ти по-важни Simple Smile

# 35
  • София
  • Мнения: 2 217
Аз пък не съм никак съгласна появата на един нов човек между хора, които се обичат и живеят заедно, да се приема като поредния факт от живота и като нещо, което почти всяка жена трябвало да преодолява сама. Странни са ми тия разбирания при хора от този век, но...всеки си знае. Би трябвало да има някакъв духовен растеж. Аз също бих се засегнала от такова отношение на мъжа ми. Но ти си дай сметка, като не го бива да ти съчувства, дали е такъв във всичко? Може това да му е недостатък, а иначе да е много добър... Така ли е?
Що се отнася до лекарите, не се притеснявай - всички бременни, които познавам родиха или ще раждат по канален ред и всички са добре и доволни.

# 36
при първото ми раждане таткото беше непрекъснато с мен. заедно засичахме контракциите в къщи, после беше с мен в преродилното и в родилното. излезе само, докато ми слагаха епидуралната. чувствуваше се съпричастен през цялото време, а и на мен ми беше много по-добре и спокойно той като е с мен. после той занесе бебо до стаята и половината нощ спаха двамата прегърнати.
аз определено съм "за" присъствието на таткото. той не вижда всичко в детайли. стои до главата ти, а ти си покрита с едно стерилно чаршафче до коленете и така той не вижда "грозната" част от раждането. и за двама ни беше голяма емоция и даже го чувам понякога да говори на малкия и да му разказва какъв е бил точно като се е родил:)
сега за второто раждане не сме сигурни, че той ще може да присъства и на него му е малко криво от това.

# 37
  • Мнения: 2 531
Ами и аз разсъждавам като мъжа ти, с тази разлика че държа да знам при кого ще раждам ! А не разбирам с какво биха ти помогнали близките ти ако дежурят по време на раждането, така или иначе няма да ги пуснат при теб, само ще се притесняват и ще разпитват д-рите ,които пък ще се нервят ако някой им виси на главата/такива са повечето/. Аз лично дори забраних да казват на майка ми ,щото знам каква е паника и ще виси в родилното , та да я мисля и нея!

# 38
  • Мнения: 668
Чайниче, извинявай, но как може мъжът ти да е толкова безчувствен.Аз не го разбирам, но за съжаление повечето мъже в България са такива- мислят си, че това е грижа само на жените.Радвам се, че моя не е от тези ограничени представители на мъжкия пол.За нас зачеването, бременността и раждането на първото ни дете беше най-вълнуващото изживяване в живота ни.
Просто мисълта за тези моменти ме кара да летя от щастие.
Е, сега нещата не са толкова вълнуващи, може би защото вече сме минали по този път, знаем какво ни очаква и сме по-подготвени.Аз обаче не се сърдя, защото и аз самата не се чувствам по същия начин и емоциите не са същите.
Колкото до присъствието на бащата по време на раждането- абсолютно против съм. Не приемам за нормално мъжът ми да ме вижда в това състояние, а и в този момент изобщо не ми беше до мъж,майка или някой друг близък.Мислех само за бебето и болката.
Когато родих лекарите го извикаха, а той милия като ме видя в какво окаяно състояние съм едва се сдържа да не ревне (заради болката, която съм понесла, за да родя нашето дете).А когато видя синът си- просто нямам думи да опиша щастието му. Затова по-велико нещо от раждането на дете няма и мисля, че най-истинско и пълноценно е това изживяване, когато се изживее и от двамата.
Опитай се да го направиш съпричастен към всичко, което те вълнува и което ти се случва.Уверявам те, че той ще ти бъде благодарен за щастието, което си му донесла.
Пожелавам ти успех и леко раждане!

# 39
  • Пловдив
  • Мнения: 1 162
Аз съм на принципа колкото по-малко бавачки около мен, толкова по-добре. Раждах с уговорка и мисля, че това беше правилното решение. Но таткото изобщо не го исках с мен на раждането. Беше постоянно с мен в къщи от момента, когато започнаха контракциите, до момента, в който влезнах в предродилна зала. И брат ми също/живеехме у родителите ми последните месеци, защото ремонтирахме нашето жилище/. Не ми се говори каква картина бяха двамата. Чудех се кой ще ражда - аз или те. Защото този, който успокояваше бях аз. Накрая точно когато тръгвахме за родилното ми изтекоха водите и паниката им беше пълна. Единия търчеше с чантата, другия хукна да викал линейка, при положение, че таксито ни чакаше долу и за 2-3 минути щяхме да сме стигнали до родилното. Освен това по време на контракциите исках да го убия, а не да ми държи ръката. Mr. Green А там, докато ме преглеждаха в приемния кабинет станах свидетел на нещо още по-шантаво. Една майка ронеше крокодилски сълзи отвън, защото дъщеря й щяла да ражда и да я боляло.  ShockedЗа това пътя. Никой не ти трябва в родилното. А и аз го знам това поверие, че не трябва никой да те чака, за да родиш по-бързо. Е, мен двамата хубосници са ме чакали отвън пред родилна зала, но въпреки това родих за нула време, а бебо не беше малък, аз с тесен таз , първо раждане.

# 40
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
Напълно разбирам как се чувстваш и аз бях така. Исках всички да се държат с мен по по-специален начин, да ми обръщат повече внимание и тн. Страх ме беше от това което ми предстои защото и аз не познавах никой в Шейново, дори не бях стъпвала там, а ми е на 2 крачки. Странното е, че когато тръгнах да раждам направо изгоних мъжо и накарах брат ми да ме закара в болницата. Родих много лесно и бързо, а лекарите и акушерките се държаха много мило.
 Мисля, че всички тези емоции които ме преследваха тогава са се дължали на разбърканите ми хормони. Сега ми е ясно, че всички са се държали както трябва с мен.

# 41
  • Мнения: 108
Здравейте! ДОкато четях отговорите на всички ви ми се насълзяваха очите. Може би защото и моя момент скоро ще настане а аз съм си малко по емоционална. Аз не мисля че трябва да се оплакваш от мъжа си. ЗА мъжете това е начин, по който се опитват да те успокоят. И аз като кажа на моя мъж че ме боли корема и той казва "А няма нищо не се притеснявай.". Даже  ония ден му казах че като натъпи момента да раждам и пак ще каже същото  Simple Smile Но иначе не мога да се оплача че не ме подкрепя. Първите месеци заедно ходихме в банята да повръщам, дори и на раждането ще присъства и аз така се чувствам по спокойна. Даже казва че и за миг няма да ме остави сама в клиниката. Наистина според мен много е важна подкрепата на човека до теб. И най вече психическата подкрепа - по този начин се чувстваш че не си сама и се радваш че имаш толкова добър човек до себе си.

# 42
  • Мнения: 56
чайниче,

кажи му това, което казваш на нас. кажи му го кротко и мило щом се обичате. кажи му, че това наистина е естествено, но ти СИ единствена и както и на него и на теб ти се случва за първи път...

неизвестността е нещо много специално. действа по неведоми пътища. само чрез близост и споделяне можеш да си сигурна дали той не те разбира или просто го е страх да те разбере... pregnant

и си гали коремчето  Wink

# 43
  • Мнения: 49
Чайниче, нормално е сега да си по-емоционална  и притеснена от предстоящото раждане. Щом казваш, че с мъжа ти се обичате и сте в добри отношения, не го съди толкова строго. Може би и него го е страх, но знаейки че няма много с какво да ти помогне в болницата, се опитва да те успокоява и да ти дава кураж по свой си начин. Със сигурност и той се притеснява, ама като те гледа че си уплашена сигурно се опитва да изглежда непукист, та нали на него тряба да се опреш  Wink Има ли начин да си планираш раждането с епидурална упойка? Аз така раждах и болка не усетих изобщо. Мъжа ми през цялата бременност беше по-уплашен от мен, на раждането ми даваше кураж, ама ръцете му трепереха  Heart Eyes Беше с мен през цялото време, до последно се майтапехме и хилехме като репи. Като се роди бебчо аз го питам как е, дали всичко е наред, пък той ми обяснява колко му били големи краката (на бебето де)  Joy Но ако се замислиш реално, ако мъжа ти не може да бъде в родилното с теб, по-добре да е на работа или някъде между хора, вместо да мери градинките пред болницата и се притеснява в неведение какво ли става. Да подчертая, че съм твъдо против свинското напиване по време и след раждането  Naughty  Знам, че това едва ли ще те успокои много, но раждането е напълно естествен процес, за който женския организъм е пригоден природно. Ще се справиш, ще видиш  Hug Искрено ти пожелавам само да попаднеш на добър и грижовен медицински персонал, защото както изглежда това е основния проблем в БГ. Стискам ти палци за леко и безпроблемно раждане  Peace

# 44
  • Мнения: 4 195
Аз също мисля 4е това е на4ина на мъжа ти да се самоуспокоява - моя мъж беше такъв сладур докато раждах. стоя си в предродилна зала ( 2 градска, без никой да познавам или да съм влизала та - бих родила там още 100 хил пъти:) и понеже не ме боли много много му звънкам - на въпроса ми какво прави - той казва - КАРАМ. къде караш бре - ми по околовръстното. е що караш по него - МИ НЕЗНАМ - и се разплака. а той е най непоказващия емоции 4овек който познавам 
умрях от смях. пратих го при брат ми и снаха ми да го поуспокоят и така - 4акал цяла нощ докато му звъннах 4е си има син:)
и съм много горда 4е не се е напил безпаметно, а е по4ерпил, радвал се е - и е подготвял вси4ко за бебо:)
 

Общи условия

Активация на акаунт