Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 160

Ще започна изказването на своето мнение за „Ако бях облак” с предварителна уговорка:  приемам филма изцяло само като метафора на отчуждението, като алегория за жестокостта на живота, но и неговата красота, или поне като турски вариант на „Гордост и предразсъдъци”. Да го определя като телевизионна драма с поглед върху специфични социални и граждански проблеми в турското общество не мога, защото сценарият има множество недостатъци, които няма как да преглътна. За мен „Ако бях облак” ще остане преди всичко историята на една Любов с главна буква.
Без претенциите на социално значима рецепта за решаване на проблемите в Турция, АБО е една жестока и страшна приказка, която ни кара да се замислим за много неща. (А пък мен ме кара да се треса от бяс, но се опитвам да намеря оправдание на сценария... и донякъде успявам, използвайки "учени" думички като алегория и метафора...). Ако приема АБО буквално, като репортаж, ще трябва да откача.
Надявам се, че Мерал Окай е искала да засегне във филма темата за лицемерието. Лицемерни вярващи, лицемерни миротворци, лицемерни закони и обичаи... Ако съм права, то тя е успяла. Ако греша и Мерал не е вложила такъв подтекст в сценария, значи съм единствената зряща в редицата със слепци. Защото нито Инджи и Сердар са така чисти хуманисти, както се представят, нито Аслан бей е така посветен на обичаите и вярата си, както се представя, нито Нарин е така невинна, както се представя. Приемам преувеличението в образите само като начин да се подчертае фалша в „подредения” живот на Гюзелюрт.
Много ме е яд на сценария.
Сякаш всички са се наговорили да убият любовта на Мустафа Булут. Аслан бей твърди, че синът му е обсебен и я забранява, Дурие ханъм се държи с М. Б.  като с омагьосан и се опитва да го предпази от „вредната” любов, Сердар Батур го набеждава за вманиачен и се опита да го „лекува”, Нарин я приема като болест и проклятие и се бори с нея... Не можаха да разберат, не искаха да приемат, че може да съществува Любов с такава сила, Любов, готова да преобърне света, за да продължи ДА БЪДЕ, защото без нея ще престане да съществува самият свят... Не можаха да вместят в своите ограничени светове такова титанично чувство... и за това се опитаха да я отрекат, убият, изцерят. На фона на такава Любов те изглеждат недорасли и ограничени. И сякаш точно за да не се чувстват жалки, те пожелаха Любовта да престане да съществува.
Но въпреки всичките им усилия, никой от тях не можа да я унищожи. Мустафа Булут се научи да „обича отдалеч”, но никога не се отказа от любовта си – онова всеобхватно чувство, което го караше да се чувства жив.
За всичко обвиняват М.Б. а останалите???
В обстановката на отчуждение, лицемерие и сдържаност, Мустафа Булут е единственият, който не крие своите чувства. Той разкрива пред всички без срам сърцето си. Плаче, буйства, проклина. Останалите са потресени, но и респектирани. Защото прикриването е станало тяхна втора природа.

Нека започнем от мястото – Гюзелюрт (=хубав край), китно градче в околностите на Мардин. Онази част на Турция е известна с честите етнически сблъсъци между кюрди, араби и турци и все още съществуващите последствия от тях  - минни полета, обострени политически отношения. Та: Гюзелюрт е обграден почти от всички страни с минирани земи.
Време е да се запознаем и с главните герои в разказа. В Гюзелюрт властва семейството на Аслан (означава „лъв”) Булут (булут=облак) – градоначалник (кмет) и най-вече самият Аслан бей, който се изживява като господар на всичко живо в околността. Аслан бей е властен, хитър, манипулатор, способен на брутални действия, завършен егоист. Но това тепърва ни предстои да разберем. Кметът има няколко деца, от които интерес за нас представляват най-големият му син – Мустафа (= „избран”) Булут и по-малкият му брат – Яшар (=„божество, божествено”) Булут. Семейството на градоначалника живее в конак – един от най-големите в града. Домът управлява съпругата му Дурие (Дурие=велика, владетелка), там живее и Кадир (= „всемогъщ”) - брат на Аслан бей с двете си жени и дъщеря си Нарин (означава „крехка” като прилагателно и „клонка” като съществително), както и прислугата. Мустафа Булут е черната овца на гордата фамилия. Той страда от епилептични припадъци, заради които го върнали от военна служба. Но това е най-малкият му недостатък.  „Престолонаследникът” притежава избухлив и непредсказуем характер, никой в собствения му дом не го обича. Затова пък той обича до лудост братовчедка си Нарин. За Мустафа Булут са важни няколко неща – семейството, приятелите (Асил=благороден;.), земята, коня му и – на първо място – Нарин.
В градчето пристига и д-р Сердар (означава „командир”) - ръководител на отряд за разчистване на минните полета около града.
Тук вече следва завръзката.