Преди и след „Каква е вината на Фатмагюл?” (Fatmagul'un Suçu Ne?) – Тема 160

Най-напред, относно Нарин. Тя започва разказа, тя е в основата на цялата история.
Такааа... въпросната Нарин е спряна от училище от баща си на 16-годишна възраст. Това показва, че тя вече е пълнолетна, готова за семеен живот. Таткото даже е закъснял с определянето и като пълнолетна по шериата (там възрастта за пълнолетие е твърдо 15 г. и за момчетата и за момичетата), но нали е слабичка – оправдаваме закъснението му. Около половин година след това племенникът му, Мустафа Булут, пожелава Нарин да стане негова жена. Бащата в случая няма кой знае каква възможност да откаже – той е по-малкия брат в семейството, а това, според същия шериат означава, че ако Аслан бей няма нищо против, Нарин отива при племенника. Кръвосмешение не се отчита – шериата забранява бракове само с „майката, дъщерята, лелята (вуйната), племенницата, млечната сестра, тъщата, заварената дъщеря и приемната дъщеря.” Единствената, която оказва съпротива на религиозния брак в случая, е майката. Тя има това право според обичаите. Учтивият отказ се поднася с формулата: „Дъщеря ни е малка още за женене”. Е, Хатун го изрича, но няма кой да го чуе. Аслан бей, който иска мир под покрива си, смята, че синът му трябва да си получи „играчката”. Защо, ще запитате вие? Ами защото Мустафа страда от епилепсия, която предизвиква у него припадъци при емоционално пренапрежение. Щом Мустафа иска Нарин, за да не изпадне в гърч, ще си я получи. Точка. Какво иска Нарин? Към този момент, а и до края на филма няма да получим отговор на въпроса. Оставаме с впечатлението, че тя не знае иска ли този брак, но дава предпочитание на желанието на майка си да остане неомъжена.

Другият главен герой. Мустафа Булут. Единият от ъглите на любовния триъгълник на историята... Сложен образ. Възпитанието на Мустафа е оставено в ръцете на Аслан бей, защото той е първородният син - наследник, приемник на имотите, властта и отговорностите за бъдещето на рода Булут. До тук – нищо необичайно, нищо лошо. Трагедията, обаче, се състои в това, че детето Е БОЛНО. Страда от припадъци. Кошмар! Суеверието обяснява подобни състояния с обладаване от дявола. Щом е болно, това е Божие наказание за греховете на родителите (суеверие). Точно така приема сина си Аслан бей – като Божие наказание. Не знаем кога са се появили припадъците. Можем да предположим, че вероятно е станало след навлизане на момчето в пубертета, когато организмът е разтърсен от прилив на хормони и емоции. Правя този своеволен извод заради думите на М. Булут: „Не съм чувствал баща си така близък от времето, когато бях дете”. Мустафа на всичкото отгоре има твърде холеричен темперамент. Емоционално, чувствително, избухливо дете, което, под „грижите” на баща си, израства в неуравновесен мъж. Той чувства неодобрението от страна на баща си, който дори си позволява да го определя като „луд”. Не искам и да се представя каква травма е това за психиката на едно момче. В същото време определението „луд” в културата на онези земи носи известни „привилегии” - никой не напада, никой не обижда лудите, защото те са Божи хора. Какъв шанс за оставения сам на себе си Мустафа Булут! „Избраният” има безкрайни възможности за избор на поведение - всички в конака са вдигнали ръце от него, никой не се грижи да бъде негов коректив, да го научи на нещо извън задължителното религиозно и светско образование. Естествено, оставено без възпитание, детето подивява. Жалко. Защото мъжът, който израства от детето Мустафа притежава интелигентност, чар и жар за живот в извънредни количества. От всички възможности в живота си М. Булут избира една – любовта. Цялата страст на своята младост той влага в едно – любовта към братовчедка си Нарин. Тази любов се превръща в стожер на неговата личност и в негово проклятие.
Веднъж, на страниците на форума казах, че ако не е представен от Енгин, Мустафа Булут ще си остане един брутален кучи син. Сега ще трябва да си взема думите назад и да защитя образа на Булут... но не и да отрека брилянтното му разкриване пред нас от г-н Акюрек.
Пак може да зададете въпроса „защо”? Защо стожер, защо проклятие? Защото Мустафа Булут е човек, който нищо не върши наполовина. Като всеки млад човек, той търси (и намира) своя идеал – това, към което да се стреми, това, което да придаде смисъл на съществуването му. Представата му за красота, съвършенство и невинност е въплътена в Нарин. А проклятието от къде? Все от там – от шериата. Прерастването на детската братско-сестринска обич в любов кара Мустафа, който е свикнал да му се позволява да върши каквото намери за добре, да вземе по религиозните обичаи Нарин за своя жена (по религиозните, тъй като според официалните светски закони тя е непълнолетна и нямат право да я омъжват, но по шериата е пълнолетна и може да стане жена и майка). И тук нещата се объркват здраво. Първо: бракът трябва да е одобрен не само от родителите, но и от самите младоженци както според религиозния, така и според светския закон. А Нарин не е казала „да”, майка и е против, баща и – безгласна буква. Останалите (родителите на Мустафа) – безразлични - само мир да има. Второ: веднъж обявен, се приема, че в брака са осъществени и съпружески взаимоотношения – мъжът и жената са станали едно цяло (да използваме евфемизма). Уви, в брака на Мустафа с Нарин това изобщо не се случва. Тъй като Нарин е неговата идеална любима, Мустафа не е склонен да я притежава насила (въпреки, че шериата му дава това право като съпруг). Той иска да бъде приет доброволно и с обич от нея. След като не може да я застави по друг начин, започва да прилага това, на което са го учили – законите на шериата, предвиждащи подобни случаи: "Целомъдрените жени са послушни. Пазят съкровеното си, както Аллах ги е създал. А онези, от чието непокорство се страхувате, увещавайте, после се отдръпнете от тях в постелите и (ако трябва) ги удряйте!" (Коран, 4:34)
Трето: „Според Корана жената мюсюлманка има следните права, които са и задължения на съпруга й: да бъде издържана от съпруга, което той трябва да изпълнява с радост, без упрек, ощетяване или снизхождение; има право на жилище, облекло, храна, основни грижи и благополучие. Освен това Аллах повелява на мъжът да се отнася към жена си с обективност, да уважава чувствата й, да бъде добър с нея и да я уважава. Мъжът няма право да ограничава свободата на своята жена. Ако той не изпитва любов и симпатия към нея, тя има право да се радели с него и никой не може да й попречи по пътя към нов живот.”  Ето ви отново противоречие – има право да я бие, ако е непокорна, но няма право да ограничава свободата и. Как да постъпи в случая влюбения до лудост Мустафа Булут? Да я освободи за него означава смърт – в буквален и духовен смисъл. Да я държи окована към себе си означава да ограничи свободата и и да извърши престъпление според шериата... Ще се смахнеш не, ами оттатък... особено в общност, в която религиозните предписания са начин на живот...
Четвърто: ситуацията, в която ги поставят старшите Булут, изобщо не отговаря на очакваната за едно младо семейство. Мустафа остава зависим материално от баща си, не поема отговорностите на  мъж и съпруг. Нарин пък не е поела отговорностите на съпруга и жена – няма свой дом, свое домакинство, свои задължения. Оставена е да запълва деня си с грижи за децата на конака и градчето. Абсурдна ситуация. Нито мъжът е мъж, нито жената – жена, а бракът е валиден по религиозните обичаи.

   Филмът е по-скоро символ и призив. Той показва действителността в Турция през очите на турските жени, призоваващи за промяна.
   Типажите на хората от този красив край (Гюзелюрт) често се изправят в своите разбирания за добро и зло един срещу друг, но тук има и противопоставяне на „мъжка” и „женска” страна, произтичащо от ситуацията в съвременна Турция – страна на кръстопът, раздирана от несъвместимост между минало и бъдеще, традиционно и модерно разбиране за ценности.
Красива, или не, това е без значение – Нарин е турската жена – крехка, уязвима, потисната, но здрава като стомана в сърцевината си, устойчива, осъзнаваща своята безизходица в традиционния свят, примирена със съдбата си и в същото време, съпротивяваща се мълчаливо на волята на господстващия мъж, присвоил си образа на тази съдба.
   Мъжът, в който е въплътената традиция; мъжът, чиято душа се превръща в бойно поле на отношенията, основани на миналото и изискванията на бъдещето; мъжът, предизвикан от своята жена да се промени, или да загине, да изчезне като вид, е Мустафа Булут. Умен, своенравен, деен, способен да обича от цялата си душа и в същото време – ограничен от остарелите си разбирания за право и криво, за правилно и грешно, той се разболява. Неговата болест е родена от противоречието, което поражда у него инстинктивното му разбиране за това, че има нещо грешно в отношенията, които се опитва да поддържа и отношенията, които е правилно да гради. Този мъж изпада в криза всеки път, когато трябва да вземе решение относно това противоречие – да бъде справедлив и да отстъпи от желанията си или да прекрачи всяка справедливост и да наложи своята воля въпреки всичко и всеки. Болестта му е неговата съвест, която се стоварва като Божи бич върху него, за да го спре всеки път, когато е на границата да прекрачи всичко и от добър в същината си човек да се превърне в лош, не зачитащ никого и нищо властник.
Разбирам защо Мерал Окай първоначално е замисляла само образите на Булут и Нарин, а след това е добавила и този на Сердар. Първоначално е искала да противопостави просто мъжа-традиция на жената-традиция. След това си е дала сметка, че нещата не са така опростени, че съществува още един фактор, който поставя предизвикателства пред настоящите отношения в Турция и това е изискването на модерния свят ограниченията на остарелите традиции да се променят, да бъдат отменени и забравени, за да може страната и многострадалните жени в нея, „тези, които изграждат и правят мъжа” да получат уважението и мястото, което заслужават. И
   Мерал добавя образа на своето „дете” – Сердар – инаквомислещият млад турски мъж, работещ упорито за разминирането и лечението на хората в своята земя.
Мерал/Инджи убива своя син, свето „дете-идеал(идея)”, след като той успява да посее зърното на надеждата за промяна, за нови принципи на живот в тази изстрадала земя, за да даде шанс на мъжа Булут да осъзнае истината и сам да пожелае тази промяна, чийто носител е Сердар, пак заради онази огромна сила на любовта към жената, която носи у себе си, която е основата на неговата душа. Ако Сердар беше оцелял, противопоставянето им с Булут никога нямаше да свърши. Смъртта на Сердар даде повод за размисъл на Булут - какво се промени, какво трябва да се промени... Най-после Мустафа Булут си зададе въпроса „защо?”. Защо Нарин не го обикна въпреки голямата му отдаденост? Защо предпочете Сердар? Защо скри истината за сина им, като предпочете той да бъде възпитаван и отгледан от Сердар? Отговорът беше – защото не съм добър човек. Защото налагам волята си над любимата без да се съобразявам с нейните мечти, с нейните желания, с нейните надежди. Но това може да бъде поправено. Нарин е загубена завинаги, Асие е закона съпруга и майка на децата му, но Мустафа може да се промени, да стане добър човек, стига да го пожелае, да го поиска от цялото си сърце в името на бъдещето, на децата, които трябва да отгледа. За да не ги обрече на своята участ, Булут трябва да разбере това и да вземе решение. И той го взема, разчитайки отново на подкрепа и насочване от крехката ръка на жената, заради любовта на която преминава през ада. Жената, която с нежност, обич и доброта може да направи от мъжа - човек.
   Така приех и разбрах аз „Ако бях облак”. Всеки друг поглед, всяко вглеждане в детайла е безсмислено без тази основа. Това е филм за промяната и основанията за тази промяна, която може да донесе само добро на хората в Турция. Не противопоставянето е решение на проблемите, не отстояването на една или друга позиция и отричането изцяло на традицията или модерното, а стремежа към доброто, към уважението и зачитането на личността на жената в Турция. Защото жената е и ябълката на раздора и разковничето за разрешаване на този труден социален проблем.
     За мен целият сериал е метафора и символ. Затова има противоречие в някои детайли (те не бива да се разглеждат в буквалния им вид). Такива са минаването през минното поле на Нарин и децата на Гюзелюрт (само бедните деца!) и вкарването на Булут в лудницата. Това са похвати за изразяване на симптомите на болестта, измъчваща турското общество и на опитите за лечение. Както се видя, болестта не е в душите на хората - те са чисти и праведни в своята основа. Болестта е в традициите, които, криво разбирани и прилагани, минират тези души. Във връзка със символиката на АБО - сега ми идва на ума, че веригата, която връзва Булут и Нарин в началото на всяка серия е обичаят, традицията, която ограничава и заробва... (Марица)
*
Хареса ми в поста на Марица това мащабно обобщение, включващо ако щете геополитическия и социален аспект, от който се влияят общностите в този край на Турция. (Димана)