Невъзможните хора в живота ни

По време на соца все още няколко поколения живееха на едно място, а бабите се пенсионираха на 50.

Доста малък процент деца са били оставяни на седмична ДГ. Общо взето, някакви много отчаяни случаи. То всъщност е почти като "дом".
Това всъщност каква връзка има с темата?

Връзката дойде от темата за травмите от първите детски години и отделянето от майката до какво довежда.
Ами, пак казвам аз лично познавам много хора дадени на ясла и то още преди 1 година. Не знам какво визираш под седмична ДГ, но ако имаш предвид детска градина по соца - всички деца ходеха на такава.
Пък и какво значение има бабите кога са се пенсионирали като масово са живеели в друг град или пък село, а младите са гонели жителство в София ако са били вишисти особено. Да не говорим колко истории има за деца родени и отгледани в общежитията на университетите.

Не обобщавайте, че всички си захвърлят децата в ясли. Никой в рода ми не е бил. Намирали са начин, чрез роднини и добросъвестни хора. Първите 3 г.са изключително важни за развитието на детето. Неглижирането от истерични лели е вредно.

Седмична ДГ е живее и спи там през седмицата (работните дни). Вземаш си го за уикенда.

Аз и преди казах, че говоря за хората, които познавам. Не за всички хора.  Обясних и от каква прослойка са.
 Същото важи и за вашите наблюдения, Вивиана. Те са си ваши, не обобщавайте.
А това седмична ДГ не го знам и не познавам хора давани на такава.

На седмична ДГ са били записвани и деца на работници на смени - примерно майката трябва да бъде в завода в 6 часа, затова в 5 вдига детето и го оставя в ДГ 5,20 ч., и го прибира в ранния следобед. Обикновените ДГ отварят в 7 ч., не ѝ вършат работа. Тази година на плажа една жена ми обясняваше.

На това му викахме пансион.

Сестра ми е била в такава градина от понеделник до петък  за известно време после баба ми я гледала както и мен.Не е пансион въобще, не напразно е с името седмична детска градина.

Ами, ето че и Ловли дойде до същия извод. Като общо, децата бяха давани на градина към 3 г възраст, вечер са били при родителите си. През ваканцията - при бабата, която си е пак семейство. Не е имало чак такива масови травми.

Не,не е така,седмична детска градина означава водят те понеделник рано сутринта и те прибират петък вечерта.От личен горчив опит говоря,3 години съм посещавала такава.И да,точно като детски дом си е,нещо като филм на ужасите така да се каже.

Buba_k,бихте ли описали по-подробно ДГ. Съжалявам, че спомените ви са травмиращи. Не само, вашите са такива.

Нормалната ДГ беше като сега - от 8 до 5.
Седмична ДГ - от понеделник до петък, с преспиване 4 нощи.

И аз със сестра ми, съм била на целоседмична. В понеделник ни водеше майка, в петък ни взимаше. Не помня за какъв период беше. Много са ми мъгляви спомените от този период. Но като цяло имам неприятно усещане за тогава. Помня, имаше лелки, които ни биеха. Имаше учителка, на която пък бях нещо като любимка... и като беше там, се държаха добре с мен. Отрязаци някакви помня.
Като цяло обаче чувството, че те изоставя майка ти на чужди хора.. за толкова много време го помня. Много плачех, също помня. Все висях на прозореца и чаках.
Водиха ни на плаж, имаше май басейн. Сутрин ни изкарваха независимо от времето- каляваха ни.. Такива неща помня.

Аз съм била в пансион от понеделник до петък първи и втори клас.Не беше страшно от към учители и възпитатели дори напротив бяха изключително добри и приятни.Това е било 1994-1995-1996 година самият пансион тогава беше страхотно финансиран от сестрата на Симион Сакскобуртотски.Спомените от там са ми единствено приятни помня,че директорката ми позволяваше винаги когато ми стане тъжно за майка ми да и се обадя от служебния телефон на пансиона.Ходехме на културни мероприятия всяка седмица,там бях и на първото си кино на филма Цар Лъв.Това което помня като неприятно чувство беше,че дойде ли петък никой няма да ме вземе.Да обаче никога не е имало петък в който да не ме вземат!Дори са се събирали брат ми и двете ми сестри без да се оговарят за да ме вземат.Помня и колко плаках,когато влезнах в болница бях сама там,бях на 8г.Всеки ден имах по няколко посетителя и ми носеха какви ли не щарвълъци а имаше една стажант сестра,която беше много мила и ми обръщаше много внимание.До тук в детството си не намирам причина от почти маниякалния страх от изоставяне....от самотата.Аз не съм ходила на ясла и детска градина гледана съм от сестра ми най вече защото майка ми се е пропила малко след раждането ми.Не е разбрала навреме за бременноста си лекарите и казвали,че е болна от рак.Мислила е да ме даде за осиновяване едно семейство ме е искало още при раждането ми друго,когато съм била на 7г.Брат ми и баща ми са застанали остро на това нейно желание. Децата ми на свой ред са посещавали ясла от 2 годишна възраст малката от година и осем месеца.Изборът беше или на ясла или цялото ни семейство на улицата.Не откривам дефицити при тях поне за момента за напред не знам.Обаче със сигурност смърта на бащата на големите ще им е останало травма за момента такава не се забелязва.