Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Невъзможните хора в живота ни

  • 238 062
  • 4 476
  •   3
Отговори
# 4 395
  • Мнения: 3 660
Като куха лейка, има ги навсякъде.

# 4 396
  • София
  • Мнения: 409
Признавам си, че ме заболя много, нямам други колеги българи и си мислих, че чужденците няма да простеят така, някак си на това разчитах… съжалявам, че така се изказвам за българите, но опитът ми е такъв… сравни ме с евтина източноевропейска лека жена, по-точно, руска такава

# 4 397
  • Варна
  • Мнения: 650
Аааа, не се притеснявай, не ти е сефте да се изказваш пренебрежително за "Булгаристан". След като ние сами го правим, що чужденец да не си го позволи?
Иначе... просто с порастването идват и прозренията.  Измежду чужденците има толкова "семпли", колкото и сред нашенци.

# 4 398
  • София
  • Мнения: 409
Както казах, опитът ми с бг колеги не е положителен. Което не значи, че не съм имала добри колеги. Просто съм се местила заради въпросните токсични. За съжаление, не съм попадала на мениджър, който да овладява добре такива ситуации, дори не съм попадала на такъв, който ги разбира изобщо.
В графа булгаристан като нищо могат да влязат и чужденци. Имам добри впечатления от португалци, ирландци, и американци… и холандци, датчани и белгийци. хората от северните страни явно са смахнати, то освен сняг, мега цени и полярна нощ, нищо друго си нямат. Най-вече финландци, явно исторически имат проблем с руснаци, или хора, които им напомнят за тях… просто искам утре да мине бързо и да се прибера вкъщи. Все пак независимо от националност, или финансов статус, за мен не е ок колега да ми гоеори така.
Знам, че има хора, за които това не е травмиращо, но аз не съм от тях, и страдам от такива приказки… обидно е. Евтина руска к***а?? Да заработвам в Китай??

Последна редакция: ср, 01 дек 2021, 00:57 от Zabraven Profil

# 4 399
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 3 287
страдам от такива приказки… обидно е. Евтина руска к***а?? Да заработвам в Китай??
Ами в "нормалните" държави и "нормалните" фирми такъв тип говор на работното място е съвсем легитимен повод да се оплачеш на ръководството, не са допустими такива неща ¯\_(ツ)_/¯

# 4 400
  • Мнения: 6 645
Ефибуш е права. Чист тормоз си е това и е редно да се отнесе към ЧР/Ръководител.

# 4 401
  • София
  • Мнения: 13 441
В България от чужденците масово не идват успешните, с хоризонти, а клоаката, на която тук обаче постилат червеното килимче заради редките езици.
Не би ме учудило точно чужденци да са аут ъф ордър. Хич.

# 4 402
  • София
  • Мнения: 409
Въпросната е тъпа хейтърка, нарече шефа си белгиец, любимият й от всички плешиви тъпаци, а французите нарече, a***oles, затова че държат всичко да е на техния език в техния регион с клиенти, а румънците, които й подгласяха да ми сипат на мене сол, и тях подиграваше, ама те бяха дружинка и прекалено държаха да й се мазнят, тъпанари г… лизци

# 4 403
  • Paris, France
  • Мнения: 9 442
В България от чужденците масово не идват успешните, с хоризонти, а клоаката, на която тук обаче постилат червеното килимче заради редките езици.
Не би ме учудило точно чужденци да са аут ъф ордър. Хич.

Не съм съгласна. Познавам доста чужденци, които работят и развиват бизнес в България и са си съвсем нормални (за мене) хора. Е, няма как всички да са каймака на техните си общества, а не е и нужно.

Zabraven profil, на твое място бих и се хилила тъпо и бих я игнорирала, доколкото е възможно. И аз се разбирам добре с португалци, белгийци и французи, а със северните не меля. Не мисля, че са лоши, а че не сме съвместими. Оплака ли се в ЧР?

# 4 404
  • Мнения: 2 333
Nevena, впечатления от познати и такива на работно място са различни, а доколкото знам, ти не работиш.
Овен това, средата на всички ни е различна, но има професионални изисквания, които унифицират донякъде критериите. Точно заради това не мога да не се съглася с The Catcher.

# 4 405
  • София
  • Мнения: 13 441
Невена, тук говорим за наемни работници, вероятно дори за кол център, като слушам речника за "клиента".

Но забравената на мен лично ми напомня на една познатя, дето все й подливаха вода, все нещо я плюеха незаслужено и имаше конспирация срещу нея от всички колеги, но защото й завиждаха. Не е хубав тоя майндсет, ме всеки простак е невъзможен.

# 4 406
  • София
  • Мнения: 409
За да се върже картинката, да аитсорсинг компания е, но миналата година разградиха моя екип, и от да не остана без работа, се нахендрих административно мишле на бизнес планиране и продажби за регион северна европа. Тези дни шефа ни завлече на среща наживо, уж да се видим наживо всички държави и нвкакви уъркшопи. Нямам никакви претенции за завист и конспирация, защото съм последна дупка на кавала. Както и румънците. Просто се чудя за какъв чеп шефа завлече и нас на таьи среща, само випито да ни набива сол колко пари бил платил за нас. Ами ско беше поставил въпроса, че е по желание, друга история, но като те изюрка, резервирай самолети, какво правиш? Да се оправдаваш с ковид като те поканят като required attendee на тридневна среща? Другия холандец, с който работя, но не ми е шеф, нарече обстановката враждебна, и ме спаси от няколко ситуации. Но той е изключение. Просто става дума за корпоративна среда. Подготвена съм за варианта да ме съкратят и да си взема няколко заплати компенсация или борса. Човешки тесурси ли? Ми аз съм някакъв мишок от бг, а онази е ценен кафър бизнес мениджър. Мислих с шефа просто да говоря, но като му видях поведението и отношението към мен, се отказах. Нахендри ме да презентирам уъркшопа на бизнес мениджърите пред новото випи, като дама, а румънските момчета споменаваше само какво работят. Много кавалерско. При положение че самия шеф освен на интервюто за работа, с нищо не ме въведе в работата. Холандеца ми предложи той да ми помага и заедно да презентираме. Аз не съм бизнес мениджър, поддържам шерпойнт само, качвам някакви рипорти, и той много добре знае това. После имах разговор с випито, навъсен, ме раьпитва какво точно правя в екипа. Приех го като предизвикателство и казах, че резюмирам записки и ако имат въпроси, да си питат бизнес мениджърите. Новите випита в момента решават какъв ще бъде съставът на екипа, затова започнах да се подготвям за най-лошото, за всеки случай. Имаше още една финландка, много по-любезна, тя ми каза да гледам на решението на шефа като на опит да ме включи по-активно, и затова реших да не се откажа да презентирам. Приех го като един вид шефа иска да ме чуе и прецени и че би било тъпо да се скатая. Но просто можеше да ме подготви за това шефа, а и да включи и румънците, не само мен… а презентирах деня след подигравките на другата финландка и румънците, не бях спала и бях вече много дръпната и разстроена, но ужким събрана външно. А шефа постоянно ме прекъсваше по време на презентацията, да съм преместела камерата, да съм приключвала по-бързо и тн, накрая не благодари като на другите презентатори, абе… още от къщи преди месеци ми говореше, ти си от букурещ, или софия, то все тая, как ти беше името… Съжалявам, че стана чаршаф, но за мен извода е, че каквото и да бях направила, щеше да изглежда зле: да отида или да не отида, да презентирам или не, просто някаква предварителна нагласа

Последна редакция: чт, 02 дек 2021, 09:09 от Zabraven Profil

# 4 407
  • София
  • Мнения: 13 441
Колежката ти финландка е била права. Никога не отказвай да се проявяваш.
Но не знам защо всичкото това е в тая тема. Румънците са загубени, но са нахални и ги обичат повече от българите. Нормално.

# 4 408
  • София
  • Мнения: 409
Включих се в темата, когато бях разстроена заради грубата финландка. Да не съм си била плащала яденето с мои пари а с фирмени, че иначе съм щяла три месеца да работя за тая вечеря. По-добре Китай… и румънците подгласят. Нищо че тя и тях подбиваше, че ги подигравала, а те били толкова любезни, че й се смеели на шегите на теген гръб. После като се дистанцирах и ме чуха да казвам на други хора, че не разбирам техните шеги, почна да ми се прави на много любезна и да се оправдава пред останалите, че трябвало към целите за професионално развитие да се сложи и чувство за хумор. А преди да види, че си отварям устата да я спомена, ме гаслайтваше, била съм толкова спряла, че ми трябвали часове да загрея да й разбера “шегите”. Самата тя беше облечена по анцунг, всички се впечатляваха колко е гръмогласна, че псува на конференцията, а самата тя се ската да не презентира. Но белгийците вече също гледаха на мен като на лека източноевропейска жена, благодарение на пиара от румънците за мен, и се подсмиваха, докато презентирам, и демонстрираха, ме не ме слушат, наричаха се you naughty boy и после на фламандски си говориха шеги хвърляйки погледи към мен. Ако трябва да съм точно по темата, масово работната среда е такава, дори само с българи, но хората искат да си запазят работата, и си траят. Като мен… и не знам вече къде и какво да работя, за са не съм в токсична среда. Има силни характери, слагат броня, развиват добро име, и продължават да срещат такова отношение, но не дават вид, гонят си професионалните цели. Като една французойка от африкански произход, на която финландката коментира африканските плитки. Но аз не знам как да развия такава броня, и се жуля много лесно, после рев цяла нощ в стаята, и прибързани мисли как сега ще кажа всичко и ще поставя нещата на нож и ще им техля една майна. Поне вече се научих да отлагам действия, докато се успокоя, но после депресията остава и постоянното треперене на работа да не си покаже пак някой зъбите, неумение да се отпусна извън работа да не се притеснявам за финансовото си бъдеще, липса на мотивация да давам всичко от себе си на работа. И всяка нова работа съм нащрек към шефове и колеги. Ако това не е пост травматично стресово или бърнаут, не знам.

# 4 409
  • Мнения: 11 310
Това, което искаш се изгражда с години.И с одъртяване.

Общи условия

Активация на акаунт