Невъзможните хора в живота ни

Аз съм благодарна за темата, затова съм и тук. Трогна ме написаното от buttercake и пожелах да отговаря, за да съм полезна, а не да налагам мнения. Уважавам всяка гледна точка и всяко мнение. То моето мнение може да е правилно за мен, а пък при друг да не сработи. Но затова отваряме дума тук.
Аз обаче пак се хващам за едни думи на buttercake, където пише "безусловна майчина любов". Но ако разгледаме любовта на родителите като безусловна, тоест без условия не знам дали е възможно. Какво искам да кажа? Ние като родители трябва да възпитаваме децата си, нали!? Тоест да бъдем и авторитет, а авторитет и възпитание без условия, без да поставяме точни и ясни граници не знам дали ще е възможно. Искам да кажа, че всичко може да бъде в границите на нормалното и допустимото без да е нищо прекалено. Познавам и прекалено обичани, глезени деца, които порастват като инфатилни възрастни. И пак не е добре. Аз много обичам да казвам, че нищо прекалено не е хубаво. Пресолената манджата не е вкусна. Във възпитанието е важен подхода. А после - изхода от това.

Към Джудит, психологическото израстване или възстановяване от дадена травма независимо каква е тя и кога се е случила, дали в детството или в последствие от някоя не доброжелателна личност - душевната травма е травма също както физическата. И както когато паднем и ожулим например коленете си имаме нужда да се погрижим за тях, да ги намажем с мехлем и превържем, същото важи и за нашата психика. И това е дълъг процес. Поне при мен беше така. Отне ми цял живот. До днес. Все още аз осъзнавам. Будувам. Прощавам. Възстановявам се.  И не позволявам на себе си грешката да се самонаказвам. Защото знам и осъзнавам, че върна ли се съзнателно в онзи ад губя всичко постигнато до сега. А аз съм постигнала наистина много. Тоест губя всичко. Губя себе си. И още нещо само си помислете има ли човек бъдеще когато влачи след себе си миналото като непосилно бреме?

Един въпрос към buttercake, а тя ако иска може да не ми отговори, нека отговори на себе си. Твоята майка въпреки вашите отношения, както разбирам не са били идеални, а то такива между родители/деца няма, но после когато ти си станала възрастен тя промени ли отношението си и най-вече има ли нещо с което можеш да кажеш, че е откупила своя "грях" към теб?

Стана дълъг пост, ще ме извините. Изпращам ви много сърца! ♥️♥️♥️

Тук само се подкрепяме, наистина, няма място за налагане на мнения. Аз си пиша някакви неща както ги разбирам в момента, но това е само гледна точка. В трудни моменти вероятно всяка гледна точка носи нещо, та това е идеята, затова се радвам, че много рядко се караме тук, защото няма никакъв смисъл в това. Няма една истинска истина по никакъв въпрос, но понякога отношението, съпричастността са по-важни от всички истини. Нали това е и идеята на форума.

Chocolate,
Не знам как да обясня за майчината любов, тази безусловната, вечната. Аз не знам какво е това. Колкото и странно и откачено да ти звучи, за жалост е точно така. Мога само да предполагам какво е. Аз търся майка си, цял живот я търся. В съпругът си я намерих, но усещам че още я търся. Това е империтивът на моят живот. Исках просто някой да ме забележи, да го е грижа за мен, да ме види, че мен ме има на света.
Майка ми не вижда никого, освен себе си. Просто е като сляпа и глуха за другите хора. Всичко, абсолютно всичко се върти около нея. Чувствата на другите нямат абсолютно никакво значение. И тя не прави нищо за никого, освен ако не извлече някаква облага.
Любимата ми приказка, като малка беше Ледената кралица, защото аз си представях, че съм Герда и искам да стопля сърцето на Кай. Но, сърцето на майка ми си остана ледено за мен. И досега е така. Ако съм болна тя страда, но не защото съм болна, а защото с болестта си я натоварвам и притеснявам.

Естествено, че изискваме към децата си, естествено, че поставяме условия. Аз самата го правя за училище, спорт, и т н.. Но аз говоря за любовта. Аз не бих спряла да обичам децата си, ако не направят нещо. При майка ми, обаче не е така.
Всъщност, тя толкова много даваше и си взимаше обратно на думи любовта, че изведнъж тези думи изгубиха значение. Хиляди пъти съм чула, колко много ме обича и точно толкова, че няма да ме обича повече.

Понякога родителите и децата не се разбират, защото характерите им са несъвместими. Когато не се разбираме или не си пасваме, започваме да се вторачваме в другия, да търсим и "откриваме" недостатъци. Със сигурност и тази майка има своите положителни черти, все пак не е някоя майка престъпница, която унищожава децата си. Вероятно е нормална по своему жена, която просто е родила много различно от нея момиченце и не са станали приятелки освен неизбежните майка и дъщеря.

Ама аз приятелки си имам. Майка искам.

Може би оттук произтича и неразбирателството - имаш някакви определени очакванията, които тя "трябва" да покрие. Според мен най-близките хора не трябва да подхождат един към друг с изисквания, а да се приемат такива, каквито са. Така отношенията са хармонични. Всъщност е много хубаво майката да е приятелка. Трудно е, когато интересите и характерите са твърде различни и няма взаимна готовност за компромис.

Миличка buttercake, милата ми, бях забравила тази приказка... Ама знаеш ли ти наистина стопляш сърца?! И това сериозно. Докосна ме ти много. ♥️🤗
Виж, ти пишеш, че когато си боледувала това е притеснявало и натоварвало майка ти. От тези твой думи директно изхождам и бързам да засвидетелствам майчината ѝ любов към теб. Тя затова е била притеснена, защото те обича! Разбираш ли?!


Честа грешка на родителите във възпитанието на децата е да казват "няма да те обичам" щом правиш така или "няма да те обичам повече" щом не ме слушаш. Което умишлено е в кавички, ама разбира се че не е вярно, но е най-грешният вероятен подход. Просто никога, ама никога не бива да бъде опция това. Иначе съм го чувала. Не знам дали е било и при теб. Ти си знаеш. Но това руши не изгражда, не възпитава!

И накрая мама си е мама, тя те обича, аз си го мисля сериозно. Опитай се да я разбереш. Вероятни причини в миналото (винаги има такива), характерови особености, бях чела че най-лесно можеш да разбереш човек когато станеш като него. Ти сега си майка и можеш да погледнеш редителството от няколко ъгли. Можеш да бъдеш това което ти е липсвало. А тя като баба как е? Мисля си, че майка ти може би носи своя болка от детството, за която вие не знаете... Защото пишеш, че е сляпа за другите. Не знам мила, опитай да изчистиш тази Карма между вас двете. Животът е миг. ♥️


А съпругът, всъщност те кара да се чувстваш оценена, това което ако правилно разбирам не си получавала от майка ти?!

Мислиш си го, ама не е вярно. Не всички майки си обичат децата. Ставате отровна с това си мислене.

Да, това също деца на невъзможни е трудно да обяснят на другите, има дори родители, които саботират живота на децата си. Майка се става биологично автоматично, но психологически? Има майки, които стават съревнователен сиблинг спрямо децата си, а конкуренцията има унищожителен характер. Доста страшно изживяване за едно дете - не са на равни полета. Имаше книга, ако се сетя, ще пиша: другата страна на монетата - майката има силата да дава живот, но и да го отнема - първата страна е идеализирана и общоприета, а втората страна е табу за обществено обсъждане.
Това да кажеш да детето си, че не го обичаш? Възпитателно? Това е чиста манипулация на токсичен човек, как можеш да обичаш детето си само условно? Ако не покрие определени условия, не го обичаш? Нали ролята ти на родител е да го въведеш в света с любов. Моята майка не просто казваше, че не ме обича - директно си взимаше палтото и “ме изоставяле”, казваше, че никога повече няма да се върне… бях на 5 някъде, какво толкова може да съм направила? Как може някой да ми каже, че това е “от любов”? Такова поведение цели да пречупи, не да възпита. Да знаеш какво е любов, значи да знаеш какво е да бъдеш приет - с твоите грешки, “недостатъци” и индивидуални особености - това е липсата на първите 7.

Абсолютно. Има родители, дори майки, които не обичат никого, дори децата си. Точно това е топ реплика, която наранява и вбесява с неразбирането си всяко дете на отровен родител, познавам повече от едно. Чуят ли "но тя все пак те обича" и край. И с право.

Отдавна чета темата и бавно осъзнавам,че съм един от главните герои, явно. Моята майка си е тръгнала,когато съм била 2,3 годишна -откъслечни спомени.Нямам спомен да ме е прегръщала,целувала, да ми е казвала, че ме обича ,нямам...
С годините идеализирах майчинството.Мислех, че ще съм идеалната майка.Да аз обичам много децата си и се старая да правя всичко за тях(забравяйки себе си, за себе си самата ,някак се забравям ,за да бъда идеална майка)
А то какво се получи, аз не съм знаела как да съм майка, голямата ми дъщеря много пъти ни е казвала думи,от които съм "умирала"душата ми се е свивала За нея съм -лоша ,гадна, луда и т н .Явно в стремежа си да бъда идеалната майка, всичко съм объркала.
Моята майка след години 20-25,реши да ме търси,бях студентка, бях настроена негативно като цяло,но понякога се съгласявах на срещи.Стигаше се до обвинения,сълзи и т.н
Когато станах майка реших отново да й дам шанс, е, не се получава.Не може да ни изтърпи мен и трите ми деца.Голямата е с особен характер(пубертет) Не харесва някой да й казва какво да прави.Малките също са с особености и и разхвърлят нещата,когато сме при нея.
Да, вярно ,тук идва пак и моята роля,че не съм успяла да ги възпитам
Имах и все още имам проблеми със съпруга ми (вече бивш) никой от родителите ми не застана на моя страна.Имам чувството,че и двамата си мислеха ,че като се разведа ,оставам тяхна грижа и трябва да си стоя при мъжа, без значение как се чувствам там. Та това е-излях си душата,мисля че на правилното място.
Утре имам РД 42 и ще видим милата ми майчица дали ще ми се обади,след като последния път, направо си ни изгони и каза,че й идваме в повече ))
За РД на децата не се обади, нито на мен ,нито на каката.А, блокирала ни е и във ФБ Там е приятел само с бившия ми мъж.
П.С много пъти съм се чудила моята майка обичала ли ме е някога,защото в момента не мисля,че ме обича. И все пак я оправдавам от гледна точка на възрастен ,минал през "ада"(психически), че това са й възможностите,тя това може да даде

Chocolate. queen,
Наистина ли ? Наистина ли докоснах сърцето ти ? Благодаря ти, това значи много за мен. Аз пък мисля, че ти си страхотен човек, че си много добра, състрадателна, завиждам на децата ти, родена си да си майка. Ето, това е нещото, за което говоря, поне за мен, това ми липсва от майка ми, като отношение, "да ти пука, да те е грижа" Думите ти към мен, (една непозната) лекуват. Зарадваха ме, направиха ме по-добра. 🤗❤
Съпругът ми е като теб. Най-добрият човек на света. Моят човек, моята опора и човекът,  аз често си мисля, че никой никога няма да ме обича повече от него. Той е дойазателство, че любовта е за всички, безплатна и незаслужена.
Майка ми ме обича, разбира се като всяка майка. Просто обича себе си повече.
Каква баба е ? Каквато и майка.
Няма за какво да й прощавам. Тя е това, което е. Благодарна съм й, че ме е родила, че се е грижила за мен, както е могла. Аз я обичам. Всичко, което искам от нея е да стои далеч от мен, за да не може да ме тормози.

ирен22, не смея да коментирам за майка ти. Аз с моята не съм близка, но ние сме "класическо семейство", в което нашите са си заедно 50+ години и сме в любезни отношения с тях, макар да се виждаме рядко. На мен ми е ОК, че те си живеят заедно добре и не се вглеждам в чак такива детайли, които тук се разискват по темата. Така че съм пас за родители.

Но ми се иска да ти кажа нещо по пвоод голямата ти дъщеря. Тя е точно на възраст, на която не трябва да й угаждаш прекалено и да й даваш да се качва на главата ти. Обиди от нея - недей да търпиш. Делегирай й повече отговорности - да ти помага вкъщи, дали с пране, дали с подреждане, да свършва нещо полезно за вас, за дома. Не я оставяй да седи и да мисли глупости, че и лоша да те изкарва. След моя развод аз дълго не можех да виждам големия си син, точно на възрастта на твоята дъщеря е бил, когато отиде да живее при баба си и дядо си по бащина линия, а там имаше яко облъчване срещу мен от цялата рода. Мина време, той порасна, веднъж бяхме седнали да обядваме заедно. Той започна да ми говори едни глупости, каквото е чул от роднините си - че не съм се грижела добре за брат му, че не спортувал достатъчно, че не знам си какво. Аз не съм била го водила редовно на спорт. (Брат му ходеше на 2 спорта тогава) Такава лекция му ударих, че... Обясних му, че няма п;о-успешна жена и майка от мен, която да се е справила по-добре в ситуация като моята. Че ако искам да слушам подобни глупости, ще седна да пия кафе с баба му, а не с него. Предупредих го, че една обида безпочвена ако чуя, ще стана и ще си тръгна, защото не заслужавам да слушам това. Че никой няма право да се отнася с мен зле, дори и синът ми. Обясних, че бащата е също родител и може да води брат му на спорт, ако му се струва недостатъчно  Аз не съм вълшебник с пръчка да огрея навсякъде. Но съм направила много неща през годините - изброих ги най-спокойно. Попитах го познава ли друга жена, която е успяла да направи всичко това и дали според него е нормално вместо да си говорим за приятелите му и ученето като майка си син, да слушам подобни забележки. И т.н. сигурно половин час, което аз рядко правя, говорих. От този ден забелязах огромна промяна в сина ми. Отношенията ни се промениха към по-добро. Сега сме в разцвет, ако мога така да се изразя. Не трябва дете да се качва на главата на майка си, каквито и оправдания да си намира. Защото това не се отразява добре на никого.

Ти си имаш майка и тя ти е дала точно толкова, колкото е могла и ти си получиша точно толкова, колкото ти трябва за работата ти по израстването в тоя живот. Какво повече искаш?

_Bianka__ Браво, отнесла си се към детето си като към възрастен човек - и така трябва да е. Колкото повече човек спестява, щото нали е дете, толкова повече нещата се объркват, в главата му и израства с нереални очаквания към другите.
buttercake Имам чувството, че си се фиксирала прекалено в т.нар липса на майчина любов. А всъщност имаш в живота си друг човек, който както казваш те обича безрезервно и я усещаш тази любов. Знаеш ли че някои хора и това нямат? Та имаш задача от мен - да оценяваш занапред повече онова, което имаш, отколкото онова, което нямаш.
ирен22 Всички ние, които сме майки, и се притесняваме, дали сме добри в това, сме идеалните майки. Знаеш ли защо? - Защото обичаме. Понякога това е напълно достатъчно и ако децата ни го знаят въпреки различията ни, ще  е чудесно
chocolate.queen Виртуална прегръдка