Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Невъзможните хора в живота ни

  • 214 316
  • 3 934
  •   1
Отговори
# 3 930
  • Мнения: 4 075
Тя майка Ви се е опитала поне два пъти да Ви изостави. Едно малко дете разбира, когато не е искано.

# 3 931
  • Мнения: 11 617
Ох като се почне с тия ровения коя майка какво е искала... ами никой не знае на друг човек какво е било в главата и в душата. Щом не е дадено детето за осиновяване, значи си е искано и толкова.

# 3 932
  • Мнения: 4 075
Какво казва единия и какво чува другия са съвсем различни неща. Особено детските уши са много чувствителни на тема оцеляване и дори и на шега да го каже някой те го преживяват като че наистина ще се случи. Колко от вас са се страхували, че торбалан ще ги вземе. Или са им казвали, че ги оставят в градината, а те са чували че буквално ще ги оставят и няма да ги вземат.

# 3 933
  • София
  • Мнения: 30 927
Аз съм разговаряла с майка ми наскоро по този въпрос. Тя ми обясни, че е имала наистина много лоши отношения със свекървата, осъзнавала е, че тези скандали са зле за децата и затова ни е оставяла колкото се може повече при родителите си в Сливен.

# 3 934
  • Paris, France
  • Мнения: 9 098
От 1г3м ме е гледала баба ми. Майка ми  е работела в друг град, като баща ми е отсъствал в дълги командировки, а майка е работела нощни смени,вечерни смени, денонощни в събота или неделя. Седмична ясла не ги е устройвала, защото не е имало кой да ме гледа в събота и неделя. Около нас във всеки апартамент някоя баба или прабаба гледаше внуци докато родителите следваха в друг град, работеха по разпределение, правеха научна кариера, гонеха софийско жителство или работеха в чужбина. На детска градина ме дадоха за 1 месец, докато баба беше отишла на дълга екскурзия в Австрия с детегледачката, но започнах да боледувам непрекъснато и ме спряха. Не се чувствам ощетена или травмирана. Приятелка и сестра и са били дадени на седмична градина, защото родителите и живеели у свекърите и просто нямало място. След това заминават за чужбина и си купуват жилища. Тя няма лоши спомени от седмичната ДГ.

И тогава и сега е било трудно за хора без роднини наблизо. Разликата е, че тогава повечето жени раждаха всичките си деца много млади. На едната ми братовчедка майка и я ражда в първи курс и я гледаха прабаба и и работещата и баба, която беше станала баба на 38-39г.

Имаше и ведомствени ДГ. Доколкото зная, такава е имало в Кремиковци. Там майката е могла да заведе детето като е на смяна и да го прибере като се наспи след смяната. Моя позната работеше там 5 или 6 години за софийско жителство и апартамент, като кранистка. После отиде в чужбина за долари и още един апартамент за детето, после замина за Германия и синът и го отгледа майка и, в провинцията, от 3 до 17 или 18 годишен. Майка му го прибра в чужбина за да не ходи войник, но май вече беше завършил гимназия. До 10 годишен при нея ходеше с баба си, а после не щеше, защото нямаше приятелчета в района и скучаеше. Нормален си е и вече е на 40г.

В миналото е имало много висока майчина смъртност и доста деца са отглеждани от баби, мащехи, лели итн.

Общи условия

Активация на акаунт