Невъзможните хора в живота ни

Всеки в работата си гледа и интереса, все пак. Не сме на по 20 и трудно някой ще се хвърли под влака, заради колега. Просто трябва да се прецени и колко, и кога може да се иска от хората, особено в работата.

Не става дума за работни ситуации, нито за хвърляне под влака. Не ми се дават подробности, а и ще стане досадно. Аз знам, че можеше да се отиграят по друг начин особено от някого, на когото му сече пипето. Без да се конфронтира или настройва срещу някого. Нямам нереалистични и романтични очаквания.
Просто е избрал друго и на мен не ми е минало, не съм забравила. След 2г. ще има друга ситуация с друг човек и пак така ще постъпи най- вероятно. Просто ми трябваше едно виртуално рамо, защото вътрешно ми е трудно да късам с хора и ми е едно такова нагнетено. 
Мерсии

На човек давам шанс ако се е посрал веднъж, пак зависи от измеренията, някои неща не мисля, че човек изобщо би направил. Ако е умерено неприемливо може да влезе в графата никой не е ангел, но човек пак си е с едно наум. Във времето виждам, че втория шанс е излишен и от първата греда се дистанцирам и не очаквам повече. Даже е най-лесно ако проявата на човека е към някой друг, или е лоялен, или не. Като е предател теб няма да те подмине.

Точно! Вторите шансове са доста разочароващи, а и вече ..не би могло да бъде същото. Има счупено нещо и това е. И ще си разочарована не от човека, а от себе си. Иначе да- никой не е идеален, всеки греши и крайностите също не са добро поведение, но има неща и неща. Аз също трудно приключвам отношения,особено с хора важни за мен, в които съм намирала толкова хубави качества. Смятам обаче, че ако и аз съм важна за този човек, просто ще ме познава и не би ми го причинил. С две думи- да не си даваме поводи, да има за какво да си се извиняваме. Просто да не се нараняваме.

Въпросът ми беше по-скоро да напомни че лични отношения нямат място в работна среда. Всъщност това е част от Балканския микс, който не позволява добра проузводителност. Ние просто не можем да разделим двата процеса. Което е всеобщ проблем.

Хора имам нужда от помощ, мъжа ми е точно такъв тип човек, за жалост съм наивна и глупава и го осъзнах късно - след 2 родени деца... Сега ми е много трудно да се откъсна от него, не иска децата да ходят на детска, а да ги гледам аз, следователно аз не ходя на работа и нямам доход. Като стане на въпрос излиза с обяснения от типа 'от семейството си ли искаш да си независима, защо друг да разполага с времето ти вместо да си гледаш децата и дома, след като аз мога да ви осигуря' на теория е така, но на практика НЕ. Ако му поискам пари да напазарува храна понякога ми дава 20 лева с които се очаква да напазарувам за цял ден в същото време чувам' ама защо не си направила и една салата, ама защо не си направила някакъв десерт повтарям с 20 лева +да сготвя за обяд, вечеря, следобедна закуска на децата и за следващата сутрин, ако ми е дал 50 да речем съм ги похарчиЛа почти всичките се сърди, че съм изхарчила много... Преди около 3 месеца след пореден подобен скандал се изнесох в къщата на родителите ми за 1 седмица, страшен тормоз, непрестанно молене, сълзи, как ще се съгласи на всичко само децата да имат семейство, как щял да ми помогне да си намеря работа и други лъжи, започна да тормози дори и да се обяждам всеки ден по няколко пъти на родителите ми за да ме убедят, че това не е ок за децата и тн. Върнах се и пак обърна листа, нямало кой да гледа децата, малки били, да съм изчакала 2 години да пораснат и тогава да съм правела каквото искам. Родителите ми могат да ми осигурят временно жилище, но Не могат да ми помогнат финансово така, че го изключване като вариант те да ми дадат пари за дело. Какво да правя

Колко са големи децата? След 3 е хубаво да са на детска градина за самите тях.
Какво прави този гражданин, когато не му се подчиниш? Например, ако запишеш децата на градина как ще реагира? Има ли физическо насилие?
Иначе и на теб ти е ясно какво трябва да направиш, т.е. децата на детска, ти на работа, за да си независима. Иначе си в капан.
Сега като се изнесе защо се върна? Дожаля ти за него, уплаши се от него, или виждаш, че финансово няма да се оправиш?

Финансовата зависимост е характерен способ на невъзможни хора, да.
Той не може да ти забрани да дадеш децата на детска градина, реално собственият ти доход е пътят ти навън.

На колко са децата? Достатъчно големи ли са за детска? Ще има ли кой да ги гледа, като се раЗболеят, а ти си на работа.
Помисли ги рационално тия неща, но не позволявай да ти вменява вина и манипулира чрез тях. Не влизай в обяснителен режим, защото каквото и да кажеш, ще бъде извъртяно, както виждаш - че искаш независимост от семейството си.

Какво ще стане, ако влезеш онлайн или отидеш и ги запишеш на градина?

Направо си му кажи, че 20-те и 50-те му лева, дадени отвреме навреме  не стигат за нищо. Изброй му разходите си и тези на децата, ако трябва му ги напиши на списък. Ще се получи една добра сума, която той едва ли изкарва, щом ти дава малко.

Пускай децата на ясла/ градина и се спасявай спешно с работа. Иначе не е живот.

Кажи му, че трябва да отидете на семейна терапия. Че е спешно и, че е заради децата. Дотогава, каквото донесе той, това ще сготвиш и това ще ядат децата. Разбира се винаги имай опция за алтернативна храна за теб и децата.

Относно работата, можеш да се договориш да работиш в неговите почивни дни.

Ако си финансово зависима от него, по-добре се опитай да намерите общ език, докато са малки децата. Защото когато ги пуснеш на детска градина, ще боледуват много и някой ще трябва да ги гледа. Ако нямате баби на помощ, това ще бъдеш ти. А работа на пълен работен ден с две малки деца, без баби да помагат, е близко до невъзможното да съчетаваш.

Сега прочетох поста на Веси за буфера. Жената на невъзможен може с години да играе буфер между него и децата. Децата остават с много приятно впечатление за баща си, обичат си го. А майката през това време обира всички удари - психически, понякога финансови, рядко физически.
Понякога майката не може да даде цялата нужна любов и енергия на децата си и те я намразват, тъй като през това време тя "работи" за господин Невъзможен.
А наскоро четох за случай на жена с нейни си деца, живяла с невъзможен. Ама класик - не му се работи, има велики проекти и децата са му виновни, че му отнемат жената. Добре, че се е усетила и махнала.