Веганството - да споделим опит - 11

смлят лен? дали ще стане? чела съм, че той успешно заменя яйцата.
Според мене няма как да докараш на 100% истинският вкус на торта Гараш, по-скоро ще е нещо, което много силно се доближава до него.

като дете ядях само торта Гараш, никога не е била с 4 блата
да не я бъркаш с Добуш?

Дао, благодаря за статията...

Страхотна рецпта! Нещо подобно има в рецептите на земя на заем, не съм ги правила, че гледам да не се ошишкваме у дома,застрашен вид сме с мъжо
Дао, страхотен материал за възпитанието на детенца! Аз работя с деца, т.н. пуберитети, и много пъти съм се чудела на родители, които не умеят да убедят дечицата си да спазват правилата, а и най-простото, да ги уважават. Според мен тези неща се оформят преди всичко у дома, в невръстна възраст, дет се вика още в корема на майката, после е късно. Но кой да обясни на родителите как да се справят! И така се започва този омагьосан кръг, да си прехвърляме вината от семейството на училището, оттам на социалната среда и накрая... Обаче съм забелязала, че когато съм искрена с моите ученици, когато им показвам обич и уважение,резултатите са налице. И много строгост разбира се! Е поувлякох се! Пардон! И само да довърша реда на мисли, след като пиленцата изхвърчат от гнездото,(я, колко съм била поетична) и после се срещнем случайно, тези , от които съм изисквала повече, с които съм била непреклонна, с две думи калпазаните, винаги ме поздравяват, дори ако сме далеч, викат ме по име, спират се насред пътя.... Е, изводът е ясен
Приятна вечер

Доколкото схванах, Дао иска да направи торта Гараш само с растителни продукти, но не задължително сурово....

Торта Гараш е с няколко блата:

http://www.gotvetesmen.com/forum/index.php?topic=3530.0
http://passionscooking.blogspot.ca/2012/12/blog-post.html
http://bg.wikibooks.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D1%8 … D1%80%D0%B0%D1%88

и т.н.

тук казват 4 блата:
http://www.youtube.com/watch?v=U1-1ve_h8_Q

Данилу, сега издаваш какво работиш   
Според теб доколко е разпространено 15 годишните да се срамуват от родителите си, да се качват от две различни врати на метрото (да не би някой да ги види), да слизат на 200 метра от училището от колата в проливен дъжда (да не ми някой да ги види), да не пускат родител в стаята си, бележникът да е напълно празен ооткъм оценки, в час да се пуши наргиле , а ако се потърси разговор отговорът да е - Ти нищо не разбираш - тряс вратата и това е за деня.
Описах детето на моя приятелка, по-драматичните неща ги спестявам.

Вери, правилно си прозряла:) Иначе като гледам какви шоколадови кексове правят повечето хора и им казват торта Гараш..... Рецептата в уикепедия е най-близката до истината, а за мен истината е от един готвач на шератон от едно време (пак от форум съм я изкопавала, като жената казва, че се познавала с готвача); платките са наистина 4.

Никога не съм я приготвяла и в оригиналния ѝ вариант. Предполагам, че с тези продукти тестото ще стане близо до пандишпанено - меко и гъвкаво, с дупки, без да се ползва набухвател; най-много да си поекспериментирам с нещо; в случая белтъците имат функцията на набухвател, а не на слепващ агент

Платките на Гараша са много тънки, белтъците са по-скоро за лекота в консистенцията , а не за набухване. Разстилат се на много тънък пласт и горе-долу се получава сушене. Затова и самата торта е ниска.
Видях из линковете, които дадох, много дебели блатове - типични за други торти, малко наистина кекс.

точно, то затова се използва тип пандишпан - той може да стане много тънък, и да - всяка платка се пече отделно, а не едно дебело парче, което се реже на 4

явно трябва да се разтърся и да почета + експерименти, което означава, че няма да е в следващите три седмици:)

а темата за децата и възпитанието им е огромна и проблематична; не само у нас, но и по света; наблюденията ми са основно в българия разбира се; danilu имам прекрасна приятелка, която е набор на майка ми и която е учителка - напълно споделя и покрай нея - споделям мнението ти; според мен разковничето се крие в първите 7 години наистина, децата масово нямат чувство за отговорност и не признават авторитети - това се гради точно тогава;

истинска случка на морето в заведение: много хлапета щуреят българчета и от други държави; по някое време голяма саксия се обръща и фикусът пада, като му излизат и корените - пръст и хаос навсякъде; майката на българчето става и отива до него, шамаросва го и започва да крещи, дърпа го с нея на масата и му заповядва да стои мирно (тя е засрамена и унижава и него публично, без урок); майката на чужденчето отива до него спокойно и със спокоен глас му обяснява, че това, което са направили не е хубаво, че са застрашили живота на фикуса и го кара с нейна помощ да го приберат обратно в саксията (няма публично унижение, има урок за отговорност и последиците от всяко действие)

Леле, каква глупост съм написала - констиненцията...поправих горе 

Абе за вас проба бански костюм няма ли, та сте започнали да съблазнявате мирното  вегенаселение И  ний душа носим,имам предвид тез дето само като погледнем снимката и качваме няколко кила Истината е ,че се боря с 5 кила и не мога да ги убедя, че няма да е зле, ако направим съкращения
Дао, много вярно е това, което споделяш. Много по-възпитателно е да покажеш къде е сгрешило детето, а не да го навикаш. Каква е ползата! Но ние българите си го имаме някак си тоз навик, или както викаше баба ми "табиет". Да се навикаме, да обвиним, като че ли ще оправим нещата.
Забелязала съм, че много често търсим виновник, обикновено за да прикрием наши грешки. Тук не съм чула да се навикват деца или партньори, поне публично, зад завесата какво става не знам, сигурно се изпуска парата
За слон, аз такова поведение го лекувам с много упоритост. Досега не съм позволявала да не ми се засвидетелства уважение, ама съм си инат де, ако не стане не се отказвам, докато не постигна каквото искам и смятам за правилно. Без да налагам разбира се глупави правила, които младите веднага подминават.Наскоро бях насмела една душа ангелска(детенце имам предвид)ама не виках, само из изсъсках с леден тон каквото там трябваше. Уплашиха се всички. Дори и аз
Да ви се похваля какви "ньоки" спретнах днес. Тези станах много сполучливи.Преди бях писала за тях, но тези побългарени( защото аз ги направих де, не защото у нашенско се правят) се харесах повече.
Рецептата е много проста, две парчета тиква, около150 гр леко сварена в тиган с много малко вода за около 10_мин. За да се свари по-бързо ги нарязах на кубчета. После ги намчках с вилицата, добавих смляно ленено семе 1 лъжица(не исках яйце по пости), малко сол и брашно. Добавях и бърках, докато се оформи леко твърдо тесто. После оформих топчета като за супа топчета и овалях в брашно. По принцип оригиналните с а смного твърда консистенца и се разточват,ама аз заради упоритите 5 кила не исках да постигна този резултат, та ги оформих така. Докато ги оформях ньоките, сложих да ври вода със сол, а в тиган нарязах чесън, добавих малко олио, вода и босилек(имам замразен)и захлупих. Като поизвря водата добавих белени домати и захлупих отново. В подсолената вода напусках точетата тесто с тиква и когато изплуваха ги оставих да поврат около 3 минути, после извадих с решетеста лъжица и пуснах в тигана. Поднасят се топли. Станаха много вкусни!
Наистина лененото семе действа спояващо!
Приятна събота и неделя

данилу, не ти ли се разпадат, когато са без яйце? последният път ги направих без яйце и се разпаднаха 
малкият ги обича и за него исках да направя да може с вилица да яде, ама те само за лъжица ставаха, а от водата се наложи да направя крем супа - толкова гъста беше, защото 50% плуваха безформени вътре

ха, danilu, ами, че те ньоките са точно като руските пелмени и вареники (разликата между последните две е в размера и пълнежа); и аз не съм правила, че тестото е с яйце - благодаря за идеята с постен вариант:)

Да, и аз така си мисля, че са много близки до руските пелмени, макар че не съм ги правила никога. Тези, които съм виждала да приготвятпо ТВ_то са все с месо.
Мисля, че не се разпаднаха, заради лененото семе. Останаха си целички.
Ще ги направя отново и ще споделя дали се получават,или си е било чист късмет.
Приятна събота

пелмените и варениките се правят основно с пълнеж от извара, зеле, сварени картофи или задушени гъби; има и с месо - но всъщност то се използва главно за чебуреките - те са големи, правят се по-различно, и за тях се ползва кайма

момичета, съжалявам за идиотския въпрос, но някоя от вас, която има робот с мелничка да е пробвала да си смели кристална захар на пудра захар?

Дао, аз съм правила.Става идеално, но само с кристална захар.
Бях пробвала с истинска кафява захар, но залепна и стана мазало.