За присъствието на таткото при раждане

Нашия татко присъства на раждането и сряза пъпната връв на Алекс имаме и страхотен снимков материал Аз си мисля,4е това е нещо съвсем естествено,та нали това е нашето детенце,ние сме си го правили и 4акали с нетърпение защо да лишавам татито от този вълшебен момент : Не можете да си представите благодарността в о4ите му,беше толкова щастлив за подкрепата му и спокоиствието изобщо няма да коментирам Аз съм с две ръце за присъствието на таткото в родилната зала-естествено ако самият той има желание

Аз си мисля, че зависи от таткото, а не става дума за принципно "женска" или "мъжка" работа. Нашият татко например иска да дойде, но може от една страна парите, а от друга - вероятността за секцио в крайна сметка да ни откажат.
Иначе, защото нагоре стана дума, доколкото знам, и в Шейново може, при общо-взето същите условия както в Св. София. Не знам при нас дали това би довело до по-голямо заобичване помежду ни, но аз бих се чувствала по-сигурна, а и не се притеснявам толкова за гледката; а той така или иначе има по-широки медицински познания от мен, така че ще му е интересно, смятам, и почти "научно" и изобщо не се безпокоя, че може да му прилошее.
От друга страна обаче познавам много мъже, на които в подобна ситуация никак не би ми и хрумнало да им предлагам подобно нещо, като мисля, че това си е до човека и не може да се промени от факта, че би ставало дума за собственото му бебе. И още: това в крайна сметка наистина е просто различно при различните татковци и не говори лошо нито за едните, нито за другите. И аз, колкото и клиширано да е сравнението, нямам абсолютно никакво желание да стъпвам в казарма например.
И последно - на мен всъщност най-хубавото при присъствието на таткото ми се струва възможността той да разбере веднага, че бебчето вече се е родило, дори да е с майката само в предзала, а не и при самото раждане. На мен би ми било доста некомфортно, ако знам, че се е прибрал вкъщи и чака някой някак да му звънне (е, при уговорка с лекар май е по-сигурно доставянето на тази информация, но все пак...) или че ще дойде чак на сутринта да се опита да разбере как вървят нещата.

Нe съм много сигурна дали е правилно или не, но понеже наближава деня и започвам да се притеснявам по- малко, ми се ще и нашия тати да е там. Той също му се иска. Но тази седмица като бях на консултации и с лекарката както си говорехме стана въпрос за това. Не съм и споменавала, че ние мислим по въпроса, но само като я чух колко е против тия работи, не посмях да и кажа. Говореше, че не обича да има близки на родилката вътре, предпочитала да е сама, за да няма разсейване от ничия страна и такива ти работи. Така, че за съжаление, май няма да стане. А така ми се иска. Мисля, че бих била по- спокойна, но .......

Мале като го познавам нашия татко    На него ще му трябва и упойка и и екип да го наблюдава да не му стане нещо   Ми той ще се пукне от страх да не ми стане нещо и да не би да ме боли много.    Което си е естествено, ама той горкия само да ми се завие свят или пък да ми се гади и почва да се депресира и да ми снове на главата като млада булка  Хич не го искам ще се притеснявам да не му стане нещо  

И нашия татко е абсолютно същия, и аз не го искам да го мисля и него там.

За жалост аз имах кошмарно раждане, но Слава Богу таткото не беше там. Самата аз бях ужасена след като погледнах леглото, което оставих в предродилна зала.
Толкова много кръв и агония. За какво ми е да ми е и той на главата.
Аз исках упойка, но не ми сложиха, защото имам срастване на 3 и 4 прешлен

На моят шеф му се роди бебе преди 2 седмици - в Св.София - и са били заедно. Беше много доволен, че е участвал, изобщо не го описа като неприятно... Жена му е ходила на курсове или гимнастики за раждането. Дишала и се напъвала според указанията, и родила доста лесно. Отишли с 6 см разкритие и след час и половина се родило бебето. Донесе ни клипче - как мият и преглеждат бебока.
Изобщо целия му разказ беше в множествено число - "отидохме, имахме 6 см разкритие, дишахме, за час и половина го родихме..." и много щастлив изглеждаше  
Мисля, че сега го уважавам повече...
Когато раждах първия път, изпитвах нужда таткото де до мен, нужда да споделя, а и да покажа бебока след като се роди.
Вторият път имаше такава възможност, ама я пропуснахме, защото нещо хьн, мън, не беше особено настоятелен и ...  докторите няма сами да го канят.
Според мен зависи от отошенията помежду двамата - това си е тяхна работа - няма правилно и неправилно - ако това притеснява някого, по-добре да е без таткото, ако искат да са заедно - чудесно

Nashiqt tatko sushto prisustva  
Super izgivqvane spored nego  

Тук при нас (Исландия), по принцип бащата присъства на раждането, дори е желателно да присъства на консултациите, така се опитват да не изолират бащата.
Нашият татко през цялото време обясняваше, как щяло да му прилошеело, да припаднел и какво ли още. Нали знаете по филмите бащите все изпопрепадат. Та нашият татко, се оказа истински мъж. Беше с мене през цялото време, а то не беше никак малко 22 часа, дори и на операцията присъства (така завърши раждането ми). Опитваше се да ми подсушава подта, да ме окуражава. Една от акушерките (сменихме 4 работни сени) ми каза, че не била срещала толкова загрижен татко. В операционната се пита да наднича зад завесата, за да види какво правят, но му забраниха. Беше много отчаян, че не можал да пререже пъпната връв, на сега се готви за това.
И на края искам да кажа, че беше толкова горд, че е присъсрвал на раждането, че не спираше да говори почти цяла година след това. Така, че аз съм за присъствието на таткото.

Поздрави!