За присъствието на таткото при раждане

В Св. София си стои до теб през цялото време , няма нужда от предварителна уговорка - отивате и казвате , че ще раждате заедно.  Още от самото начало на бременността си знаехме, че ще сме заедно - не ни е и хрумвало даже да сме разделени в този толкова важен ден - и двамата имаме чудесни спомени от раждането, определено неговото присъствие ми даваше сигурност, а и той самията беше по-спокоен, когато беше до мен и виждаше какво става.

Не е припадал, не му е ставало лошо - даже с екипа си говореха повече, отколкото с мен и вицове си разказваха за моя сметка  .

Не във всички болници е позволено таткото да присъства на раждането, а в някои в които е позволено това се заплаща. Първо проверете в родилния дом.
При нас на тати му е неприятно да ходи на лекар и въобще не ставало въпрос да идва с нас. Мисля че ще ми е черен пред очите като ме боли  и ще му кажа нещо лошо. И без това вечер като не съм на кеф си го изкарвам на него /макар че в повечето случай не е виновен/

Аз доколкото разбрах май се плаща някаква сума. Аз не съм раждала все още, но тези, които са - ще ти помогнат!
Тая работа с присъствието не е за всеки тати! Има такива, дето са им слаби ангелите!
Аз също не бих искала, защото ще се притеснявам. Обаче ако се окаже секцио нещата не опират до избор!

Ама щом има желание таткото - какво по-хубаво от това!

В "Св.София" за да присъства трябва да се платят 100ле.Но като родила жена преди 2 седмици те препоръчвам да не го взимаш.Поне аз така мисля.Не е хубава гледка.Нека по-добре чака на вън,пак ще знаеш че ще е наблизо.През цялото време си мислех че е по-добре че не стана свидетел как родих.Все пак това е женска работа.
 Пак казвам преди да ме нападнат останалите :това е мое мнение!!!!!

на нашия тати му бях казала, че нямям нищо против да е там. И го подпитвах чат-пат на какво мнение, без да настоявам изобщо. Като наближи време се беше настроил по-скоро да не присъства - под влияние на вуйчо ми - гинеколога ми, който му каза "Ми ти кво шъ правиш тука". Но на финалната права реши, че ще е с нас - и се местих от общата родилна зала в единичната. През цялото време беше до мен, разхождахме се заедно при контракциите, уфкаше с мен, после го стисках за ръката до последно. Беше ми от абсолютна помощ

Разбира се! Няма нищо лошо при мъжете, които са в състояние да понесат това!
Обаче знам за случай, след който, мъжът е тотално отблъснат от гледката и вече  не прима жена си като жена!
Аз също не смятам да е съпричастен, това си е женска работа, както не го правя съпричастен, като си сменям превръзката например!
Но всеки си решава сам за себе си!

Ако разрешават на таткото да стой в предродилна зала може да е от помощ. Но на самото раждане не мисля, че има нужда да присъства. Аз ще се притеснявам и за него да не му стане лошо, защото в курса на Св. София казаха, че никой не обръща внимание на таткото - "да се оправя сам".

Съгласна съм с това мнение! Мисля че таткото няма място в родилната зала. Не стига всичко останало, но и ще трябва да се притеснявам дали не го шашкам с нещо и дали няма да се отврати от нас с бебо.
По-добре да си стои отвън, и раждането да е тайнство за него. И нека бъде малка изненада като ни види след това!:-)

Няма място таткото на самото раждане - мое мнение.

Ауууу, от теб не го очаквах       , четеш какви ли не теми, а не искаш да си го жена си в този момент, защо така? Нали заедно го правихте туй бебе, ако има нужда от теб, мисля (лично     ), че трябва да отидеш!

Аз раждах в Шейново и двата пъти и това предопредели решението ни. Там не пускат татковците   .
Иначе мисля, че таткото трябва да присъства, ако не иска да гледа самото излизане на бебето може да стои до главата на майката, пак ще и е от полза. Това са мигове, които сплотяват семейството и го правят едно цяло.

Да, интересно самото раждане, т.е сюблимният момент изведнъж се оказва само и едниствено "женска работа" При зачатието всички мъже държат да присъстват! Бъдещ татко,  признавам, че ме изненадваш!   Аз мисля, че присъствието на таткото може да направи чудеса и е огромна психическа подрепата за мамето. Абе то много може да се каже ...ама..

Здравей,
съпруга ми още откакто забременях беше решил да присъства на раждането и до последно беше на това мнение, но в последствие се наложи да родя с операция, така че не дойде.
Моят съвет е - щом и двамата го искате - НАПРАВЕТЕ ГО. И аз четох много пои въпроса, че това може да го отблъсне и т.н, но в крайна сметка когато започнат напъните не е необходимо да се завира точно в "центъра на събитието". Може дори да излезе от залата за това време. И аз мисля, че всичко ще протече много по-спокойно за теб, ако той е наоколо да ти държи ръката и да се разхождате заедно по коридора  
Доколкото съм запозната присъствието на бащата не е позволено във всички болници, а само в 2-3. Със сигурност знам, че е разрешено в Св.София или бившата Тина Киркова. Естествено се плаща, но не помня колко. Мога обаче да те посъветвам да отидеш до там или да им се обадиш по телефона. Те провеждат нещо като съкратено у-ще за раждане, ако мога така да го нарека, което в общи линии представлява един рекламен пакет на билницата. Състои се в следното: безплатен преглед на прословутият им три измерен видеозон, лекция с обяснение как ще протече раждането и за какво да си подготвен и панорамна обиколка на билницата
По време на обиколката разясняват и какви са тарифите им, показват и стаята в която се ражда зедно с таткото    
За цялто това удоволствийце мисля, че не се плащаше нищо (почти съм сигурна даже), но трябва да си запазиш предварително място. А, да пропуснах да спомена, че това се прави ( или поне преди 7 месеца се правеше) само в петък преди обяд. Естествено и таткото може да присъства на курса.
Надявам се, че не съм била отегчителна и съм ти била от помощ.
Желая леко раждане и много щастливи дни.

Нашият татко е категоричен, че ще присъства. Дори ще водим преговори да му разрешат той да отреже пъпната връв. Аз първоначално имах смесени чувства, но после реших, че всъщност момента на раждането не бива да се разглежда като някакъв срамен, грозен и болезнен акт, който тихомълком да си изживея сама, а дълбоко емоционален момент, който ще направи по-пълноценна както нашата връзката, така и  връзката между таткото и бебето и "възпитаването" на бащинското му чувство...което, ще се съгласите, не е вродено.

 

Според мен зависи на първо място от родителите - тяхно е решението дали таткото да присъства или не. Има случаи, в които мъжът е точно на мястото си в родилната или в операционната зала. И обратно ...

И на второ място от болницата - все пак някои болници не допускат бащите.

Ами в Тина Киркова ни казаха, че може да я отреже таткото, но дали на сериозно го казаха  :

За нищо на света не бих допуснала мъжа ми да е в родилна зала. Не бих се чувствала добре. Аз като жена също не искам да виждам. Но аз не мисля да раждам някога нормално, затова пред нас не стои този въпрос. Що се отнася до него, той много искаше да присъства./ама в операционната не пускат, слава богу/

Аз раждах секцио и нашия тати присъства.Не беше до главата ми,но ни делеше само едно стъкло,даже и снимки направил как вадят бебо   Преди това сме си говорили и той не изявяваше желание да присъства,въпреки че аз исках.Но сега е много щастлив ,че е присъствал и разказва на всичкии, че е видял първи бебе Йоан,колко смел е бил  и не се е наложило да викат още един екип за него  

Spored men prisastvieto na tatkoto e tolkova estestveno kolkoto i mishkata kam komp. Nashia tatko e riazal papnata vrav i na dvete desa ne e pripadal ne e ymrial pak i sled slganeto na ypoikata pone pri men niamashe absolutno nikakav problem i po skoro se zabavliavax ot kolkoto da rajdax.

Родих преди 1 месец в "Св. София" с присъствие на таткото. Струваше ни 200 лв., защото се ползва VIP родилната зала. Всъщност това представлява предзала, родилна зала и неонатологично отделение в едно. Там раждаш само ти, затова е възможно таткото да присъства. Преживяхме невероятния момент на раждането на дъщеря ни ЗАЕДНО и сме много щастливи!  
Преди 6 г., когато раждах сина ни, таткото също искаше да присъства, но тогава никъде не пускаха Аз прекарах 5-6 (тежки) часа сама в предзалата, а таткото - отвън, без да има кой да го информира какво става с нас.  

Според мен,мъж в родилна зала място няма(освен,ако не е израждащ лекар).Какво му е хубавото и приятното,че и успокояващото на това,мъжът ти да те гледа как се гърчиш,как от тебе тече кръв и изобщо как се мъчиш?Не благодаря,казвам аз на таз оферта!Моичкият и без това е припадал,само като ме е слушал как крещя(от коридора пред отделението ме е слушал)!
И малко извън темата-казвате,че са ви разрешавали да се разхождате по време на контракциитя?На мен що не ми дадоха?Поне 5 пъти питах мога ли да стана да се поразходя и не ми разрешиха:(

Зaбравих да кажа, че таткото ни беше с мен през цялото време - часовете на разкритието, на самото раждане и 2-та часа след това. Тогава и бебето беше с нас и той можеше да го снима с камерата
Той стоеше от страна на главата ми (от другата страна се "подвизаваха" докторите и акушерките), така че не мисля, че е видял някакви грозни гледки  
Направо не мога да повярвам, че е възможно, защото той е много грижовен баща и съпруг, но ми се струва, че е още по-грижовен сега към нас, след като видя какво е раждането  

Sled ypoikata rajdaneto ama voobshte ne se yseshta kato nepriatno ijiviavne, mi az ne bix kazala 4e me e bolialo pove4e ot vremeto nyjno za ypoika taka 4e az po skoro se zalivax ot smiax ot kolkoto da sam pishtala, ele pak 4i4o mi koito beshe izrajdashtia mi lekar koito obi4a da me gadeli4ka yf mrazia da me gadeli4kat.

Съпругът ми иска да присъства на раждането и на мен това ми се струва много успокоително. Мисля че ще се чувствам много по-добре и много по-уверена в негово присъствие. Но това сие мое мнение и наш избор. Имам един въпрос - знае ли някой дали пускат татковците да присъстват в Майчин дом?

При нас таткото даже не се пита дали иска да присъства, понеже е нещо нормално той да е в залата, където раждаш и после те настаняват. Мъжът ми казва "нали затова им се плаща минимум 10 000$ за едно раждане"(застрахователната  ти фирма поема разходите, де,  а ти съответно си плащаш застраховка всеки месец-в САЩ застраховката е голяма работа ). Но затова пък в болницата,  каквото поискаш,  трябва да го уважат! След като се роди бебето, таткото, заедно със  една от сестрите го занасят в друго помещение, за да му дадат шот (ваксина), да го почистят добре и да му направят нужните изследвания, които отнемат около един час. После го носят на мама за хранене  Ако таткото обаче е със слаби нерви или припада от кръв (знам за подобни случаи   ) може и да си чака отвън Но повечето  обикновено събират смелост за този важен момент и собственоръчно прерязват пъпната връв     Това е като традиция тук!  
Бяхме много възмутени като преди няколко дни един познат в Бг не го пуснаха през портала на болницата през нощта и тои изпуснал раждането на дъщеря си, а после я видял за 20 секунди, колкото да я снима с камерата. Ама така е....като не бутнеш лев....не става...ако е дал 20 лв на портиера щеше да влезе навреме човека.....

И аз мисля така.

Пак нещо не го направих както трябва.

Sled ypoikata rajdaneto ama voobshte ne se yseshta kato nepriatno ijiviavne, mi az ne bix kazala 4e me e bolialo pove4e ot vremeto nyjno za ypoika taka 4e az po skoro se zalivax ot smiax ot kolkoto da sam pishtala, ele pak 4i4o mi koito beshe izrajdashtia mi lekar koito obi4a da me gadeli4ka yf mrazia da me gadeli4kat.[/quote]
Е няма ли раждали без упойка тук?Само за раждане с упойка ли си говорим?

Нашия татко присъства на раждането и сряза пъпната връв на Алекс имаме и страхотен снимков материал Аз си мисля,4е това е нещо съвсем естествено,та нали това е нашето детенце,ние сме си го правили и 4акали с нетърпение защо да лишавам татито от този вълшебен момент : Не можете да си представите благодарността в о4ите му,беше толкова щастлив за подкрепата му и спокоиствието изобщо няма да коментирам Аз съм с две ръце за присъствието на таткото в родилната зала-естествено ако самият той има желание

Аз си мисля, че зависи от таткото, а не става дума за принципно "женска" или "мъжка" работа. Нашият татко например иска да дойде, но може от една страна парите, а от друга - вероятността за секцио в крайна сметка да ни откажат.
Иначе, защото нагоре стана дума, доколкото знам, и в Шейново може, при общо-взето същите условия както в Св. София. Не знам при нас дали това би довело до по-голямо заобичване помежду ни, но аз бих се чувствала по-сигурна, а и не се притеснявам толкова за гледката; а той така или иначе има по-широки медицински познания от мен, така че ще му е интересно, смятам, и почти "научно" и изобщо не се безпокоя, че може да му прилошее.
От друга страна обаче познавам много мъже, на които в подобна ситуация никак не би ми и хрумнало да им предлагам подобно нещо, като мисля, че това си е до човека и не може да се промени от факта, че би ставало дума за собственото му бебе. И още: това в крайна сметка наистина е просто различно при различните татковци и не говори лошо нито за едните, нито за другите. И аз, колкото и клиширано да е сравнението, нямам абсолютно никакво желание да стъпвам в казарма например.
И последно - на мен всъщност най-хубавото при присъствието на таткото ми се струва възможността той да разбере веднага, че бебчето вече се е родило, дори да е с майката само в предзала, а не и при самото раждане. На мен би ми било доста некомфортно, ако знам, че се е прибрал вкъщи и чака някой някак да му звънне (е, при уговорка с лекар май е по-сигурно доставянето на тази информация, но все пак...) или че ще дойде чак на сутринта да се опита да разбере как вървят нещата.

Нe съм много сигурна дали е правилно или не, но понеже наближава деня и започвам да се притеснявам по- малко, ми се ще и нашия тати да е там. Той също му се иска. Но тази седмица като бях на консултации и с лекарката както си говорехме стана въпрос за това. Не съм и споменавала, че ние мислим по въпроса, но само като я чух колко е против тия работи, не посмях да и кажа. Говореше, че не обича да има близки на родилката вътре, предпочитала да е сама, за да няма разсейване от ничия страна и такива ти работи. Така, че за съжаление, май няма да стане. А така ми се иска. Мисля, че бих била по- спокойна, но .......

Мале като го познавам нашия татко    На него ще му трябва и упойка и и екип да го наблюдава да не му стане нещо   Ми той ще се пукне от страх да не ми стане нещо и да не би да ме боли много.    Което си е естествено, ама той горкия само да ми се завие свят или пък да ми се гади и почва да се депресира и да ми снове на главата като млада булка  Хич не го искам ще се притеснявам да не му стане нещо  

И нашия татко е абсолютно същия, и аз не го искам да го мисля и него там.

За жалост аз имах кошмарно раждане, но Слава Богу таткото не беше там. Самата аз бях ужасена след като погледнах леглото, което оставих в предродилна зала.
Толкова много кръв и агония. За какво ми е да ми е и той на главата.
Аз исках упойка, но не ми сложиха, защото имам срастване на 3 и 4 прешлен

На моят шеф му се роди бебе преди 2 седмици - в Св.София - и са били заедно. Беше много доволен, че е участвал, изобщо не го описа като неприятно... Жена му е ходила на курсове или гимнастики за раждането. Дишала и се напъвала според указанията, и родила доста лесно. Отишли с 6 см разкритие и след час и половина се родило бебето. Донесе ни клипче - как мият и преглеждат бебока.
Изобщо целия му разказ беше в множествено число - "отидохме, имахме 6 см разкритие, дишахме, за час и половина го родихме..." и много щастлив изглеждаше  
Мисля, че сега го уважавам повече...
Когато раждах първия път, изпитвах нужда таткото де до мен, нужда да споделя, а и да покажа бебока след като се роди.
Вторият път имаше такава възможност, ама я пропуснахме, защото нещо хьн, мън, не беше особено настоятелен и ...  докторите няма сами да го канят.
Според мен зависи от отошенията помежду двамата - това си е тяхна работа - няма правилно и неправилно - ако това притеснява някого, по-добре да е без таткото, ако искат да са заедно - чудесно

Nashiqt tatko sushto prisustva  
Super izgivqvane spored nego  

Тук при нас (Исландия), по принцип бащата присъства на раждането, дори е желателно да присъства на консултациите, така се опитват да не изолират бащата.
Нашият татко през цялото време обясняваше, как щяло да му прилошеело, да припаднел и какво ли още. Нали знаете по филмите бащите все изпопрепадат. Та нашият татко, се оказа истински мъж. Беше с мене през цялото време, а то не беше никак малко 22 часа, дори и на операцията присъства (така завърши раждането ми). Опитваше се да ми подсушава подта, да ме окуражава. Една от акушерките (сменихме 4 работни сени) ми каза, че не била срещала толкова загрижен татко. В операционната се пита да наднича зад завесата, за да види какво правят, но му забраниха. Беше много отчаян, че не можал да пререже пъпната връв, на сега се готви за това.
И на края искам да кажа, че беше толкова горд, че е присъсрвал на раждането, че не спираше да говори почти цяла година след това. Така, че аз съм за присъствието на таткото.

Поздрави!