Мами вашите деца срамежливи ли са? Имам чувството, че само ние сме такива. На две години и седем месеца сме. Не ходим на ясла. Всички деца около нас въобще не са чували за срам, тичат, закачат се. А моята мома срам и чуво. Играе и се с децата, но когато не ги познава е много резервирана. Хора непознати ако я закачат се дърпа уплашена. С познати и хора от семейството не е така. Аз като дете съм била много срамежлива. Има ли някои майки със такива срамежливи дечица и как свикват те в градината.
- Публикувана: 22 март 2013, 11:03 ч.
- Последно мнение: 26 март 2013, 14:12 ч.
Срамежливо детенце.
Дъщеря ми е на 2 години и 2 месеца. Също е много срамежлива сред непознати - и възрастни, и деца. Вкъщи много говори, навън- почти никак. Ако се осмели, то е със съвсем тихичък глас.
Смятах, че няма да се адаптира в яслата, но тя свикна за около седмица, проблемът е, че доста боледува и за това я спряхме за няколко месеца, след повторното й тръгване адаптацията отне 1 ден. Всяка вечер разказва някои неща, които се случват там, явно се вълнува и ходи с желание.
Смятам, че в някаква степен родителите сме склонни да прехвърляме нашите усещания върху децата, ако детето се чувства добре, въпреки срамежливостта си, няма нужда от притеснения.
Смятах, че няма да се адаптира в яслата, но тя свикна за около седмица, проблемът е, че доста боледува и за това я спряхме за няколко месеца, след повторното й тръгване адаптацията отне 1 ден. Всяка вечер разказва някои неща, които се случват там, явно се вълнува и ходи с желание.
Смятам, че в някаква степен родителите сме склонни да прехвърляме нашите усещания върху децата, ако детето се чувства добре, въпреки срамежливостта си, няма нужда от притеснения.
за мен това е нормално поведение. Повечето деца, които познавам от бебета (не само моите), между 2 и 3 година се страхуваха от непознати. Не обичаха да ги закачат. Дъщеря ми беше така, синът ми сега - също. Скрива се зад мен. Трябва му време да поседи в непознатото място или компания и тогава да се отпусне. Не зависи от ходенето на ДГ или ясла. Обикновено към 3-4 г. тгова се преодолява малко или много. Не може всички деца да бъдат "отворени". Все пак и вие предполагм не посрещате с отворени обятия всеки и в присъствието на непознати се държите до известна степен резервирано.
Благодаря момичета. Мен не ме притеснява, че е срамежлива, просто до сега не съм срещала майка с такива дечица за да си поговоря и да споделя опит. За това питам. Притеснено ми е за градината, но до тогава тя ще е още по общителна. Тук от няколко месеца забелязвам, че започва лека полека да става по-контактна. Ходихме на ясла 4 дена само и тя остана с лоши спомени, но мисля, че лека полека..... Благодаря за споделеният опит, добре е когато знаеш че има и други дечица като твоето.
Аз лично забелязах, че колкото по-малко участвам в нейните взаимоотношения с другите деца, толкова по-смела става тя. Дори и да ми се струва, че дадено детенце постъпва "несправедливо" спрямо нея, не се намесвам. Личният опит е най - ценният учител. Казвам го, в случай че си склонна да я предпазваш прекалено много. На мен ми се наложи да се боря с този си недостатък.
Относно адаптацията в яслата - обяснявай й какво й предстои, точно как ще протече денят й, кога ще я вземеш. Обясненията са много по-полезни от безкрайните прегръдки и целувки, с които обикновено се разделяме с децата си.
Относно адаптацията в яслата - обяснявай й какво й предстои, точно как ще протече денят й, кога ще я вземеш. Обясненията са много по-полезни от безкрайните прегръдки и целувки, с които обикновено се разделяме с децата си.
Да старая се да я оставям сама и да се поодръпвам, но тя не ме остявя 
. Държи да съм до нея. Напоследък има напредък, заиграва се, а и вече е голяма знае, че я чакам на пейката и няма да избягам. А за обяснения, това винаги съм го правила. Тя разбира всичко много добре, знае какво представлява градината, знае че ще дойда да я взема, знае че лелите са добри, че може да има деца, които да я бутат и да не се държат добре и тя трябва да не им обръща внимание и да играе с по-добрите деца.
Забравих да кажа, че имаше един случай с едно момченце се сдърпаха за някаква играчка и аз реших да не се намесвам този път и да ви кажа, разбаха се, не знам точно, но спряха да се дърпат. Е тя пак изтича при мене и цивреше, но трябва да се научи сама да се справя. Аз няма да съм в градината..
. Държи да съм до нея. Напоследък има напредък, заиграва се, а и вече е голяма знае, че я чакам на пейката и няма да избягам. А за обяснения, това винаги съм го правила. Тя разбира всичко много добре, знае какво представлява градината, знае че ще дойда да я взема, знае че лелите са добри, че може да има деца, които да я бутат и да не се държат добре и тя трябва да не им обръща внимание и да играе с по-добрите деца. Забравих да кажа, че имаше един случай с едно момченце се сдърпаха за някаква играчка и аз реших да не се намесвам този път и да ви кажа, разбаха се, не знам точно, но спряха да се дърпат. Е тя пак изтича при мене и цивреше, но трябва да се научи сама да се справя. Аз няма да съм в градината..
И моят син е срамежлив, но ми е много неприятно пред него да се казва, че е такъв. Аз самата бях много срамежлива и то до доста късна възраст. Имам отлични спомени как някой казва на майка- ама тя много срамежлива. И това просто ми е създавало усещане, че съм дамгосана, че всеки знае, колко съм срамежлива и съответно аз няма как да променя поведението си. Получава се затворен кръг- дори да реша, че в някаква ситуация сред непознати бих могла да се проявя без срамежливост, аз си казвам- ами то явно ми личи и няма как те да не знаят, че съм плаха и така продължавам да се държа по същия начин.
Аз не мисля, че това е нещо, което просто минава с възрастта. По-скоро ще се промени, ако тя иска или нещо я промени. Синът ми определено прилича на мен, въпреки че не бих казала, че в момента съм срамежлива. Явно някои неща са си заложени. Той е много привързан към мен и яслата му се отрази много зле, градината е различна вече. Просто ще си е такъв, по-плах.
Гледай да не говориш на детето, че е срамежливо, насърчавай го да общува повече, но без никакво насилие.
Аз не мисля, че това е нещо, което просто минава с възрастта. По-скоро ще се промени, ако тя иска или нещо я промени. Синът ми определено прилича на мен, въпреки че не бих казала, че в момента съм срамежлива. Явно някои неща са си заложени. Той е много привързан към мен и яслата му се отрази много зле, градината е различна вече. Просто ще си е такъв, по-плах.
Гледай да не говориш на детето, че е срамежливо, насърчавай го да общува повече, но без никакво насилие.
Разбирам те много добре за какво говориш.Аз също като дете бях много ама много срамежлива. Толкова ме беше срам, че не смеех да плача в градината. Правех каквото ми кажат, а като се приберях в къщи....В училище също.. Майка ми направо ми създаде комплекс, постоянно ми натякваше, че съм била много срамежлива, трябвало да съм нахакана. Ми трябва ама как да стане...Това са пълни глупости за мен. С времето нещата се промениха. Дъщеря ми не е толкова много срамежлива, тя поне не се притеснява да реве, да казва какво не и харесва. Аз не и казвам, че е срамежлива, страя се поне. В яслата изживя голям ужас милото, затова го спрях. Притеснява ме как ще се оправя в градината. Знаете колко им обръщат внимание, а тя е свикнала само с мен, В яслата ревеше само ако я докосне някоя от лелите, ако не я пипа никой, не плачеше.
В яслата изживя голям ужас милото, затова го спрях. Притеснява ме как ще се оправя в градината. Знаете колко им обръщат внимание, а тя е свикнала само с мен
Доколкото разбирам детенцето е било само 4 дни на ясла. Прекалено кратък период, за да се адаптира. За детската градина те съветвам да си по-търпелива.
Много полезен епизод:
http://play.novatv.bg/play/281327/
Още нещо от собствения ми опит, което се сетих.
Дъщеря ми беше най - плаха в периода, в който много усилено се бях заела да я обучавам на "правилно" поведение - да дава играчките си, да не взима чужди, да не удря. Мисля, че прекаленото фиксиране върху това не е полезно за психиката на детето. Някаква доза егоизъм и агресия е полезна за изграждането на здравото му его.
Успех!