Аз смятам, че говоря книжовно, както и повечето хора покрай мен. Какъв е този ужасен софийски говор? Дайте пример, защото аз само за мляко и млеко май се сещам.
- Публикувана: 6 юни 2013, 21:03 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2016, 12:16 ч.
Ще заговори ли София на мьеко?
Ами, в статията, която пуснах по-напред, доста подробно е обяснено. Дълга е, но е интересна дори за неспециалисти:
Две норми на българската устна книжовна реч
и т.н., включително е засегнат и проблемът с "–мекането".
Две норми на българската устна книжовна реч
Цитат
Изводът е, че в западнобългарския произносителен вариант е налице тенденция по начин на учленение удареният вокал <е> да се произнася все по-близо до <а>, отколкото до <е>, придружено от едва забележимо удължаване на гласната.
Цитат
Според начина на изговор на съгласните, особено на <т> и <д>, пред предните гласни - <е> и <и>, източнобългарският и западнобългарският, вкл. софийският, произносителен тип рязко се противопоставят: на изток съгласните се смекчават, каквато беше всъщност и препоръчителната книжовна норма в миналото, на запад съгласните се изговарят твърдо.
Цитат
От друга страна, известно е, че западнобългарският диалектен произносителен тип се характеризира с мекост само на четири съгласни - <л’>, <н’>, <к’> и <г’> (мекостта им е дори по-силна, отколкото мекостта на същите съгласни на изток), което се отразява както върху ограничаването на мекостта изобщо, така и на смекчаването на съгласните и в софийския говор.
Цитат
Разбира се, спазването на правилата поставя българите от Източна и Централна България в комфортно положение, тъй като това не им струва почти никакво усилие, докато при немалка част от жителите на запад от ятовата граница, в чиято зона попада и София, се развива "ятов комплекс", чийто краен резултат можем да видим в така нар. свръхякане: "голями", "бяли" и под.
...
В официалната устна реч екането продължава да се смята за непрестижно, но унификация по този показател между българския изток и запад така и не е постигната, различието, дори противопоставянето, остава.
...
В официалната устна реч екането продължава да се смята за непрестижно, но унификация по този показател между българския изток и запад така и не е постигната, различието, дори противопоставянето, остава.
Цитат
Ето няколко представителни примера за разликите в западнобългарското и източнобългарското произношение:
западнобългарски източнобългарски
[одношѐние], [од на̀с] [отношѐние], [от на̀с]
[одм’а̀на], [од морѐто] [отм’а̀на], [от морѐто]
[одрица̀ние], [од река̀та] [отрица̀ние], [от река̀та]
[одла̀гам], [од легло̀то] [отла̀гам], [от легло̀то]
[одйа̀влен], [од йа̀мбол] [отйа̀влен], [от йа̀мбол]
[одвръ̀штам], [од в’а̀търъ] [отвръ̀штам], [от в’а̀търъ]
западнобългарски източнобългарски
[одношѐние], [од на̀с] [отношѐние], [от на̀с]
[одм’а̀на], [од морѐто] [отм’а̀на], [от морѐто]
[одрица̀ние], [од река̀та] [отрица̀ние], [от река̀та]
[одла̀гам], [од легло̀то] [отла̀гам], [от легло̀то]
[одйа̀влен], [од йа̀мбол] [отйа̀влен], [от йа̀мбол]
[одвръ̀штам], [од в’а̀търъ] [отвръ̀штам], [от в’а̀търъ]
Цитат
За разлика от източнобългарската практика налице е и западнобългарско озвучаване на предлога с пред дума, започваща с <в>: [з вас] (западнобългарско) срещу [с вас] (източнобългарско).
Цитат
великотърновски вариант софийски вариант
ка̀зах, ка̀зал каза̀х, каза̀л
ста̀нах, ста̀нал стана̀х, стана̀л
мѝслих, мѝслил мислѝх, мислѝл
глѐдах, глѐдал гледа̀х, гледа̀л
ка̀зах, ка̀зал каза̀х, каза̀л
ста̀нах, ста̀нал стана̀х, стана̀л
мѝслих, мѝслил мислѝх, мислѝл
глѐдах, глѐдал гледа̀х, гледа̀л
Цитат
Измежду многобройните изговорни варианти на частицата ще (Стойков 1993: 236-245) като най-честотни и представителни в източнобългарския произносителен вариант се налагат шъ и ши, а в западнобългарския - ше. И в двата произносителни варианта частицата може да се съкращава само до ш - особено при по-небрежно и бързо говорене.
Цитат
Употреба на въпросителни местоимения като относителни. Нека започна с припомнянето на един израз, много употребяван и скандиран екзалтирано от масите на митингите в София през зимата на 1997 г., който с годините постепенно се превърна в нещо като крилата фраза: "Кой не скача, е червен!". Особеното тук от езикова гледна точка е употребата на въпросителното местоимение кой вм. относителното който, която съвсем не е мотивирана от ритмични съображения. Просто това е разговорната форма в софийската градска формация. Убеден съм, че във Варна или във Велико Търново никога не би се появил този израз с това местоимение, тъй като за Източна и Централна България не е характерна употребата на въпросителното кой като относително местоимение.
и т.н., включително е засегнат и проблемът с "–мекането".
А врачанското "Ич ми не е" и друг път съм казвала... ми е любим израз.
Никога няма да забравя как преди години на врачанската автогара, пред едно обществено wc дочух следния разговор:
Една жена тъкмо излизаше, а другата, която събираше таксата, я попита: "Ти немА ли да си плАтиш?"
Жената ѝ отговори, че портмонето е в колата ѝ, ще се върне да вземе пари и ще ѝ плати. Колата ѝ беше точно на няколко метра. Но другата продължаваше да недоволства и да не доумява какви "нагли" хора има, да не вземат пари в себе си, за да си плАтят веднага
.. Размениха си 2-3 реплики; всичко това посред бял ден на оживено място. Спомням си единствено, че накрая женичката, която събираше за вход, ѝ каза с равен и спокоен тон: "Господ да те убие." 
Реплики от рода, където някой може да прокълне човек, може да се чуят единствено в северозапада.
Друга често използвана е "Триста чуми да те тръшнат."Обвиняват ни в -ме. Ходиме, пиеме, ядеме..
Приемам различен говор.Понякога не ми е приятен,понякога ми е ужасно смешно.Друг път едвам им разбирам и ми е мъчение.Неудобно ми е да повтарям,че съм неразбрала,недочула.ДънкитУ ми е ''любимо''.Знам,че ви е досадно,но в София ще се говори все повече на арабски.Даже не се говори,откровено се крещи.И мъжете и жените безобразно шумно си комуникират.Тук се оплакваха от мьекане по телефона в гр.транспорт.Нищо не е.''Най-доброто'' предстои.Винаги може повече.
Пред РусИнския говор, да слушаш видинлии е направо балсам за душата 
Миналата година в общината в Бургас, подавам молба за скица, прилагам и старата, с цел по-лесно изготвяне на новата, и отговор - 'Кои туй сега?', 'Много и блядо', 'Ма, кък тъй да я заверим?'.
И пак от там - облякана, натокана и едно дънки, са ми фаворити
Миналата година в общината в Бургас, подавам молба за скица, прилагам и старата, с цел по-лесно изготвяне на новата, и отговор - 'Кои туй сега?', 'Много и блядо', 'Ма, кък тъй да я заверим?'.
И пак от там - облякана, натокана и едно дънки, са ми фаворити
Цитат
Според начина на изговор на съгласните, особено на <т> и <д>, пред предните гласни - <е> и <и>, източнобългарският и западнобългарският, вкл. софийският, произносителен тип рязко се противопоставят: на изток съгласните се смекчават, каквато беше всъщност и препоръчителната книжовна норма в миналото, на запад съгласните се изговарят твърдо.
Езикът се променя.
Торбичка му казвам аз.
Препоръчани теми