Жената зодия риби 17

  • 34 053
  • 740
  •   1
Отговори
# 120
  • Пловдив
  • Мнения: 2 277
Любе  HugДано скоро да се разбере и да вземеш правилните мерки  Peace

sise7o, Добре дошла   bouquet

Аз тази година съм го планувала още от март за морето и даже сме платили половината от сумата  Thinking
Иначе чак на 13 9 заминаваме за Бодрум  newsm44 До тогава много време ,но това е .

# 121
  • Не от София.
  • Мнения: 2 308
Иначе чак на 13 9 заминаваме за Бодрум  newsm44 До тогава много време ,но това е .

Ей там си мечтая да ида,да посетя аквариума им и да си плувам с делфинчетата  newsm17

# 122
  • Пловдив
  • Мнения: 2 277
Иначе чак на 13 9 заминаваме за Бодрум  newsm44 До тогава много време ,но това е .

Ей там си мечтая да ида,да посетя аквариума им и да си плувам с делфинчетата  newsm17
А,аз знам ,че в Истамбул има два ,но за Бодрум не знаех .

# 123
  • Мнения: 38
Как сте тази вечер рибки? Аз малко преяла, но се търпи!   bouquet И малко потънала в мисли за проклетото скорпи, което ме обсеби.  ooooh!

# 124
  • Мнения: 72
Здравейте, и аз да се оплача, писна ми от тези болести!!! Хванал ме е някакъв такъв период напоследак, мине ми едното.. и ме лепва следващо. А на тези които ще ходят на море завиждам благородно, защото моето е неизвестно..ще се ходи ли, няма ли.

# 125
  • Мнения: 0
Ей, рибки, тези дни само четях , без да се включвам. Бях в командировка, последвана от два дни рев по водолейска вина.
Добре дошли на новите, честито на jb66 за новата работа( да ти е по сърце и по пари), лека бременност на бъдещите мами. Толкова ми е уютно сред вас Hug

Мен хипохондризъм не ме е хващал досега, но още от малка като се разболея и вдигна по- висока температура започвам да си представям как ще мра, как всичките ми близки ще страдаят за мен и разни такива картини, да чукам на дърво боледувам рядко.
Във връзка и с килограмите преди три години отслабнах рязко за половин година(от 60 на 52, на 1,68 м.), без да съм го искала, просто много негативни събития ми се бяха струпали. Аз не се харесвах и другите не ме харесваха, имах болнав вид и започнах и да боледувам, спад на имунната система. Сега съм стабилизирала на 55-56 и се чувствам горе-долу ок, но пък и два пъти седмично се старая да ходя да плувам. Обожавам да плувам и да съм във водата.

За влюбването, след като близо две години си го пожелавах и се навивах и си представях как ще се случи и си го изчаквах кротко, имайки вътрешното усещане, че ще дойде, то дойде.Последните месеци обаче моментите, в които съм щастлива, са по- малко от тези, в които страдам или се измъчвам. И колкото и нерибешко да звучи, в момента вътрешния ми глас и интуиция нищо не ми казват, сякаш са се покрили точно, когато са ми нужни:)

# 126
  • Мнения: 0

Но този водолей, в момента, в който го видях и ме омагьоса и понеже съм глупаче и си показвам емоциите..., но ще го преборя. Но за момента усещането ми е , че това е моят мъж, за първи път и от първия момент усетих, че искам този мъж да е баща на бъдещите ми деца, досега с никого не съм имала такова усещане.

Разбирам те. Винаги се доверявай на интуицията си. Бях ти писала и преди за Водолеите ферман мога да изпиша/съпругът ми е тази зодия/. Проблемът е не, че те разиграва/реално обаче така си излиза - знам/, а че не е пораснал или осъзнал още това, което ти/относно една евентуална връзка по между ви/.
 За съжаление те са от хората, които трябва да ги изчакваш да им уври тиквата, за нещото,  което ти още в началото си усетила или видяла.
Усеща ли и той нещата като теб става това с увирането, но малко се сепват в началото.
Водолеят даде ли си сметка за себе си, че нещото си струва и то е за него - няма спирка. Така е и  с повечето хора, но  нали за водолеите иде реч. Laughing За сериозното трудно се хвърлят напред особено във връзка със сериозен привкус. Дълго преценяват, а именно като ти тестват нервната сиситема/знам идиотско е/.
Нашата връзка подобно започна/за тестването/, той ме омая/да не река, че си бях сама омаяна от пренавиване Laughing/ и после рязко назад, сякаш нещо се е объркал. Обаче аз като Луна мразя такива неща, особено някои да ми шикалкави, та имахме един изнервящ за мен период, докато той узрее, че не може без мен/защото аз още в началото като теб знаех, че той е моят мъж/. Тази ми идиотска увереност беше странна тогава и за мен, но съм свикнала да вярвам на вътрешното си усещане и всъщност се оказа, че не сбърках.
Затова angel tear, ако усещаш нещата, че някак не могат да приключат така, то те няма и да приключат  - вярвай ми.  Wink

п.п. това в случай, че и двамата имате /всеки по свой си начин/ това усещане за кармичност така да се каже, а иначе другото си го знаеш какво е. Laughing

Fortune,така точно си го описала, благодаря ти. "Омаяна от пренавиване" си беше и при мен. И се чудя дали още не съм така. Както вече споделих този човек ме кара да се усмихвам и да летя. И в същото време имам усещането, че е ужасно неуверен и никога няма да тръгне да се бори за мен дори да осъзнава колко съм му скъпа. Има една подробност, че той не е българин и живее в съседна държава. Аз още в началото бях готова да зарежа всичко тук , за да съм с него, а той едно такова го вижда невъзможно, а и някак избягва да говори конкретно като му задавам въпроси свързани с нас. То и аз съм деликатен човек и ми е трудно да поставям директни въпроси, някак съм свикнала тези неща да се показват, да не е нужно да се обсъждат кой знае колко. Но повече детайли не ми се коментират във форума, знам ли кой какво следи.

# 127
  • София
  • Мнения: 9 380
И аз доста се пренавивам, когато се влюбя. Направо ме удря нещо в главата, получавам мозъчно затъмнение и се нося наоколо като найлоново пликче  Laughing
Предишната си връзка я започнах след края на една четири годишна връзка.Толкова бях отвикнала да съм влюбена, д ами трептят пеперудки, че бях като зомбирана. Не можех да си контролирам устата, бях непрекъснато ухилена, виждах разни светлинки около мен, подскачах по улицата. И го казвам буквално, направо халюцинации получавах. Бях изключително щастлива.И точно заради това се пристрастих към онази връзка, та ми беше много трудно да се разделя с нея и да започна сегашната ми.
Но и със сегашната бях много ударена през главата.Нарочих си го моя мъж(който е голям темерут и въобще не ме отразяваше) и правих всевъзможни шашми, само и само да се видим, да общуваме.Бяхме колеги в университета, но той не идваше.Взимах разни доклади за него, за двамата, преследвах преподавателите да ми дават разни материали за него  Laughing И му звънях уж ей така, защото се налага. И накрая го впримчих яко  Laughing Няма да си признавам и по-маниакалните неща, които съм правила, защото ме е срам  Joy
Тези два дни ме поизнерви, но явно му е поминал цикъла и тази вечер беше добре.

# 128
  • Мнения: 1 959
Така ме измами един мъж преди време, че нещо в мен безвъзвратно умря.
Продължавам да се влюбвам и обичам, но не и по онзи безумен начин.
И по-добре. Важно ми е да обичам, но вече ми е по-важно мен да ме обичат повече.

# 129
  • Мнения: 385
Добро утро  Hug  Говорите си за влюбвания  Grinning ... ние сме заедно със съпруга ми от 12 години. Взе ми акъла от раз - и аз получавах халюцинации.  Joy И за тези 12 години периодично се влюбвам лудо -пак в него, имам така да се каже някакви луди периоди дето не мога да се позная и умирам от ужас да не загубя това чувство.. Аз обожавам да съм влюбена.  Laughing
Момичета, ние намерихме разрешение на жилищния проблем /тъй като имаме срок един месец/ - решихме да си ремонтираме старата гарсониера - вярно малко е за три деца, но с този мерак дето започваме ще стане прекрасно и уютно и спокойно най-вече!

# 130
  • Мнения: 755
angel tear, човека търси ли те още? Обажда ли ти се, когато вече си мислиш, че те е забравил? Ако "да" значи, човекът също те мисли, но и мисли как биха се развили нещата в тази ви леко сложна ситуация. За съжаление ще трябва да почакаш или да поставиш поне един въпрос, но конкретен/това в случаи , че не ти издържат нервите на това"очаквай включване" и искаш да си с него , но при ясни условия/.  Но въпреки всички детайли, довери се на личното си усещане, никога няма да те подлъже, макар и да не ни се иска винаги усещаме истината независимо каква е тя - знаеш го.

п.п. днес много ми се спи...
за Т. също като имах като малка същите мисли ме вълнуваха и питах винаги майка ми"ще умра ли?"- ужас като си представя как асе чувставала жената...
Същата съм и аз с периодичните ми влюбвания, добре е, че за сега са основно в мъжа ми. Mr. Green

Последна редакция: пн, 01 юли 2013, 12:30 от Fortune

# 131
  • Мнения: 326
Здравейте.
И аз така много се филмирам, като си "падна" по някой. Способна съм да го преследвам, да го шпионирам, да го издирвам из интернет пространството. По принцип съм нерешителна, но акос е отнася до мъж-всичко правя. Пътувала съм сама до другия край на България, ей така, без да знам дали ще го намеря..ходех като някоя овца по улиците да го търся  Joy 
 
На мен не ми е ден  Rolling EyesНа малката и слагаха ваксина сутринта и цял ден е ужасна мъка  Sad Та покрай нея и аз ревах, мъчих се, пих валериани да се успокоя.Много гадно нещо са тези ваксини, но не знам как да се отърва от тях  ooooh!
Та така...някакво напрегнато ми е, сякаш ми тежи нещо на сърцето.

# 132
  • София
  • Мнения: 406
 Бел, даде ли нещо на детенцето след ваксината - Панадол, калциев глюконат?

 Ще премине, не се тревожи. Ваксината ще я направи по-поспалива и след съня ще се успокои. Добре ли е вече?

# 133
  • Мнения: 275
Бих казала добре, че са ваксините иначе с малката щяхме да си висим все по болниците с нейните бронхо спазми, но откакто и сложиха последната двойка ваксини е по-добре разболява се прави бронхити, но поне не и спират и двете дробчета(да чукам на дърво). И на мен нещо не ми е кеф настинала съм кихам подсмърчам кашлям та на всичкото отгоре и малката прихвана абе картинка голяма.

За диетите аз така си говоря обаче не съм много по режими и специални менюта и затова сега съм на кисело мляко, за да не се занимавам толкова много.

За влюбването то е като всичко друго при мен щом си наумя, че ще е той и край няма отърване. Като споменахте преслдвания и убеденост кой е той се сетих за моя скорпион и как е разказвал на негов приятел, че точно аз ще съм му жена и то още преди да го познавам. След това доста време ме преследва може би две-три години и аз все го режех, но накрая аз отидох при него да го поканя да излезем. Мама казва, че нашата история била като в някой сапунен сериал.

# 134
  • Мнения: 755
За влюбването и аз съм така - реша ли, че е той...няма да се отърве... Sunglasses Е, това при условие, че има взаимност, ако ли не дърпам много назад и си страдам тихо в ъгъла.

п.п. не съм имала несподелена любов- дано нямам, че като се знам каква депресия съм...понякога. ooooh!

Общи условия

Активация на акаунт