Силве, ужас... добре, че всичко е наред в крайна сметка. Слав е много смел в това отношение, вкарва го без пояс, а мен така да ме е страх....
Дидолинке, дано бързо се оправи мъжа ти...
Да ви кажа, Никола пак е в някаква фаза. Какво му стана не знам. Замислям се дали да не ходим на психолог. Блъска си главата, тръшка се.... ляга на пода, гърчи ми се.. за най-малкото нещо. Понякога даже затова, че съм се съгласила, но не мога да го изпълня веднага. Не знам какво е това нещо, иде ми понякога да го ошамаря едно хубаво, та поне да знам защо е всичко това. Лошото е, че като го видя да си блъска главата в паркета не го съжалявам, а ме избива на агресия и почвам да му се карам. Слав не ме подкрепи за жена, която да ми помага, а сама не взех подобно решение. Сега в едно клубче организират почасова грижа, там ще ходи и детето на наши приятели, като лятна детска градина е, но в клубче, като наобяд ги слагат и да спят.... е, и това не иска. Като се замисля, и аз не съм много навита, но вече нямам нерви... започнала съм да крещя, а никога до сега не съм си го позволявала...
За гърнето- трудно махам сутрин памперса, не ми дава... затова гледам да го махна преди да сме станали от леглото още. Махнем ли го-няма проблеми. Акането е малко по-сложно, защото иска да е сам, преди се криеше под масата, но откакто е без памперс го подкупвам с разни коли и играчки. Навън също започна да си казва и да препишква дърветата, но онзи ден имахме фал в един магазин. Каза, че му се пишка, докато тръгнем към тоалетната и по пътя се изпусна... Беше много засрамен и много плака.... аз не плаках, но също се засрамих