Човек да не владее езика си е тъжно, нека затова да се потрудим дружно!

Прилагателни, завършващи на -ски

~ морски бряг

~ морски сирени

В примера прилагателните се различават по число:

1. морскИ бряг -  ед.ч., м.р.... НО... морскА сол - ед.ч.,ж.р.
2. морски сиренИ - мн.ч. ... И... морскИ таралежи

Ако се извади от контекста, прилагателното може да се окаже, че дори не е прилагателно. Напр. "красиво", извадено от контекста, може да е както прилагателно, така и наречие. Не можем да ги вадим от контекста. Прилагателните съществуват само чрез съществителните, които определят, дори ако тези съществителни само се подразбират. То има и множествено число, еднакво за съществителните от трите рода: коли, шофьори, водорасли, но това не означава, че не трябва да им се определя родът

Ако извадим "морски" от контекста, трябва да го определим така: м.р., ед.ч. или м./ж./ср.р. мн.ч. Т.е. не е еднозначно множествено число.

 

Просто формата е еднаква за всички родове в множествено число (а не както в примера с испанския език)  - добавя се -и към основната (простата) форма на прилагателното име.
В испанския съобразяват какъв е рода, за да сложат правилната форма в множествено число.

А не че прилагателните вече нямат род (загубват го), когато са  в множествено число.
Т.е. многото девойки пак са си красиви и дори и в множествено число си остават в ж.р. (не си сменят рода).

Любопитно в такъв случай, защо на второкласниците им се дават упражнения от типа:

"Образувайте женски род, среден род и множествено число на прилагателните имена:
лимонен, забавен, красив, приказен"

Е как така ще определят рода на прилагателните, без да са дадени съществителни?
Ами изведнъж може да се окаже, че думичката "красиво", за която те са си мислели, че е прилагателно в ср.р., всъщност е наречие...

А и в случая коментираме множествено число на прилагателните имена, не формите в ед.ч., които може да са наречия, нито съществителните имена, чийто род не се променя, независимо къде го преместя в изречението.
Докато красивите момичета ще си останат красиви, а красивите момчета също ще са красиви, дори да реша да разменя двете прилагателните пред съществителните...даже аз вече ги размених...но никой не забеляза...и няма как...защото формите в мн.ч. са еднакви и точно това обезсмисля тяхното определяне по род в множествено число.

Разбира се, че пак са си красиви, и много момчета също са красиви - но девойките си остават девойки - ж.р., а момчетата - момчета - ср.р., но и едните, и другите са КРАСИВИ...

Мисля, че разрешихме 

В посоченото упражнение е казано, че става дума за прилагателни, да упражнят образуването на формите, да съобразят, че в множествено число за всички родове са еднакви (ще го изпишат веднъж )

Да ти кажа честно, не съм забелязала да имат упражнения, които да ги насочват към това, че в мн.ч. формите са еднакви.
Вместо това, след като детето го е съобразили и именно поради това не е написало род на прилагателните в мн.ч., се чуди и мае защо му е нашарена тетрадката с червен химикал и защо трябва да се напише рода, след като той няма отношение към това, как ще бъде написано прилагателното в множествено число.

Питах си просто. Отговор, който да ме задоволи, не получих. Лошото е, че отново се стига до момента: "Глупаво, не глупаво - има го в учебника, така го искат, така ще го учиш, така ще го пишеш"

"защо трябва да се напише рода, след като той няма отношение към това, как ще бъде написано прилагателното в множествено число."

До този извод стигна дете във втори клас, и затова не е попълвало?
Или просто не е усвоило правилото, че се търси ед.ч. на съществителното, за да се напише рода ...

обобщителен тест за прилагателните имена 4 клас

Пример: Сивите гълъбчета кълват зрънца.

"сивите" е определено като прилагателно име ср.р., мн.ч.

Малко по-напред в презентацията има въпрос за съгласуването между прилагателното и съществителното, чийто верен отговор гласи: прилагателното приема рода и числото на съществителното име, което определя.


На мен ми се струва правдоподобно и логически свързано.

Какво те учудва? Това, че децата могат да мислят? Е, случва се.
Обикновено в такива ситуации подкрепям децата си. Предпочитам да се научат мислят самостоятелно, отколкото да приемат за чиста монета всичко написано някъде /пък било то и в учебника/.

Елфи, има някаква логика в питането ти, ако задачата е да извадят прилагателните от текста и да определят граматичните им признаци. Извадени като самостоятелни думи от контекста, прилагателните в множествено число на пръв поглед нямат род.

Саморая,
ще ги извади, но те са от конкретен текст.

Елфи, не е чиста монета, а правило в българския език - Прилагателното име става еднакво по род и число със съществителното име.
Не само в някакъв учебник.

ЩАСТЛИВИ хора - хора - м.р. (защото в ед.ч. е ЧОВЕК) мн.ч. - щастливи е също в м.р., мн.ч.

Ако пропуснем правилото, следва и съществителните имена в множествено число да нямат род (да не ги преглеждаме в ед.ч.)...
Може да подемеш кампания за премахването на това правило (по аналогия на пълен/ непълен член).

Като начало

" Същата граматична квантитативност се съдържа и във формите на качествените и относителните прилагателни имена в българския език. За тесните специалисти обаче няма никакво съмнение, че в случая става дума за формално, синтагматично изразяване, наричано най-често в учебните пособия “съгласуване”. Това е така, защото граматичната семантика за количество е ирелевантна за лексемите признаци, както посочихме малко по-горе, и е присъща единствено на същинските имена (съществителното име). Следователно в словосъчетание от типа високИ планинИ се наблюдава двукратно, кумулативно, редундантно сигнализиране на значението множественост. Процесът се усложнява, ако синтагмата се разшири: високИ красивИ планинИ; българскИ високИ красивИ планинИ. Ако членуваме, множественото число ще се изрази още веднъж: българскИтЕ високИ красивИ планинИ. Всичко това е излишно за езика. Достатъчно би било да кажем висок планини и семантичното съдържание с нищо няма да се промени, като същевременно ще отпадне едно реално изразно средство, което е в повече. Подобно стоят нещата и при изразяването на единствено число от прилагателните имна. Тук също наблюдаваме редундантност на значението единственост, но важна особеност е, че сигнализирането на грамемата е посредством липсата на формален показател – т.н. нулева морфема – и това по никакъв начин не създава излишество в езика."

Нали се започва със съществителните. От там е изграден вече алгоритъм за работа: вади си думите от текста и определя граматичното им значение. Какъв е проблемът да приеме и задачата с прилагателните по същия начин? Учат ли понятието "словосъчетание" между прилагателно и съществително?  

Не мисля, че сравнението е подходящо.
Ще се върна към прилагателните в множествено число по друг начин:

"Между граматическата форма и граматическия род на съществителните имена в българския език съществува ясна и последователна зависимост. Правилата са валидни, независимо дали съществителните означават хора, животни, растения, предмети или абстрактни понятия. В множествено число обаче съществителните губят характеристиките на граматическия си род. Поради това, че той им е вътрешно присъщ и не се променя, може да бъде определен, когато бъдат приведени в единствено число."

В този смисъл, ако за девойката е добре да е млада  и хубава, а не млад и хубав, то на девойките им е все тая дали са млади и хубави в женски, мъжки или среден род.


Няма проблем, разбира се.