- Публикувана: 16 юли 2013, 12:01 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2018, 20:25 ч.
Човек да не владее езика си е тъжно, нека затова да се потрудим дружно!
Вярното е написаното от Дидева. Духът е част от съставното именно сказуемо, което приема също пълен член. Тоест вярното изречение е : Той беше духът на езерото ( а не духа на езерото). Ако примерно обърнем несъгласуваното определение в съгласувано, то езерният също ще е с пълен член.
Той беше езерният дух.
Той беше езерният дух.
Ама примерът беше: Той се превърна в духа на езерото. 
Затова ми се щеше да знам какво значи " В това изречение има само един подлог, изразен с лично местоимение."
Русалката е разбрала какво имам предвид.
Вкарахте ме в размишления. Дайте да го разчепкаме този дух до края 
Той се превърна в дух-а/-ът на езерото.
Той е дух-а/-ът на езерото.
Той стана дух-а/-ът на езерото.
Той се превърна в дух-а/-ът на езерото.
Той е дух-а/-ът на езерото.
Той стана дух-а/-ът на езерото.
Той се превърна в духа на езерото.
Той е духът на езерото.
Той стана духът на езерото.
Във второто и третото изречение става дума за съставно именно сказуемо, образувано с помощта на глагол без самостойно значение (съм, ставам) + съществително име (което, ако е в мъжки род като в този случай, се членува с пълен челен). Правилото в скобата важи по принцип за именната част в мъжки род на такъв тип сказуемо, без значение дали е изразена със съществително, прилагателно, местоимение или числително. Примери в тази посока са:
Иван се оказа победителят. (глагол +съществително)
Забравеният чадър се оказа моят. (глагол+местоимение)
Този изпит му е първият за тази учебна година. (глагол+числително)
Той бързо стана най-добрият ми приятел. (глагол +прилагателно)
В първото подчертаната част отговаря на въпроса "В какво?", следователно е непряко допълнение и се пише с непълен член.
Най-лесно се проверява, като се замести с "той" или "него" и "го".
и хич не ти трябва да задаваш каквито и да е въпроси...защото правилото по принцип е, че пълен член се пише там, където думата е в именителен падеж. Ама върви обяснявай на българина падежи и такива разни тънкости от историческата граматика на българския език.
Че те тези "го, него, на него , с него и сие" какво са - същите преки и непреки допълнения А и акцентът в последния ми пост не беше върху това как да разпознаем подлога от допълнението и съответно да членуваме правилно в мъжки род, а да коментираме защо се пише пълен член на две места в едно и също изречение - нещо, което нагоре някой отричаше..
А и акцентът в последния ми пост не беше върху това как да разпознаем подлога от допълнението и съответно да членуваме правилно в мъжки род, а да коментираме защо се пише пълен член на две места в едно и също изречение - нещо, което нагоре някой отричаше.. 
Можете ли да ми обясните защо изречението "Децата викнаха да реват с все сила" е просто, а изречението "Отвътре игуменката викна да влязат" е сложно. Това, което ме обърква е, че ако второто изречение е сложно, тогава "викна да влязат" трябва да е съставно глаголно сказуемо. Но това, което откривам като дефиниция за съставно глаголно сказуемо е, че първия глагол винаги е спомагателен откъм действието и се ограничава до "започна, продължи, спря, трябва/не трябва, мога/не мога". Затова за мен "викна да влязат" не ми изглежда глаголно сказуемо и освен това тогава каква е разликата между "викна да влязат" и "викнаха да реват" като части на изречението?
Можете ли да ми обясните защо изречението "Децата викнаха да реват с все сила" е просто, а изречението "Отвътре игуменката викна да влязат" е сложно. Това, което ме обърква е, че ако второто изречение е сложно, тогава "викна да влязат" трябва да е съставно глаголно сказуемо. Но това, което откривам като дефиниция за съставно глаголно сказуемо е, че първия глагол винаги е спомагателен откъм действието и се ограничава до "започна, продължи, спря, трябва/не трябва, мога/не мога". Затова за мен "викна да влязат" не ми изглежда глаголно сказуемо и освен това тогава каква е разликата между "викна да влязат" и "викнаха да реват" като части на изречението?
В първия случай "викнаха да реват" е в смисъл "започнаха да реват", т. е. "викнаха" влиза в ролята на спомагателен глагол.
"Децата викнаха да реват с все сила" е просто, а изречението "Отвътре игуменката викна да влязат"
Най-лесно става, като разделиш двете действия и позволиш всяко да има отделен вършител. Тогава сказуемите са две.
Игуменката викна да влязат. Аз викнах ти да влезеш. /2 сказуеми/
Децата викнаха да реват. Аз викнах ти да ревеш. не става
/1 сказуемо/ 
Скрит текст: Сигурна ли си в изречението?
Защото ако е примерно: " Той беше духът на езерото." нещата стоят по друг начин.
В това изречение има само един подлог, изразен с лично местоимение
За кое изречение става дума и какво обяснява това?
Как е правилно да се членува в следното изречение?
Иван е новият ученик.
или
Иван е новия ученик.
В моя пост става дума за първото изречение - това, за което е поставен въпросът от Пролетен дъждец. Извинявам се, че не съм уточнила.Кои са изключенията при запазване на пълния член в мъжки род?
Питам за това изречение: Той се превърна в духът на езерото.
Питам за това изречение: Той се превърна в духът на езерото.
Защото ако е примерно: " Той беше духът на езерото." нещата стоят по друг начин.
За кое изречение става дума и какво обяснява това?
Как е правилно да се членува в следното изречение?
Иван е новият ученик.
или
Иван е новия ученик.
В изреченията за Иван правилното членуване е в първото изречение.