Приемната грижа

   Да, имам такива познати. На въпроса ти как се чувстват. Много мило,че си се сетила да питаш.
Ама какво да ти кажа...Ако кажа ,че се чувстват добре, няма да е истина. Ако кажа ,че не се чувстват добре, веднага ще се намери някой дървен философ тук,който да каже че щом те не се чувстват добре, това се отразява на детето и не е полезно за него да расте в какава среда.Затова ти отговарям криво-ляво са добре. Истината е ,че живеят трудно като всички средностатистически българи, нито получават помощ от мтел, нито са чували за нея, нито някой си е направил труда да ги информира. Като всички приемни семейства носят на гърба си много трудности и отговорноси. Детето продължава да изостава в развитието си, видимо е ,че е различно, децата имат по-различно отношение към него, да не кажа по-силна дума. Това ги товари и емоционално. Не стига,че е недоимъка , ами и това. Да продължавам ли?Или вече ти се изпари интереса и любопитството...

Танюшка, благодаря за това, че споделяш мнението си. Разбира се аз също искам да споделя какво мисля по този въпрос, след като разбирам, че имаш познати, които са приемни родители. Първо искам да ги поздравя за отговорното съзнание и желанието да се грижат за това дете. Опеределно на никого не му е лесно в ден днешен да отглежда децата си. Но пък сме прекрасно наясно, че всичко, което правим го правим в името на тях. Истината е в това, че този въпрос засяга глобално социалната политика на цялата ни държава, степента на информираност е следствие от медиите, от кампаниите и от това все пак и човек сам да се поразрови и да види как стоят нещата по дадена тема. Ето сега се отваря възможност да споделяме тази информация за тази инициатива, за изнесената статистика, данни и затова, че има възможност за финансовата  помощ от Мтел .Считам, че и на това хората трябва да сме радостни, но също считам, че и държавата, както и други по-големи фирми трябва да подпомагат финансово подобни каузи. Според мен тежестта трябва да падне основно върху държавата, разбира се добре дошло е когато има спонсорства и подпомагания. Ето например аз лично съм пускала смс-и покрай тази кампания Българската Коледа и за други инициативи. Трябва двустранна информираност от една страна ние да търсим информация за правата и привилигиите си, от друга за това да се разбира посредством средствата за комуникация. Силно се надявам и вярвам, че с течение на времето обществените каузи ще придобиват все по-голям отзвук и ангажираност.Хубав ден!:)

     
  Да, медиите информират,но те не могат да накарат никой да стане или да не стане приемен родител. Нито могат да накарат някой какво да мисли или да не мисли за приемната грижа. Да бъдеш или да не бъдеш приемен родител е дълбоко вътрешно решение което е в синхрон с цялостната ти духовност и ценностна система и не се поддава на външни манипулации. Медиите могат да предложат теми за разглеждане и да изнесат факти. Но хората не са толкова глупави и манипулативни...Моята приятелка ,когато ставаше приемен родител си направи собствено проучване. Но не от медии и от статистики, а се срещна с приемни семейства, беше и в ДСП, където зададе няколко въпросчета.В резултат нейното проучване стигна до други факти, но въпреки това тя стана приемен родител. Нищо не можеше да я спре...
  Както и обратното-никакви 100-200лв от мтел или някой друг благотворител не могат да накарат някой да стане приемен родител. На всеки е ясно ,че големите фирми просто си гонят финансовите интереси .
 АЗ лично мисля,чче приемната грижа в б-я е на път да се оформи като услуга НА социално слаби ЗА социално слаби.
 Аз си задавам едни други въпроси. Дали наистина е толкова броя на приемните семейства в б-я,дали цифрата не е преувеличена и ако е, защо?
 Защо цели 40-50 години по време на социалистическа б-я никой не се сети колко вредни били институциите за отглежданите в тях деца, а се сетиха чак сега и се юрнаха да затварят институциите и да въвеждат приемната грижа.Защо по времето на сициализма нямаше приемна грижа? Защо толкова се мъчим да приличаме на европейците и им вървим по акъла да въвеждаме неща,които явно не са за нашия манталитет? Дали пък след 50 години някой умник няма да се сети изведнъж, че приемната грижа е вредна и не вземе да върне пак институциите или измисли нещо друго? Някой умник с политическа власт, имам предвид естествено.

Привет Танюшка. Съгласна съм с теб, че не медиите могат да оформят нашето решение, но предвид това, че казваш, че никой не е казал на твоята приятелка за финасовата помощ от мтел считам, че това преспокойно можеше да се разбере от медиите. Едва ли служител ще дойде и ще позвъни на врататта на приемен родител, за да се каже, че от мтел даряват еднократна помощ. Разбира се, че парите даваните от тях не могат да оформят решението ни да станем приемни родители, но тук говорим за социалния жест, всички можем да си направим сметка, че ако и друти фирми примерно пет шест се включат в такава инициатива и примерно и те дадат по 100 лв. тази помощ би се увеличила десетократно. Тогава например едни 1000 лева отново няма да бъдат стимул ,за да станеш приемен родител, но отново ще бъдат социален жест ,ето за това говоря. А що се отнася за времето от социализма тогава грижите, които са се полагали за тези деца са били в пъти по-добри, отколкото понастоящем. Имам роднина работила в социален дом, тя е жив  все още ми разказва за това, че тогава всичко е било на ниво и храненето и грижите и медицинското обслужване по такива места. А за днес считам, че приемната грижа е най-добрият вариант за това тези деца да растат спокойни и щастливи.) Лека вечер.)

  Ами и аз съм жив свидетел, ама не са ми баш такива спомените. На 47 години съм. Откакто се помня, училището в родното село на баща ми е дом за деца от 3 до 7 години. Помня мизерията, мръсотията, сополивите мръсни деца накацали по оградата, които се радваха на парче вафла, която им давах. Помня как жените от селото, които работеха в Дома никога не говореха за тях като за "децата", а ги наричаха презрително "копелеата". Помня как регулярно в дома на мой братовчед се появяваха играчки, които майка му и баща му нямаше откъде да купят. По-късно свързах периодите на появяване на играчките с получаването на дарения в Дома. Майка му работеше там като готвачка... и зареждаше хладилника с продукти от "безплатния магазин", демек от дажбите на децата. Помня и как играеха децата на двора. Извън него много рядко ги извеждаха. Цялото им детство преминаваше на територията на един училищен двор. Та по време на игри на стратегически места в този двор стоеше по една леля с жилава прясна пръчка. И я използваше редовно за щяло и нещяло. А децата дори не плачеха... защото нямаше кой да ги чуе, още мо-малко да ги утеши.... Извинявам се за емоциите, но не се сдържах.

истината е, че картинката в социалните домове не е никак лицеприятна. И до ден днешен такива неща се случват там. С теб Форест Гъмп даваме два различини примера за отношение към тези деца, истината е някъде по средата в смисъл такъв, че социалните домове са нож с две остриета. Затова и считам, че по-добрия  вариант е  създаването на приемната грижа. В приемно семейство, което например няма свои деца ,а иска едва ли ,ако си вземат дете ще ги бият с пръчка... Затова съм на мнение, че тези социални домове трябва да се затворят, каквото и да си говорим колко добре да са се грижели за децата по времето на социализма или обратното, ако са били тормозени тези деца заслужават по-добри условия на живот. Силно се надявам ,че приемната грижа ще се популяризира и ще набере още повече подкрепа, за да може напълно да изместят тези социални домове.

Manastasia, според мене истината не може да е по средата, тя е въпрос на гледна точка ( както се рекламират по btv) - истината за Форест е от позицията на свидетел на едно доста неприятно време, както и на осиновител на две прекрасни деца, минали през мелачката на институционалното отглеждане, твоята истина е от позицията на ентусиазиран наблюдател на един процес, в който влагаш доста положителни емоции, но разполагаш с много малко информация. От една страна ме радва ентусиазма ти, но от друга страна се учудвам, че не си се поинтересувала от съседната тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=223351.0 , в която се обсъжда приемната грижа от 2007 година та до наши дни .... Ако имаш време - прочети я, ще научиш доста интересни неща  , но за съжаление има опасност ентусиазмът ти да се поизпари - какво да се прави, все пак живеем в България ..... Важно е да има повече подкрепа за приемната грижа, но за съжаление тази подкрепа май не стига до тези, за които е предназначена ...... 

Привет!:)) Разбира се, че всеки си има своята гледна точка и мнение по даден въпрос. Аз се радвам, че тук се включват хора, които споделят своя опит и виждания. Относно темата към която Alleks ме е препратила зачетох се и това, което мога да кажа е, че не бих тръгнала да сравнявам приемните семейства с трудов договор и приемните семейства в рамките на тази инициатива -Приеми дете- създай бъдеще. Може би ще изтъкна само един мотив и той е свързан с това, че аз лично, ако желая да стане приемен родител не бих го направила, за да ми се води стаж, не бих се договорила трудово за да отгглеждам дете, за да има в дома ми радост. Приемната грижа е въпрос на хуманност. Ако имаш желаниe и възможност ставаш приемен родител считам, че тази форма на отглеждане не дете трябва да си прокара път и постепенно да замести социалните домове.Хубав ден!:))

Manastasia, сигурно се шегуваш? Повечето хора стават приемни родители точно, за да са на работа, за да имат доходи, не само заради радостта в дома си. И това не е само в България, а навсякъде по света и там не отглеждат само 1-2 деца, а поне 4-5 наведнъж. Само да попитам/доста съм проЗтЪ/ какво и е различното на тая инициатива и мислиш ли, че издръжката на едно дете е еднократна помощ от 200 лв и ли пък 100 лв месечно за 1 година? Попрочети темата, попрочети я, вникни в проблемите на тия хора и тогава продължавай с идеалите...И аз не можах да се сдържа като Форест, извинете 

      Каква е тая мода тук да се извинявате ,не мога да разбера.
Аз няма да се извинявам и смятам да напиша един малко по-дълъг пост. Който се дразни от това, моля да не чете.

    Манастасия,
 В близките няколко години това не може да стане! И дори  в следващите десетина години , ако питаш мен. Сама виждаш,че да приемеш дете в сърцето си и дома си, е въпрос на  манталитет. Как мислиш -толкова лесно ли ще се промени българинът ,който досега не е бил склонен да приеме чуждо дете !?
   Както са ти казали и другите, трябваше малко да попрочетеш и тогава да пишеш.
 В домовете има около 9 хиляди деца. Една част от тях ще бъдат осиновени. Други деца поради ред причини са неосиновяеми. Те ще бъдат настанени във фамилни центрове и в приемни семейства. Да, но да не забравяме ,че входът на институциите не е затворен и те продължават да приемат още деца.
  Мястото на приемната грижа в целия тоя процес засега е незначително. Приемната грижа бавно и тромаво прохожда. И първите приемни семейства, пионерите както се казва, ще изнесат на гърба си най-тежкия товар.
 Ако си беше направила труда да прочетеш темите за приемната грижа, щеше да разбереш,че има два вида-доброволни и професионални приемни семейства. Защо ме караш сега да пиша елементарни неща! Ако беше толкоз съпричастна към приемната грижа ,трябваше вече да знаеш  историята й, а не  да пишеш глупости.
Но понеже явно искаш всичко наготово да ти се поднася, ще ти кажа,че професионалната приемна грижа започва преди около 8 години в б-я именно с трудови договори. От две години обаче социалното министерство се усети,че май е дало прекалено много трудови права на приемните родители и реши да си оттегли трудовите договори. Сега се сключват само граждански договори.Няма нищо лошо в това да имаш трудови права,нали, когато полагаш труд!?         
Много се радвам,че отваряш дума за радостта. Радост има в оглеждането на вяко дете-и приемно, и осиновено, и биологично. Радостта обаче няма нищо общо с темата ти. Впрочем за какво е тя? За спонсорството на мтел ли? Стига с тоя мтел.
   Ако съм приемен родител, аз имам работодател или ...как се казваше..възложител ли беше...забравих. Това досега с трудовите договори беше Социално подпомагане ,после с гражданските договори-общината. С други думи-държавата. Та , държавата има задължението да плаща издръжка на детето и мен не ме интересува от какви източници са дошли тези пари.Дали от мтел или от други дарители,няма значение.Възложителят да си оправи отношенията с държавата и да не занимава приемните родители с мтели и спонсори.Приемният родител отглежда дете! Това му е работата.Не е негова работа да си търси спонсори.
   
     

Момичета, темата я прочетох достатъчно задълбочено, не е енеобходимо да ми разяснявате ситуацията. Все пак и аз имам своя гледна точка по въпроса. Аз например не бих станала приемен родител и за това да очаквам да ми тече стаж. Значи по тоя логика, ако една жена е домакиня и поцял ден е вкъщи, гледа децата си, готви, грижи се за дома, че дайте тогава и тези отношения да ми бъдат уредени с трудов или граждански договор. Ясно е, че приемната грижа ще се утвърди бавно и тромаво в страната ни, виждам, че и вие гледате скептично на това, но не бих искала да ви обвинявам. Въпросът не е в това да мерим кой е спонсро, кой с колко помага, а дали съвкупно държавата и бизнеса биха могли да задвижат механизма приемната грижа да добие по-голяма популярност в страна ни пък и ако ще да е с трудов договор. Засега е хубаво, че виждам как НПО, държава и бизнес са си подали ръка и за втора поредна година инициатива говори с факти.

Дай боже повече жени в България, които могат да си позволят да са домакини и да си гледат децата, без да им се налага да работят, а да има кой да ги издържа. Ама аз такива ... абе познавам, ама са много малко и никоя от тях и не помисля за приемна грижа.

Виждам, че не ти се чете, Manastasia, затова ще напиша какво на практика би трябвало да значи приемна грижа, за да е ефективна. Почти всеки Божи ден в нашата държава биват изоставяни или извеждани от семействата си по различни причини деца. Е, за да няма социални домове, би трябвало да има хора, които във всеки момент от денонощието, всеки ден да са готови да приемат дете, което обикновено е проблемно. Това не може да стане, ако тези хора работят постоянно някъде по обясними причини. За да живеят и поне хранят и обличат децата, за които се грижат, тези хора се нуждаят от парични средства. Със 100 лв. месечна помощ не става. И с дарения не става, трябва да има нещо сигурно като доход, с който да се планира бюджет, пък макар и минимален. Всички допълнителни помощи - добре дошли.

 

   Аз също искам да дам нещо като определение на приемната грижа. Ясно и просто казано , по същността си , приемната грижа е грижа  за дете в неравностойно положение за определен период от време.
     Сред моите приятели и познати също никой не  е приемен родител, и не иска да стане, освен моята най-добра приятелка за която съм ви разказвала . Не искат да стават приемни родители по ред причини, които аз разбирам . Безработни жени, без доходи, така си стоят, но не искат да вземат дете.
 Аз мисля,че мотивацията да станеш приемен родител винаги има две страни. Да ги наречем вътрешна и външна. Човек винаги има някакъв дълбоко личен подтик за да направи нещо.Този подтик може да е най-различен и винаги е дълбоко съкровен ,интимен бих казала, и ние трябва да го уважаваме и да не критикуваме. Друг е въпросът ,че хората не винаги си го признават ,страх ги е да се разкрият. Една жена ми каза,че е много самотна и затова иска да си вземе детенце. Друга била разочарована от собствените си деца, трета искала да се развива като педагог и възпитател и за това обмисляла да стане приемен родител.Няма нищо лошо в това,нали, ако в крайна сметка  има хора,които качествено и с любов да се грижат за децата. И трите жени обаче все още мислят... и ще си останат  само с мисленето... ако не ги подтикне и нещо отвън,което да ги накра най-накрая да вземат решение.Това е за вътрешната мотивация.
Какво е външна мотивация то е ясно.Това пак са импулсите, които ни подтикват да направим нещо,но дошли отвън-доброто заплащане, доброто отношение към нас и т.н.
 Ясно е,че външна и вътрешна мотивация трябва да заработят заедно за да се получи солидна и стабилна мотивация. А не от ден за утре, както има доста приемни родители ,които вземат дете,но бърже се откажат. Това пък е още по-опасно.
А сега не е ясно защо хората не искат да стават приемни родители. Отговорът на този въпрос може би е  комплекс от много причини. И заплащането е малко, и отношението на обществото към приемните родители не е отношение към едни благородни същества. А и в народностната ни психология липсва благородството като национална черта. Благодетелите се броят на пръсти в историята ни. А в ежедневието съвсем липсват.
Така че ,виждаш ли, Манастасия, колко са дълбоки процесите в приемната грижа. Не е само да дойде Емтел да ти даде 100лева  
Иначе съм съгласна с теб,че държавата и бизнесът трябва да си подадат ръка .И на мен ще ми е много интересно да разбера как по-точно става това, какви са икономическите механизми . Защо например фирмите ще имат изгода да финансират приемната грижа, какво ще ги накара да направят това, за което ти говориш.
 А и последно ,за да не говорим само празни приказки ,ще те помоля да напишеш, ако знаеш разбира се, кои приемни родители имат право да помощ от емтел,на какви условия трябва да отговарят за да им отпуснат тази помощ?
 Извинявам се за правописните грешки.
  
  
    

Момичета, не знам какво толкова ви извади тази тема очите . Танюшка, съгласна съм с теб, че да станеш приемен родител зависи от вътрешна и външна мотивация. Куп са факторите, които влиаят върху решението да станеш приемен родител или го правиш, или не. По въпроса за допълнителните помощи всичко са добре дошли казва Форест Гъмп,  е,и аз смятам така  и по тази логика излиза, че и помощта, която оказва Мтел е добре дошла, нали така? Въпросът не е да се визирате и задълбавате че помощта не е достатъчна,че били някакви си 100, 200 или 300 лева... да прави сте, че при приемната грижа трябва да се формира стабилен сигурен доход, това е въпрос от социалната политика, който тепърва може би ще се разисква, а и си е работа на държавата,оформих тази тема, защото филма,който изгледах ме заинтригува предвид изнесените факти- не е нужно да ми разяснявате е вие статистката, радвам се, че споделихте мнението си по въпроса. 

Темата нищо не ни е извадила очите. Мисля, че момичетата се опитват да покажат, че реалността далеч не е такава, каквато се рекламира по медиите. И Manastasia, аз всъщност не разбрах, каква точно е целта на пускането на тази тема. Направило ти е впечатление един рекламен клип, споделяш емоцията си тук и очакваш ние, осиновителите и приемните родители да започнем да викаме " хип, хип, урааа" ли? Е, да, ама, реалността не е такава и ние повечето не можем да реагираме толкова ентусиазирано на това, защото сме в тоя казан и се печем на този огън. Статистиката дето се представя, са едни цифри, за някакъв период и доста често се разминават цифрите. (днес по новините например, представяха едни такива цифри - цените на хранителните продукти паднали, ама като си отвориш хладилника отвътре те лъха една бяла тишина, а кИсията ти празнаааа)
Ти споделяш твоите емоции и мнение, ние споделяме нашите. Ти, като изгледа филмчето, замисли ли се да станеш приемен родител - доброволен или професионален, да дадеш дом, обич и уют на едно дете?  Или само на принципа "дайте да дадем"? Не искам да ме разбираш грешно, аз също мисля че трябва да се популяризира приемната грижа и да се работи, както държавата, така и бизнесът. Ама само с приказки нещата не се оправят. Но пък е добре, че гориш от оптимизъм и ентусиазъм, че социалната политика на държавата ще стане наистина социална    

Танюшка, бизнесът се стимулира за такова спонсорство, като ползва данъчни облекчения за това (а и си правят добра реклама)

    
    Манастасия, озаглавила си темата '' Приемната грижа''. Заглавието предполага че ще пишем за някакви  аспекти на приемната грижа. Ако искаш обаче да пишем само за това,което  теб те вълнува и интересува конкретно-спонсорството на емтел, трябваше да сложиш такова подобно заглавие като например "За спонсорирането на приемната грижа'' или ''Емтел- спонсор на приемни семейства'' или знам ли как. Но така както си я озаглавила, дава път на всеки да пише каквото го вълнува,свързано с приемната грижа и децата в институция.
 Мен лично нищо не ми боде очите в темата ти.
  

е, очевидно  е, че  сте раздразнени и само Мтел ви е в устата. ако съм искала да наблягам на тяхната помощ нищо не ми пречеше да озаглавя така темата. Да, определено клипа ме трогна, но дайте да не задълбаваме и да влизаме в политически въпроси. Ако ще е за спонсорство нека то продължава,ако ще има приемна грижа нека  и тя да се популяризира, ако бизнеса и държавата ще вървят ръка за ръка в такива каузи, нека продължават да го правят. Хубав и успешен ден на всички.

 Ма не сме раздразнени бе, даже сме много спокойни . А на мен пък ми е все тая дали ме мислиш за раздразнена и за да ти докажа колко не ми пука за твоето мнение ще ти изрецетирам нещо.

 Давай ,марко да ревеме,
 ти в обора , аз-на двора.
Да ревеме да ревеме,
 да ни чуе Дечо пора
   Има ли смисъл да продължавам, или си достатъчно умничка и досетливичка ,за да разбереш намека?
И що пък сега викаш да не задълбаваме? До тук нали искаше да пишем, сега изведнъж-не щеш. Тук имало теми с неочакван край бре   .Колко интересно. И как ще ме накараш да спра да задълбавам, ако аз   не искам и взема да се тръшкам и да искам да пиша и още и още. Кви политиччески въпроси виждаш тук бе ,мила? И  като те е трогнал клипа,макар че на мен ми е чудно как може да те трогне , продължавай да си се трогваш... Трогвай си се ,колкото искаш . Явно не можеш да разбереш колко е безсмислено и глупаво твоето овчедушие. Трогвай се,но недей да казваш на майките тука че се били дразнели . На същите тези майки дето са взели по едно- две деца като осиновители или приемни родители. Не заслужават такъв тон и език. Дори заслужават малко уважение, ама за теб не е задължително.
 Кът искаш да напишеш нещо конкретно за емтел, що не потърси да намериш и да изтипосаш тука колко хиляди левове са дали за приемната грижа , пък и колко хиляди или милиони левове им е опростила държавата данъци. Ам недей. Намерили са си хората начин да се рекламират  и да печелят .Няма гладни да стоят я. Ама аз се чудя що не поемат издръжката на децата  да речем, не на всички деца в институциите де, това е невъзможно сигурно. Но да поемат някакси по -сериозен ангажимент към тях. Не с някакви си сто лева да ни замазват очите. Нъл са богата фирма.ЕМТЕЛ е туй ,не лукова глава.
 Та туй ,това са моите глупости като отговор на твоите. Нали знаеш, каквото повикало,такова са обадило.
 А ти продължавай да си викаш- Нека се развива приемната грижа. И аз тъй викам.

Аз не бих станала приемен родител само поради една причина.
Това че е временно.
Не мога да си представя че детето ще свикне с мен ,а и аз със него,
и в един момент ще трябва да си тръгне.
Не искам дете което ще ми е един вид на гости... само...

Преди много исках да вземем дете за Коледа,говорихме с мъжа ми и двамата
бяхме на мнение че не можем да го причиним на себе си и на детето.
Хубаво ще го вземем, ама как ще ни даде сърце да го върнем обратно пак...там......

   

         
      А ако ти кажат, че детето ще остане завинаги при теб( тук не коментирам дали има такава практика),  да разбираме ли, че  тогава би  станала приемен родител?
 Ако отговорът ти е-да, тогава имам въпрос към теб. Защо искаш да станеш приемен родител?

Защото къде е логиката да пишеш защо не би станала приемен родител? Някой да не те кара насила
     Ако си обърнала внимание на другите теми за приемната грижа, там сме се аргументирали защо сме станали приемни родители, какви мотиви са ни подтикнали . Ама да пишеш защо не би станала, това не мога да го разбера. Ами не ставай.

Не бих станала,защото се привързвам, детето също ще се привърже,
сигурно ще започне да ме нарича "мама".

"А ако ти кажат, че детето ще остане завинаги при теб..."

Ще стана ако детето ще е "завинаги" с мен, а не днес да съм му "мама",
а утре да му кажа "виж сега аз ти бях мама, ама вече не съм ти, айде чао"
Това да не е някаква игра? Съм-не съм...



Няма значение, може би не трябваше да го пиша. Извинявам се.

Christians Mum като искаш да станеш мама на дете "завинаги" има начин.  И аз не смятах приемната грижа за приемливо решение за нашето семейство и за това пристъпихме към пълно осиновяване. Но явно при теб нещата не са да направиш нещо, да дариш едно дете с обич, уют, дом ...... , а просто да си почешем езиците.

        Пиши си, ако това те разтоварва.  Само не разбрах в качеството си на каква изразяваш мнение. И как можеш да си сигурна в това което пишеш, ако не си го преживяла? Едно е да си го мислиш и представяш, друго е когато лично го преживееш. Така че да беше попитала приемните майки тук как са преживели раздялата с приемните си деца, сигурно щяха да ти отговорят. Всъщност аз не искам да ти казвам, нито мога да ти казвам какво да мислиш и чувстваш, щом си избрала да мислиш и чувстваш така. Само ще ти кажа ,че това, което си писала няма нищо общо с приемната грижа. Не стоят така нещата. Много е сложно и не мога с две изречения да ти обясня. Само ще ти кажа,   че взимаш дете на приемна грижа когато и защото:
  Обичаш децата.
  Искаш да спасиш дете от живот в институция.
  Искаш да дадеш на това дете дом, семейството , сигурност, топлина , обич, нежност.
                                            Всичко станало си се подрежда по божията воля. Няма смисъл да мислиш неща от рода, как сега ще си  майка на едно дете, пък после изведнъж повече няма да си му майка. Игри на съдбата са това и се случват навсякъде в живота, не само в приемната грижа. Не е твоя грижа  да мислиш за тези неща. Да му мислят ония умници на отговорни постове, които въведоха приемната  грижа,  теоретиците, които сътвориха теорията на приемната грижа,  социалните работници и психолозите,които съпровождат и подкрепят целия процес,вкл. и на раздяла  .Виждаш ли колко много хора работят по проблема, за който  си седнала да се кахъриш. Имай доверие в по-учените от теб глави .

     Моята приятелка  е приемен родител. Тя много   тежко посрещна раздялата с приемното  дете. После като видя че то отива при едни добри, свестни хора,които много ще го обичат,които буквално ще посветят живота си на това дете, се успокои. Сега иска пак да взима дете. ''ЗАЩО? ''-питам я аз.'' Защото някъде там, ме чака едно уплашено и нещастно същество''.-ми отговаря тя.
  Едно от десетте хиляди изоставени деца.
 Така че, помисли си искаш ли да спасиш едно  дете ?

Според мен приемната грижа в България при тези недостойни социални работници е пълна порнография.Бях кандидат за приемен родител и бях отхвърлен като,за да намерят аргументи да направят това социалните работници единия от които се казва Гергана Видинова откровено излъгаха,че майка ми била казала,че не може да ми помага.Хайде,аз съм сам и да кажем,че за мен е разбираемо,но останах шокиран,когато отхвърлиха и хората,с които ходихме на обучение.Това беше семейство,което се грижи за осиновено дете и желае да стане и приемен родител.Според социалните и те не ставали.Е,не знам при това положение кой е достоен да стане приемен родител.

gogodif, не се учудвам на това, което споделяш. В техните действия няма никаква логика . Някъде приемат на поразия куцо и сакато, другаде пък режат всички кандидати поголовно. Важното е да усвояват европейски пари за програми, по-амбициозните социални работници  да си пишат дисертациите и да се издигат в кариерата, а по-незаинтересованите просто да  се намират на работа, да симулират дейност. Чат-пат може да срещнеш социален работник, който работи със сърце и душа, с грижа за децата.
  За децата и семействата не им пука. Те представляват една бездушна система от паразити, които живеят на гърба на народа. Подмятат изоставените деца от семейство на семейство.
 Едно от приемните ни деца за 2 години смени 4 семейства и ние нищо не можахме да направим. Те решават, нашето мнение не ги интересува.
  Това общо са впечатленията ми.

Далеч съм от мисълта да поставям всички социални под общ знаменател.Със сигурност между тях има достойни и свестни хора.Е,аз нямах шанс да попадна на такива.Както изглежда и ти си имала същия малшанс.Предполагам обаче,че ти към някои от децата въпреки социалните си останала с добри чувства и спомени.Напълно ли е приключен този етап от живота ти за теб?Между  другото аз се казвам Георги.

  Може пак да се върна към приемната грижа след време, но не в същия град .
Имам хубави спомени и чувства към приемните ми деца, които ще останат завинаги в сърцето ми.
Също имам добри впечатления от няколко социални работнички, с които останахме приятелки. С някои от тях бяхме наистина добър екип, чувствах се равнопоставена и значима. За мен това е най-важно в работата- за да мога да давам най-доброто от себе си, да се чувствам подкрепяна, не само наблюдавана.
Георги, желая ти късмет!

В този форум няма свобода на мнението.Администраторите кълцат и режат.Очаквам скоро да ми "бият шута".Което не означава,че ще плача и че ще спра да пиша това,което мисля.
Е,значи не всичко е в черни краски,красиво цвете,с каквото впечатление бях останал.Така си е и в живота хубавото върви заедно с лошото.Това че допускаш,че може отново да се върнеш към приемното родителство е чудесно.Убеден съм,че тези деца имат нужда от човек като теб.За себе си също съм убеден,че имам силите и възможностите да помогна на едно такова дете в нужда.За съжаление "уважаемите" социални работници са на обратното мнение.Какво значение има градът?
Желая ти също успех и весело посрещане на Новата година!

 Ами аз имам намерение да се преместя да живея  другаде. И се надявам там да намеря нови хора и друг поглед към приемната грижа.
 Не разбрах защо те изтриха и заключиха другата тема. Не успях да прочета какво беше писал. Ако пишем по същество по приемната грижа и не обиждаме никого, не виждам проблем.
   Ако искаш да помагаш и да се грижиш за дете, няма ли и други възможности-като личен асистент, попечител, да гледаш дете у вас на частни начала почасово и т.н.?