Чела съм тук, че боб и леща са много срамни, също и ястия със запръжка, а шкембе чорба с чесън...
- Публикувана: 14 авг. 2013, 16:38 ч.
- Последно мнение: 27 март 2025, 09:10 ч.
Как посрещате гостите си?
Да отговоря по темата.
Имам няколко сервиза за хранене, които комбинирам със съответни ленени покривки, също няколко комплекта сервизи чаши, които използвам, когато подреждам масата, също ленени салфетки, които са комплект с покривките, завити със сребърни пръстени, подложки за чаши от сребро. Цветя и свещи, според настроението. Стремя се да създам уют, който да импонира на моментното ми състояние на духа.
Относно храната, ако е топла вечеря или обяд, не ги приготвям аз, а само сервирам.
Когато е студено сервиране, то се изразява в колбаси, салати, маслини, топъл хляб, и други.
Десертите приготвям сама.
Напитките са в гарафи и кристални стъкла. Не обичам директна консумация от бутилката.
До сега не съм забелязала недоволни.
Имам няколко сервиза за хранене, които комбинирам със съответни ленени покривки, също няколко комплекта сервизи чаши, които използвам, когато подреждам масата, също ленени салфетки, които са комплект с покривките, завити със сребърни пръстени, подложки за чаши от сребро. Цветя и свещи, според настроението. Стремя се да създам уют, който да импонира на моментното ми състояние на духа.
Относно храната, ако е топла вечеря или обяд, не ги приготвям аз, а само сервирам.
Когато е студено сервиране, то се изразява в колбаси, салати, маслини, топъл хляб, и други.
Десертите приготвям сама.
Напитките са в гарафи и кристални стъкла. Не обичам директна консумация от бутилката.
До сега не съм забелязала недоволни.
+1
Ами старая се. Лошото при нас е, че кухнята и столовата са в едно помещение и ако не искам да поднасям изстинала храна на гостите си, се налага да ги загрявам допълнително с фурната.
Имам си и специални сервизи, но понякога и без да имам гости, си ги ползвам за собствено удоволствие, щото раз'ираш ли, животът е кратък.
Понякога наистина ми се получава добре, друг път не особено. Веднъж една позната беше толкова впечатлена от вечерята ми, явно твърде изискано й се стори всичко, макар и да не беше никак такова, че се закле никога да не ме покани тя на гости, за да не се посрами.
Напоследък обаче много ме хваща на два типа гости:
Тип А: Срамежливци - не смеят нищо да си вземат. Трябва все да ги подканяш. Като им сипеш не ядат. Или от кумува срама, разбъркат храната и я зарежат. Вярно, че сигурно не всеки път съм блестящ кулинар, но аз и на по-големи трагедии от моите манджи съм попадала и пак съм си хапвала порядъчно.
Не знам защо във българската култура е залегнало мисленето, че като отидеш на гости, трябва да се правиш на много злояд. Освен това все бързат да си ходят, за сметка на закъсняването поне с половин час.
Или другият тип Б да ги наречем: Тези хора пък винаги идват нахранени. И ти остават усещането, че си лош домакин, защото не си достатъчно предразполагащ в подканянията си или че си пълна скръб като готвач.
И в двата случая накрая се налага да изхвърлям храна, за което наистина ми е жал. Последният път се зарекох да си подбирам много внимателно гостите. Ящните и отворените да заповядат, със стеснителните - само по ресторанти. В крайна сметка, щом каня някой на вечеря, значи съм се подготвила и не очаквам той да фотосинтезира.
Имам си и специални сервизи, но понякога и без да имам гости, си ги ползвам за собствено удоволствие, щото раз'ираш ли, животът е кратък.
Понякога наистина ми се получава добре, друг път не особено. Веднъж една позната беше толкова впечатлена от вечерята ми, явно твърде изискано й се стори всичко, макар и да не беше никак такова, че се закле никога да не ме покани тя на гости, за да не се посрами.
Напоследък обаче много ме хваща на два типа гости:
Тип А: Срамежливци - не смеят нищо да си вземат. Трябва все да ги подканяш. Като им сипеш не ядат. Или от кумува срама, разбъркат храната и я зарежат. Вярно, че сигурно не всеки път съм блестящ кулинар, но аз и на по-големи трагедии от моите манджи съм попадала и пак съм си хапвала порядъчно.
Не знам защо във българската култура е залегнало мисленето, че като отидеш на гости, трябва да се правиш на много злояд. Освен това все бързат да си ходят, за сметка на закъсняването поне с половин час.
Или другият тип Б да ги наречем: Тези хора пък винаги идват нахранени. И ти остават усещането, че си лош домакин, защото не си достатъчно предразполагащ в подканянията си или че си пълна скръб като готвач.
И в двата случая накрая се налага да изхвърлям храна, за което наистина ми е жал. Последният път се зарекох да си подбирам много внимателно гостите. Ящните и отворените да заповядат, със стеснителните - само по ресторанти. В крайна сметка, щом каня някой на вечеря, значи съм се подготвила и не очаквам той да фотосинтезира.
Всъщност, бутилирано вино се сервира с бутилката. Поне марковото вино. Аз не бих го преляла в гарафа. Кощунствено ми звучи. 
У нас идват само близки приятели или роднини. Имаме сервиз за специални случаи (не само за гости), също и чаши, и прибори, които ползваме в тези специални случаи. В зависимост от повода, масата е подредена формално или неформално. Ако правим барбекю навън, ползваме "сервизите" за навън, които са пластмасови.
У нас масата в трапезарията винаги е с покривка. Ползваме книжни салфетки в ежедневието и такива от плат в специалните случаи, споменати по-горе. На масата имам от малките свещички (моите са електронни, поради страх от пожар), в специални чашки. Включваме ги ежедневно.
Понеже гостите ни са близки и имат деца колкото моите, често си организираме "тематични" вечери и съответно добавяме подходящи елементи към аранжировката. Миналото лято правихме мексиканска, френска, гръцка и китайска вечер. Съответно музика, храна, всичко е по темата.
Много обичам да аранжирам храна и маси, но тъй като нямам време, случва ми се да го правя както трябва два-три пъти годишно. През другото време се стремя да има стил и култура на хранене, а детайлите ги пропускаме.
Храним се всички с вилица, лъжица и нож, освен ако храната не е за ядене с ръце, като пица, пилешки крилца и др.
У нас идват само близки приятели или роднини. Имаме сервиз за специални случаи (не само за гости), също и чаши, и прибори, които ползваме в тези специални случаи. В зависимост от повода, масата е подредена формално или неформално. Ако правим барбекю навън, ползваме "сервизите" за навън, които са пластмасови.
У нас масата в трапезарията винаги е с покривка. Ползваме книжни салфетки в ежедневието и такива от плат в специалните случаи, споменати по-горе. На масата имам от малките свещички (моите са електронни, поради страх от пожар), в специални чашки. Включваме ги ежедневно.
Понеже гостите ни са близки и имат деца колкото моите, често си организираме "тематични" вечери и съответно добавяме подходящи елементи към аранжировката. Миналото лято правихме мексиканска, френска, гръцка и китайска вечер. Съответно музика, храна, всичко е по темата.
Много обичам да аранжирам храна и маси, но тъй като нямам време, случва ми се да го правя както трябва два-три пъти годишно. През другото време се стремя да има стил и култура на хранене, а детайлите ги пропускаме.
Храним се всички с вилица, лъжица и нож, освен ако храната не е за ядене с ръце, като пица, пилешки крилца и др.
!!!Госпожо Б., ти дай чушките. Хич няма да ти гледам в какви чинии си ми ги турила 
Азаф, аз мога да правя бухти по селски. Устройва ли те?
Азаф, аз мога да правя бухти по селски. Устройва ли те?
Става. Ще уточним кога и точен адрес.
Госпожо, просто не обичам. Няма друга причина.
И кисело мляко ям, и краставици, и чесън, и орехи, и копър... Само дето комбинацията им в едно нИ мЪ кефи.
Розе, на теб всичко.....ако и Капитана е наблизо...еех...
Ах, как ме развълнувахте, уважаема госпожо!
Госпожо Б., ти дай чушките. Хич няма да ти гледам в какви чинии си ми ги турила
Азаф, аз мога да правя бухти по селски. Устройва ли те?
Азаф, аз мога да правя бухти по селски. Устройва ли те?
Става. Ще уточним кога и точен адрес.
Екстра! До месец ще сме приключили с ремонта. Тъкмо в нова трапезария ще те посрещна.
ПП: не намесвайте кифтьетата. Те са от срамните храни. Кой уважаващ себе си домакин сервира кифтьета?!
ПП: не намесвайте кифтьетата. Те са от срамните храни. Кой уважаващ себе си домакин сервира кифтьета?!
Аз!!! Ако някой напраЙ по Убави КуФТЕТА, да ми звънне...тела ми е .... букет плюс цветя...
Аз няма да дойда. Искам поне гоститата ми да са нещо повече от ежедневното хранене. 
Губиш..., но не си загуба, споко, квит сме.....
Аз няма да дойда. Искам поне гоститата ми да са нещо повече от ежедневното хранене.
Поне барем да казваха, че нямат намерение да слагат мезе.
Но ние вече си знаем и си носим, де.
А мъжо задължително си хапва предварително в такива случаи, че той и без това по собствените си думи е от ония "дето горят много"
Иначе, разбира се, ако се изтърся на някой посред бял ден без покана или ей така междудругото, по никакъв начин не ми е длъжен да ме храни и пои. И сладките приказки ще ми стигнат.