Много-много не остана всяка СЕПТЕМВРИйка да е горда мама!-Тема 25

Заглежда се и следи играчки. Вдига главата и успява да я задържа секунди. За коригирана възраст 24 дни съм много доволна от него.

Здравейте мами ! Моята бебка не спира да пъха ръчички в устата. В момента, в който се събуди, първото нещо, което прави е да си лапне ръчичката. Не иска залъгалка, много рядко успявам да я излъжа да я засмуче за кратко, но я изплюва. Днес и взех два нови биберона, за да видим дали случайно ще си хареса някой от тях... Та да попитам дали някой може от личен опит да даде съвет за отучване от този навик? Другото ми притеснение е пъпчето, защото все още не е паднало. От едната страна е почерняло и изсъхнало, но от другата не. Дали може това да е нещо сериозно?

Мартина много обича да гледа през прозореца. Може да реве докато я разнасям, но в момента, в който се доближа до прозореца млъква и зяпа. Какво точно вижда не знам, но явно и харесва. А днес за пръв път прояви интерес към играчката, която съм вързала на количката. Започна да маха с ръчичка, бута я. Взех фотоапарата, но като пуснах да правя клипче и падна батерията. Доплака ми се от яд. Дано утре успея да я снимам, и дано тя има интерес към нея отново.


Пети Колева, възможно е да е гладна, щом е веднага след сън. Пъпчето ще падне, спокойно. На повечето от мамите тук, включително и на мен ни беше голям дерт.

Благодаря ти soho doll

Нашият калпазанин почти не спи. Стои сам в леглото си само, ако е спокоен, което заради коликите се случва много рядко, за това все сме на гърда или се гушкаме за успокоение. Така, че може да не са виновни бабите. Бебетата на тази възраст имат нужда от близост, топлина, успокояват се от слушане на сърдечния ритъм. Няма как бебе на дни да се "разглези на ръце".

Peti Koleva, следващите 6-12 месеца бебето няма да си извади ръцете от устата, освен ако не му ги вържеш за гърба  Още в корема ти го е правило. Това е начин за самоуспокояване, който дори трябва да се насърчава. Има много писано по книгите за това.

Не се притеснявай за пъпчето. Ще падне. Дори и след това може да се случи да намираш кървави корички по него. Нормално е. Гледай само да стои сухо.

Раждането си беше леко наистина, аз имах много страхове, които за щастие не се оправдаха, но с емоционалното ми състояние в момента е друго....Може би изпадам в депресия, но много зле се чувствам от заточението вкъщи. Изкарах цял месец сама с двете деца почти без да виждам други хора, няма с кого да си кажа две думи, малкото ми приятелки в Ловеч се оказаха твърде заети,за да излезат с мен поне веднъж на кафе, на изписването ни никой не дойде дори! Аз исках да се съберем, да се почерпим,но един на сватба,друг на море,трети на майната си,даже и брат ми не дойде. Аз съм свикнала да бъда сред хора и да общувам, а изкарах един месец, в който общувах основно с Ива, чат-пат с майка ми и по няколко минути на ден с мъжа ми по телефона. Скоро може да забравя да говоря.
Много ме мъчи и дистанцирането на мъжа ми - хем си знам, че той е такъв и пак сега ми е криво. Снощи се върна от работа,а ние с Ива излязохме за половин час, като се върнахме той беше заспал, а на шкафчето му почти празна чаша от питие, добре, че и бебето спеше. Оставих го да се наспи, а после пробвах да обсъдим ситуацията, той смята, че в работата си се изморява много повече от мен вкъщи, да не забравям,че той също се буди нощем с бебето и освен това по цял ден си говори с хора,затова вечер вкъщи иска тишина и спокойствие и не иска да си говори с мен. И така аз, дето виждам по 2 часа сън на денонощие, си хванах двете деца, люлея си бебето и пиша уроци с каката (тя пропусна първите 2 седмици от учебната година и са й дали уроците да ги решава вкъщи и да наваксва) и си рева на ум.

Amelly, и аз съм много чувствителна, при най-малката ситуация съм готова да ревна. Като си го знаеш, че е такъв, опитай да го поемеш дълбоко въздух и да гледаш над това (ама е трудно, де  ). Пробвай все пак да го ангажираш поне с Ива малко... Пък той да иска тишина и спокойствие с две малки деца е меко казано непостижимо.

У нас също не е прекрасна картинка, че се опитваме и двамата и да работим. Баткото повече при таткото стои, особено вечер. Аз се оттеглям по някое време с малкия, те после се оправят заедно.
По-тежко става, когато имаме работа и всеки се опитва и по нещо да свърши.  Баткото си търси вниманието и само глупости измисля, съответно постоянно трябва да му се караме. Вчера и сериозен пердах отнесе от татко си, аз направо с него ревнах... Малкото тъкмо заспи, той се навре в него и го събуди. Някой като каже - свиквай го на шум и крясъци. То хубаво го свиквам, ама той си се буди - и то един крив - не знае сам спи ли му се, яде ли му се...

А като ми се раззвъни и телефона, а аз трябва да вдигна...  картинката е пълна

Амели, ти си много смела и силна жена, аз това го осъзнах още преди, като споделяше за отказа на мъжа ти да помага с първото дете.  Получаваш моето възхищение първо за това, че си се осмелила на още едно дете, и второ за това, че успяваш да се справяш с двете съвсем сама.  Разбирам те прекрасно за липсата на контакти, аз преживях такъв период миналата зима и пролет, когато нямаше с кого да се виждам и да говоря, всички бяха я на работа, я по някакви други задачи, а аз прекарвах дни наред само с детето и по час-два с изморения си мъж вечер   Тръпки ме побиват какво ме чака и тази зима...  Предлагам като спасителен вариант да се организираме за срещи, дали в парк или в мол, важното е да се разнообразяваме от памперси и детски неволи, че и ние сме хора.

Нашата кака е в ужасен, ама ужасен период   Не можем да я накараме да стои облечена вкъщи, а тръгването за където и да е и обличането е свързано с един час увещания и накрая насилствено намъкване на дрехите, придружено с писъци и рев.  Нервите ми не издържат особено, а и хормоните след раждането доста спомагат да си поревавам всеки ден   А не знам какво ще правим, когато бебето започне да се буди от шумове, няма да има заспиване сигурно  

Добро утро.
Амели, това което разказваш звучи като депресия. Аз бях така, когато се роди големият ни син - беше посред зима, нямаше с кого 2 думи да обеля, скарах се със свеки, мъжът ми все беше изморен и т.н. Това ме държа много дълго и даже щях на психолог да ходя, за да видя какво не е наред. Тогава много ми беше от полза общуването с девойките в отчетната тема  . Сега се наслаждавам на минутите, в които бебето спи, а аз си ровя из нета. При мен обаче голямото ходи на градина и през деня съм сама. Ако искам да поговоря с някого вземам телефона или включвам скайп. Даже ми е приятна тишината.
 Аз пък за изписването съвсем съзнателно държах никой да не идва. Даже много ме хвана яд, че тук в АГ го правят излишно "тържествено"  . Да не говорим за фотографа дето те снима на излизане /сякаш искам да се гледам след 4 дни в болницата  /. И тълпите от роднини, които искат да видят как изглежда новородено  . Направо се чудя на кого му харесва подобно мероприятие. Първият път много се стресирах, а сега направо им заявих в прав текст на неонатоложките дето ни изписваха, че е тъпотия и адски натоварващо.
Колкото до носенето на ръце - оххх какъв опит имам с Мартин. Той ревеше нон стоп и за да спре, единственото беше носенето на ръце. Определено нямаше виновни тук - то си е от детето.

Амели, съжалявам, че толкова ти е събрало. За мъжът ти те разбирам напълно. И ние минахме този момент, в който той беше твърде уморен. А аз? Оправдаха се очакванията ми, че той няма да чува бебето нощем и въпреки всичките обещания, че ще помага просто не се случи. Отпуската му мина основно в почерпки с приятели, нба които аз разбира се не присъствах. Излизам само с беба и с майка ми, когато беше тук. Сега е в чужбина, постоянно пътува, сама съм като кукувица. След разговори с него уж започна да проявява повече заинтересованост, но той е тук само през уикендите и пак има толкова неща за вършене...
Ох, и аз се оплаках.

На мен общуването онлайн не ми компенсира нуждата то контакт "лице в лице", нищо че откакто съм в софия, почти по цял ден щракам на компа. Никчето явно още се адаптира в новата къща и въобще не спи, седим пред компюъра, пуснала съм океана на запис в ютюб,тя слуша и се блещи,а аз щракам с една ръка. Ако я оставя на леглото,за да свърша нещо набързо, реве истерично, преди малко простирах и тя от зор се беше обърнала по корем и си беше захлупила лицето. Чувам я от терасат,че много глухо някак си реве и я видях как се е докарала. Затова не я оставям много без надзор, ама така не мога нито домакинството да погледна,нито себе си.

Sleeping Beauty, надявам се и аз на повече срещи на живо,макар че сме доста разхвърляни по квартали. Майре тук ми е близо, в съседния блок, дано с нея да излизаме, иначе на мен още ми е трудно да се организирам да излизам в София, навсякъде стълби,препятствия, а за градския транспорт въобще не ми се мисли.

И Никчето е така, дори щракването на ключа на лампата я стряска, да не говорим за по-сериозни шумове и това съвсем отежнява положението. Ива не реагираше на никакви шумове,а това милото спи като зайче.

Момичета, и аз да се присъединя към клуба на депресираните
При мен някакси през ден се получава депресията - един ден рева заедно с бебето по цял ден, дори понякога я оставям да си реве в едната стая, а аз - в другата, защото нивото ми на агресия силно се увеличава и ме е страх да не й сторя нещо. На следващия ден Вяра е по-поспалива и аз съм по-спокойна. И така.
В депресарските ми дни все се появява я някой обрив, я ми се струва, че гърдите ми са твърде меки - все ще се намери нещо и то не едно, така че да се натрупат и да си заслужава реването. Най-много се ядосвам на това, че не мога да ям, когато ми се яде, или да си взема душ сутринта. И когато държа Вяра на ръце и обръщам само на нея внимание, тя е добре. Но започна ли да правя нещо с едната ръка, тя веднага започва да "ревнува" и вече не й стига това, че я държа на ръце и разнасям из къщата.
ММ се опитва да ме успокоява през цялото време, и на него въобще не му е лесно.
Не мога и да се успокоя, че в близките месеци ситуацията ще се оправи, защото всеки период си има своите предизвикателства. Затова се наслаждавам на периодите, в които Вяра спи - някакси тогава я обичам повече и дори започва да ми липсва, ако спи повече от 3 часа през деня.

Амели, аз не съм далече, а и съм с кола - ще идвам във вашия район, само да се уговорим   А и да започнем да излизаме ние, което в това гадно време не знам кога ще стане

Андреа, те винаги са по-сладки, докато спят   Тихи и спокойни като ангелчета
Стягай се за срещи и ти тогава.  Ще видиш колко отпускащо действат

И аз съм мобилна и готова за разходки Особено като свие студа и като ми мине зора по учебната година, че сега прелитам като калинка по офисите и не ми остава време. Усещам как се изморявам. Но като стане края на октомвври-ноември... а и така като гледам, май и по-големите деца ще можем да ги пласираме да си играят заедно

Само трябва да се науча да шофирам в София и ще мога да идвам и аз на срещите... Иначе вариантът с бебе в такси дали е работещ? И със слинга ми трябват още тренировки...