20 НЕЩА, КОИТО ОСИНОВЕНИТЕ ДЕЦА ИСКАТ РОДИТЕЛИТЕ ИМ ДА ЗНАЯТ
1. „Преди да ме осиновите, преживях огромна загуба, за коятo вие не носите отговорност.”
2. „Нуждая се от това да ме научите, че имам специфични потребности, свързани със загубата, която преживях – научете ме да не се срамувам от тях.”
3. „Ако не изстрадам своята загуба, способността ми да получавам любов от вас и от другите ще бъде наранена.”
4. „Неизстраданата ми тъга може да излезе на повърхността като гняв спрямо вас”.
5. „Нуждая се от вашата помощ, за да преодолея скръбта от загубата си. Научете ме как да осъществя връзка с чуствата си спрямо факта, че съм осиновен – моля ви, признайте тези мои чувства, те са реални”.
6. „Това, че не говоря за биологичното си семейство, не означава, че не мисля за тях.”
7. „Искам вие да поемете инициативата и първи да отваряте темата за моето биологично семейство.”
8. „Имам нужда да зная истината за своето зачеване и раждане, както и истината за историята на биологичното ми семейство – независимо колко болезнени може да се окажат детайлите.”
9. „Страхувам се, биологичната ми майка ме е изоставила, защото съм бил „лошо бебе”. Нуждая се от вас, за да ми помогнете да се освободя от този отровен срам.”
10. „Страхувам се, че и вие ще ме изоставите.”
11. ”Може да изглеждам „по-цялостен”, отколкото всъщност съм. Нуждае се от вас, за да ми помогнете да разкрия онези невидими, скрити кътчета от душата си и да обединя всички елементи на своята идентичност.”
12. „Имам нужда да придобия увереност в себе си, чувство за лична сила.”
13. „Моля ви, не казвайте, че изглеждам или реагирам точно като вас. Имам нужда от това да признавате и уважавате нашите различия.”
14. „Оставете ме да бъда себе си... Но не ме оставяйте да се отчуждя от вас.”
15. „Моля ви, уважавайте чувствата ми спрямо осиновяването ми. Не казвайте на другите хора, че съм осиновен, без аз да знам за това.”
16. „Рождените ми дни може да бъдат трудни моменти за мен.”
17. „Фактът, че не знаем медицинската ми история, може да е стресиращ на моменти.”
18. „Страхувам се, че може да се окажа прекалена тежест за вас.”
19. „Когато показвам страховете си като предизвикателно поведение спрямо вас, моля ви, бъдете до мен, бъдете мъдри...”
20. „Дори и да реша да потърся биологичното си семейство, винаги ще искам вие да сте моите родители!”
от книгата "Twenty Things Adopted Kids Wish Their Adoptive Parents Knew", Sherrie Eldridge
1. „Преди да ме осиновите, преживях огромна загуба, за коятo вие не носите отговорност.”
2. „Нуждая се от това да ме научите, че имам специфични потребности, свързани със загубата, която преживях – научете ме да не се срамувам от тях.”
3. „Ако не изстрадам своята загуба, способността ми да получавам любов от вас и от другите ще бъде наранена.”
4. „Неизстраданата ми тъга може да излезе на повърхността като гняв спрямо вас”.
5. „Нуждая се от вашата помощ, за да преодолея скръбта от загубата си. Научете ме как да осъществя връзка с чуствата си спрямо факта, че съм осиновен – моля ви, признайте тези мои чувства, те са реални”.
6. „Това, че не говоря за биологичното си семейство, не означава, че не мисля за тях.”
7. „Искам вие да поемете инициативата и първи да отваряте темата за моето биологично семейство.”
8. „Имам нужда да зная истината за своето зачеване и раждане, както и истината за историята на биологичното ми семейство – независимо колко болезнени може да се окажат детайлите.”
9. „Страхувам се, биологичната ми майка ме е изоставила, защото съм бил „лошо бебе”. Нуждая се от вас, за да ми помогнете да се освободя от този отровен срам.”
10. „Страхувам се, че и вие ще ме изоставите.”
11. ”Може да изглеждам „по-цялостен”, отколкото всъщност съм. Нуждае се от вас, за да ми помогнете да разкрия онези невидими, скрити кътчета от душата си и да обединя всички елементи на своята идентичност.”
12. „Имам нужда да придобия увереност в себе си, чувство за лична сила.”
13. „Моля ви, не казвайте, че изглеждам или реагирам точно като вас. Имам нужда от това да признавате и уважавате нашите различия.”
14. „Оставете ме да бъда себе си... Но не ме оставяйте да се отчуждя от вас.”
15. „Моля ви, уважавайте чувствата ми спрямо осиновяването ми. Не казвайте на другите хора, че съм осиновен, без аз да знам за това.”
16. „Рождените ми дни може да бъдат трудни моменти за мен.”
17. „Фактът, че не знаем медицинската ми история, може да е стресиращ на моменти.”
18. „Страхувам се, че може да се окажа прекалена тежест за вас.”
19. „Когато показвам страховете си като предизвикателно поведение спрямо вас, моля ви, бъдете до мен, бъдете мъдри...”
20. „Дори и да реша да потърся биологичното си семейство, винаги ще искам вие да сте моите родители!”
от книгата "Twenty Things Adopted Kids Wish Their Adoptive Parents Knew", Sherrie Eldridge
Когато голямото ми момче разбра истината беше на 4 годинки. Разказвала съм вече случката.
След това имаше отново въпроси. Но като първа реакция поиска да е сигурен, че не се различава от другите. 
Ей, и аз съм на 43 и съм от морски град!!! Какво съвпадение. ... Вярно, че живея в София, но като си осиновихме детенце преди 3 месеца бих тъпана навсякъде в Бг - толкова бях щаслива и горда! Нашият татко също беше против и се съгласи само аз да съм "щаслива и спокойна". Сега не мога да ти откопча двамата един от друг /нищо, че малчо е мургавичък и болничък, но човек и като ражда дете не си го избира та и ние така решихме "какъвто ни е късметът"/. Сега вече и двамата све на мнение, че сам няма да го оставим и няма да се мотаме за да са си компания и дружинка /пък и ние не сме много млади, по-скоро аз/.
. Не е хубаво то да расте само. Аз имам 2 сестри и те са ми най-голямата опора в живота. Просто не мога да си помисля какво щеше да е без тях. 