Домакини- епизод 26/ късметлийски

Дълго ще стане, ама да ви разкажа много смешна случка от преди време.
Предната вечер, преди на сестра ми сватбата си смазах палеца на дясната ръка, ама зверски. Отиваме в Исул до спешното. Падна се млад доктор, много симпатичен. Прати ме на снимка. Тогава се чакаше снимката пред рентгена и я насиш на доктора на плака. Докато я носех видях, че няма счупени костица, но ставната капсула беше на дроб сърма. Докотра вика: гипс. Знам, че трябва да се сложи, ама взех да му обяснявам, че не може сестрата на булката да се изтипоса с рокля с тънки презрамки, прически, гримове и т.н и гипсова шина. Дума да не става. Той само каза „добре” и стана и извади най- голямата спринцовка която съм виждала някога. Направо се затичах към вратата, знам, че не се слагат инжекции при такива случаи. А доктора : Спокойно, ще оправим работата. Изряза от дебелата прастмаса две ленти и ги нагряваше да се поизвият и направи шина, като ги сложи отдолу и отгоре. Обещах, че ще взема мерки като мине сватбата и си тръгнах.
След 6 месеца.
Ставата се оправи, но връзките на този палец са ми разтегнати отпреди това и палеца не функционера като хората. Вратата на колата ми го обърна наобратно и айде пак в Исул. Като видях, че е същия доктор, реших, че няма да ме познае. Колко пациенти минават за това време? Минаваме процедурата със снимката и съм в кабинета а той я гледа. Дума не обели преди това и както си гледаше снимката, изтърси:
-   Утре нещо сватби или други ангажименти?
-   -Мии, не
-   Гипс, този път гипс. Не пак да ми се тръснеш след 6 месеца.
Май реши, че си троша едии и същи пръст, та да го свалям