Много спънато дете

Много деца на тази възраст не ходят стабилно, така че според мен не е проблем, просто бъдете около нея, за да не се стига до тежки травми.
Но все пак, ако имате някакви притеснения ги споделете с педиатъра, който ще ви насочи към специалист - дали ортопед или др., той ще прецени.
Успех!

Купи и каска.
Сериозно, как ще се научи да ходи ако не и позволяваш? Гледай да си до нея за да я подхващаш, като рече да пада. Няма как, такъв е периода.

За дете на година и 3 месеца това си звучи съвсем нормално.Та някои деца прохождат на тази възраст.

Имаме каска, не я иска, както и всякакви шапки. Като я сложа се започва неистов рев и сама се научи да я сваля  

На 1 г. и 3м. какво очакваш - да тича като Тереза Маринова? В този период се учат да ходят, трябва да сме около тях, не е лесно, но няма начин. Чак доктор за такова нещо... Дай й време да се научи и усъвършенства.

Ето това:
 
води до това:

Аз не разбрах на всяко пускане да ходи сама пада.Или просто ежедневно от цялото и ходене из къщи
 и на улицата се е препънала и паднала 2 пъти например.
Ако е проходила преди 2 месеца е логично да има проблем с препятствия и неравности.Ако е проходила преди 2 седмици е нормално да пада често.
Огледай децата около теб които са на нейната възраст.То верно че всяко дете се развива различно ама не и чак толкова.Попитай и педиатъра да те насочи към специалист.

Към какъв специалист да я насочва?
Около мен е пълно с деца, които се пребиват на всяка крачка, защото майките им са ги държали с "коланчета", за ръчички, за качулката и т.н., и те просто нямат рефлекс да се подпрат на ръцете си, като падат, защото никога не са оставени да паднат. Детето си е наред, майката трябва да си промени поведението спрямо него.

Охххх, разбирам. Ами лошото е, че се засилва. Сякаш за затичва. Другото е, че деца около нейната възраст, с които излизаме, дори и по- малки, са доста по- добре, по- пъргави, нашата е малко тромава като че ли. Иначе проходи на около 1 год. 1 месец. От друга страна не се плаши от паданията. Ако я оставя сама няма да падне на всяко оставяне, но като падне, как да кажа, си пада качествено, със всички есктри........ синки, цицини и т.н.  

Не бива да бъдете толкова остра. И аз съм държала дъщеря си, докато я усетя стабилна, пък проходи на 1год. и 2мес.
Доколкото разбирам от поста на авторката, детето й не е от пазените да не пада, а напротив доста пъти е падало.
Нищо не пречи да сподели с педиатъра, ако всичко е наред, както и аз мисля, просто ще я успокои и няма да мисли, че има проблем с детето й.
Напр. децата около нас, когато дъщеря ми прохождаше, бяха проходили много по-рано и това в някаква степен ме притесняваше. Когато за първи път гледаме деца не знаем какво да очакваме и дали всичко е ок, затова са личните педиатри - да изкажат мнение, когато имаме и най-малко съмнение.

Ще пада в началото, после ще се научи да пада правилно. Ако не я оставиш, ще се пребива още дълго време.


Ще бъда толкова остра, колкото си искам. 

И синът ми беше така, вървеше на пръсти до доста късно /водила съм го на ортопед, няма проблеми/, спъваше се на всяка крачка и се удряше жестоко ... не е вярно, че всички деца са така, лошото е, че няма много какво да се направи... Ако много го пазиш, става още по-зле, защото не се научава да се пази сам. Ако хич не вървиш след него, пак не става, защото не може през ден да сте в спешното...

Консултирай се с педиатър, ортопед и друг специалист ако трябва, за да си сигурна, че всичко е ок, ако е толкова зле положението. И ако няма проблеми /предполагам, че няма/, просто ви пожелавам този труден период по-бързо да премине и без повече сериозни удари и падания.

Алексче ,
Жалко. Радвам се, че в повечето случаи попадам на мнения, които са обективни и с цел да ни помогнат.
Убедена съм, че повечето сме тук именно с тази идея - да потърсим съвет и получим адекватен отговор, а не нападение относно начина, по който отглеждаме децата си.

Съгласна съм с Алексче и не мисля ,че упреква някого или е остра.
Просто изразява мнение ,нали затова е форумът.  
И аз мисля,че трябва децата да са по-самостоятелни във всичко.
Винаги са ми били смешни майчета ,които тичат след 7-8 годишните си дечица.
Дъщеря ми е на 10 месеца ,правеше крачки от 8 - месечна ,но съм обезопасила ,доколкото мога вкъщи и съм я оставила да се справя сама,не съм я държала за ръчичка или за коланчето.
Резултата е на лице - вече си обикаля самостоятелно.
Със сина ми процедирах по същият начин.
Но има  и по- мързеливи и тромави дечица,което не означава ,че няма да проходят или ще са "спънати".Просто ще се престрашат по- късно
Ако авторката на темата ще е по-спокойна нека заведе детето на ортопед или каквото сметне за добре.
Успех  

Съгласна съм с това.

Стига с това сравнение. Децата (и хората) са различни. Моята дъщеря ще прави годинка, не ходи, даже и не прави опит, не се изправя сама на крачета. Деца, по-малки от нея, вече ходят сами. Ми тя си се развива по-бавно - по-късно взе да се обръща, пропълзя преди месец и половина (но пък е много бърза). Не се притеснявам, не мисля, че има физиологичен проблем някакъв.

Синът ми направи първата си крачка на 10 м., но се пусна сам чак на 1 г. 2 м.

За мен тези колани за прохождане са безумни просто. Но пък не разбирам лошото за воденето за ръчичка - детето като не иска да се пусне само, какво правим?

Ох, разбирам, благодаря за съветите, явно трябва да се пристраша да я пусна. 

На един колега внучето беше така по -тромавичо и така си му беше характера.Проходи малко преди 1,6 месеца.После не говореше до 3 години ,ама дето му се вика характер.Сега на 4,5 години видиш ли се светнаха ,че май нещо не е наред.Ама малко късничко.Като гледам дядото как плаче като говори за внучето ми идва на ума, че от преглед глава не боли.Авторката споделя основното.А може да има и нещо дето си мисли ,че не е важно и да не го пише.

Къде пък видя нападение? Аз виждам само много остър, но и много адекватен отговор. Родителите често не си даваме сметка за причинно-следствените връзки. Също толкова често "меките" съвети на околните не дават резултат, защото ни е трудно да повярваме, че ОГРОМНИЯ ни проблем може да се реши с някаква си лека корекция в собственото ни поведение.

Колан за прохождане съм ползвала само веднъж. Взех го от съседка, за да пробвам как е, защото много ме болеше кръста от вечното навеждане. Видях точно описаното от Алексче и си доизкарахме разходката пак хванати за ръце.
Винаги съм се навеждала колкото е необходимо, за да може ръката на малката да не е опъната като спасително въже нагоре и за да може като се спъва или засилва да си залитне към земята и да направи и тя самата връзката действията/последствия.
Вкъщи обезопасявах по различни начини в различните периоди - първо нареждах столовете така че хем да не може да се удари на ръбовете на масата, хем да си ги ползва за "патерици" при обиколките из стаята. Като стана по-стабилна махнах столовете, но махах и покривката, за да не се хване за нея докато пада и да си стовари всичко на главата. Бях наслагала по-дебели одеяла по земята и възглавници там където има по-опасни ръбове и т.н.
Не казвам, че това задължително ще помогне, но не пречи да се опита.
При някои деца не помага. На по-безстрашните не им пука, че са се пребили. Приятелка имаше три преходни стълби между хола и трапезарията. Дъщеря й никога не се пазеше когато стигне до тях и си падаше веки път, дори си разпра бузата и пак слизаше от там сякаш стъпалата изобщо не съществуват. Май започна да се съобраява с тях повече от половин година след като беше проходила. За сметка на това, благодарение на безстрашието си първа се научи и да кара колело и да се гмурка с главата надолу и т.н.

Момичета, проблемът е, че имаме човек в семейството с хидроцефалия. Така и не е доказано дали и вродена или е от травма. Не се предава по наследство, но не това ме притеснява. Просто виждам какво може да се случи от травма по главата. За това непрекъснато я пазя. Да не говорим, че малката се роди и с голяма глава- 38 см. Но това е нормално за новородено, което е 4300 гр. Ох, какво да ви кажа, от както се е родила, очите ми са все в главата й. Може и да се сдухвам излишно, което е най- вероятно, но е факт, че въпросният човек при прохождане на времето също е бил тромав и е падал много. Иначе фонтанелата й е почти затворена, казва думички, разпознава хора, радва се на деца- абе това, което е характерно за възрастта си го прави. Главата й за 1 година е нарастнала точно колкото трябва- с 11 см. Говорила съм с доктори- според тях няма причина за безпокойство, но..........пусти майчини тревоги........... 

Ели, щом лекарите не виждат проблем, престани да дърпаш дявола за опашката.
Аз винаги съм смятала, че човек е способен с мислите си да предизвиква събития.
Затова остави детето на мира да се развива 

И не я води на каишка. Не е куче 

Много си права 
Май себе си трябва да оправям, не нея. 

Да, то затова хората са казали - Да не ти се случва това, което майка ти ти мисли 

Не се притеснявай толкоз, че има още много години, докато девойката ти порасне 

Ели, може да прозвуча коравосърдечно, но съветът ми е да се снабдиш с гел от арника и да я оставиш да се пребива под контрола ти. Синът ми е постоянно в синки и цицини, мажа го с арниката и понякога просто го съзерцавам как се пребива. Няма как да се научи иначе, невъзможно е.
Ако ти е толкова притеснително, навън да стои в количката и да се пребива само в домашни условия върху килим.
Всякакви помощни съоражения единствено забавят процеса на стабилно прохождане. Най-основното познание, което придобиват в процеса на прохождане, е как се пада. Пазейки детето, ти го лишаваш от това умение и не му правиш добра услуга.
Не детето ти е спънато, а ти си прекалено обгрижваща.  

Аз не разбрах какво се е установило все пак? Защото от написаното от теб излиза, че детето си имало характер, ама сега дядото плачел?!

**Elly** , разбирам тревогата ти, в същата ситуация съм. Аз съм на мнение, че колкото по-малко "помощни" средства за прохождане, толкова по-добре. Но и контрол, за да се избягват сериозни инциденти. Ако много се тревожиш, не пречи и не вреди да си заведеш детето на лекар-специалист (невролог, ортопед), поне да се успокоиш и да разбереш, че всичко е нормално. А като ти си спокойна и детето ти ще се развива спокойно.

Оказа се че изостава в развитието си.Сега работят с него логопеди и психолози.Около 5 месеца е на логопед.Но напредва много бавно.Доки казал ,че относно речта мозъка се развивал до 7 годишна възраст.Ако до тогава не се научи да говори правилно може и изобщо де не се научи.Аз детето съм го виждала брой пъти.Когато и да е станело дума и аз все казвах "децата са различни","ще се оправи".Ама не съм го и разпитвала подробно никога.И когато се установи това ,човека си изплака очите.А то милото в буквалния смисъл не можело да говори.Към днескашна дата говори като дете на 1,8-2,3 години.Няма изречения.Кратките са построени неправилно.Предлизи и междуметиа почити липсват.А малкото реч която е усвоило е неразбираема за околните.Не че ако беше ми казал по - рано щях да се бъркам с непоискан съвет.Абе тъжна картинка.Затова ми е страшно с лека ръка да кажа на нечии притеснения "нищо няма".Съжалявам ако съм обидила някого.Може би го приех малко присърце предвид това което ви разказах.

Ами........... оставих я- резултатът в момента е на челото й, доста голям, подут, оформен и леко син. 

Намажи с нещо и не се шашкай.

**Elly**
Тук ще получиш много съвети, но сама трябва да усетиш правилния подход към своето дете.
Аз съм придържала дъщеря си под мишниците и по малко съм я отпускала, докато я усетих, че вече стъпва стабилно без да се спъва. Не, че не е имало случаи на падане, но не и такива, които описваш. Не мисля, че е нормално да се оставя детето да пада толкова често и най-вече да удря главичката си, което пък може да доведе до други проблеми.
Сподели проблема с педиатъра на детето, той на-добре ще те посъветва.
Тук сме родители на различно развиващи се деца, няма две еднакви и съответно съветите, които би получила тук не означава, че ще са най-добрите за твоето дете..

Намазах я с арника, тя не се шашна, даже пак иска да ходи. Обаче опасно диване- не може още да ходи, а иска да бяга, даже преди малко се опита да някакси да марширува....
sash_stefanova , благодаря 
Пак ще питам доки.

За падането - играйте на "самолет" - в къщи, над меко легло люлей леко детето във въздуха, все едно е самолет и лети. После леко го пускай към леглото, все едно ще го изпуснеш, ама не го изпускай де, да не се плаши. Някои деца веднага се усещат да пускат ръце надолу, за да се предпазят, други искат повече тренировка. Тренирайте, доката развие добре рефлекса да протяга ръце веднага, щом види, че може да падне.
Удря се, когато пада, защото не се е научила да протяга ръце, и защото не се е научила да сяда или да кляка при несигурност. Ползвали ли сте проходилка?  Ако сте ползвали, това обяснява нещата, защото с проходилкатаа така се засилват с главата напред и разчитат тя да поеме тежестта.
Ако не сте ползвали и продължава така, искайте направление за детски невролог за всеки случай.
Друго полезно упражнение за равновесието е игра със скачаща топка - тя е малка да скача с нея, но може да върви след топката и да я бута, а също и на обикновена водна топка  (голяма и леко спихната, да е малко мека), да поляга отгоре по коремче и леко да се клатушка, като пак стимулирайте протягането на ръце надолу за подпиране. Естествено, на безопасно място и винаги под строг контрол, да не се нарани и уплаши. Второто ми дете проходи късно и след рехабилитации и него така го учеха още доста преди прохождането да пуска ръчички, за да се пази.

Благодаря за всички съвети, firebird.  Ние от няколко дена имаме голям прогрес. Наистина я оставих да "пада контролирано". Сложих вкъщи навсякъде вазглавници, покрих всичко остро и твърдо и я оставих. И тя проходи без да пада, даже се престраших да я пусна по плочките и в другите стаи и НЕ беше на една ръка разстояние от мен. Научи се много бързо. Знае и вече как да пада- с ръчичките напред или по дупе.  Но е факт, че и пада доста рядко вече. Трябваше отдавна да направя така ама пусти тревоги майчини..........

А сега сложи силиконови протектори по острите ъгли, махни възглавниците и съвсем я остави да изследва. Ще видиш как ще започне да се занимава и сама, да се опитва да се катери по мебелите. Това е следващата фаза. Тогава вече ще се ослушваш, ако стане много тихо, че нещо неправомерно се извършва.