Публикувана: 27 ян. 2014, 10:56 ч.
Последно мнение: 19 фев. 2014, 12:22 ч.

Как се решихте на второ дете? - 2

15 446
173
1

27 ян. 2014, 10:56 ч.

Мнения: 4

Здравейте мами,
Реших да подновя темата, защото от известно време ме мъчи този въпрос! Имам една принцеса на 5 год., но вече сериозно се замислям за второ! И разбира се с това започват хиляди въпроси и притеснения, затова споделете как решихте да имате второ дете, какви проблеми и притеснения срещнахте?

# 1 27 ян. 2014, 11:05 ч.

Мнения: X

Ами, аз не реших...... Laughing

мъжа ми реши.
Баткото все ми се струваше малък, беше почти на седем, а аз все го виждах "бебе".
Мъжа ми искаше, настояваше, че вече е време, че ще имат голяма разлика....и аз се съгласих.
По принцип никога не съм искала да оставам с едно дете, явно все чаках първия да "порасне".
Никакви въпроси и притеснения не съм имала, забременях, родих, отгледахме ги....е, почти де. Laughing

Теб какво те притеснява?

# 2 27 ян. 2014, 11:19 ч.

Мнения: 4

При мен е точно обратното виждам, че дъщеря ми расте и не ми се иска голяма разлика, но мъжа ми се дърпа - "момента не бил подходящ", "сега да започваме всичко отначало", "дали ще се справим финансово", а реално тези въпроси стояха и за първото но ето на вече е на 5 и от нищо не е лишена!

# 3 27 ян. 2014, 13:37 ч.

BG
Мнения: 2 457

Давай и не му мисли много, ако го искаш! Голяма, малка разлика, все тази! Моите се обожават един друг. А финансовата стабилност може никога да не настъпи. Когато 5 годишното стане на 15 и все по-рядко го виждате, ще разберете, че не е трябвало да се чудите толкова! Да, това "всичко отначало" ни съсипа (особено мен) в първите месеци на неочакваната ми бременност, но постепенно си влизаш в режим и всичко е ОК! Peace

П.П. При нас просто не се получаваше дълги години. Малкото дойде само, когато вече бяхме спряли да му се надяваме.
И понеже сега забелязвам, че с новата версия на сайта не ми се вижда подписът, да ти кажа, че децата ми са съответно на 19 и 3 години Peace

# 4 27 ян. 2014, 14:15 ч.

Мнения: 98

Много трудно,обмислях го поне година и ако не беше мъжа ми да настоява,сигурно нямаше да се навия.Имах същите притеснения като твоите-дали ще издържим финансово,психически,как каката ще приеме промяната...Впоследствие се оказа,че всичките ми притеснения са били безпочвени,всичко се нарежда,когато има желание.И голямата разлика при нас всъщност е положителна (каката е на почти 13,малката-на 1.6месеца)-голямата стана по-отговорна,занимава се много с бебето и много се обичат.
А за себе си мога да кажа,че второто дете донесе огромна положителна промяна в живота ми-чувствам се щастлива,изживявам пълноценно всеки един момент от майчинството си,радвам се на дребните постижения на малката много повече,отколкото с каката(първото дете родих на 23,второто на 35).

# 5 27 ян. 2014, 14:20 ч.

Мнения: 47 352

Аз още не съм. Благодарна съм и на мъжа ми, че не настоява, въпреки че знам, че иска.

# 6 27 ян. 2014, 15:24 ч.

София
Мнения: 1 414

Съвсем егоистично се реших...просто не исках да се връщам на работа,не бях готова.
Обсъдих го с мъжа ми,Убедих го набързо,че ако изчакаме още,той ще одъртее много и няма да му се занимава отново с деца и т.н.
Слава Богу стана от първия опит,и разликата между децата се получи точно такава,каквато я искахме.

# 7 27 ян. 2014, 16:47 ч.

Мнения: 275

Въобще не сме се чудили. винаги съм искала две деца, явно мъжът ми също. Като стана на две години първото, решихме ,че е време за второ. С 3 години разлика са. Бяхме много млади и честно казано въобще не сме се замисляли ще се справим ли финансово, какво можем да им осигурим. Навремето проблеми с работата нямаше , родителите ни помагаха с гледане. Не сме имали много финанси, все със заеми и за жилище , и за обучение.Но ето , вече са мъже и да са живи и здрави сами се гледат.

# 8 27 ян. 2014, 18:41 ч.

Мнения: 13 061

И аз не знам как Simple Smile

В миг на затъмнение Simple Smile

.
Не съм имала притеснения, извън рамките на нормалното. Сега са ми повече.
Истината е, че започнах 'късно' и затова децата трябваше да са с не много голяма разлика, тъй като си имам собствена граница /за мен си/ за това до каква възраст искам да раждам. В този смисъл, време за мислене няма.

# 9 28 ян. 2014, 12:54 ч.

София
Мнения: 45 050

Ей, Човечето се е замислила по въпроса! Яко!

Мене доста ме навиваха.
Осен това чаках постоянна работа.
Накрая аз се реших, обаче се оказа, че не става.
Накрая стана след 9 месеца опити, то пък работата се разпадна.
Както и да е, радвам се, че се навих.

# 10 28 ян. 2014, 13:00 ч.

София
Мнения: 23 384

много лесно се реших на второ дете, че и на трето сме решени, само да имаме шанс.
ако се и получи толкова лесно ще е чудесно Mr. Green

винаги съм се чудила защо се колебаят хората за второ дете, нещо по-различно ли е от първото newsm78

# 11 28 ян. 2014, 13:35 ч.

Мнения: 47 352

Цитат на: L'Agent в вт, 28 яну 2014, 12:54

Ей, Човечето се е замислила по въпроса! Яко!

Отговарям на темата само, нищо повече Simple Smile

Иначе съм под огромен натиск от бабите. Ужасно е, но в общи линии не обръщам внимание.

# 12 28 ян. 2014, 14:22 ч.

Бургас
Мнения: 6 571

Винаги съм искала поне 2 деца.
На 34г си казах, че няма смисъл да го отлагам повече, защото може и да не стане веднага щом реша, а на 40г и нагоре не ми се ражда.
Сега се чудя защо съм го отлагала толкова време Heart Eyes

# 13 28 ян. 2014, 15:17 ч.

Мнения: 574

Лесно, винаги съм искала повече деца. Първото стана трудно, много съм благодарна за шанса изобщо да я имам. Ще бъдат с второто с точно 4 години разлика. То също се получи трудно и тъй като и секцио ги раждам, не знам трети шанс ще имам ли. Това много ме притеснява. Дори и да се получи, дали ще го износя без проблеми след 2 операции? Хайде, примерно, ще минат малко повече години да зарасне добре операцията, обаче пък от друга страна годините си текат и шансовете ми съвсем намаляват.... Много ми е криво като си помисля, че може и да нямам други деца. Така е... кой каквото си няма- това иска.
Минавали са ми през главата от време на време мисли за това как тъкмо го докарахме до някъде с каката и сега пак наново- айде още 2 години не можеш да мръднеш никъде. Но бързо ги разсейвам- има време за всичко. Радостите са повече от тези дребни неща.

# 14 28 ян. 2014, 15:19 ч.

Мнения: 47 352

Omnia Vincit Amor, никакъв проблем нямаш за 3-4 деца секцио.

Препоръчани теми

Трето бебе?

16
Искам бебе

Искам второ бебе, още кърмя първото ❤

18
Искам бебе

Обидата. Как се справяте с нея?

52
Искам бебе

Време ли е за второ дете?

Причина:

Причина: