Прочетох коментарите под статията и се погнусих.
адски прост и жалък народ...
всичко.Отклонихме се от темата,май не е лошо да има някаква подобна тема. - Публикувана: 27 ян. 2014, 10:56 ч.
- Последно мнение: 19 фев. 2014, 12:22 ч.
Как се решихте на второ дете? - 2
адски прост и жалък народ...всичко.Отклонихме се от темата,май не е лошо да има някаква подобна тема. Прочетох коментарите под статията и се погнусих.
адски прост и жалък народ...всичко.Отклонихме се от темата,май не е лошо да има някаква подобна тема.Подобни новини има и другаде , като чета коментарите не съм срещала такова нещо като в нашите си тук
Скорочетох статия за Алла и Максим за тяхното родителство и т.н. скролнах по коментарите , ни един не видях плюене , имаше един два , кото примерно имеше не одобрение , но не звучаха грозно и мерзко
В статията за Юлияна 20 % са нормалните/хубави коментари , останалите 80% ...нямам думи ....
Това ако не е показателно що за хора живеят в Бг , мироглед/цености , култура ако щете
..... да масата са/сме такива 
Много искам второ дете,но има нещо което ме тормози и не ми дава пълната свобода да се отпусна и да го направя.Виждам ,че при повечето водещ фактор е бил финансовият или чисто емоционалният,та дори и леко егоистичният,но искам да попитам има ли такива при които спираща е била мисълта за евентуален здравословен проблем на детето?
Аз имам едно дете,много искано и много обичано.В началото когато се роди бях много навита как ще си имам още едно и т.н./много ми е кротко детето и имах прекрасна бременност/.Но с минаване на времето някак идеята започна да поизбледнява и то само поради една причина-страх,че може да му има нещо?Не ме е страх да бременея,не ме е страх да родя,да го гледам.........,но идеята,че би могло да се роди дете с увреждания постоянно чопли ума ми.Нямам някакви заболявания или причини поради които да съм сигурна ,че това ще се случи,просто го отчита като вероятност.Може би напоследък виждам доста случаи с деца аутисти,срещам дечица със синдром на Даун и някак това ми влияе психически.
Може да съм прекалено страхлива,не зная,но има ли някоя друга от вас ,която е мислела някога като мен?
Аз имам едно дете,много искано и много обичано.В началото когато се роди бях много навита как ще си имам още едно и т.н./много ми е кротко детето и имах прекрасна бременност/.Но с минаване на времето някак идеята започна да поизбледнява и то само поради една причина-страх,че може да му има нещо?Не ме е страх да бременея,не ме е страх да родя,да го гледам.........,но идеята,че би могло да се роди дете с увреждания постоянно чопли ума ми.Нямам някакви заболявания или причини поради които да съм сигурна ,че това ще се случи,просто го отчита като вероятност.Може би напоследък виждам доста случаи с деца аутисти,срещам дечица със синдром на Даун и някак това ми влияе психически.
Може да съм прекалено страхлива,не зная,но има ли някоя друга от вас ,която е мислела някога като мен?
Доколкото знам Даун се диагностицира пренатално при 90%от случаите. Знам, че страховете не винаги са логични, но всички (малки и големи) сме потенциални жертви на болести и злополуки, а пък си продължаваме да живеем ден след ден,пресичаме улицата, влизаме в градския транспорт, пипаме пари, ходим на море и хиляди други потенциално осакатяващи или смъртоносни дейности, без да му мислим много. 
kateri4ok и аз имам тези притеснения
с първото ги нямах-може би около мен последно време все болни деца на познати
а за даун ако не си направиш амиоцентеза-е само една теория на вероятностите
в България няма никаква превенция -чак като се роди детето ми, разбрах че е с таласемия, и че аз имам
такива изследвания не се правят, нито някой ти казва за тях
е извадих късмет , че мъжа ми не носи този ген и детето ми е само носител
в средиземноморските страни с висок брой носители таласемия , това изследване е задължително
с първото ги нямах-може би около мен последно време все болни деца на познати
а за даун ако не си направиш амиоцентеза-е само една теория на вероятностите
в България няма никаква превенция -чак като се роди детето ми, разбрах че е с таласемия, и че аз имам
такива изследвания не се правят, нито някой ти казва за тях
е извадих късмет , че мъжа ми не носи този ген и детето ми е само носител
в средиземноморските страни с висок брой носители таласемия , това изследване е задължително
Много искам второ дете,но има нещо което ме тормози и не ми дава пълната свобода да се отпусна и да го направя.Виждам ,че при повечето водещ фактор е бил финансовият или чисто емоционалният,та дори и леко егоистичният,но искам да попитам има ли такива при които спираща е била мисълта за евентуален здравословен проблем на детето?
Аз имам едно дете,много искано и много обичано.В началото когато се роди бях много навита как ще си имам още едно и т.н./много ми е кротко детето и имах прекрасна бременност/.Но с минаване на времето някак идеята започна да поизбледнява и то само поради една причина-страх,че може да му има нещо?Не ме е страх да бременея,не ме е страх да родя,да го гледам.........,но идеята,че би могло да се роди дете с увреждания постоянно чопли ума ми.Нямам някакви заболявания или причини поради които да съм сигурна ,че това ще се случи,просто го отчита като вероятност.Може би напоследък виждам доста случаи с деца аутисти,срещам дечица със синдром на Даун и някак това ми влияе психически.
Може да съм прекалено страхлива,не зная,но има ли някоя друга от вас ,която е мислела някога като мен?
Аз имам едно дете,много искано и много обичано.В началото когато се роди бях много навита как ще си имам още едно и т.н./много ми е кротко детето и имах прекрасна бременност/.Но с минаване на времето някак идеята започна да поизбледнява и то само поради една причина-страх,че може да му има нещо?Не ме е страх да бременея,не ме е страх да родя,да го гледам.........,но идеята,че би могло да се роди дете с увреждания постоянно чопли ума ми.Нямам някакви заболявания или причини поради които да съм сигурна ,че това ще се случи,просто го отчита като вероятност.Може би напоследък виждам доста случаи с деца аутисти,срещам дечица със синдром на Даун и някак това ми влияе психически.
Може да съм прекалено страхлива,не зная,но има ли някоя друга от вас ,която е мислела някога като мен?
Този страх го имах с първата бременност (желана е и планирана), правих си изследвания какви ли не, амниоцентеза включително заради лош резултат от БХС (луднах тогава). Имах страх за детето си няколко години, сега съм далеч по-спокойна. Второ дете исках, пак ме беше страх от това, амниоцентезата беше задължителна за мен. Понякога, преди да забременя, много си мислих дали не е по-добре да останем с 1 дете, да не рискувам. Но мисълта, че синът ми трябва да си има брат/сестра ми даде кураж един вид. По стечение на обстоятелствата, аз не мога да разчитам на брат, мъжът ми също.
Мен като човек, който го е страх от всичко, нормално е да ме е страх и от болести 
Страх ме е и от това, че амниоцентезата се прави в един сравнително напреднал етап, а ако има проблем, развитието не е особено приятно и не се решава просто с едно щракване на пръсти...
Не съм сигурна, че извън нея има...
Страх ме е и от това, че амниоцентезата се прави в един сравнително напреднал етап, а ако има проблем, развитието не е особено приятно и не се решава просто с едно щракване на пръсти...
в България няма никаква превенция -чак като се роди детето ми, разбрах че е с таласемия, и че аз имам
Не съм сигурна, че извън нея има...
Благодаря ви момичета за отговорите,почуствах се по-добре като разбрах че не съм само аз с тези си страхове.Може би просто ми трябва стимул,много силен стимул.Дано да го открия скоро,ако ли не.......просто ще дам всичко което мога на единственото си дете.
Интересното е,че когато опитам да споделя с някой друг тревогите си,те казват-стига говори глупости,няма как да стане накова нещо,ти се побъркваш.......някак не срещам разбиране ,което поне малко ад ме успокои.Сякаш всичко е само в моята глава и не се случва в истинския живот.Луда работа!Или сме прекалено чувствителни, или прекалено много се вживяваме или и просто сме големи бъзли - аз не знам
Интересното е,че когато опитам да споделя с някой друг тревогите си,те казват-стига говори глупости,няма как да стане накова нещо,ти се побъркваш.......някак не срещам разбиране ,което поне малко ад ме успокои.Сякаш всичко е само в моята глава и не се случва в истинския живот.Луда работа!Или сме прекалено чувствителни, или прекалено много се вживяваме или и просто сме големи бъзли - аз не знам
Страховете всеки от нас си ги носи. Въпросът е да не се оставим да ни победят. Конкретно - първото ми дете - чакано, желано, планирано - роди се мъртво. Говоря за нормална, износена до край бременност. Успях да се възстановя психически ( физически нямах проблеми). След това дъщеря ми се роди абсолютно здрава, въпреки всички страхове и съмнения, които имах през цялото време. За сина ми не съм имала никакви притеснения, но на 16-ия ден след раждането установиха, че има вроден сърдечен порок.
Така че няма гаранция дали човек (дете) няма да се разболее, да се отключи някакво заболяване. Ако след първото раждане се бях задълбочила в страховете си, то тогава нямаше изобщо да раждам. Никога не съм съжалявала за избора си.
Така че няма гаранция дали човек (дете) няма да се разболее, да се отключи някакво заболяване. Ако след първото раждане се бях задълбочила в страховете си, то тогава нямаше изобщо да раждам. Никога не съм съжалявала за избора си.
българия е страна в която хората носещи гена на таласемията е доста голям
да в други страни има превенция-която е задължително изследване затова дали си носител
специално за талесимята има огромна нужда от това да се знае , защото ако и двамата родители носят този ген, детето се ражда с таласемия майор -това е нещо като левкемия
да в други страни има превенция-която е задължително изследване затова дали си носител
специално за талесимята има огромна нужда от това да се знае , защото ако и двамата родители носят този ген, детето се ражда с таласемия майор -това е нещо като левкемия
Мъжа ми е Минор, още в далечната 2008г, когато решихме,че искаме дете си направих изследване на Патологичен хемоглобин, за да се види дали аз имам това заболяване,е ясно е,че съм ок, две деца имаме вече, НО и с двете бременности не съм правила никакви допълнителни изследвания свързани с таласемия,като лекарите бяха наясно с таласемията на мъжО. Както и изследването преди това не беше назначено от лекар,а от обща култура аз самичка.
специално за талесимята има огромна нужда от това да се знае , защото ако и двамата родители носят този ген, детето се ражда с таласемия майор -това е нещо като левкемия
специално за талесимята има огромна нужда от това да се знае , защото ако и двамата родители носят този ген, детето се ражда с таласемия майор -това е нещо като левкемия
Как трябваше да я успокоим?
Никой няма гаранция, че детето му няма да се роди с увреждане, ако ще да си направи всички възможни изследвания, които предлага медицината. Нито че няма да се разболее впоследствие. Нито че той самият няма да се разболее. Това е животът, всичко може да ни се случи. Наш избор е дали ще оставим страховете ни да ни владеят.
Никой няма гаранция, че детето му няма да се роди с увреждане, ако ще да си направи всички възможни изследвания, които предлага медицината. Нито че няма да се разболее впоследствие. Нито че той самият няма да се разболее. Това е животът, всичко може да ни се случи. Наш избор е дали ще оставим страховете ни да ни владеят.