Как се решихте на второ дете? - 2

Да ви имам и компромисите  
Фиона, нямам идея на колко години си, но звучиш като 15-годишна. Не бил искал мъжът ти да слагаш спирала, и ти се съгласяш с него. По твоята логика, не би ли трябвало той да се съгласи с теб, и да приеме доводите ти, че не искаш деца    

Това ме подсети за едни познати - ученическа любов, супер успешен бизнес, ражда се трето, дългоочаквано момиче след две момчета, студент в чужбина и абитуриент и ... два месеца спи в кашон от телевизор, защото фирмата, изпълняваща поръчката за (наистина фантастична) детска стая закъснява драстично.
Семейната коледна картичка беше снимка на малката госпожица, облечена като джудже, заспала в собствения си креват.

Ние трудно се решихме на първо, а аз взех че забременях с две 
Да се купуват по две неща едновременно и да се хвърлят, без да остават за никого е много трудно и от ден на ден става все по-трудно. Най-вероятно обаче след 2-3 години ще решим пак да забременея  Ако се справим разбира се, а до тук разбрах, че няма вариант да не се справяме

Да,има спирали,които не са хормонални. И от други жени съм чувала,че мъжете им не били съгласни.Ми като не са съгласни пък не им казвайте.Отиваш на доктор,слагаш спирала и въобще не е нужно да даваш обяснения. А относно компромисите-това вече е друга тема. Всеки сам решава какви компромиси е готов да направи в една връзка ,кое си заслужава и кое не.

по-скоро си търся оправдания
сигурно бих преразгледала стаите, все пак къщата ни е 130 кв-поне кашона ще е голям  
но това ми е един от доводите

Нищо не сме планирали, разчитах на късмета си, просто се получи от втория опит.

Три години след като родих дъщеря си, решихме, че вече е време да поработим за така желаното второ дете.
За съжаление две години и половина не се получаваше. Лекарят при когото родих беше убеден, че проблемът е в мен. Следваха безкрайни изследвания, стимулации, секс по график, чакане и разочарования.
Накрая сменихме лекаря (защо ли не го направихме по-рано  ) Оказа се, че проблемът изобщо не е в мен, никой не може да обясни как, кога и защо се е случило, но имаме диагноза за безплодие при мъжа!
Да, имаме дъщеря, и да, сигурна съм че е негова

В началото го преживяхме и двамата много тежко, почти не говорихме по темата, прокрадваха се идеи за осиновяване... но в крайна сметка си дадох сметка, че броят деца не трябва да е самоцел и че не съм готова да отгледам чуждо дете, само заради числата. (възхищавам се на всички приемни родители и ако нямахме свое, вероятно щях друга песен да пея  )

Подхождам с оптимизъм, вяра, че бих могла да дам най-доброто на дъщеря си, а също и надежда, че мистериозния проблем би могъл също така мистериозно да изчезне. 

Ето и нещо, за което се сетих, докато четях темата  http://herscoop.com/posts/empowering-photo-series/ 

Ита, много хубава кампания. дано повече момичета я споделят 
от сърце ти пожелавам две чертички да те изненадат в най-неочаквания момент!

Как се реших на второ дете? Ами винаги съм искала да имам поне 2 деца, поне на теория. С първото забременях и роих доста млада (22) и после дълги години все отлагах по разни причини - финансови, болнаво дете, нямахме дом и т.н. Когато започнахме да си говорим отново по темата с ММ и да прави опити пък се оказа, че не става и така цели 3 години. Бях решила, че няма да се полагаме на изследвания и пр. тъй като си имаме поне едно детенце и смятах, че колкото повече се вглеждаш в проблема, толкова повече не стават нещата. И чудото стана сега имам второто си детенце - разлика от 14 години между двете (от 1 мъж са  )
Много различно го усетих, много по-осъзнато е майчинството, върнах се години назад - пелени, памперси, но е прекрасно усещането. Подмладих се и физически, и психически. Насладата е огромна и наистина е много различно.
Обичам си децата и винаги съм смятала, че човек не трябва да е сам и е хубаво да има брат или сестра, пък и повече да се - добре дошли.
Това е моето мнение. Всъщност ми се струва неправилна постановката "Как се решихте". Според мен човек трябва да остави нещата да се случат без д аги мисли чак толкова. Щом има за 1 дете, ще има и за две (нямам предвид да имаш 10 деца, кат оси безработен).

винаги сме искали да имаме 3 деца, нашите семейства са тип италианска фамилия и затова и на нас ни се струва съвсем нормално пълна къща с деца. 
когато се роди сина ни, не мислех че ще се "забавим" толкова със следващото ни детенце, но аз се преместих на нова работа, това беше много важно за мен и не беше удачно да изчезна изведнъж. сега си дойде най-точния момент, макар че можеше и да е по-рано.

освен това, много искахме да имаме момиченце, което до момента изглежда не се случва, така че може и да не се откажем от идеята за три деца, но ще видим - при мен годинките се трупкат, родих баткото на 28 г., раждах секцио...

финансово не мисля че да имаш две деца е "проблем", поне докато и двете не са порастнали - издръжката на едно бебе че даже до 5 години, не бих казала че е някаква непосилна сума за едно средностатистическо семейство.

между другото, между мен и брат ми има 15 г. разлика, като мен не са ме планирали и да ви кажа, много добре им се е получило на наште  така, че според мен никога не е късно

а свекърви, тъщи и тем подобни роднини, според мен следва да бъдат държани на прилично разстояние от решението за първо второ или н-то дете, не им е работа изобщо

да съгласявам се разбира се. не познаваш мъжът ми,не познаваш и мен.незнаеш какъв е живота,манталитета и отношенията ни. аз знам и знам с какво да се съглася и с какво не. и не.не трябва той да се съгласи с мен,защото намен ми се иска още едно дете,но не ми стиска.предполагам той го знае. виж заглавието на темата.ако бях твърдо против да имам още деца щях да съм си сложила спиралата и даже нямаше да пиша в този форум:)


ами преди да се реша да си сложа спирала (защото бях твърдо против и това чуждо тяло в организма ми.мама получи усложнения след дълго носене на спирала) четох много информация и форуми по въпроса и установих,че често е възможно да кървиш с месеци. ами,ако на мен м исе случи и кървя? ами,ако разбере,че подмолно съм се скрила и съм го излъгала? това също ще повлияе на отношенията ни. има някои граници,които не е добре да се прескачат и аз знам границите на моя мъж. той има някои много стриктни принципи,с които не би направил компромис. като се има предвид,че се наложи да не живея с единия си син заради подобни битовизми и си прецаках едно семейство (не само аз де,но и аз) сега гледам да внимавам повече,а и не живеем в българия.тук поставянето на спирала е доста скъпо и няма как да укрия такъв разход.и не на последно място аз също не съм наистина 100% против да имаме още едно дете. сега след почти една година агитация,обещания на розово бъдеще на точки от страна на мъжа ми съм паднала на 30% против.

моят мъж е италианец. от там сигурно идва тази му нагласа за голямо семейство.в моите лични представи по-успешното семейство също е голямото....стига на някой да му стиска.аз самата имам още две сестри и един брат (но не от едни родители).

принцеса_Фиона, така е, никой не ви познава. Просто си обмисли нещата и действай така, че да си защитена. Щом си минала през това и си направила аборт, ясно е какво искаш. Не го допускай втори път, без ТИ да го пожелаеш. Защото подобно нещо с абортите не е безобидно за здравето ти. А насила, както е видно от твоя случай не става.

При мен деканът на мед.институт плевен реши-искахме второ дете но тъй като имах проблеми и отидох на преглед той заяви че съм за операция и не мога да забременея.аз забременях 10 дни по късно!

Аха, явно това подмолно:


не е еднозначно на това подмолно:
 

 
И сега твърдиш, че искаш още деца, ей така, по принцип  А пък ако наистина вземе, че те "забремени"  твоят човек, не е ясно с какво настроение ще се събудиш и дали все още ще искаш деца 

Имам два аборта като бях на 18-19, забременяване от глупост  
Един месец след като се намерихме с ММ забременях, много искано момиченце, много хубава и щастлива бременност.... до 7-ми месец, когато я изгубихме.
Осем месеца по-късно отново забременях, ужасно рискова бременност, лежане в болница 2 мес и половина, после и вкъщи. Сега е на 14 месеца- момче. Юни 2013, под въздействието на луди емоции реших, че така и така една бъдеща бременност ще е отново рискова, така че е по-добре да постискам зъби още малко и да си имаме 2. Искаме 3, и най-вече момиченце, но засега ще почака... Тъй де, още не съм родила 2-то  . Ще си сложа спирала най-вероятно, че като го познавам, моя, може 2 месеца след раждането пак да съм бременна. За протокола- предната ми бременност беше с наистина голям риск, и някак всеки ден се усмихвах и казвах, че ще го има това дете. С тази е по-различно, не ми е толкова близка по сърце. Оставих на страна всякакви емоции, може би от страх- не исках да се привързвам към нещо, което може да не преживее, и най-вече да изпитвам ужаса на евентуална загуба. Може да звучи глупаво, аз знам, че няма да е все така. Ще си го гледам  и ще си го гушкам- само да дойде.