Как се решихте на второ дете? - 2

Чисто егоистично реших, че искам и момче, понеже първото е момиче. Мъжа ми е от семейство с 5 деца и не се е дърпал много, само че съдбата реши да имаме 3 деца, може би и повече (нищо не се знае, имам още около 10 години време). Втория път се оказаха еднояйчни момчета, т.е. желанието ми, умножено по 2. Получи се разлика 3г10м, не знам дали е много добра, защото дъщеря ми успя да придобие егоистични навици за това време. Счита се за шефа вкъщи и често има предприети мерки срещу това, без резултат разбира се. Но все някой ден ще възприеме, че вече не е единствено дете.

Подобен е и моят случай, разликата на хлапетата е 1,6 год. Искахме възможно най-малка разлика, макар че аз малко се колебаех (все още не бях излязла от стреса на раждането). Но пък мъжът ми беше по-куражлия... и стана много бързо. И при нас имаше кофти момент с бабите - като съобщихме, че съм бременна с второто, свекървата попита - "ама ще го оставите ли", а майка ми ме успокои - "е, нищо, ще го гледаме". Ужас. Не понасям някой да ми дава житейски съвети или напътствия, освен, разбира се, мъжът ми. И трето дете искаме, но за момента нямаме нито физическа, нито психическа, нито финансова възможност и ще го отложим за по-натам, което естествено прави искането ни евентуално, но... предстои да разберем. Голямо щастие са децата, но докато са бебета и дребосъци и се гледат изключително от родителите им, няма спокойни разтоварващи излизания, няма екскурзии, няма ски, няма пътешествия... за това третото ще чака в нашия случай, но пък на второто се решихме, за да растат почти връстници и да имат сходства в игрите, интересите и т.н.

 Веднага след като се роди първото ни дете,започнах да пазя всички полезни неща,които израстваше(шезлонг,креватче,разни дрешки и т.н.),естествено с мисълта да останат и да ги ползваме за следващото ни дете.Когато стана на около годинка,ММ ме пита защо не ги продадем и без това само сме се чудели къде да ги прибираме.Казах му,че нещата от които съм доволна и си ми харесват искам да ги пазя за второто ни дете.Той не реагира добре...с което много ме разочарова и учуди реакцията му.Оставих нещата така и повече не съм повдигала темата.В последно време започнаха да ми минават мисли,че когато детето стане на 3 години,започвам темата за 2-ро на ново,но този път ММ ме изненада приятно,като той повдигна въпроса и то с голямо желание.Надявам се да не чакаме много и скоро да стане реалност.Дори вече мислим и за трето     А за финансовата гледна точка,мога да кажа,че преди да се появи първото ММ имаше леки притеснения,в момента сме доста разклатени финансово,но това не ни спира.Първо има време докато се стане чудото,второ все пак минават 9 месеца докато се роди и 3-то имаме доста неща останали от голямото дете и  като за начало ще са ни нужни доста по-малко средства от колкото при първото.

все едно аз съм го писала в добавка на това,че и мъжа ми ме натиска. мнооого ме натиска.до такава степен,че не се трае вече.през май ме забремени без да ме пита и направих аборт.не бях готова,дойде ми като гръм от ясно небе,чувствах се щастлива с живота ми и леко отрасналото ми вече дете (сега е на 3,5 години,а имам и още едно от първия ми брак,което е на 15 години,но не живее с мен в момента) и изобщо неможех и да си представя да бременея,раждам,кърмя,сменям памперси......но отношенията с мъжа ми станаха зле.той се разстрои и разочарова много от аборта ми и мисля даже си смени отношението към мен. и от тогава все ме навива.вече чувствам,че е заложено семейното ни щастие. в големи размисли съм.все аха-аха ще се реша и пак немога да го направя.даже пих три месеца фолиева киселина като така си дадох повод за отсрочка три месеца (нали поне толкова е желателно да се приема преди бременност),но изпих отдавна фолиевата киселина и още не съм се решила:) сестра ми забременя и тогава си казах,че това е добър момент.да си бременеем заедно и да си ги гледаме заедно (поне виртуално.в различни държави сме),да си сменяме дрешки евентуално и т.н.ами сестра ми е в седми месец вече,а аз още го мисля:) мен най-вече финансовият въпрос ме притеснява.до скоро работех на 20%,но работих само година и половина.дефакто само на мъжа ми на заплатата пада всичко,а той все пак е на една заплатица.оправяме се,но незнам как ще е за в бъдеще.искам децата ми да учат,а университетите тук са платени и едва ли ще ни е по силите дори за едно,а камо ли за повече. неискам стандарта ни да падне.неискам да се лиша от нищо,което имам сега,а с две деца опасявам се,че ще се наложи. ето това е пък в моята глава и темата ми е на "първо четене". това ми е най-наболелия проблем! (заедно с още един,но той е друга тема).

така пък съм забременяла на първия месец.аз реално пия хапчета,но съм против това и искам да не пия,но като пия хапчета той....еякулира в мен.ако му кажа,че пия,а не пия си вкарвам директно едно бебе хахахах

Аз въпреки че родих наскоро (преди месец и половина)  и покрай нас имаме няколко семейства с новородени бебенца, съм казала, че дрешки и уреди не давам, ще си ги пазя за второто. С ММ още преди за забременея си знаехме, че искаме 2 деца, е той иска 3, но съм му казала, че дооооста време трябва да мине за да се навия за 3-то. Даже след като родих му заявих, че ако иска 3-то, ще си го ражда сам 
Но като цяло винаги съм искала 2 деца и много се радвам, че с ММ сме на една вълна по този въпрос, но чак след 2 години може би живот и здраве.

Последното нещо, което трябва да правиш е да слушаш някой друг.
Относно бабите - майка ми винаги е искала да има 2 деца, но е имала проблеми след мен и не е успяла. Предполагам, че съдейки по себе си, като човек с голямо желание да има повече от 1 дете, просто не може да ме разбере.


Ъ. А как точно ги планирате тези неща? Ами ако пак беше момиче? Ами ако и третото, четвъртото, пак са момичета.
Много кофти ми звучи като причина за създаване...


Егоизмът няма нищо общо с броя на децата. Аз съм само дете, но съм възпитана, а и отвътре ми идва, че първо мисля за другите. Което хич не е добре на моменти, но не мога да го променя. Най-големият егоист, който познавам е от семейство с 3 деца.


 
Просто не знам какво да кажа...

ами не си е признал,че ме е забременил нарочно,но това е моята терия,която мисля е много близко до реалността,защото бяхме на почивка и преди почивката той ми казваше,че там ще ме забремени,но аз го приех за чист и голям майтап......виж колко съм глупава. иначе поне абортът ми не беше чрез операция,ами само с хапчета.беше в много ранна бременност.

като прочетох всички коментари пак се замислих за приоритетите.явно моите приоритети не са децата.и да съгласна съм,че причината да създаваш деца е само и единствено твоето вътрешно желание за това.може би и за това не се решавам.не ми идва това желание:) това чакам. иначе и аз съм обмисляла вариантите дали на детето ми няма да му е по-добре с братче или сестриче,много искам момиче.това наистина го искам,но как да съм сигурна,че ще е такова? няма как....и всички останали битови причини съм обмисляла.преди не уточних,че и свекърва ми е от натискащите ме (мъжа ми има брат и сестра),което много ме дразни и накланя везната на странта на майка ми,защото си мисля така: "ето майка ми е жената,която ме обича и наистина мисли за мен-да нямам трудности от бременност,да не ме боли от раждане,да не се скапвам физически от липсата на спорт и т.н. като кърмя животът ми е ограничен,а мама неиска това. ето свекърва ми не и пука.на нея и е важно синът и да си намери инкубатор,а инкубаторът кучета го яли."......наистина започнах да се чувствам като инкубатор:( от друга страна пък някак семейството ни ми се вижда незавършено така.предполагам е от фактът,че започнах да го гледам от гледната точка на мъжа ми.за него е незавършено.имам приятелка с две деца и сега правят третото,а като им ходим на гости моето някак като сираче покрай тях.те са си братя,а мойто няма брат (неговия брат като идва тук се занимава с други неща.той по мадами вече започна да си пада),с който да расте и споделя.......сложно е наистина.ще чета с интерес всички мнения тук:)

принцеса_Фиона, не мисля, че свекърва ти те приема така, просто явно е от хората, които са готови да имат повече деца. Моята също има 3 деца

Иначе онова, което описваш го разбирам много добре, особено когато бях бременна, направо ми идеше да удуша всеки, който ми се усмихне и ми покаже колко е щастлив, че съм бременна.
Просто сме различни, не са виновни другите...

момичета, изчетох ви с интерес   
искам второ детенце, но не мога да се реша, при все че трябва да побързам. заради възрастта и някои здравословни проблеми се очаква борба за второто детенце. и все пак... не се решавам.
първо, защото не знам дали ще се справя с грижите за второ дете, дали ще мога да разпределя времето и вниманието си между двете, дали ще ми стигнат силите и енергията да бъда добра майка за децата си.
вторият проблем е финансов, за съжаление. засега не ни липсва нищо, но не съм сигурна, че можем да осигурим всичко по две, защото бюджетът ни някак достигна предела. 

И аз много трудно се навих за второ дете.Първо по принцип съм фен на по-голямата разлика.И отначало си виках "нека порасне детето,пък после ще видим". Е той порасна,а аз все не се решавах,все не беше  подходящият момент и т.н. Естествено имах всички притеснения-първо финансови,после дали ще се справя с грижите,ще намеря ли време за по-голямото си дете...С пораснало дете, вече имах достатъчно време за себе си...и въобще се чувствах прекрасно. Как да се откажа от известната си свобода  и отново безсънни нощи,денонощни грижи и т.н.Добре че мъжът ми беше по-настоятелен,пък и аз бях решила,че ако раждам втори път ще е до 35г.И в резултат сега имам бебе на 6м , а разликата между децата ми е 9.5г. За себе си мога да кажа,че вторият ми син се появи в подходящият момент /не че всичко ни е розово/.Къщата ни е пълна,чувствам се щастлива с двете ми момчета и определено се подмладих покрай бебето. Е напаснахме се на новият режи и се справям.
Така че мами,които се колебаете,знайте ,че понякога страховете ни са по-големи ,отколкото е действителността. А относно финансите-намира се начин.Както народът е казал "човек знае 2 и 200"
 А по другият въпрос -относно умишленото забременяване,т.е без знанието на жената  няма да коментирам,че това не начина за семейно планиране в една двойка,но ще ви кажа само едно .Момичета ,живеем в 21 век-има хапчета,има спирали. Не бих оставила въпроса за моето тяло,за моето здраве в ръцете на друг човек,пък било то и собствения ми мъж.

ох явно психиката на нас-жените ни е сравнително еднаква по отношение на раждането на второ дете:) с всяка една от вас намирам сходство със себе си:) това поне  е успокоително,защото бях започнала да се притеснявам 1.дали нещо аз не съм смахната (около мен всички някак с лекота се забременяват) и 2.дали не ни куца бракът,след като немога да се навия на още едно. между голямото ми и малкото ми дете има 12 години разлика....дано не ми трябват толкова и за третото (на мъжа ми и настоящото ни ежедневие второ.планирам обаче и големия ми син да дойде,но не е ясно ще може ли.....ще бъде весело,ако той дойде и родя хахах). дано тази тема ми помогне поне малко да реша за себе си:)

За съжаление това са хормонални продукти. Пробвала съм и съм категорично против, здравето ми е важно. Разчитам на презервативи.
От друга страна, имаме си тук във форума забременели със спирали, така че и на това не разчитайте много

и аз така.много,ама много съм нещастна от факта,че ми се наложи да пия хапчета последните 8 месеца (след аборта),а сега съм ги спряла,защото имам симптоми на бременност и не е добре да продължавам да ги пия,ако съм бременна,което ме съмнява де.но за всеки случай до установяване на състоянието ми няма да ги употребявам. бях избрала спирала (без хормони),но мъжът ми категорично беше против и неможах да го убедя,а после ми стана ясно защо е бил против,но то май ми беше ясно и преди. не вярвах,че може да направи нещо без мое съгласие обаче.сега вече не му вярвам.ще кажете как мога да позволявам на мъжа да ми казва какво ще си слагам и как ще се предпазвам? ами мога.щом неможеш да убедиш патньора в доводите си то какво ти остава,освен да се съгласиш с него. противното води до война и съсипване на отношенията.именно това са компромисите,които трябва да се направят понякога в една връзка. и той не се разведе с мен,както се закле преди аборта:) примири се,че прекъснах бременността и просължава да дерзае

аз още не съм се решила, а най-вероятно и няма и да мога
страх ме е дали ще се роди живо и здраво, от това че трябва известно време да живеем само с една заплата, как ще се оправям с две деца, няма къде да го сложа  колкото и глупаво да звучи
свикнахме на някакъв начин  на живот-който ново дете ще промени
раздадох всички дрехи, колички и легла
наближавам 40 и не мисля че ще се реша