- Публикувана: 28 ян. 2014, 14:07 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2014, 08:38 ч.
Православието като начин на живот 3
Здравейте,
тази тема, която в момента коментирате е много важна за мен.
Аз съм човек, който се е лекувал с хомеопатия 10 години. Имайте предвид, че за това време не съм приемал никакви или почти никакви други лекарства. Децата ми изцяло са били на хомеопатия... До момента, в който моята вяра в Бог се засили и аз станах църковна. На една изповед не зная как не съм си мислила да изповядам това, изведнъж от устата ми излезе "Отче, аз се лекувам с хомеопатия". Преди това според мен бях казала доста по-сериозни грехове от този, но този мой грях накара отчето тотално да си промени благото изражение на лицето. Обясни ми ,че е грях и че не трябва да се лекувам по този начин.
Не знам дали може да си представите (мисля, че са малко хората, които биха ме разбрали) как аз съм била с убеждението 10 години, че това е най-здравословното за мен и децата, най-доброто, как химията ме трови и т.н. и как изведнъж това се оказва, че не е така. Отчето ми каза "Да, ти лекуваш тялото си, но продаваш душата си!"
Естествено аз не вярваща си казвам "Отивам в първата църква и каквото ми каже там отчето - това е!" и така и направих. Отидох, попитах и изражението на отчето там беше абсолютно същото. Даже ме нахока. След това прочетох една статия намерена от гугъла и ... така спрях да се лекувам с хомеопатия. И накрая реших да се обадя на хомеопатката си, която винаги ми вдига телефона или ако не ми вдигне после връща обаждане. Докато й звънях си казвах "Господи, моля те ако не трябва да се лекувам с хомеопатия, нека хомеопатката да не ми вдигне телефона" ... ами не ми вдигна и не ми върна обаждане.
Такава вътрешна борба имаше в мен когато декември месец се разболяхме всички у дома. Слава на Бога дъщеря ми ми помогна да не се предам и да не посегна към хомеопатията.
И признавам си още в мен я има тази борба. Но за мен думата на моя отец е от огромно значение.
тази тема, която в момента коментирате е много важна за мен.
Аз съм човек, който се е лекувал с хомеопатия 10 години. Имайте предвид, че за това време не съм приемал никакви или почти никакви други лекарства. Децата ми изцяло са били на хомеопатия... До момента, в който моята вяра в Бог се засили и аз станах църковна. На една изповед не зная как не съм си мислила да изповядам това, изведнъж от устата ми излезе "Отче, аз се лекувам с хомеопатия". Преди това според мен бях казала доста по-сериозни грехове от този, но този мой грях накара отчето тотално да си промени благото изражение на лицето. Обясни ми ,че е грях и че не трябва да се лекувам по този начин.
Не знам дали може да си представите (мисля, че са малко хората, които биха ме разбрали) как аз съм била с убеждението 10 години, че това е най-здравословното за мен и децата, най-доброто, как химията ме трови и т.н. и как изведнъж това се оказва, че не е така. Отчето ми каза "Да, ти лекуваш тялото си, но продаваш душата си!"
Естествено аз не вярваща си казвам "Отивам в първата църква и каквото ми каже там отчето - това е!" и така и направих. Отидох, попитах и изражението на отчето там беше абсолютно същото. Даже ме нахока. След това прочетох една статия намерена от гугъла и ... така спрях да се лекувам с хомеопатия. И накрая реших да се обадя на хомеопатката си, която винаги ми вдига телефона или ако не ми вдигне после връща обаждане. Докато й звънях си казвах "Господи, моля те ако не трябва да се лекувам с хомеопатия, нека хомеопатката да не ми вдигне телефона" ... ами не ми вдигна и не ми върна обаждане.
Такава вътрешна борба имаше в мен когато декември месец се разболяхме всички у дома. Слава на Бога дъщеря ми ми помогна да не се предам и да не посегна към хомеопатията.
И признавам си още в мен я има тази борба. Но за мен думата на моя отец е от огромно значение.
Един философски разговор за болестта с участието на проф. Янакиев.
Християнския мироглед е една от страните при дебатите по етичните основи в медицината, по базисните въпроси, не толкова по самите техники, клинични пътеки и подходи. У нас рядко се ползват канали за информация за позоциите на т.нап. просветено християнство, те са заменени от полуграмотни медии ("Поповете осъдиха инвитрото", напр.) и у мнозина сънародници е укрепено убеждението, че православието едва ли не е против научния прогрес в медицината.
Християнския мироглед е една от страните при дебатите по етичните основи в медицината, по базисните въпроси, не толкова по самите техники, клинични пътеки и подходи. У нас рядко се ползват канали за информация за позоциите на т.нап. просветено християнство, те са заменени от полуграмотни медии ("Поповете осъдиха инвитрото", напр.) и у мнозина сънародници е укрепено убеждението, че православието едва ли не е против научния прогрес в медицината.
Evjeni, имай предвид, че мнението на един или на повече свещеници не означава, че това е становището и на Църквата.
Историята познава много случаи, в които мнението дори и на уважавани църковни отци не се е приемало от Църквата за правилно. Щом този принцип е валиден и за св. отци, то колко повече важи и за кварталния свещеник.
При условие, че Църквата все още не е изказала съборно мнение по този въпрос, думи като "продаваш душата си" ми се струват доста пресилени. Твое право е да вярваш или да не вярваш, но е задължително да продължиш да търсиш истината. Борбата в душата ти доказва, че това е наложително, иначе никога няма да се успокоиш.
Историята познава много случаи, в които мнението дори и на уважавани църковни отци не се е приемало от Църквата за правилно. Щом този принцип е валиден и за св. отци, то колко повече важи и за кварталния свещеник.
При условие, че Църквата все още не е изказала съборно мнение по този въпрос, думи като "продаваш душата си" ми се струват доста пресилени. Твое право е да вярваш или да не вярваш, но е задължително да продължиш да търсиш истината. Борбата в душата ти доказва, че това е наложително, иначе никога няма да се успокоиш.
Да и точно това не му дава право да се изказва толкова категорично и от името на Църквата.
Все пак за момента той изказва само частно мнение.
Между другото исторически погледнато Църквата винаги се е бавила със своите определения. А те всякога са били предшествани от периоди на полемика и то понякога доста остра, докато се изясни истината. Предполагам ще дойде момент, в който Църквата ще има съборно мнение и по този въпрос. А мнението на Църквата е винаги изява на нейното църковно съзнание - т.е Църквата има нужда от мислещи и търсещи истината хора, а не от такива, които всяват страх от всяка новост и виждат в нея "дяволско дело". Нещата трябва да се изследват добре преди да се даде каквото и да е мнение.
И Куркума е прав, че хомеопатията би била проблем за Църквата, ако създава някакви нравствени проблеми за християните, които прибягват до нея. Аз лично не виждам такива, затова позицията на свещеника ми се струва доста пресилена.
Все пак за момента той изказва само частно мнение.
Между другото исторически погледнато Църквата винаги се е бавила със своите определения. А те всякога са били предшествани от периоди на полемика и то понякога доста остра, докато се изясни истината. Предполагам ще дойде момент, в който Църквата ще има съборно мнение и по този въпрос. А мнението на Църквата е винаги изява на нейното църковно съзнание - т.е Църквата има нужда от мислещи и търсещи истината хора, а не от такива, които всяват страх от всяка новост и виждат в нея "дяволско дело". Нещата трябва да се изследват добре преди да се даде каквото и да е мнение.
И Куркума е прав, че хомеопатията би била проблем за Църквата, ако създава някакви нравствени проблеми за християните, които прибягват до нея. Аз лично не виждам такива, затова позицията на свещеника ми се струва доста пресилена.
И Куркума е прав, че хомеопатията би била проблем за Църквата, ако създава някакви нравствени проблеми за християните, които прибягват до нея. Аз лично не виждам такива, затова позицията на свещеника ми се струва доста пресилена.
Признавам си, че нямам време сега да прочета статиите за хомеопатията, но ще го направя утре. Въпреки това, обаче, аз не разбирам какъв е проблема с тези лекарства.
Още повече, че ми се е случвало да си купя от аптеката някакъв препарат, който после се оказва, че бил хомеопатичен продукт...Както казах вече, аз не им вярвам много, много, но ми се е случвало да използвам и последното, което съм си мислила тогава е, че "продавам душата си"...Според мен е важно какво влагаш в нещата. Преди време походих за около 2 месеца на йога и преди това попитах една моя приятелка богословка дали е редно и тя ми каза, че ако възприемам заниманията като гимнастика и нищо повече, те не биха се различавали от занимания по стандартни танци примерно...И така, аз си лежах на килимчето и си пеех на ум "Господи помилуй"!
Не знам дали съм разбрала Куркума правилно за просветеното християнство и експертния проблем, но ми се струва, че нещата ги разбира като мен.
Бих искала да информирам пишещите тук, че организмът е самовъзстановяващ се механизъм. При нормални условия - благоприятни околна среда, храна, почивка, начин на живот, той се самовъзстановява. По тази причина толкова често се наблюдава т. нар. плацебо ефект.
Ето една статия, според която, при клинични опити за сравнение между плацебо и хомеопатично лечение, при плацебото възстановяването е настъпвало по-бързо.
http://www.dailymail.co.uk/health/article-451908/Homeopathy-wors … op-paying-it.html
Между другото съм човек, който не пие лекарства. Ако се случи да вдигна температура може да взема аспирин. Иначе използвам за лечение всичко друго, но не и лекарства (храни, билки, почивка, гимнастика и др., според проблема). Т.е. съм върл привърженик на алтернативното (научно) лечение и се пазя от съвременните лекарства и медицински методи за лечение. Но по-скоро бих ползвала така нелюбимата ми традиционна медицина, отколкото хомеопатия.
Освен всичките ми аргументи дотук, бих добавила, че хомеопатията пак е хапче - много наивно е да очакваме да ни излекува хапче. Много по-лесно е от здравословно хранене и здравословен начин на живот. Ще издевателствам над организма си както си искам, а после с едно хомеопатично хапче ще се заредя отново с енергия (понеже хомеопатията уж действа на енергийно ниво /впрочем като екстрасенсите, рейки, йога-чакри и т.н./). Както някой вече каза тук, всеки си носи глава на раменете.
Ето и малко хумор
http://www.youtube.com/watch?v=HMGIbOGu8q0
Бих искала да информирам пишещите тук, че организмът е самовъзстановяващ се механизъм. При нормални условия - благоприятни околна среда, храна, почивка, начин на живот, той се самовъзстановява. По тази причина толкова често се наблюдава т. нар. плацебо ефект.
Ето една статия, според която, при клинични опити за сравнение между плацебо и хомеопатично лечение, при плацебото възстановяването е настъпвало по-бързо.
http://www.dailymail.co.uk/health/article-451908/Homeopathy-wors … op-paying-it.html
Между другото съм човек, който не пие лекарства. Ако се случи да вдигна температура може да взема аспирин. Иначе използвам за лечение всичко друго, но не и лекарства (храни, билки, почивка, гимнастика и др., според проблема). Т.е. съм върл привърженик на алтернативното (научно) лечение и се пазя от съвременните лекарства и медицински методи за лечение. Но по-скоро бих ползвала така нелюбимата ми традиционна медицина, отколкото хомеопатия.
Освен всичките ми аргументи дотук, бих добавила, че хомеопатията пак е хапче - много наивно е да очакваме да ни излекува хапче. Много по-лесно е от здравословно хранене и здравословен начин на живот. Ще издевателствам над организма си както си искам, а после с едно хомеопатично хапче ще се заредя отново с енергия (понеже хомеопатията уж действа на енергийно ниво /впрочем като екстрасенсите, рейки, йога-чакри и т.н./). Както някой вече каза тук, всеки си носи глава на раменете.
Ето и малко хумор
http://www.youtube.com/watch?v=HMGIbOGu8q0
Благодаря на тези,които са се помолили. Не ме забравяйте и занапред моля!
Оказва се, че проблемът далеч не е временен и безобиден
Намерих това из нет-а за хомеопатията http://ebooks.ucoz.com/psychology/homeopatia.pdf
Оказва се, че проблемът далеч не е временен и безобиден
Скрит текст:
Става въпрос за здравословен проблем и все още не сме съвсем наясно. Колко лесно всъщност човек се отчайва и загубва почва пок краката си, а до вчера се е пишел за вярващ 
Намерих това из нет-а за хомеопатията http://ebooks.ucoz.com/psychology/homeopatia.pdf
Господи, помилуй нас, грешните и чуй молитвите ни.
Владико Вседържителю,
Ти си лекар на душите и телата, защото в Тебе е животът и Ти го даряваш според Твоята неизказана благост.
Ти подкрепяш немощните и лекуваш недъзите на душите ни.
Поради многото и големи наши грехове ние не сме достойни за твоята благосклонности и милост, но надявайки се на Твоето безмерно и неизказано снизхождение, осмеляваме се да те молим.
Погледни от висотата на Твоето пресветло обитание, от славата на Твоето всемогъщество и наклони благоволението си към нашата смирена молитва за уповаващия на теб болен и тежко страдащ (името), както и за всички, които с обич и надежда бдят при леглото му или другояче го подкрепят.
Прости му, милостиви Боже, всичко, което ти е съгрешил волно или неволно, съзнателно или несъзнателно, с дума, с дело или с помисъл.
Дай му, Господи, да изповяда пред теб всичките си грехове и го привлечи още по-близо до пълнотата на Твоята истина.
Зачети му всичките грижи и обич към семейството и към ближните му и му дай да прекара остатъка от живота си угодно за Теб и спасително за него,
и когато по Твоята воля дойде часът, нека в мир да завърши живота си и в съдния ден да застане неосъдително пред лицето на страшния Съдия на вселената - Теб, сърцеведеца Бога, Когото да продължи да възпява и прославя във вечността.
Владико Вседържителю,
Ти си лекар на душите и телата, защото в Тебе е животът и Ти го даряваш според Твоята неизказана благост.
Ти подкрепяш немощните и лекуваш недъзите на душите ни.
Поради многото и големи наши грехове ние не сме достойни за твоята благосклонности и милост, но надявайки се на Твоето безмерно и неизказано снизхождение, осмеляваме се да те молим.
Погледни от висотата на Твоето пресветло обитание, от славата на Твоето всемогъщество и наклони благоволението си към нашата смирена молитва за уповаващия на теб болен и тежко страдащ (името), както и за всички, които с обич и надежда бдят при леглото му или другояче го подкрепят.
Прости му, милостиви Боже, всичко, което ти е съгрешил волно или неволно, съзнателно или несъзнателно, с дума, с дело или с помисъл.
Дай му, Господи, да изповяда пред теб всичките си грехове и го привлечи още по-близо до пълнотата на Твоята истина.
Зачети му всичките грижи и обич към семейството и към ближните му и му дай да прекара остатъка от живота си угодно за Теб и спасително за него,
и когато по Твоята воля дойде часът, нека в мир да завърши живота си и в съдния ден да застане неосъдително пред лицето на страшния Съдия на вселената - Теб, сърцеведеца Бога, Когото да продължи да възпява и прославя във вечността.
Лекарят и Спасителят на нашите души, нашия Бог, да благослови нуждаещата се за бързо излекуване и дълги години здраве и благополучие.
Днес Светата Православна църква чества „Сретение Господне“ на съвременен български език този празник се нарича „Среща с Господ“. Четиридесет дена след раждането, пресвета Богородица занесла малкия Иисус в храма за да го представи пред Бог. Това всъщност е била и първата среща на хората с Господ.
От този празник възниква и традицията, всяко новоредено дете да бъде занесено от майката в храма на четиридесетия ден след раждането му.
На този празник обаче в старите години, българския народ е чествал денят на синовете на рода (на мъжката рожба). Това се правело, защото народът ни се е надявал, че именно синовете на рода ще продължат да спазват завета на Господ, да спазват традициите ни, да пазят паметта ни и да продължат родът.
Стана така, че през социализма борбата срещу религията стигна до най-гнусните и отвратителни начини за опорочаване на тази традиция и превръщането ѝ в пародия. И естествено задръстените мозъци, разни нескопосани зевзеци и преди всичко отявлените комплексари, веднага подеха тази пародия, защото според тях мъжът трябва да е нещо грубо, нечувствително, вулгарно и нелицеприятно същество и той не се нуждае от уважение или честване.
Скоро ще сложим и мартениците, може би отново да си припомним за разликата между хубавата традиция и езичните обичаи. Между другото аз нося мартеница, даже подарявам на изповедника ми и той също я носи.
Днес Светата Православна църква чества „Сретение Господне“ на съвременен български език този празник се нарича „Среща с Господ“. Четиридесет дена след раждането, пресвета Богородица занесла малкия Иисус в храма за да го представи пред Бог. Това всъщност е била и първата среща на хората с Господ.
От този празник възниква и традицията, всяко новоредено дете да бъде занесено от майката в храма на четиридесетия ден след раждането му.
На този празник обаче в старите години, българския народ е чествал денят на синовете на рода (на мъжката рожба). Това се правело, защото народът ни се е надявал, че именно синовете на рода ще продължат да спазват завета на Господ, да спазват традициите ни, да пазят паметта ни и да продължат родът.
Стана така, че през социализма борбата срещу религията стигна до най-гнусните и отвратителни начини за опорочаване на тази традиция и превръщането ѝ в пародия. И естествено задръстените мозъци, разни нескопосани зевзеци и преди всичко отявлените комплексари, веднага подеха тази пародия, защото според тях мъжът трябва да е нещо грубо, нечувствително, вулгарно и нелицеприятно същество и той не се нуждае от уважение или честване.
Скоро ще сложим и мартениците, може би отново да си припомним за разликата между хубавата традиция и езичните обичаи. Между другото аз нося мартеница, даже подарявам на изповедника ми и той също я носи.
Препоръчани теми