Публикувана: 4 фев. 2014, 15:58 ч.
Последно мнение: 20 окт. 2014, 00:26 ч.

Деца на 3-5 години, гледани вкъщи. Има ли такива?

41 717
822
1

4 фев. 2014, 15:58 ч.

Мнения: X

Пускам тази тема за да открия родители, които са се спрели на този вариант на отглеждане на детето/децата си. Особено ако децата се гледат от майките които успяват да си позволят да останат в къщи с детето или да съвместят отглеждането на детето с някаква работа от дома.
Аз вярвах силно в ползата от детската градина до тръгването на моето момченце на градина през миналия септември. Не бях подготвена за това, което се случи - реално детето беше почти постоянно в къщи болно, а за малкото време на ходене на градина освен положителни неща започна да възприема и недотам хубави навици като лапане на ръце, гризане на нокти и т.н. Не беше същото слънчево, здраво и сговорчиво дете ... Спрях го от градина основно заради разболяванията, защото ми се струваше че 4 антибиотика за 2 месеца му бяха достатъчно и че има нужда от почивка. Приетснявах се как порастващото ми дете ще се чувства в къщи, без много деца и "социализацията" от която 'има" нужда. Това което виждам ме кара да мисля, че децата на тази възраст са все още малки и имат нужда основно от грижа и емоционална стабилност, а не толкова от "социални контакти". Но нямам опит и не зная докога това би било добре за него и откога започва да му вреди като личност. Затова се надявам други майки които са гледали децата си в къщи до предучилищна възраст да се включат с мнение за това има ли предимства гледането в къщи и докога? Лесно ли беше на децата Ви да се интегрират в колектив на по-голяма възраст? Какви занимания им организирате за да се развиват адекватно? Благодаря на всички за мненията и моля майките на деца ходещи на градина да не пишат с хвалби за градината, знам че градината има много добри страни и там има педагози и програми и систематизирани занимания, но не мога да възприема за нормален ниския здравен контрол и честотата на разболяванията там.

Последна редакция: пн, 01 дек 2014, 09:36 от Анонимен

# 1 4 фев. 2014, 16:15 ч.

София
Мнения: 10 825

Цитат на: Cecile в вт, 04 фев 2014, 15:58

..... знам че градината има много добри страни и там има педагози и програми и систематизирани занимания, но не мога да възприема за нормален ниския здравен контрол и честотата на разболяванията там.

Това може би важи за някоя конкретна градина, но не и обобщено за "градината по принцип". Stop

Аз съм от тези, които смятат, че е хубаво детето да е гледано от майка си до 3-4-годишна възраст. СЛЕд това е добре да се откъсне малко от крилото на мама и да посещава някаква форма на градина - целодневна, полудневна.... вече е ваше решение

# 2 4 фев. 2014, 16:15 ч.

Мнения: 6 365

Аз съм гледана у дома, от майка и баба, до предучилищна.

"Лесно ли беше ...да се интегрират в колектив на по-голяма възраст?"

Досега избягвам такова "интегриране", нечовешко е. Имам си лични устои.

"Какви занимания им организирате за да се развиват адекватно?"

Баба ми свиреше на китара. Имам музикалност. Рисувах си сама- каквото и в градината, но по-приятно, когато не ти дишат във врата.

Малкият ми е на градина само защото е частна и се доближава до домашна, а не институционална обстановка. Смятам, че държавните масовки са леко нечовешки.

# 3 4 фев. 2014, 16:29 ч.

В тъмната гора.
Мнения: 2 343

Дадох сина си на ясла и първия ден, когато отидох да го взема бях потреса. Контузена глава (от катерушката в двора), тъмни кръгове под очите. Изглеждаше като недохранено афганистанче. Така ми стана жално, че сърцето ми се сви на топче. После баща му мина на нощни смени, понякога и аз го водех на работата и така изкара до предучилищна.
Никога няма да забравя измъчения поглед, докато тичаше към мен, за да си го взема у дома.

# 4 4 фев. 2014, 16:44 ч.

Мнения: 2 285

Cecilе, здравей ! Hug

И двете ми пораснали вече деца са гледани вкъщи до 5-годишната си възраст. Това е едно от моите решения, за които грам не съжалявам. Тръгнаха директно на предучилищна и се адаптираха без особени драми и в съвсем приемливи срокове, при това в чуждоезична среда. За мен лично, като минала по този път, ролята на детскоградинския тип "социализация" при 3-годишните е силно преувеличена по нашите ширини. Има си и своите положителни страни, разбира се, но чак необходима като въздуха и водата, не е. Sunglasses

Дребният, и той си е още вкъщи (3г. и 8м.). Понеже сме извън страната, в почивния ден посещаваме детската забавачка, организирана към бълг. у-ще тук. През седмицата също работим с някои от материалите, предоставени ни от там, както и с книжки, купувани от мен ... Основните ни домашни занимания са: пеене, апликиране (в най-елементарната му форма засега), оцветяване, заучаване на стихчета, куклен театър, рисуване ... Знае всички букви и числата до 20. Не съм го учила целенасочено, обаче. Той сам си прояви интерес към тези неща от съвсем малък.

В добавка на това, ако можеш да му осигуриш и тичане на воля с приятелчета, не виждам точно от какво би бил лишен, не ходейки на градина. Hug

# 5 4 фев. 2014, 16:52 ч.

Мнения: 9 688

Всяко дете е уникално и си има собствена възраст, на която да се присъедини към стадото. Simple Smile

Средата също е много важна за това доколко боледува детето.
Моите деца се адаптираха добре в градината, едното все беше сополиво, но го преместих в друга група и проблемът изчезна безследно.
Аз ги гледам няколко дни вкъщи, няколко дни в ДГ. Причината да стоят вкъщи е, че искам да не пазя някаква близост. Причината да ходят на ДГ е, че няма много деца о/о нас, а те са социални и контакти им липсват.
Вкъщи рисуват, оцветяват, моделират с пластелин, гледат книжки, единият реди дървено влакче, друг играе с коли.. Шили сме дрехи на кукли, сега правим проект за къща от картон за барбитата на каката.
Гледам да ходим на повече разходки, в градината все не ги извеждат.
От време на време учим букви и цифри, начални опити за събиране и изваждане. Не ми се получава много обучението, защото се опитвам и да работя, а и с форума взех да се разсейвам Blush

.

И аз смятам, че ролята на социализацията е силно преувеличена. Детето на тези години има повече нужда от стабилност и сигурност. Да не говорим, че както казах всяко дете има индивидуални нужди.

# 6 4 фев. 2014, 16:54 ч.

Мнения: 270

Аз съм гледана вкъщи.
Никакъв проблем със социализацията и с каквото и да било на онази възраст!
Мисля, че е хубаво, ако човек може да си го позволи!

# 7 4 фев. 2014, 16:55 ч.

София
Мнения: 12 374

Дъщеря ми е на три и половина, ходи на градина от десетина дни.
Досега си е била вкъщи, гледахме се. Не посмях да я запиша веднага на целодневна, избрах частна, на полудневен режим. Сутрин татко и я кара, после в един отивам и я взимам. Липсвам и, и тя ми липсва, но някак чувствам, че вече и е време да стане малко по-самостоятелна, да има повече контакт със ''себеподобни'' Wink

Тежко е, всяка сутрин плаче. Вече когато е в самата градина се развеселява и си играе с другите деца, пеят песни, учат английски. Хапва нормално. Когато отида да я взема винаги е спокойна и усмихната, даже не бърза много-много да си тръгне. Но пък сутрин плаче, не иска да излиза.

Стрес си е, и за децата, и за родителите. За себе си знам, усещам го някак, че съм взела най-доброто решение Peace

# 8 4 фев. 2014, 17:00 ч.

Мнения: 6 365

"Социализация" е когато детето общува с хора, независимо от възрастта.

Вкарването в група от връстници е модерно изобретение и не е пълна социализация. То е колективизация. Има леко негативен ефект върху личността. Социализираното дете би трябвало да общува и с по-големи, и с по-малки деца, и с възрастни.

# 9 4 фев. 2014, 17:02 ч.

Пловдив
Мнения: 64

брат ми е гледан до 5 в къщи и много трудно се интегрира в предучилище и после в училище ,може би си е и до дете незнам newsm78

Малкият ми е на 3 и ходи на ясла ,много съм доволна ,научи толкова много неща за кратко време ,който са ми отнеле много нерви и време с брат ми (да поясня с брат ми имаме 15 г. разлика и почти аз съм го изгледала) за мен ползата от детските градини е голяма.
Не че вкъщи ще му е по-зле, напротив,но постоянно трябва да го извеждаш и да търсиш да му създаваш контакти, да има приятели ,да тича и да го образоваш.
Защото какво правят повечето майки ,остават децата вкъщи пред телевизора и после късно проговори, не си дава играчките , не е контактен(цитирам и брат ми късно проговори ,защото нямаше контакти с деца на неговата възраст,а малкият ми откакто тръгна на ясли на 2 г. и проговори за 2 месеца)
Разбира се това е моето мнение ,но за мен е много трудно да осигуриш тези соиални контакти и децата учат по лесно от други деца ,като гледат и имитират.А за болестите дали в яслите , дали в градината или чак в училище всяко дете минава през този период #Cussing out

но всяка майка си знае кое е най-добре за детето й Grinning

# 10 4 фев. 2014, 17:12 ч.

София
Мнения: 12 374

Забравих да добавя - аз самата не съм ходила на градина. Отгледана съм основно от майка ми и от баби.
Щастливо, лежерно детство и после - хоп, изненада - първи клас. Още сънувам кошмари Rolling Eyes

Първият месец толкова много плачех, че майка ми години по-късно ми сподели, че са мислели за психиатър.
Никога няма да забравя ужаса, който изживях когато останах сама, без мама, в класната стая. И на снимки ме има - разплакано, объркано момиченце, държа голям букет цветя за другарката.

Имах си приятели преди това, винаги съм била много комуникативно, смело дете. Но явно проблемът е бил, че не съм се била отделяла истински от майка ми, от бабите ми.

А, и помня как другите дечица ме гледаха първия месец - като изкопаемо, все ме питаха, съвсем тихичко, защо плача. Те бяха ходили на градина, и нямаха моите драми Wink

# 11 4 фев. 2014, 17:22 ч.

Мнения: X

Благодаря момичета за мненията , радвам се че открих себеподобни защото около мен масово всички вярват в градината като най-добрия вариант за детето, децата боледуват много, но те най-упорито ги връщат там и ме гледат странно като се възмущавам ... Аз самата също се колебая на моменти и това е защото не знам какво следва и от какво ще има нужда детето ми. Благодаря на Гарга шарена за споделения опит с вече няколко деца Hug

Аз самата съм ходила на градина, но честно казано нямам конкретни спомени оттам, нито за приятелства, нито за кой знае какви игри и забаления. Просто ми е като бял лист с откъслечни моменти. Вече от училище, когато тръгнах на 6г помня ... И в първи клас понеже бяхме на 6 г. ни водеха да спим следобед, помня че ми се струваше странно и как веднъж баща ми ме взе следобед и ме заведе на театър и се чувствах толкова специална и почти като затворник изведен на глътка въздух.
За мен училището (предучилищна в училище) е много по човешки вариант с половин ден социални контакти и после време за себе си и за собствените интереси. Тази колективизация в ранна детска възраст наистина вече ми се струва не толкова нормална и полезна. Както каза Mamacita Bandida Досега избягвам такова "интегриране", нечовешко е.

Кой нормален човек обича принудителната социализация и поставяне в казамерн режим, особено малките и чувствителни душички ...

# 12 4 фев. 2014, 17:40 ч.

Мнения: 2 757

И ние с ММ още като забременях, решихме децата ни да не посещават ясла и детска градина. Дъщеря ми е почти на 6 г. и от тази година започна да посещава предучилищна група в училище, нямахме никакви проблеми с адаптацията. Вземам я на обяд, предпочитам да е вкъщи следобед, за да поспи и да мога да следя как подготвя домашните си и какво вземат в училище. Синът ми е на 3г. и 5 мес. и също си го гледам вкъщи - рисуваме, оцветяваме, четем книжки, редим пъзели, играем с конструктор, излизаме на разходка когато времето е хубаво. Много хора ме гледат странно като им кажа, че децата ми не са ходили на ясла и градина и чувам дежурните реплики "ами социализацията", "детето трябва да ходи на градина, за да има социални контакти", сякаш сме се затворили вкъщи и не комуникираме с хора. Crazy

В такива случаи казвам, че не съм родила децата си, за да прекарат първите си години в държавни институции. Не ме разбирайте погрешно, не виня родителите, чиито деца посещават ясли и градини, това е въпрос на личен избор и финансови възможности.

# 13 4 фев. 2014, 17:44 ч.

Под кленовите дървета
Мнения: 953

До 3 години и 5 месеца го гледах сама. Не бяхме приети. Когато ни приеха летях от щастие, пуснах го и за 4 седмици и то не сумарни, посещения, вече не беше същото дете.
Боледуванията са ясно, но аз имах една молба - не го насилвайте да яде. Аз съм капризна, капризен е и той. Все едно не бях чута, не бях молила, а няколко пъти молих. Резултат - нервно дете, затвори се в себе си, плачеше като го оставяхме на градина.
По стечение на обстоятелствата сменихме квартала, записах го на частна полу дневна занималня, от 8:30 до 13:30 и съм доволна. Учат и английски, а вечер го водя на същото място на френски. Детето е щастливо, бърбори, тръгва с песен на уста сутрин и вечер.
И ти да видиш - хвана лъжицата и прояде, като видя, че няма да му дърпат ушите и да му бутат в устата.

Между другото говоренето зависи от много неща, най-вече от начина на възприемане на информация от детето. И аз бях притеснена, заведох го на логопед, обясниха ми как да се работи с него и за два месеца проговори с пълни изречения.