Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 фев. 2014, 16:33 ч.

Обичате ли стихове? - 10

  • 176 329
  • 377
  •   1
Отговори
# 375
  • София
  • Мнения: 1 867
ВАЛЕНТИНА РАДИНСКА

ПОСЛЕПИС

Е, баронесо Мюнхаузен – светът
те натапя, а ти се измъквай сама за косите!
И вместо да ги възпяваш под път и над път –
занеси на поправка обувките си пробити…

Дай всички строшени мечти на ремонт:
никога нищо няма вече да се повтори!
И защо ли над чуждата мръсотия да лееш пот –
направо сривай Авгиевите обори…

Прекрачи, преглътни, подмини – като че по калъп
са фалшивите празници, а животът ти изтънява!
И нищо, че е за хиляда и първи път –
пак и пак се опитвай да започнеш съвсем отначало…

Вече толкова пъти си я повтаряла – знаеш я наизуст
тази безумна азбука на самотата.
Като някакъв временно и погрешно помилван Христос
пак ще свикне със кръста позабравен душата!

За друг е било пиршеството. Часът и денят
са за друг, а пък ти си дошла, и ядеш без да питаш…
Това е за тебе – да те тика надолу светът!
И това е за тебе – да се вадиш сама за косите!

# 376
  • Мнения: 4 544
На Другите

Заглъхнал стон..Потиснат вик..
Думи неизречени.. Мисли неизказани..
Замряло време във изтръпнал миг..
Затворник без окови..Дърво от корена прерязано.
Съществувам! За да Ви има..
О,горко ми!!!
И прокуден и блажен Съм..
И наказан и възнаграден..
Да живея тук сега.Да дишам.
В сърцата Ваши,вечно да туптя..
Де ме усещате понякога като въздишка,
а понякога като отронена сълза.
Да Ви обичам,да Ви мразя..
Да Ви презирам и боготворя..
Че с нозете си, не друг,а Себе газя
И не другиму,а Себе си благодаря..
Така да бъде..Нека!
Избрах го в сетния си час..
Дори и него Вам обрекох,
Че другите,това съм Аз!
Откривайки Ви, Себе си откривах.
Във всеки чужд,Аз виждах мен.
И не друг,а само Аз погивах
На илюзията страшна в плен.
Залутан в своите въжделения…
Изгубвах Себе-то на много пъти..
Потънал в мрак и съжаление.
Не виждах изход във ума си.
Ту сигурно пристъпвах кат смъртта..
Ту пък ,колебелив като живота..
Надсмиващ се над собствената суета..
И надсмял над всеобщата Голгота..
И пак Ви казвам..Тез думи Аз на Себе Си говоря..
И всичко туй на Себе си мълвя..
Затворникът не ще да види пак Простора,
и няма да прегърне свойта свобода!
Докато Сам не почне да зазижда
духът сред каменни стени,
не ще да чува и не ще да вижда
И глухи..Слепи,ще са неговите дни.
Че тъй едничко можеш да узнаеш..
Кква е тайната. Къде заровен е Кивота?
И само туй е начин да познаеш,
и смисълът и пълнотата на живота.
Когато Сам във него приковеш се..
И доброволно му се отдадеш..
Когато Сам от всичко отречеш се..
И Сам на Себе си се предадеш!
И когато Себето във други разпознаеш…
И в страховете им,щом видиш своя страх
то ти на Себе,първо ще признаеш,
че страхът човешки,не е грях.
И ако в радостта на враговете си ликуваш..
Ако в болката им чужда плачеш..
Ако мигове безбройни скъташ..
Тогава знай,че си живял богато!
Но в капан ще паднеш безизходен..
Ще те на кръст разпънат,хиляди въпроси..
Защо като затворник си,а уж свободен?
И кой си ти?Какво си?
Там нейде имаше и свобода..
И сякаш трепет във Душата вкаменена..
Мъгляво бъдеще,неясен спомен..
И сякаш сън,от мястото където бе родена.
Напусто търсих Бога аз,
напусто време разпилявах..
Напразно чаках Неговият глас
и на празни думи се надявах.
Затуй сега затворникът говори..
Затуй безгласно Ви крещи.
Не Го търсете,във небивали покои!
Но потърсете Го във чуждите Души!!
Че Него дирех и издирвах..
В дар Нему, Себе си да принеса..
И скитах и не го намирах..
Но търсейки Го мисъл в мен назря..
Живота свой на Вас обрекох
И дадох му аз името Душа..
И в дар Себе си на Вас принесох,
наместо Богу дар да поднеса!.
И хвърлих се от Нищото,
и глух и сляп и ням..
Разкъсал собствената плът във Всичкото,
за да мога Ваша да създам.
Да бъда роб на всички Вас.
И пълновластен господар..
И лошия, опропастил живота Ви
И добрият,що го е спасил.
Да стана жертва…
Но да бъда и насилник.
Да бъда ваш палач ..
Но и да остана ваш закрилник.
Да ви се раздавам и ограбвам до безсилие..
Да бъда всичко и да бъда нищо.
И прекрачил през предела на усилията,
да разбера ,че съм изчерпал всичко.
Едва тогаз безумецът ще проумее
мъдростта на миналите бъднини.
И може глупаво да се засмее..
Да отхвърли смисълът дори.
Но за сетен път,наивно ще опита,
Мига във Времето да застопори..
И за сетен път духът му ще отлита ..
И ще потъва в непознати дълбини.
Там дето в мрака приютени,
са всичките му срутени мечти.
Там дето тръпнат,за да бъдат възродени.
Там дето сам потули ги..Уви!
Но щом събудил се е в Майа..
Преминал е през толкова лъжи
Безумецът,тогава вече знае
И кой е Той,и Другите кои били.
И тъй достигнал края,
В Искрата,Себе разпознал,
разгърнатият Аз в безкрая,
на Другите искра раздал.
                                 Psyhea


Омраза
Тя те връхлита внезапно..
С неочакван замах.
И помита те целия..
прави те пепел и прах.
И не знаеш,защо?
И не знаеш кога..
Причинена от нищо,
но в сърцето боде.
Тя е болест коварна,
болест без лек..
Тя е сила кошмарна
що съсипва човек..
И няма,няма разлъка
с таз болест отровна.
Дорде не изтлееш от мъка,
ще я чувстваш съдбовна.
А той лекът..
Стеаен е във теб,през цялото време
Но сам избира човекът
и съдбата и своето бреме.
                                Psyhea


Сбогуване

Водопад от цветна пъстрота.
С тътена на мощ и сила.
Жизнерадостна,стремежна бързина.
В прегръдките си Слънце приютила


Усмивката угасна и смехът утихна..
Стопи се цветната ти светлина.
Кръговрата шеметен притихна.
И настъпи огледална тишина..


Смехът ти няма да ни сгрява,
и отсъствието ти ще тежи.
И спомените ще ни нараняват..
Но раздялата..Тя винаги боли!


Ти пое по вечния си път.
След теб остават болка и тъга.
Ала сълзите ни не бива да те спрат..
Върви Приятелю,върви към своята дъга!


За последно усмихни се нашироко..
Крилата мощни,силно разтвори..
И лети,лети делеко и високо
В най-светли и просторни висини!
                               Psyhea 29.01.2018



Пока мы живы, можно все исправить…
Все осознать, раскаяться… Простить.
Врагам не мстить, любимым не лукавить,
Друзей, что оттолкнули, возвратить… Пока мы живы, можно оглянуться…
Увидеть путь, с которого сошли.
От страшных снов очнувшись, оттолкнуться
От пропасти, к которой подошли. Пока мы живы… Многие ль сумели
Остановить любимых, что ушли?
Мы их простить при жизни не успели,
А попросить прощения, — Не смогли…
Когда они уходят в тишину,
Туда, откуда точно нет возврата,
Порой хватает несколько минут
Понять — о боже, как мы виноваты…
И фото — черно белое- кино. Усталые глаза — знакомым взглядом.
Они уже простили нас давно
За то, что слишком редко были рядом,
За не звонки, не встречи, не тепло.
Не лица перед нами, просто тени…
А сколько было сказано не то,
И не о том, и фразами не теми. Тугая боль — вины последний штрих-
Скребет, изводит холодом по коже.
За все, что мы не сделали для них,
Они прощают. Мы себя — не можем…

<Эдуард Асадов>

Последна редакция: вт, 11 юни 2019, 18:35 от Какво?

# 377

Общи условия

Активация на акаунт