Това ме подсети за една случка лятото бяхме в парка с едни наши приятели, чието момиченце и Гоги са като дупе и гащи в белите на една възраст. Идва едно по-голямо момченце и започна да ги дразни - те не му обръщат внимание и то изръси "Бебета такива" - леле, като му налетяха тези двамата и то голямото дете започна да бяга, а те го гонят с пръчки. Голям смях падна, но ги спряхме овреме , че онзи щеше да изяде тупаниците.В момента Гоги си слага един тигър и една панда плюшки под блузата и ми обяснява, че бил мама- динозавър и носел бебета-динозаври. Аз му обяснявам, че той не може да е мама, а татко и няма такова разочарование. Сега като го видя с плюшките под блузата ми казва Мамо, това не е наистина.
Мери, когато кърмех Елица - Гоги ми висеше на гърба и искаше да го гушкам.


да е момИче. Питах го харесва ли някое. Като пусна една срамежлива усмивка...леле лелле! Харесал К., била най-хубава, щял да я пита дали ще се ожени за него. И расзъждава на глас "ами като си мисля сега, ако тя може да каже не, а?" - словоред в оригинал. Като потенциална свекърва го успокоих, че и К. да каже не да пита друга
Важното е любов да има. После учителката ме запозна с К., била най-харесваното момиченце