Книги за възпитанието и отглеждането

Започвам с познатите на мен:

"Книга за бебето" http://www.helikon.bg/author/Д-р%20Уилям%20Сиърс;%20м.с.%20Марта … 20и%20др._104689/

на д-р Сиърс. Хубава книга за привързано родителство (от 0 до 2 години) и създаване на стабилна и позитивна родителска връзка с детето, което от своя страна прави едно дете по-уверено и спокойно. Няколкото други книги, които имах за този период, бяха напълно излишни, много по-зле написани, често съдържащи неправилна или недостатъчна информация. Има много информация за кърменето, съня при бебетата, храносмилането, успокояването, ирите и играчките - вкл. в практически план.

"Преди децата ти да те побъркат, прочети това." http://www.colibri.bg/knigi/682/najdzhel-lata-predi-decata-ti-da … kat-procheti-tova

Дори и при много всеотдайни родители, понякога по някакви причини се преминава една граница, и положението става неудържимо. За мен тази книга е за тези моменти - спасителна. Не е енциклопедия, нито панацея, но ако имате някакъв проблем с ядене, спане, поведение, който не можете повече да понасяте, може би ще намерите решение в практическите подходи, подробно разписани в книгата. Примерно, аз имах проблем с бебешкия сън, който излезе от всякакви разумни рамки. Като последно спасение опитах метода в книгата, макар да включваше малко плач от детето. Изглеждаше по-малко травматично от очакваното (за детето поне) и огромните драми със съня се регулираха за 3-4 дена.

"Езикът на уважението" http://www.book.store.bg/p77341/ezikyt-na-uvazhenieto-sura-hart- … indyl-hodsyn.html

Сега я чета, започва много обещаващо. Набляга на разрешаването на конфликтите чрез създаването на отношения на взаимно уважение и зачитане между поколенията (в противовес на авторитарни забрани и заплахи). Струва ми се, че би помогнала не само за възпитанието на спокойно и любезно дете, но и е от лична полза  за родители, изпаднали в някаква своя си личностна криза (както са твърде много хора). Мисля че може да облагодетелства родителите по начин, "изправящ" грешки в собственото им отглеждане и поглед върху живота. Но още не съм я завършила и изпробвала, де - това са само начални впечатления. Все пак, според мен си струва и дава нетрадиционни гледни точки към проблемите на възпитанието и отношенията.

Имам и други обещаващи, които обаче още не съм прочела.

Надявам се повече родители да се включат с препоръки по темата.

По принцип преди време имаше такава тема, но сега не ми се търси.

Книги за отглеждане четох докато бях бременна, после като се роди детето не ми е оставало много време да стигна до тях, по-скоро съм се информирала от интернет по конкретен проблем - хранене, сън или друго ежедневно. Ето тази съм запомнила Аз отглеждам детето

За мен една от добрите книги за възпитание е Детето и ние . Основно в нея е наблегнато на уважението към детето. Ето основните й цели:

• да стимулирате детето да бъде добро без заплахи, подкупи, сарказъм и наказания;
• да критикувате, без да унижавате, да хвалите, без да оценявате, и да изразявате гнева си, без да вредите;
• да признавате детските чувства, възприятия и мнения, вместо да ги оспорвате;
• да реагирате така, че да възпитавате у детето увереност в себе си.

В момента чета тази Как да развием потенциала на детския мозък - обяснено е на разбираем език как работи все още недоразвития детски мозък и знаейки това родителя може  да разпознава кога детето е наистина разстроено или просто се лигави, как да реагира в дадена ситуация, в кои моменти детето е изключило и въобще не слуша когато му се говори, как да му поднесем информацията за да я запомни по-лесно, как да се справи със страховете си и т.н.

Благодаря mibobo. И аз сложих линкове към прочетените от мен книги, макар и по дърварски начин...

Тази ми похвалиха, не съм я чела още, но възнамерявам да я купя: Как да отгледаме дете, уверено в себе си  http://www.book.store.bg/p24768/kak-da-otgledame-dete-uvereno-v- … santagostino.html

В момента чета и съм много доволна от книгата на Адел Фабер и Илейн Мазлиш, Как да говорим така, че детето да слуша и да го слушаме така, че да говори.

Става дума за това как да разговаряме с децата си по начин, който зачита техният интелект, желания или достойнство. Като майка на тодлер и един 5 годишен господин, открих доста полезни и практически съвети в книгата  

 Една книга, която смятам, че би била полезна за развитието на детето, е "Думи, за да се родиш" на Мириам Сежер.

http://www.colibri.bg/knigi/673/miriam-sezher-dumi-za-da-se-rodish

 Разбира се, тя би била от помощ на един изключително ранен етап от живота му.
 За по-късен етап от същата авторка - "Малкото училище - голямото начало".

Много любима  Твоето компетентно дете на Йеспер Юл. Дава психологически поглед над проблемите в семейството, защо децата реагират по определен начин.
Също един от фаворитите ми Трениране на успешни родители на Томас Гордън. Също има много примери и ситуации, с които родителите се сблъскват и съвети как да ги преодолеят.
Децата, родителите, играта на Лорънс Коен също е много ценна. Описва колко е важна играта за децата, как може чрез игра да отработват стресове и проблеми.
Митът за дисциплината на Алфи Кон трябва да бъде прочетена от всички учители в училищата. Описва как опитите да се въдворява желязна дисциплина в клас чрез принуда и заплахи, награди не изграждат нравственост у учениците. По-добрият подход е да се съдейства децата сами да решат как да се държат.
Детето и ние на Хаим Гинът също ми хареса. Добре структурирана по теми. Прилича на ТУР на Гордън.
Как да общуваме с детето на Юлия Гипенрейтър разказва за юноша с проблеми, който изпращат при баба му и как тя успява да му помогне.
Мъдрата обич на Марта и Уилям Пийпър не ми допадна, но много хора я харесват заради привързаното родителство.
Имам и Развивай правилно ума на детето! Как? . Има някои добри идеи за методи, но нищо, което да не може да се намери в нета. Дават се примери за развиващи игри за различните възрасти.
Чела съм и  Когато се появи детето на Франсоаз Долто. Загуба на време.
Изкуството да бъдеш родител на Додсън нищо особено.
Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент на Шапиро, Детето-как да го обичаме истински на Рос Кембъл  и Смелостта да възпитаваш на Добсън стават да се попрегледат.
Последните 4 ги има в спиралата и всеки може да ги разгледа.

http://lib.ru/KIDS/after3.txt

Аз четях тази, изключително полезно четиво - поведение, болести, проблеми:


И тази:

И тази:

Детето и ние на д-р Хаим Гинът и д-р Алис Гинът е определено книгата, която препоръчвам. Много е добра и постоянно я препрочитам.

Ще следя темата с интерес, точно това ме вълнува в момента
За сега съм чела само "класиката в жанра" - Грижи за бебето и детето на д-р Спок.
http://www.helikon.bg/books/263/-%D0%93%D1%80%D0%B8%D0%B6%D0%B8- … %D0%BE_37440.html

Кажи добра работа ли е свършил при вас "класическият детски доктор" .

В момента ме вълнува темета със злоядството и въобще отказът от нови и различни храни. Има ли някоя книга, която обръща задълбочено внимание на този проблем?

Макар не изцяло по темата, но в книгата има добре развито и обяснено положението със злоядството при децата, а именно книгата на Рапли - Baby-led Weaning: Helping Your Baby To Love Good Food

Друга книга, която ми беше безкрайно интересна е В търсене на изгубеното щастие от Джийн Лидлоф
 
Авторката е прекарала известно време сред племената в Южноамериканската джунгла и описва как индианците отглеждат децата си, тяхното отношение към детето, възпитанието и живота като цяло.

Аз поне не съм срещала такава  , а отказът на опитване на нови храни е психологичен проблем и аз имам същия проблем със синът ми.

Sylvana, благодаря ти  моментът със захранване, водено от бебето съм го изпуснала отдавна. Направих грешката да пасирам храна до късно и може би този подход не ми върши работа в момента. Понеже се опитвам всячески да му правя храната интересна и любопитна, да я държи с ръце и т.н. Не се получава.
mibobo, и аз мисля, че проблемът не е хранителен, а по-скоро психологически и просто се чудя как да подходя. За това търся книги, които да ми отворят очите.

Точно затова препоръчвам книгата, макар в нея да пише основно за захранването, също така вътре е добре застъпен момента със злоядството на децата, нежеланието да се хранят или да стоят въобще на масата, уговорките "сега една за мама, една за тати". Има обяснения на какво би могло да се дължи нежеланието за ядене и предложения как да се справим с това.

Да определено, на мен книгата ми допадна и дори наскоро я подарих на моя позната. Харесва ми това, че обхваща доста голям период от раждането, кърменето чак до училище и е базирана на огромен опит. Има и разяснения съобразно българските условия, тъй като някой неща в Америка са доста по-различни. Темите са описани кратко и ясно, а самата книга е организирана лесно и при необходимост може лесно да се направи справка. Мисля че това е "базата", но сега ми трябва надграждане по някой теми

А в преиздадените  книги д-р Спок има ли ги още съветите за кърмене под час и за оставяне на бебето да се нареве петнайсетина минути, за да не бъде разглезено?

Книгата на Лийдлофф я имам на английски в електронен вариант (The Continuum Concept). Мога да я пратя, ако някой има желание да я прочете.

Прочела съм 2-3 такива книги, но честно казано не съм открила кой знае какви ценни съвети в тях     Едната е тази ....ами нямаше нещо, което да ме изненада или да не знам. Някакви банални съвети, в иначе "революционната" книга, които всяка една от вас може да ми даде и без да има издадена  книга   

Четейки краткият откъс към книгата „Как без крясъци и шамари да приучим детето на дисциплина”  пак откривам "безценни" съвети, като например: "Обяснете защо хапането и удрянето са неприемливи"  или "Оценявайте детето, когато виждате, че се справя"  .... Невероятни прозрения...не знам как не съм се сетила по-рано, добре че в тази книга си го пише черно на бяло....
 
Явно, все още не съм попаднала на точната книга, не ми се вярва аз да знам повече за възпитанието на децата, отколкото лицензираните психолози, доценти и т.н.

Горещо препоръчвам "Тайната на щастливите деца"
http://www.book.store.bg/p26174/tajnata-na-shtastlivite-deca-stiv-bidylf.html
и продължението ''Още тайни на щастливите деца" http://www.helikon.bg/books/85/-%D0%9E%D1%89%D0%B5-%D1%82%D0%B0% … D0%B0_146349.html
Страхотни са! Чудесни книги, написани с много чувство за хумор, подкрепени с карикатури и примери от практиката на автора като родител и психолог.

Препоръчвам "Как се възпитават момчета" - Стив Бидълф. Много добра книга!
http://www.colibri.bg/knigi/245/stiv-bidylf-kak-se-vyzpitavat-momcheta

Сънчо, по скоро насоката е към така нареченото кърмене при поискване, но с цел да не ставаме заложници на кърменето, да можем все пак за излезем на разходка и т.н. докторът препоръчва да се придържаме към определен интервал от време. Правят се доста сравнения как се кърмят децата в уж по-примитивните общества.
Това което мен доста ме озадачи и ме накара да се замисля доста е неговото мнение при желание на майката детето да не се захранва с месо и като цяло да се избягва консумацията му в семейството. Все пак знаем съветите на педиатрите тук.  

Има ли някоя книга на български лекар или педиатър, която сте чели?

Или не си попаднала на точната книга, или имаш психологически поглед над възпитанието и правиш нещата интуитивно
Аз затова по-горе порепоръчах ТУР и Твоето компетентно дете най-много. Четох ги почти накрая, но мисля, че те най-добре синтезират всичко.

Тия, не съм чела нищо от бг педиатри, но трябва да са бая прогресивни, за да прокламират идеята за незахранване с месо 

Сетих се и за още една книга за възпитание на момичета: Евини дъщери на К.Оливие. Има я някъде в нета.

Струва ми се, че голяма част от книгите за възпитанието и отглеждането на деца са за деца до към десет години. Има ли книги за възрастта 10-18 години?

Заповядай  http://www.book.store.bg/p35497/kak-da-govorim-taka-che-tijnejdz … lejn-mazlish.html

Благодаря ти много, мибобо!   

Препоръчвам "Най-щастливото дете" на д-р Харви Карп (http://ciela.bg/books/book/naj-shtastlivoto-dete/1233). Има обяснения за спецификите на работа на детското съзнание и чудесни съвети за поощряване на доброто поведение и справяне с лошите прояви и кризите. Според мен е много ценна и методите, описани в нея, биха вършили работа не само за деца от 1 до 4 години, за каквито е предвидена книгата, но и за доста по-големи дечица. Всичко в книгата е базирано на взаимното уважение и опазване достойнството на детето 

В ''Още тайни на щастливите деца" от Стив и Шарън Бидълф е включена и тази възраст.

Здравейте!
Поздравления за интересната тема!

Чудесно се разви темата, само дето аз моите книги не съм смогнала да прочета и приложа, а кога ли ще стигна до вашите препоръки... 

Допълвам с "Всичко е език" на Фл. Долто. Препоръчана ми е от психолог.

От същата авторката - "Когато се появи детето".

Курс трениране на успешни родители по методиката на книгата: http://www.matatama.com/za-roditeli/Kurs--Trenirane-na-uspeshni- … oditeli---28-apri

Правеха такъв курс и център "Съвременни родители", помня, но не съм присъствала. Вероятно не е лош. Аз да дочета книгата, пак ще си е нещо .

Извинявам се предварително, ако мнението ми не ти харесва и сметнеш, че не е по темата, но смятам да си го кажа. Единствените книги, по които съм се водила някога как да отглеждам децата си са били самите ми деца. Една книга може да ти даде евентуална насока какво да направиш, но в голям процент от случаите, децата реагират отрицателно на такива книжно наложени правила на поведение. А и не може една книга да е общовалидна за всички деца, тъй като те са уникални сами по себе си. За всяко нещо, което съм научила децата си и съм ги възпитала, е на база техния собствен характер и приемственост на информация.
В общи линии, съветвам всяко младо майче, чрез наблюдение и опознаване на детето си, да си изгради представа какви методи да ползва за отглеждането и възпитанието му/им.

Защо пък да не ми хареса, мнението ти е интересно и, според мен, съвсем валидно. Най-стойностното, което аз съм извадила от прочетените от мен книги е да подхождам с уважение и разбиране към индивидуалността и нуждите на детето.

Въпросът е в друго обаче. Не всички от нас, родителите, сме научени дори на простото нещо как да се водим по детето и да приемаме, че не всички деца са еднакви и че е наша отговорност да търсим и намерим добър подход към своето дете. Просто защото към нас не са подхождали така.

Например, моя приятелка ми написа онзи ден, че след прочитането на "Моето компетентно дете" си е дала сметка, че нейните възпитателни методи зловредно мачкат самочувствието на детето й. В смисъл, дала си е сметка СЛЕД прочитането на книгата. Преди това не е успяла да си даде сметка. Т.е., книгата би била полезна, ако накара човек да си реформира думите и отношението в позитивна посока след прочитането й. Често книгата не ни казва нещо извънземно, но преди нея не сме се замислили...

Дори да оставим настрана полезните "техники", за мен е хубаво да се четат подобни книги от млади родители, защото им помага да осъзнаят по-пълно и богато новата си роля като родител. Зависи и от книгите, обаче. Те далеч не са еднакво стойностни.

Здравейте и от мен. Много хубава тема, ще я следя с интерес.

Абсолютно съм съгласна с Кармелита! На мен книгите винаги са ми помагали да помисля над нещата. А я да ви питам някоя от препоръчаните книги да я имате в електронен вариант?

Adellle, принципно си права. В идеалния случай, интуицията би трябвало да ни казва какво да правим и това да сме загрижени и да обръщаме внимание би трябвало да е достатъчно за да бъдем добри родители.
Обаче, поне по мен си съдя, че имам много наложени модели, които съвсем подсъзнателно следвам. И не се замислям и не се усещам. Наскоро, една приятелка ми обърна внимание на това, че съм казала на детето си "ще ти се смеят децата". Вместо да подкрепя детето ми и да го уча да бъде уверен в себе си и да си вярва.
Както и това, че с мъжа ми доста често ни се налага да прибягваме до заплахи и уговорки. А интуицията ми казва, че това не е правилно, а не знам как да ги избегна.

Темата е интересна и ще я следя с интерес. Малко по-късно ще се включа с въпроси

 

Аз също избягвам сравнения и противопоставяния с "децата" и подобни. Не искам да създавам подобни рамки на възприятие към околните - като че ли само гледат да те хванат "в крачка" и те оценяват. 

Мда. Когато бях дете, много мразех сравненията с другите деца, както и точно такива реплики от рода на "другите ще ти се смеят", "ако не ядеш достатъчно, циганчето ще те набие" и прочее глупости.
Първо, независимо какво правят моите деца като старание, винаги казвам "браво". Дали си е изпял правилно песничката в дг, дали си е казал правилно стихотворението, дали рита правилно топка (говоря за момента само за сина ми, защото още е малък, щерката си е изграден характер и личност от доста време), няма значение. Опитал се е, научил е колкото е могъл (примерно)-браво на теб. И така, за мен нещата трябва да са равносилни. Ако все пак, не може да направи нещо, защото няма желание за него и съответно не е нещо важно, не бих го и натискала да го прави.
А това с яденето-не знам защо още го чувам от време на време. Има злояди деца, които намразват още повече храненето като акт, понеже постоянно някой седи до тях и им натяква, че не ядат достатъчно и всички ще ги бият
Да, не отричам, че книгите са полезни. Както казах и в предния си пост, те ти дават някакви евентуални насоки как да реагираш, какво да кажеш и т.н, но първо това не важи за всички книги, насочени към възпитание и отношение на/към децата и второ, това, че пише нещо, не значи изобщо, че ще успее да подейства върху вашето дете.
Та, така

Това за "браво-то" за всяко нещо е нож с две остриета. Ако се казва браво за всичко, накрая то изгубва смисъл. Освен това самото браво, не казва за какво точно е похвалено детето. Хубаво е похвалите да се изричат за конкретни неща. Например: Чудесно е, че ми помогна! Изчистила си много добре! Благодаря!, а не "браво, на мама помощницата"

Другото, което на мен не ми идваше отвътре, беше активното слушане. Като дете на мен винаги са ми казвали: не плачи, ще мине; това са глупости; я, каква си голяма, пък плачеш/викаш и т.н.

Изразяване на чувства, вентилиране не се толерираше много много по наше време.

Или пък свиква за всичко да му се казва браво и като не го получи (в у-ще или друго място извън в къщи) се чувства не справило се или неоценено . Това специално ми е казано от детски психолог във връзка със синът ми  .

П.П. Взех си да прочета препоръчаната от авторката на темата - "Прочети това преди децата ти да те побъркат" и за сега много ми харесва  , написана е със страхотно чувство за хумор.

Явно не съм се изразила като хората.
Имам предвид, че ако...да речем (сега ще трябва да мисля пример някакъв) когато се учехме да плуваме, и той гледа че другите деца плуват, хайде няма да ползвам думата "нормално", но плуват много добре, а на него му беше зор. Накрая се научи да плува жабешката и беше доволен от себе си. При което, до мен застава един татко и гордо казва "моята дъщеря плува по-добре от вашето момченце, не се ли притеснявате, че другите деца ще му се смеят" Викам му "г-не, какво значение има как плува едно 3 годишно дете, важното е че плува, а вашата дъщеря е на 10 години..." Не исках да го затапвам, но ми стана тъпо, че в крайна сметка сравнява две деца с голяма разлика, а неговата също ходеше от скоро на курсове по плуване. Ами, със сигурност 10 годишно дете се учи по-бързо, отколкото 3 годишно. Та, излиза от басейна сина ми, казвам му "Браво на теб, научи се" и той беше доволен.
Надявам се, ме разбрахте какво точно имах предвид с поощрението.

Така съм абсолютно съгласна 

А за този татко съм без думи 

Той, човека (таткото), си е имал некви проблеми, ти го затапваш... Очевидно, че за него плуването на дъщеря му е символизирало нещо друго, нещо МНООГО важно... 

Бих се ядосала, ако някой каже пред детето ми глупостта, която ти е казал на теб. Иначе, ако не е пред детето, само ще ми е смешно - хората си имат какви ли не проблеми.

mibobo, на мен пък никога не са ми казвали "браво" - е, не ми помогна особено. Мое виждане е, че ако детето ОТ НАЧАЛОТО израстне със здрава, солидна самооценка, т.е. не развие нуждата да се "защитава", а си знае, че е достатъчно добро такова, каквото е, няма впоследствие да се връзва толкова на оценките на другите (учители, връстници), които са и толкова субективни - виж примера с въпросния баща-плувец.

karmelita_007 при нас проблемът е, че синът ми е с говорно закъснение и посещава логопед и психолог и отначало за да го стимулираме да "работи" всички постоянно го "аплодирахме" така да се каже. Но психологът забеляза, че вече е започнал на всичко което направи да очаква някой да му каже браво и даже ако не го направиш си го казва сам . И по този повод коментирахме, че трябва да му се казва браво когато наистина е направил нещо - или за първи път, или нещо трудно с което до сега не се е справял и т.н. защото после това очакване на одобрение от отсрещния ще му изиграе лоша шега.

Принципно, съгласна съм с теб и с психолога ти (не, че мнението ми има някаква тежест, де  ). То точно това трябва някак да се избегне - тази силна вътрешна зависимост от мнението на околните, която повечето хора имаме и която ни спъва. Според моята собствена майка, начинът е никога да не се казва браво, да не се хвали детето, а напротив - да му се внушава, че ОЩЕ не е нищо особено. Е, тоя метод НЕ работи добре, само това знам.

Да, няма как да работи това в редки случаи може да амбицира някого(и то болезнено което също не е добре), в повечето ще направи едно дете неуверено и подтиснато. Просто крайностите не са добри за каквото и да било, трябва да има от всичко но с мярка и когато трябва  

И аз се записвам да чета и да търся подходящата книга/книги. Сина ми е на 2 г. и 4 м. и от 2-3 м. е непоносим. Тръшка се за всичко, търкаля се по земята, хленчи за всичко, ината му е огромен, прави всичко напук, като сме навън и види някой да се приближава иска да го взема на ръце, срам го е. На яслата казват, че е много послушен, храни се добре, заспива спокойно, а в къщи всичко е наобратно.  Мъжа ми много се е изнервил, край него и аз 

Ако не издържате, виж книгата "Преди децата ви да ви побъкат... " Аз повече харесвам други книги, които съм споменала и които задават една цялостна позитивна рамка на семейните отношения, но и тази книга има своето място като "спасителна" за тежки моменти...

Е, все пак, при 2-3 годишните май обикновено става дума и за естествен момент на еманципация от родителите и на съпътстващото отрицание на всичко...  Ще мине.

Здравейте, аз тепърва навлизам в литературата за възпитанието, но въпреки това с психологическото си образование считам, че имам една стабилна основа Повечето неща за мен са логични, но винаги има какво ново да се научи от книгите

Малко извън темата, но четох в предните страници някой питаше за книги за злояди деца. Аз лично не знам за такива книги, но тази статия лично на мен ми беше много полезна и ми помогна с моето злоядо дете:
http://zelkata.com/%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%85%D … 8A%D0%B2%D0%B5-2/

Ето и малко систематизирана информация от моя приятелка, детски психолог, за справяне с детските инати (за по-малки деца):

Ето и някои мои принципи (за които се сещам в момента), които спазвам при възпитанието на детето си:

Иначе прочетох "Най-щастливото дете" на Харви Карп и има върху какво да се помисли от книгата. Колкото до практическото приложение - мисля че е по-сложно, отколкото е описано.
Сега съм намислила да взема и прочета две книги - "Развивай правилно ума на детето! Как?" и "Как да развием потенциала на детския мозък" и ще видя дали ще ми харесат.

"Развивай правилно ума на детето! Как?" е пълна порнография не си давай парите  , написана е от колектив майки, които смучат от пръсти каквото са прочели в нета или по други книги. Другата книга е хубава и си заслужава.

Абсолютно вярно е. Събрани са от тук от там разни методи и са описани супер повърхностно. В нета има повече инфо. Едното, за което пише в книгата, е методът на Глен Доман. Има тема тук.

  Статията е доста добра по отношение на конкретния проблем. Казвам го като майка на две да чукам на дърво бивши злояди деца и то от различен тип. До някои от изводите и съветите, които са споменати съм стигнала сама по трудния начин, с други съм готова да поспоря и нещата са малко "според зависи", но  като цяло посоката е вярна. Единствено ме издразни това, че се споменава че децата не ядели според мамините/ бабините критерии и за това били нарочвани за злояди. При нас не това беше проблема а именно книгите и статиите със съвети за хранене и съответните грамажи съответстващи на възрастта, които моите деца не покриваха. Една част от мен винаги е знаела, че за моите конкретни деца  нещата са си ОК въпреки нормативите на  СЗО и други подобни, но друга често е изпадала в паника на тема - "Защо моите деца не отговарят на нормата?"

Тук http://babyplanet.free.bg/interesnistatii.html намерих една статия, която според мен ще е полезна да я знаем мами ... с тези зачестили инциденти с децата напоследък.