Мнооооого отдавна се разведох с общите сметки. С много, ама наистина много, близки хора си го позволявам. Иначе на всякакви служебни събирания, излизания с общи компании, че дори и познати отделно!
- Публикувана: 18 март 2014, 10:38 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 15:44 ч.
"Селски" номера и пинизи
Преди време дадох пари назаем на приятелка, за да си оправи зъбите. Не бяха малко, а тя се беше засилила да ми ги връща преди новогодишните празници. Съжалих я, понеже е самотна майка и й опростих заема, за да купи подаръци и лакомства на детето и да празнуват без притеснения.
Чуваме се след празниците и тя ми се хвали как ходила по спа и хотели извън София /вероятно с опростения заем/. Доста тъпо се почувствах и за мен си е селски номер отвсякъде.
Чуваме се след празниците и тя ми се хвали как ходила по спа и хотели извън София /вероятно с опростения заем/. Доста тъпо се почувствах и за мен си е селски номер отвсякъде.
------------------
♥ HAPPY ♥ хеликобактера е хубаво да го излекуваш, т.к. той е бактерия разрушаваща и живееща в стомашната лигавица и обикновено е придружен с язви и гастрити. Иначе от заведение много неща могат да се хванат, ама това не значи да не лекуваме налични болести все пак. Най-малкото така ще се заразяват още повече хора, отделно за болния не е ок да стои нелекуван.
с останалите няма нужда 
Книгите си винаги надписвам с трите ми имена на първа страница, и понеже може да се откъсне страницата, слагам и точка на 13- та страница до цифрите винаги, след един случай, когато позната, на която бях дала любима книга не ми я върна, а беше в библиотеката й и твърдеше, че не е моята. Не можах да докажа че е моята- и оттогава- точка слагам винаги.
Скрит текст:
Е, ти как разбра, че твоите пари е платила спа-то? Може пък да си е спестила пари за подаръци и ти като ти и опростила заема, да е купила с твоите пари подаръци, а с нените /спестени за п-ци/ да отишла на спа. Преди време дадох пари назаем на приятелка, за да си оправи зъбите. Не бяха малко, а тя се беше засилила да ми ги връща преди новогодишните празници. Съжалих я, понеже е самотна майка и й опростих заема, за да купи подаръци и лакомства на детето и да празнуват без притеснения.
Чуваме се след празниците и тя ми се хвали как ходила по спа и хотели извън София /вероятно с опростения заем/. Доста тъпо се почувствах и за мен си е селски номер отвсякъде.
Чуваме се след празниците и тя ми се хвали как ходила по спа и хотели извън София /вероятно с опростения заем/. Доста тъпо се почувствах и за мен си е селски номер отвсякъде.
Скрит текст:
Иначе е тъпо, че вместо да ти върне заема, го е изхарчила за глезотии - това в слуай, че е опростен само за празниците, а не попринцп. Ако е опростен по принцип, пак е можело да им купи нещо, амакар и не веднага, а примерно дреки пролетта.
------------------
♥ HAPPY ♥ хеликобактера е хубаво да го излекуваш, т.к. той е бактерия разрушаваща и живееща в стомашната лигавица и обикновено е придружен с язви и гастрити. Иначе от заведение много неща могат да се хванат, ама това не значи да не лекуваме налични болести все пак. Най-малкото така ще се заразяват още повече хора, отделно за болния не е ок да стои нелекуван.
------------------
♥ HAPPY ♥ хеликобактера е хубаво да го излекуваш, т.к. той е бактерия разрушаваща и живееща в стомашната лигавица и обикновено е придружен с язви и гастрити. Иначе от заведение много неща могат да се хванат, ама това не значи да не лекуваме налични болести все пак. Най-малкото така ще се заразяват още повече хора, отделно за болния не е ок да стои нелекуван.
Предположения са, тя постоянно се оплаква, че за нищо не стигат. Щом не е била толкова зле, защо прие да ги опростя?
Както и да е, пари се изкарват, но вече си имам едно на ум с нея и едва ли ще давам повече заеми - банки и кредитни институции бол, да си взимат оттам.
Честно казано за мен селски номер си е точно гледането в чуждото канче. Опростила си го - опростила, какво ще прави от тук насетне с парите си е нейна работа. Искала ли е да ти ги върне - искала е, не се е скатала. Ако си държала с тези пари да се купят подаръци на децата, да си си ги взела и сама да им беше купила.
Книгите си винаги надписвам с трите ми имена на първа страница, и понеже може да се откъсне страницата, слагам и точка на 13- та страница до цифрите винаги, след един случай, когато позната, на която бях дала любима книга не ми я върна, а беше в библиотеката й и твърдеше, че не е моята. Не можах да докажа че е моята- и оттогава- точка слагам винаги.
то и аз книгите ги надписвам - на определена страница си слагам подписа.
В час по биология ми откраднаха учебника (през междучасието между двата часа по биология го бях оставил на чина, защото не допусках че някой от съучениците ще ме краде), но аз казах на класния (учителя ни по биология), извадихме учебниците, казах на коя страница да се отвори и се видя къде има моя подпис.
И аз дадох на приятелка една книга да прочете, след около 2-3 месеца попитах тактично харесала ли я е, разбирай няма ли да ми я върнеш. Каза ми "да, много интересна, затова я дадох на сестра ми да я прочете, а тя я е дала на нейната приятелка, като я прочетат, ще ти я върнем".
Това за книгите е интересно, майка ми си слага инициалите на първа страница и се подписва на 7 и 99 (мисля). Но аз много си ги пазя и въобще не искам да ги съсипвам с драскане вътре. Пък и всяка година във фб при немските мами разменяме книги и би ми било неудобно да пратя надписана... Но пък и книги на никой не давам, нямам такива редки, които да не могат да се закупят от някъде, пък и масово ги има и онлайн!
Селски номер, който покрай ваканцията забравих, но днес се сблъсках с него. На 1вия етаж имаме комшийка в инвалидна количка, идват често с бус да я вземат за рехабилитации и разни други. Нямам нищо против нея но буса идва в 7.20 и тръгват чак към 8-8.10 не знам какво правят толкова, сигурно и помагат да се изкъпе и облече, ама защо м***а му трябва да спре буса пред входната врата, така че едвам да се излиза и да затвори улицата да не може кола да мине. Водим децата за градина и училище между 7.30-8ч и всяка сутрин трябва да има разправии с шофьора че да си изкараме колите. Градината ми е близко и рядко ходя с кола, повече с колела, днес обаче 1ви ден и трябваше да им занеса всичко необходимо и за 2 деца са си 3 големи чанти. 20мин го чаках да премести буса че да излезна. 2ма са не може ли единия да седи в буса и като има кола да го мести? Или да паркира 10м по на горе където има място за паркиране/ обръщане.... Не.. Всеки ден трябва да се караме 😡😡😡
Селски номер, който покрай ваканцията забравих, но днес се сблъсках с него. На 1вия етаж имаме комшийка в инвалидна количка, идват често с бус да я вземат за рехабилитации и разни други. Нямам нищо против нея но буса идва в 7.20 и тръгват чак към 8-8.10 не знам какво правят толкова, сигурно и помагат да се изкъпе и облече, ама защо м***а му трябва да спре буса пред входната врата, така че едвам да се излиза и да затвори улицата да не може кола да мине. Водим децата за градина и училище между 7.30-8ч и всяка сутрин трябва да има разправии с шофьора че да си изкараме колите. Градината ми е близко и рядко ходя с кола, повече с колела, днес обаче 1ви ден и трябваше да им занеса всичко необходимо и за 2 деца са си 3 големи чанти. 20мин го чаках да премести буса че да излезна. 2ма са не може ли единия да седи в буса и като има кола да го мести? Или да паркира 10м по на горе където има място за паркиране/ обръщане.... Не.. Всеки ден трябва да се караме 😡😡😡
на 7 страница много се вижда и някой може да ти задраска подписа. Идеята е ако веднага хванеш кражбата, да накараш всички да отворят на тази страница. Затова аз избирам някоя по към средата примерно - 100. или ако няма 100 - 50. някаква такава, различно е според броя страници, но гледам средата да целя и знам, че точно там съм забил подписа.
За мен книгите са за четене. Давам и взимам. Чета и връщам. Ако не ми върнат някоя не е проблем. С братята ми най-често разменяме. При майка ми има сигурно над 10000 книги, ако седна да ги надписвам, доста време ще ми отнеме. Единствено за учебник бих държала да ми се върне, но и те след време остаряват морално.
Облизването на лъжицата си е селски номер, който не бих подминала.
Облизването на лъжицата си е селски номер, който не бих подминала.
Книгите са за четене, така е. Аз с голямо удоволствие давам книги на близки и познати. Или по-скоро давах. Моя близка приятелка не ми върна книга, която ѝ дадох. Тъй като точно тогава се местеше в друго жилище, проявих разбиране и реших, че я е забутала някъде. Години по-късно ѝ дадох поредица детски книги, които чете моето голямо дете, с уговорката след като нейното ги прочете да ни ги върне, за да ги четат и моите по-малките. Ми, познайте дали ги видяхме отново тези книги. Дори нарочно се обадих да си ги поискам и отговорът беше: Да, имаме ги. Можем да ви ги дадем да ги прочетете.
Приятели си останахме с тях. Но книги повече не им давам
Приятели си останахме с тях. Но книги повече не им давам
И аз съм на мнение, че книгите са за четене. Вече не притежавам други книги освен електронни и една торба книги от детството ми, които са подарък от баба ми.
В Германия има безброй места, където хората оставят книги за да си ги вземе, който иска. Може и да остави, ако иска. Четат ги и ги оставят някъде за другите. Четат много и в книжарниците също, без да купуват. За целта има супер удобни фотьойли.
В Германия има безброй места, където хората оставят книги за да си ги вземе, който иска. Може и да остави, ако иска. Четат ги и ги оставят някъде за другите. Четат много и в книжарниците също, без да купуват. За целта има супер удобни фотьойли.