Ми отговаарям ти хипотетично и аз 
- Публикувана: 18 март 2014, 10:38 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 15:44 ч.
"Селски" номера и пинизи
Ако аз съм дамата с бисквитите и имам само няколко бисквити, а знам че по късно ще ми реве за тях, то и аз ще ги прибера.
После ще се четеш в темата за селските номера и пинизи
Всеки има право да е егоист и това няма нищо общо със селски номер/пиниз.
Всеки има право да е егоист и това няма нищо общо със селски номер/пиниз.
Помня едно време като се събирахме една огромна тумба деца, излизаше с нас и едно дебеличко, не от нашия град, идващо летата на баба на гости.
Тогава не продаваха толкова и навсякъде варена царевица.
Но изпратила го баба навън с половин царевичка и то яде зрънце по зрънце.
Всички деца обикалят като гладни чакали около него, само разпитват къде я продават, само гледат.
Ето това вече е селски номер или по-скоро абсолютна липса на досетливост.
И аз си признавам,че се разпознах 
особенно в часта с лакомите деца.Моето голямото си е такова от бебе.Мъжа ми е същия-като видят нещо че яде някой и веднага искат от същото.Лакомници!Аз и малкия пък сме според тях проклетници.
На мен лично никога или почти никога не ми се е прияждало нещо което съм видяла да яде друг човек.Като бременна пък умираха да ме почерпят баница.Такава баница купешка.Ей гадеше ми се много в началото с първото дете,до 5-6 месец повръщах и като видех някой да яде баница и ми ставаше лошо пък той веднага ще отчупи и ще подаде да хапна.Зер да не ми стане нещо! От тогава почти баница не ям
Та голямото като излезнем на заведение и хареса някое чуждо ядене и като почне да преглъща срещу чинията...по едно време чак не исках да излизаме.Срам ме беше. Е вече е голяма и се въздържа да проси храна,но си е такава-лакомница
особенно в часта с лакомите деца.Моето голямото си е такова от бебе.Мъжа ми е същия-като видят нещо че яде някой и веднага искат от същото.Лакомници!Аз и малкия пък сме според тях проклетници.На мен лично никога или почти никога не ми се е прияждало нещо което съм видяла да яде друг човек.Като бременна пък умираха да ме почерпят баница.Такава баница купешка.Ей гадеше ми се много в началото с първото дете,до 5-6 месец повръщах и като видех някой да яде баница и ми ставаше лошо пък той веднага ще отчупи и ще подаде да хапна.Зер да не ми стане нещо! От тогава почти баница не ям
Та голямото като излезнем на заведение и хареса някое чуждо ядене и като почне да преглъща срещу чинията...по едно време чак не исках да излизаме.Срам ме беше. Е вече е голяма и се въздържа да проси храна,но си е такава-лакомница
Изобщо не се чувствам длъжна да черпя всички с храната, която имам
И, да, купувам си ядки и си ги ям сама - не минавам по бюрата да черпя колегите, та да не им стане нещо от лишение. Ако искам да почерпя, тогава е друго, но за някакви дребни хапвания ми се вижда доста излишно.
На деца не давам преди да съм питала майките им, че те всичките с един тон претенции, а със скандали не ми се занимава
И, да, купувам си ядки и си ги ям сама - не минавам по бюрата да черпя колегите, та да не им стане нещо от лишение. Ако искам да почерпя, тогава е друго, но за някакви дребни хапвания ми се вижда доста излишно.
На деца не давам преди да съм питала майките им, че те всичките с един тон претенции, а със скандали не ми се занимава
Честно казано и аз..зависи от ситуацията, но ми е неприятно както да ми ровят в храната, така и аз да бъркам по чужди чинии и пакетчета. Много интересно какво точно ще им стане на бременните и малките деца, ако не си хапнат това, което им се прияде на момента...не за друго, ама на мен нищо не ми е ставало 
Не е много в реда на нещата, защото тя е дала бисквитите на Митето и той е решил да черпи с неговите си бисквити. Тя като не е искала да свършват, да не му ги е давала, защото и без да черпи пак може да свършат. Струва ми се, че оправданието с колата е било само предтекст да си покаже, че ѝ се е досвидяло.
И аз си мисля, че 'пощаливост' си е резултат на научаване. Всички знаем за кучето на Павлов.
Като всеки път, когато видиш някой да яде ти дават да опиташ, веднага ти потичат лигите при вида на човек, който държи храна.
На мен само веднъж ми е ставало кофти за храна и то защото играех с едно момче. Н'екви жени се бяха събрали о/о една салата и крякаха (сигурно 20 мин) как трябвало да дадат на момчето, че щяло да му стане нещо. Ами като давате, мислете за всички деца.
Три пъти съм била бременна. Никога нищо не ми е ставало от вида на хранещ се човек. Не съм приемала да ми подават храна, да си отчупя и т.н. Нещата, които са ми се дояждали нямат общо с това, което други са яли
Имам братовчедка, която винаги трябва да си отчупи. От нея знам и тази дума 'пощалива'.
Като всеки път, когато видиш някой да яде ти дават да опиташ, веднага ти потичат лигите при вида на човек, който държи храна.
На мен само веднъж ми е ставало кофти за храна и то защото играех с едно момче. Н'екви жени се бяха събрали о/о една салата и крякаха (сигурно 20 мин) как трябвало да дадат на момчето, че щяло да му стане нещо. Ами като давате, мислете за всички деца.
Три пъти съм била бременна. Никога нищо не ми е ставало от вида на хранещ се човек. Не съм приемала да ми подават храна, да си отчупя и т.н. Нещата, които са ми се дояждали нямат общо с това, което други са яли
Имам братовчедка, която винаги трябва да си отчупи. От нея знам и тази дума 'пощалива'.
Всичко си е до човек/ дете. Има хора, които не се впечатляват от храна и други, на които им се прияжда.
Имам две деца, короенно различно реагиращи/ принципно/. Баткото си пада злояд, и рядко ще иска нещо за ядене, него и шоколад трудно би го изкушил, сигурно за 6 си години е изял по-малко шоколад от едно 2г. / като знам как ги тъпчат, сякаш шоколада е най-голямата благина на света/. Сладолед обича, но може и без него.....свекърва ми беше изумена, как си е купувала кафе от магазин с всякакви изкушенийца и баткото нищо не си поискал, имал си бил вода човекът.
Малката обича да си хапва, и то не какво да е, а каквото ние ядем, на маса ли сме, винаги разглежда какво има, и посочва с пръст какво иска....види ли някой да яде и пие, строена е пред него и си иска....разни хора, разни идеали/ вкусове/ характери
Имам две деца, короенно различно реагиращи/ принципно/. Баткото си пада злояд, и рядко ще иска нещо за ядене, него и шоколад трудно би го изкушил, сигурно за 6 си години е изял по-малко шоколад от едно 2г. / като знам как ги тъпчат, сякаш шоколада е най-голямата благина на света/. Сладолед обича, но може и без него.....свекърва ми беше изумена, как си е купувала кафе от магазин с всякакви изкушенийца и баткото нищо не си поискал, имал си бил вода човекът
.Малката обича да си хапва, и то не какво да е, а каквото ние ядем, на маса ли сме, винаги разглежда какво има, и посочва с пръст какво иска....види ли някой да яде и пие, строена е пред него и си иска....разни хора, разни идеали/ вкусове/ характери
И там някъде сред разните идеали е ролята на родителите да не поощряват искането на храна и да възпитат децата си, че не всичко, което видят е за тях. Така, както вредната храна се ограничава, детето може да се научи, че чуждата храна е просто чужда и няма нищо неестествено в това да видиш, че някой яде нещо си.