О, те дребните са много бойни. На възрастен ще му стане смешно, но дете, ако е наплашено от куче, много се стресира
- Публикувана: 18 март 2014, 10:38 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 15:44 ч.
"Селски" номера и пинизи
Там е работата, че синът ми не е гонен или нещо друго стресиращо от куче, просто не обича никакви животни.
Такъв си е роден, колкото и странно да е, поне не тормозеше котарака ни.
Такъв си е роден, колкото и странно да е, поне не тормозеше котарака ни.
Има хора, които просто са си невъзпитани, дали ще имат куче или деца, които да правят същото, няма разлика.
На мен последно ми се случи в Италия, някакъв баща италианец с две деца на 5-6 години. Първо ми зариха сандалите - езерен малък плаж, така че всички са си с градски сандали, а не чехли, след това ми зариха роклята, напълнили са 2-3 кофички пясък и просто са ги изсипали отгоре, докато сме били във водата. Не знам какъв непукист трябва да си, за да виждаш, че децата ти умишлено затрупват чужди вещи - при това не плажни и нищо да не направиш. Бащата не говореше италиански, но така или иначе нищо нямаше да се промени.
На мен последно ми се случи в Италия, някакъв баща италианец с две деца на 5-6 години. Първо ми зариха сандалите - езерен малък плаж, така че всички са си с градски сандали, а не чехли, след това ми зариха роклята, напълнили са 2-3 кофички пясък и просто са ги изсипали отгоре, докато сме били във водата. Не знам какъв непукист трябва да си, за да виждаш, че децата ти умишлено затрупват чужди вещи - при това не плажни и нищо да не направиш. Бащата не говореше италиански, но така или иначе нищо нямаше да се промени.
Ох, ясно е за вродения страх, ма ко, няма нужда от лекции. Написах, че е странно - за мен - дете да не харесва нито едно животно. Натъртвам: не става дума за страх. Мъжът ми има панически страх от змии, без да е бил хапан. Аз не, но пък изпитвам ужас от ей това:
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0% … D0%B4%D1%80%D0%B8
Но и двамата, и сега, и като деца, обичаме много видове животинки.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0% … D0%B4%D1%80%D0%B8
Но и двамата, и сега, и като деца, обичаме много видове животинки.
Изобщо не е странно, хората могат да имат вроден страх към какво ли не. Дори повечето остават. Повечето хора например ги е страх от змии, дори без никакъв контакт. От високо, от тъмно, от животни, тези страхове са една от причините, хората изобщо да съществуват като вид
Мен също няма сила, която да ме накара да докосна животно, пернато или влечуго. И не, не мразя животните, обичам да ги гледам от разстояние, но не искам да ги докосвам и те мен. Парадоксът е, че баща ми е ветеринарен лекар и какво ли не направи, за да ме отърве от може би тази фобия, но не успя.
Ох, ясно е за вродения страх, ма ко, няма нужда от лекции. Написах, че е странно - за мен - дете да не харесва нито едно животно.
Като малък се кефеше да се втурне сред ято гълъби, но дотам. Кръстила съм го зоофобче и така...
Ох, ясно е за вродения страх, ма ко, няма нужда от лекции. Написах, че е странно - за мен - дете да не харесва нито едно животно.
Като малък се кефеше да се втурне сред ято гълъби, но дотам. Кръстила съм го зоофобче и така...
Е, добре е, че поне не го е страх от абсолютно всички животни, нямаше да му е лесно. Сестрата на мъжа ми има панически страх от гълъби, съответно градският живот не я улеснява. Всякакви други животни иначе обича. 
А ние обичаме животни. Радваме им се, пипаме, гушкаме.
Когато малко сладко игриво кученце ми мине през хавлията веднъж-дваж, му се усмихвам. Същото и ако малко сладко детенце или някоя палава топка мине през хавлията ми, усмихвам се, изтупвам спокойно , случва се. Но когато малко сладко кученце, детенце, топчица ми мине през хавлията 20 + пъти за нула време, побеснявам и правя забележки на собственика на кученцето/бебенцето/топчицата. И това няма нищо общо с това обичам ли деца или животни.
Когато малко сладко игриво кученце ми мине през хавлията веднъж-дваж, му се усмихвам. Същото и ако малко сладко детенце или някоя палава топка мине през хавлията ми, усмихвам се, изтупвам спокойно , случва се. Но когато малко сладко кученце, детенце, топчица ми мине през хавлията 20 + пъти за нула време, побеснявам и правя забележки на собственика на кученцето/бебенцето/топчицата. И това няма нищо общо с това обичам ли деца или животни.
Аз също имам вроден необясним панически страх от кучета, няма значение дали са малки или големи, ми е адски неприятно, когато на плажа някой си е пуснал кучето свободно, да тича из хората. Омитам се набързо или през цялото време седя вдървена на едно място от страх. Нямам против кучетата на плажа като цяло, но мисля, че е редно те да са винаги до собственика си, защото ако тръгне да тича към някой като мен, поне собственика да има време да реагира и да го спре. Същото важи и за улиците. Има си паркове само за кучета, където могат да ги пускат спокойно да тичат, аз там не ходя. Но да си вървя спокойно по улицата и да се размина с някой и на 2-3 метра след или пред него е кучето му, направо се изпотявам цялата от страх. Иначе отдалеч да си ги гледам, така много ги обичам, но около мен..
Не ме е страх от змии, както и от птици. А гълъбите непрекъснато се опитват да ме утрепят, детето чак се шегува вече с мен. От цяла тълпа хора, точно в мен ще се бутнат, докато си летят, обикновенно в главата ми. На един крилото мина точно през окото ми, цял ден не виждах после.
От познати кучета, дори много лоши, не ме е страх, но от непознати и улични ме е страх. Деца и животни всякакви, сами идват при мен. Даже един много недружелюбен заек на една приятелка, само при мен идва сам
От познати кучета, дори много лоши, не ме е страх, но от непознати и улични ме е страх. Деца и животни всякакви, сами идват при мен. Даже един много недружелюбен заек на една приятелка, само при мен идва сам
